Решение № 504 от 12.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9097/2010 г.
ВАСI отделение12.01.2011 г.докладчик т Фани Найденова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 105/23.04.2010 г. по адм. д. № 93/2007 г. на Окръжен съд Варна. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 504 от 12.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9097/2010 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по касационна жалба на "Елица-М" ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. Велико Търново срещу решение № 105/23.04.2010 г. по адм. д. № 93/2007 г. на Окръжен съд Варна, с което е отхвърлена жалбата против ДРА № 1800590/07.07.2006 г. издаден от данъчен инспектор по приходите при ТД на НАП Русе, в потвърдената с решение № 719/05.12.2006 г. на ДД"ОУИ"- Варна част за определени за довнасяне данъчни задължения в размер на 181 457,48 лева и лихва в размер на 57 083,73 лева за периодите - м. 08., м. 09, м. 10 и м. 11.2005 г.
Изложени са доводи за неправилност на решението поради нарушение на съществени процесуални правила, противоречие с материалния закон и необоснованост. Иска се отмяна на решението и постановяване на ново решение по съществото на спора, с което да се отмени РА като незаконосъобразен.
Ответникът по касационната жалба ДД"ОУИ"-Варна не взема становище.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура взема становище, че жалбата е неоснователна.
Върховният административен съд, първо отделение намира, че касационната жалба е допустима, като подадена в срок и от надлежна страна.
Разгледана по същество, е неоснователна.
С РА, предмет на оспорване пред първоинстанционния съд са определени за довнасяне данъчни задължения в размер на 181 457,48 лева и лихва в размер на 57 083,73 лева, вследствие на непризнато право на данъчен кредит на основание чл. 64, ал. 1, т. 1 и т. 3, вр. чл. 6 от ЗДДС за периодите - м. 08., м. 09, м. 10 и м. 11.2005 г. по данъчни фактури, издадени от: "Дебо груп" ЕООД, "Барби" ООД, "Арес - М. Георгиев", "Иви - 85" ЕООД, ЕТ" Беар - Ангел Стоянов" и "Хадес къмпани" ЕООД в общ размер на 748 918, 22 лева. Предмет на доставка по оспорените фактури е "грозде", в част от фактурите "аванс грозде".
В хода на ревизията е оспорена реалността на доставките като са изисквани доказателства за това.
Въпросът за начисляването на ДДС не е спорен като приетата в тази връзка основно заключение на ССЕ, с констатации за начисляване на ДДС от доставчиците е неотносимо към спора.
В тази връзка всички съображения, изложени в касационната жалба за начисляването на ДДС от доставчиците с доводи за законосъобразно ползване на право на данъчен кредит по издадените от тях данъчни фактури са неотносими към спора.
Оспорените фактури са издадени за периодите: м. 08., м. 09, м. 10 и м. 11.2005 г. и всички са с предмет доставка на грозде.
Констатациите в хода на ревизията по отношение на доставчиците са:
- за "Дебо груп" ЕООД посочените физически лица не установяват да са доставили грозде на това дружество, за които то е непознато и не са имали взаимоотношения със същото;
- за "Барби" ООД посочените предходни доставчици - физически лица, за които се твърди, че са производители, не представят документи за притежавани лозови масиви и за производство на грозде от реколта 2005 г.;
- за ЕТ"Арес-Мариян Георгиев" твърденията са, че гроздето е предоставено от физически лица, но доказателства, за да установят реалност на доставките, не са ангажирани;
- за "Иви-85" ЕООД, освен че е осъществявала транспорт на стока до винзаводите, не установява доставка на грозде на ДЗЛ;
- за ЕТ"Беар-Ангел Стоянов" твърдения за доставки от физически лица, за които липсват доказателства да са притежавали стока от вида "грозде" в посочените количества, което от своя страна да са доставили на прекия доставчик. В писмените обяснения взети от посочените от доставчика физически лица в голямата си част отричат да са предавали количества грозде на този ЕТ, заявяват че не го познават и не са имали каквито и да е търговски отношения с него. В този смисъл са писмените декларации приложени към административната преписка: л. 627 от Кирчо Маринов Киров, л. 646 от Димо Николов Георгиев, л. 655 от Георги Иванов Димитров, л. 677 от Юмер Хамза Саар, л. 707 от Петър Ставрем Кутрумбев, и др. от посочения списък от доставчика от л. 574 до л. 585;
- за "Хадес къмпъни" ЕООД твърдения за доставки от физически лица, за които липсват каквито и да е доказателства да са доставяли грозде в посочените количества.
Предметът на спора се свежда до възможността доставчиците да доставят на ДЗЛ процесните количества грозде. При направените насрещни проверки на физическите лица, за които се твърди че са предходни доставчици, се установява, че тези твърдения са неверни. Поради спецификата на стоката и особено голямото количество сезонна селскостопанска продукция - грозде реколта 2005 г., относими са доказателства към произхода на същата, товарене, транспортиране и съхранение на стоката. Представените товарителници отразяват транспортиране, извършено от посредници, но за сметка на други лица и фирми, включително и ДЗЛ, но с това не се установява реалност на доставка на количествата грозде от доставчиците, при установена неистинност на твърденията, че стоката е доставена от посочените физически лица. Както твърденията на доставчиците, така и ангажираните доказателства са непълни, противоречиви, непоследователни и не установяват спорният факт за реалността на доставките. Счетоводното отразяване на фактурите в съответните регистри не обосновава извод за доказана реалност, в случай на оспорването на отразената в тях стопанска операция. Експертизата по основното и допълнително заключение установява данни за начисляване на ДДС от доставчиците, което не е спорно. В касационната жалба отново се поддържат тези възражения за редовно начисляване на ДДС от доставчиците, което при липса на ангажирани доказателства за реалността на доставено грозде от реколта 2005 г., отразено в оспорените данъчни фактури, не е основание за възникване и признаване правото на данъчен кредит по тях.
По изложените съображения обжалваното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, първо отделение,