Решение № 14335 от 25.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6330/2010 г.

Решение № 14335 от 25.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6330/2010 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба (наименована от подателката си молба) на Милка Петрова Господинова от гр. Добрич против решение № 8/25.02.2010 г., постановено по административно дело № 8171/2009 г. по описа на Административен съд София - град. Наведените от касаторката доводи за неправилност на съдебния акт са относими към едно от касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - необоснованост. Ответникът Председателя на Националното бюро за правна помощ (НБПП) не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното с нея решение. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Като извърши служебно проверка на основание чл. 218, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс и въз основа на фактите, установени от Административен съд София - град, съгласно чл. 220 от АПК, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и в съответствие с материалния закон. В тази връзка решаващият състав на съда съобрази, че решението е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. След като провери решението и по реда на чл. 218, ал. 1 от АПК, ВАС, VI-то отделение, намира касационната жалба за неоснователна. Атакуваният с нея съдебен акт не страда от твърдения от касатора порок. С подложеното на касация съдебно решение в производство по чл. 126 - 178 от АПК във връзка с чл. 25, ал. 2, изр. 2 от Закона за правната помощ (ЗПП) е отхвърлена като неоснователна жалбата на Милка Петрова Господинова срещу отказ за предоставяне на правна помощ, обективиран в писмо изх. № 09-07-233/18.11.2009 г. Решението на Административен съд София - град, с което жалбата до него не е уважена, е постановено при правилно прилагане на закона. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел правилни изводи, които се възприемат изцяло от касационната инстанция. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не били допуснати в конкретния случай. Неоснователни в тази връзка са оплакванията в касационната жалба за неправилна интерпретация на релевантните факти, с оглед на което са и твърденията на касаторката за необоснованост. Обосновано въз основа на надлежно приобщения към делото доказателствен материал в проверяваното решение е прието, че оспореният пред Административен съд София - град отказ е законосъобразен. Правилно са тълкувани относимите в случая норми на чл. 22 от ЗПП. По делото безспорно е установено, че за Милка Петрова Господинова не е налице някоя от предпоставките по цитираната разпоредба за предоставяне на правна помощ по чл. 21, т. 1 и т. 2 от ЗПП, защото не отговаря на условията за получаване на месечни социални помощи по реда на Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане, и не е лице, настанено в специализирана институция за предоставяне на правни услуги. Непокриването на някое от изискванията на чл. 22, ал. 1 от ЗПП е отрицателна предпоставка от категорията на абсолютните, преклудираща възможността да се предостави исканата от жалбоподателката правна помощ. Разпоредбата на чл. 22, ал. 1 от ЗПП, която е приложима в случая, има императивен характер, и именно липсата на визираните в нея условия обуславя правомощието на компетентното по смисъла на чл. 25, ал. 2, изр. 1 от ЗПП лице (председателя на НБПП) да издаде процесния отказ. Достигайки до такива изводи и като е отхвърлил подадената до него жалба, Административен съд София - град е постановил правилно решение, което трябва да бъде оставено в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,