Решение № 182 от 5.07.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1808/2016 г.

Решение № 182 от 5.07.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1808/2016 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Стоил Сотиров Производството е по чл. 307, ал. 2, във връзка с чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Постъпила е молба, вх. № 1037049/11.03.2016 г., подадена от адвокат Д. Д. - процесуален представител на А. К. от [населено място], за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК на влязло в сила въззивно решение № 137/13.05.2014 г. по гр. д. № 4811/2013 г. по описа на Върховния касационен съд, ГК, IV г. о. Молителят обосновава молбата си с разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Ответникът по молбата за отмяна - Център за спешна медицинска помощ (Ц. - С.), е депозирал отговор по смисъла на чл. 306, ал. 3 ГПК. Обстоятелствата по делото са следните: С решение № 137/13.05.2014 г. по гр. д. № 4811/2013 г. Върховният касационен съд, състав на IV г. о., е отменил решение № 6883/22.10.2012 г. по гр. д. № 10298/2012 г. по описа на Софийския градски съд и е отхвърлил предявените от А. К. от [населено място], против Център за спешна медицинска помощ - С., обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. т. 1-3 КТ - за отмяна на заповед за уволнение № ЗП-141/19.12.2011 г. на директора на Ц., за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност "лекар" и за присъждане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за сумата 5634 лева. Срещу влязлото в сила решение на Върховния касационен съд, IV г. о., е подадена молба за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК от ищеца А. К., като същият се позовава на решение № 13265/08.12.2015 г. по адм. д. № 2468/2015 г., на ВАС, Шесто отделение, с което е оставено в сила решение № 126/09.01.2015 г. по гр. д. № 6545/2014 г. на АССГ, с което е отменено ЕР № 0315 от заседание № 057/08.5.2014 г. на НЕЛК по ортопедични болести в частта му, с която се посочва, че длъжността "медицински специалист в РКЦ" не е подходяща за лицето, и е отхвърлена жалбата на Ц. срещу същото експертно решение в частта му, с която се посочва, че лицето може да работи като лекар на подходящо работно място, без противопоказни условия та труд. Моли се за отмяна на решение № 137/13.05.2014 г. по гр. д. № 4811/2013 г. по описа на ВКС, IV г. о., и връщане делото за ново разглеждане в касационната инстанция. В съдебно заседание молбата за отмяна се поддържа от процесуалния представител на молителя - адв. Д. Претендират се разноски. Ответникът по молбата за отмяна - Център за спешна медицинска помощ - С. (Ц. -С.) е депозирал отговор по смисъла на чл. 306, ал. 3 ГПК. В съдебно заседание отговорът се поддържа от процесуалния представител на страната - гл. юрисконсулт И. Върховният касационен съд, състав на IV г. о., след като разгледа молбата за отмяна, отговорът на ответника по молбата, и становищата на страните, изразени в съдебно заседание от процесуалните им представители, и с оглед правомощията си по глава ХХIV ГПК, намира за установено следното: Молбата за отмяна е подадена в срока по чл. 305, т. 3 ГПК, поради което е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото й съдът прецени следното: Нови обстоятелства или нови доказателства по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК са налице тогава, когато те са съществували при предявяване на иска и разглеждането на делото, но не са били известни на страната, респективно не са станали достояние на съда, а са от съществено значение за спора. Новооткрито доказателство е налице и тогава, когато някое обстоятелство е било известно, страната го е твърдяла пред съда, но не е могла да го удостовери по надлежния ред по причина, която е извън процесуалното й поведение. Освен това новооткритите факти трябва да са от съществено значение за спора. Следователно законът изисква кумулативното наличие на двете предпоставки, за да бъде уважено искането. В процесния случай представените доказателства - две съдебни решения на административни съдилища, както и ЕР на НЕЛК, не са съществували при предявяване на иска и разглеждането на делото, до приключване на устните състезания във въззивната инстанция, както и тези в касационното производство. Поради това не е налице хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Не е налице и хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като изводите на съда се основават не на представените от молителя съдебни решения и експертно решение, а на експертно решение на ТЕЛК от 06.12.2010 г. Поради това молбата за отмяна е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Водим от изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на IV г. о.,