Решение № 58 от 3.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5534/2007 г.

Решение № 58 от 3.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5534/2007 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Капка Юстиниянова Производството е по реда на § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК (2007 г.) във вр. с чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба на ищцата М по касационна жалба на ответника Д. П. С. против въззивното решение на Варненския окръжен съд № 677 от 19.06.2007 г. постановено по гр. д. № 48/2007 г. Наведени са доводи в подкрепа на оплакването за неправилност на решението поради нарушаване на материалния закон и необоснованост с искане за неговата отмяна - ищцата в частта, с която първоинстанционното решение за делба на дворно място с площ 875 кв. м, съставляващо парцел ****, кв. 38 по плана на с. Т. е обезсилено и производството за делба прекратено, в частта, с която са определени квотите, при които е допусната делба на триетажна жилищна сграда, магазин и кафе и в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение, с което ищцата е изключена от делбата на едноетажна жилищна сграда и гараж; ответникът в частта, с която са определени нови квоти, при които е допусната делба на триетажна жилищна сграда, магазин и кафе. Ответниците М. Т. М., Т. М. Т. и Т. М. Т. оспорват касационната жалба на ищцата и поддържат касационната жалба на ответника. Върховният касационен съд, състав на трето г. о., разгледа жалбите и провери решението, чиято отмяна се иска, с оглед на изложените отменителни основания и съобразно изискванията на чл. 218ж ГПК (отм.). Касационните жалби са подадени в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и са процесуално допустими. С обжалваното решение въззивният съд обезсилил първоинстанционното решение в частта за делба на дворно място, цялото с площ 875 кв. м, съставляващо парцел ****, кв. 38 по плана на с. Т. при посочени граници и прекратил производството в тази част, допуснал извършването на делба на триетажна жилищна сграда и на магазин и кафе, подробно описани в диспозитива на решението (след отмяна в тази част на първоинстанционното решение) при квоти: 1/3 идеална част за М. Я. Б., 1/3 идеална част за Д. П. С. и 1/3 идеална част общо М. Т., Т. Т. и Т. Т., и оставил в сила първоинстанционното решение в частта, с която е допусната делба на едноетажна жилищна сграда и гараж подробно описани в диспозитива на решението при квоти: 2/3 идеални части за Д. П. С. и 1/3 идеална част общо за М. Т., Т. Т. и Т. Т. По отношение делбата на дворното място Съдът е приел, по възражението на ищцата, че дворното място било придобито по давностно владение в режим на съпружеска имуществена общност с ответника Д (бивш съпруг), че ищцата не е установила упражняването на фактическа власт по отношение на земята без противопоставяне на собствениците, родители на ответника С, неин съпруг в периода 1979-1989 г., нито е установила поведение, с което да е отблъсквала владението на собствениците на земята. Съдът не е допуснал земята до делба, като е приел, че върху имота има сгради в съсобственост в различно съотношение за всеки един от съделителите, както и че земята се намира в притежание на част от съсобствениците, което прави недопустимо извършването на делба. Изводите на съда в тази част на решението са правилни. Обосновано и законосъобразно съдът е приел, че дворното място не е придобито по давност между ищцата и първия ответник-тогава съпрузи, тъй като в имота са живели собствениците на земята, родители на ответника, а ищцата не е доказала да е упражнявала фактическа власт с намерение да свои имота. Същата поддържа, че имота е придобит в режим на съпружеска имуществена общност с ответника, който не твърди и не се позовава на давностно владение. Напротив този ответник е придобил дворното място в съсобственост със сестра си по дарение от своите родители, което изключва тезата на ищцата. Законосъобразно е виждането на съда, че поради естеството на имота, върху който са разположени сгради в съсобственост в различно съотношение за всеки един от съделителите, а земята е притежание на част от съсобствениците, делбата се явява недопустима, поради невъзможност да бъде реално извършена, основание за недопустимост на иска, поради липса на правен интерес, с правна последица недопустимост на първоинстанционното решение, допуснало до делба дворното място. По отношение делбата на едноетажната сграда и гаража Съдът е посочил, че разрешенията за строеж на гараж и за "ремонт на съществуващо помещение с подмяна на две стени и надзид до изравняване на съществуващата постройка" са били издадени през 1978/79 г. на името на бащата на ответника П., собственик на дворното място. Строителството е извършено върху дворно място, собственост на родителите на Д. С., без да е установено (дори и без твърдения) в полза на съпрузите (вече бивши) да е било отстъпено право на строеж за едноетажната жилищна сграда, респ. за строеж на гараж, поради което съдът се е позовал на принципа на приращението - чл. 92 ЗС и е приел, че собственици на постройките са станали собствениците на земята, т. е. родителите на ответника, поради което делбата следва да се допусне само между ответниците. При определяне на квотите, съдът е съобразил извършения акт на дарение (нотариален акт № 25/1995 г.) в полза на ответника Д неговата сестра Т чийто наследници се явяват останалите ответници, с който първият ответник е получил 2/3 идеални части от дворното място, от жилищна сграда и гараж, а наследодателката на останалите ответници 1/3 идеална част от дворното място и жилищната сграда. Решението и в тази обжалва част е правилно. Законосъобразно съдът се е позовал на чл. 92 ЗС установяващ принципа на приращението - собственикът на земята е собственик и на постройките, освен ако не е установено друго. Ищцата не е доказала съществуването на отделни права на собственост върху земята и върху постройките, т. е. както правилно е посочил съдът, не е установено в полза на съпрузите да е било учредено вещно право на строеж, съществуването на което би изключило действието на общото правило на приращение, поради което процесните постройки са станали собственост на собственика на земята и ищцата правилно е била изключена от тяхната делба. Доказателства за придобиването на тези постройки по давностно владение в съпружеска имуществена общност по делото не са събрани, още повече, че първият ответник е придобил гаража на лично основание (дарение) от родителите си, а жилищната сграда в съсобственост със сестра си, пак по дарение. По отношение делбата на триетажната жилищна сграда, магазина и кафето. Въззивният съд е допуснал делба на тези постройки, като е променил квотите, при които делбата е била допусната от първоинстанцинония съд, включвайки като съделител и ищцата. Въззивният съд е приел за установено, че тези сгради са били построени от двамата съпрузи, по време на брака им, с техни средства, върху земя съсобствена между единия съпруг (ответника Д. С. ) и неговата сестра, наследодател на другите ответници, след извършено в тяхна полза дарение. Това е дало основание на съда да обоснове наличие на съвместен принос и да приеме, че идеалната част от сградите, съответна на идеалната част от земята, собственост на първия ответник от 2/3 е придобита в режим на съпружеска имуществена общност, да включи ищцата като съделител, при квоти 1/3 идеална част за нея и 1/3 идеална част за първия ответник, както и 1/3 идеална част общо за останалите трима ответници. В тази част решението е неправилно, което прави касационната жалба на ответника основателна. Неправилно въззивният съд е отстъпил от принципа на приращението възприет по отношение на останалите сгради. Триетажната жилищна сграда, магазина и кафето са били изградени върху съсобствен имот на единия съпруг и неговата сестра, без да е било отстъпено право на строеж от единия съсобственик в полза на другия. Липсата на учредена суперфиция между съсобствениците, която да обори презумпцията на чл. 92 ЗС води до извода, че сградите - триетажна жилищна сграда, магазин и кафе са станали собственост на собствениците на терена и то в обем права, които същите притежават в съсобствеността на терена, в случая 2/3 идеални части за първия ответник и 1/3 идеална част общо за другите трима ответници. Изградените по време на брака жилищна сграда, магазин и кафе върху съсобствен имот на единия съпруг с трето лице не стават имущество съпружеска имуществена общност. Това е така, тъй като придобитите от собствениците на терена (без учредена суперфиция) на основание приращение сгради се подчиняват на решима на съсобствените вещи по чл. 30 и сл. ЗС във вр. с чл. 92 ЗС. Недопустимо е една определена идеална част от тази съсобственост да бъде подчинена на режима на друг вид съсобственост, този на съпружеска имуществена общност, тъй като не може от един и същ правопораждащ юридически факт да възникнат два вида съсобственост. Не може една законова презумпция (по чл. 19, ал. 1 СК) да се обори с друга законова презумпция - тази по чл. 92 ЗС във вр. с чл. 30, ал. 1 ЗС. В хипотезите на придобиване на права върху вещи и на вещи (движими или недвижими) по чл. 19, ал. 1 СК, и на придобиване на вещи, чрез приращение (чл. 92 ЗС), под вещи следва да се разбират само самостоятелни обекти на право на собственост, не и идеални части от вещи. След като е придобита само идеална част от една съсобствена вещ, то не може да се приеме, че придобитото се подчинява на два различни режима на съсобственост. С оглед на изложеното, следва да се приеме, че ищцата М ответника Д. П. С., като съпрузи, по време на брака си не са могли да придобият в режимна съпружеска имуществена общност, придобитата по приращение от съсобственика Д. С. идеална част от триетажна жилищна сграда, магазин и кафе. Следователно при ликвидиране на съсобствеността на тези обекти, бившия съпруг М няма качеството на съсобственик, което единствено обуславя участието и на съделител в делбата им. Възприетата от въззивния съд обратна правна теза е неправилна, поради което решението в частта, с която е допусната делба на посочените три обекта с участието на ищцата Б при квота 1/3 идеална част за нея, 1/3 идеална част за ответника С, и общо 1/3 идеална част за М., Т. и Т. Т. ще следва да се отмени и вместо това се постанови ново решение, с което да се допусне делба само между ответниците при квоти 2/3 идеални части за Д. С. и 1/3 идеална част общо за Т. . В. от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.