Решение № 9142 от 17.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1765/2019 г.

Решение № 9142 от 17.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1765/2019 г., VIII о., докладчик председателят Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът Директора на Дирекция "ОДОП"-Велико Търново моли да бъде отменено като неправилно решение № 554/4.01.2019 г. по адм. д. № 573/2018 г. на Великотърновския административен съд, с което е отменен РА № Р-04000417006514-091-001/27.04.2018 г. на ТД на НАП-Велико Търново. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в касационната жалба. Моли жалбата против РА да бъде отхвърлена и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции общо 6852, 03 лв и разноски за държавна такса. Ответникът по касационната жалба К. Димов, редовно призован, не изпраща представител. По съображения в писмен отговор и писмено становище моли решението като правилно да бъде оставено в сила като му бъдат присъдени разноски за касационната инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, VIIІ отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е частично основателна. С обжалваното решение административният съд е отменил РА № Р-04000417006514-091-001/27.04.2018 г. на ТД на НАП-Велико Търново, с който е възложена отговорност на К. Димов за задължения на "Елиста" ООД по ЗКПО за 2010 г. за корпоративен данък 2250,14 лв. с 1623,83 лв. лихви, по ЗДДС за периода м. 12.2010 г. – м. 4.2011 г. данък върху добавената стойност в размер 53 684,ЗЗ лв с 38 975,57 лв лихви на основание чл. 19, ал. 2 от ДОПК. Задълженията са определени в РА № Р-04000715005383-091-001/19.01.2016 г. на ТД на НАП-Велико Търново, съставен на "Елиста" ООД, тъй като Димов е бил съуправител на дружеството, заедно със съпругата си М. Димова, като двамата са били съдружници с равни дялове от капитала на дружеството. Съгласно чл. 19, ал. 2 от ДОПК, който в качеството си на управител, член на орган на управление на задължено юридическо лице недобросъвестно извърши плащания в натура или в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент, или отчужди имущество на задълженото лице безвъзмездно, вследствие на което имуществото на задълженото лице е намаляло и по тази причина не са изплатени данъци отговаря за задължението до размера на извършените плащания, съответно до намалението на имуществото. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. Правилен е изводът на съда, че К. Димов не следва да отговаря за изтеглените от М. Димова 5500 лв от банковата сметка на дружеството. Обосновано съдът е приел, че за безвъзмездно прехвърлените активи на дружеството – хладилни витрини, климатична система, климатична и вентилационна техника, системи за видео-наблюдение, конвектомат и други, представляващи стопански инвентар, от Димов като управител на дружеството по 5 бр. фактури от 25.07.2015 г. на стойност 36 990 лв., с получател "Елиста 2015" ООД, Димов е действал недобросъвестно. Фактурите са подписани от Димов. Прехвърлянето на инвентара е извършено един ден след вписване в ТР на новото дружество, собствено на съуправителите К. и М. Димови, които са отдали под наем на новото дружество магазините, в които е извършвана дейността на "Елиста" ООД, на новото дружество "Елиста 2015" ООД. Ревизията на "Елиста" ООД е започнала със ЗВР от 13.07.2015 г., като Димови са прехвърлили дяловете си в дружеството на стойност по 2500 лв. на румънски гражданин за по 100 лв. – общо за 200 лв. на 7.08.2015 г. Правилен е изводът на съда, че с издаването на 5 бр. фактури Димов е намалил имуществото на дружеството след започване на ревизията, не са представени доказателства за плащане на цената по фактурите, поради което Димов е действал недобросъвестно по смисъла на чл. 19, ал. 2 от ДОПК. Обосновано съдът е приел, че продажбата на товарен автомобил на дружеството от Димов като управител на себе си, като физическо лице за 800 лв, от които 666,67 лв. стойност и 133, ЗЗ лв. ДДС, при отчетна стойност на автомобила от 18 237 лв на 3.08.2015 г., също представлява недобросъвестно разпореждане с имущество на дружеството на стойност равна на разликата между отчетната стойност и продажната цена – 17 570, ЗЗ лв, предвид становището в касационната жалба и липсата на спор, че продажната цена на автомобила е платена от Димов като физическо лице. В РА е прието, че обектите, в които са извършвали дейност "Елиста" ООД и "Елиста 2015" ООД са идентични и са отдавани под наем от Димови на двете дружества последователно. Констатирано е също, че към 7.08.2015 г., когато са прехвърлени дяловете от капитала на "Елиста" ООД от съдружниците и управители Димови на румънски гражданин за 200 лв общо, по сметка стоки на дружеството са отразени като налични стоки на стойност 77 529, 99 лв. Прието е, че не са осчетоводени приходи от продажба на стоките, няма протоколи за предаване на стоките. Извършена е проверка на "Елиста 2015" ООД, при която е констатирано, че новото дружество е извършвало продажби на 7.08.2015 г. и в следващите дни на стоки, за които няма покупни фактури. Органите по приходите са приели, че липсват доказателства за извеждане на стоките от двата магазина след продажбата на "Елиста" ООД на румънския гражданин и предаване на двата обекта по договор за наем на новото дружество "Елиста 2015" ООД, поради което стоките фактически са предадени на новото дружество заедно с обектите. По декларираната надценка на "Елиста 2015" ООД е определена продажната цена на стоките, която според РД е извършена безвъзмездно от Димов. Съдът е приел, че липсват доказателства Димов да се е разпоредил със стоките безвъзмездно. Неправилно е приел, че не е представен протокола за анализ на продажбите, приложен към протокола за обезпечение на доказателства, съставен при извършената проверка на "Елиста 2015" ООД. Протоколът за анализ се намира на л. 4 и 5 в том 4 от преписката и представлява приложение към протокол от 16.10.2017 г. за анализ на данни на оптичен носител, обезпечени като доказателства с протокол от 28.10.2016 г. при проверка на "Елиста 2015" ООД, последният приложен с приложенията, включително диска в том 4, на л. 26 - 30. По време на ревизията Димов е поддържал, че наличните стоки са предадени на новия собственик, като не са представени доказателства за това. В РА е констатирано, че "Елиста 2015" ООД започва покупки на стоки от 5.08.2015 г. като продажбите се извършват със същите касови апарати, ползвани от "Елиста" ООД до продажбата на дружеството на 7.08.2015 г., като след тази дата са пререгистрирани на новото дружество. Доказано е предаване на обектите, в които са се намирали стоките по данните от счетоводството и при липса на доказателства за извеждане на стоките от обектите преди да бъдат предадени на "Елиста 2015" ООД органите по приходите обосновано са приели, че с предаване на двата магазина на новото дружество фактически са предадени намиращите се в тях стоки на "Елиста"ООД на стойност 77 529, 99 лв на "Елиста 2015" ООД, но погрешно са приели, че разпореждането с тези стоки е извършено само от Димов, след като дружеството има двама управители, които на основание чл. 141, ал. 1 от ТЗ организират и ръководят дейността на дружеството. Безвъзмездното разпореждане с наличните стоки в полза на "Елиста 2015" ООД е извършено от двамата управители с предаването на двата магазина, в които се намират стоките под наем на "Елиста 29015" ООД с договора от 1.08.2015 г., , в който като наемодатели са посочени М. и К. Димови, приложен на л. 21-гръб от том 4 от преписката. Установената в РА стойност, с която се е разпоредил Димов от тези стоки от 86 705, 66 лв следва да бъде намалена на половина – на 43 352, 83 лв, поради управлението на дружеството и от Димова като управител, която също е наемодател наравно с Димов. Общо отговорността на Димов правилно е възложена за задълженията на "Елиста" ООД, установени с влязъл в сила РА за прехвърлено имущество на "Елиста 2015" ООД на стойност 36 990 лв, за безвъзмездно предадени стоки на стойност 43 352, 83 лв, за продадено имущество автомобил на стойност под отчетната 17 570, ЗЗ лв – общо 97 913, 16 лв. Неправилно съдът е приел, че моментът на възникване на отговорността за данъчните задължения не попада в ревизираните периоди с оглед датите на констатираните извършени от Димов недобросъвестни действия през м. 7 и 8. 2015 г. Според съда периодите, за които с РА са установени задълженията за субсидиарната отговорност не съвпадат с периода на недобросъвестните действия. Погрешно е приел, че е възложена отговорност за корпоративен данък за 2014 г. в отклонение от диспозитива на решение № 124/10.07.2018 г. на директора на Дирекция "ОДОП"-Велико Търново, с което процесния РА е потвърден за задълженията за корпоративен данък за 2010 г. В РА е възложена отговорност на Димов за задължения по ЗДДС на дружеството, възниквали в периода м. 12.2010 г. – м. 4.2011 г. и за корпоративен данък за 2010 г., всички с лихви. Неправилно съдът е приел, че посочването в РА на периодите, в които са възникнали задълженията на дружеството са периоди на ревизията за установяване на солидарна отговорност на Димов за тези задължения. Задълженията на дружеството са определени с влязъл в сила РА от 19.01.2016 г. Посочването им по периоди на първа страница в процесния РА касае тяхната индивидуализация, а не определянето им – те вече са установени с влязъл в сила РА. Наличието на задължения, които не могат да бъдат събрани от пряко дължащото ги дружество са елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 19, ал. 2 от ДОПК. Отговорността на третите лица по чл. 19 се установява с ревизионен акт съгласно чл. 21 от ДОПК, който не би могъл да има ревизирани периоди, след като не се касае за задължение за данъци или осигурителни вноски от пряко дължащо ги лице по силата на закона за определен в съответния материален закон данъчен период. В чл. 19, ал. 2 от ДОПК отговорността се възлага за недобросъвестни действия на управител по разпореждане с имуществото на управляваното от него дружество, довели до намаляване имуществото на задълженото управлявано от него дружеството, причинили неплащане на данъчни или осигурителни задължения. Неправилно съдът се е позовал на цитираното от него единично решение на един от съставите на VIIІ отделение на Върховния административен съд, което е в отклонение от трайната практика на същия съд в обратния смисъл. Правилно като краен резултат съдът е отменил РА в частта, с която е възложена отговорност по чл. 19, ал. 2 от ДОПК на Димов за лихви за 2010 г. за корпоративен данък 1623, 83 лв и за лихви по задължения за ДДС за периода м. 12.2010 г. – м. 4.2011 г. в размер 38 975, 57 лв, които видно от цитираната по-горе норма не са изрично посочени в чл. 19 от ДОПК. Решението в тази част следва да бъде оставено в сила. Решението в частта, с която е отменен РА в частта, с която е възложена отговорност по чл. 19, ал. 2 от ДОПК на Димов за задължения на "Елиста" ООД: за корпоративен данък за 2010 г. 2250, 14 лв и за задължения по ЗДДС, възникнали в периода м. 12.2010 г. – м. 4.2011 г. на стойност 53 684, ЗЗ лв е неправилно и следва да бъде отменено, като вместо него следва да се постанови отхвърляне на жалбата против РА. Решението следва да бъде отменено и в частта за разноските, които следва да бъдат преизчислени поради промяната в резултата. Ревизираното лице има право на разноски по делото в размер 1535, 09 лв. Касаторът има право на юрисконсултско възнаграждение за всяка инстанция по чл. 161, ал. 1, изр. 3 от ДОПК по 2208, 03 лв – общо 4416, 06 лв и е направил разноски за държавна такса за 772, 27 лв или по компенсация ответникът следва да заплати на касатора 3653, 24 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, VIIІ отделение,