Решение № 13782 от 12.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8318/2017 г.

Решение № 13782 от 12.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8318/2017 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Н. Гаджев - инспектор "ПНП ППС" в "Организация на движението, паркинги и гаражи" ("ОДПГ") ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. Велико Търново, ул. "Цар Тодор Светослав", чрез процесуален представител адв. Гаврилова от АК - Велико Търново, срещу решение № 173 от 30.05.2017 г. по адм. дело № 238/2017 г. на Административен съд (АС) - Велико Търново, с което е прогласена нищожността на приложена на основание чл. 171, т. 5, б. "б" от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), принудителна административна мярка (ПАМ) "преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач". Касаторът излага доводи, че решението е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон. Счита, че не са допуснати приетите за установени от решаващия съд нарушения при делегирането на правомощия на издателя на акта, обуславящи нищожност на процесната ПАМ. Претендира отмяна на решението и решаване на спора по същество с отхвърляне на предявената жалба. Ответната страна – "НКОМ" ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. Велико Търново, ул. "Иван Вазов" № 28 А, чрез управителя Н. Неделчев, оспорва жалбата. Поддържа, че първоинстанционното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срок от надлежна страна – участник в първоинстанционното производство. Като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, съдът намира същата за основателна. За да постанови решението си първоинстанционният съд е приел, че предмет на оспорване е законосъобразността на ПАМ "преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач". Мярката за административна принуда е приложена от Н. Гаджев в качеството му на инспектор "ПНП ПСС" в "Организация на движението, паркинги и гаражи" ("ОДПГ") ЕООД - Велико Търново, по отношение притежаван от търговското дружество "НКОМ" ЕООД, лек автомобил "Опел", модел "Зафира", с ДК [рег. номер на МПС], на основание чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП. При извършената проверка съобразно чл. 168 АПК, съдът е счел, че ПАМ е приложена от некомпетентен орган. Приел е за установено, че община Велико Търново в качеството си на администрация, управляваща общинската пътна инфраструктура, а и като собственик на уличната мрежа, е субект по смисъла на чл. 168, ал. 1 ЗДвП и може да определи кръга от длъжностни лица, имащи правомощия да преместват или да нареждат да бъде преместено паркирано пътно превозно средство на отговорно пазене на предварително публично оповестено място без знанието на неговия собственик или на упълномощен от него водач. Позовавайки се на данните от административната преписка решаващият съд е посочил, че със заповед № РД-22-1490/17.09.2014 г. кметът на община Велико Търново е определил "ОДПГ" ЕООД за служба за контрол по смисъла на ЗДвП и Наредбата за реда за спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на територията на град Велико Търново и ЗДвП. Със заповед № РД-22-2512/20.12.2016 г. кметът на община Велико Търново е възложил функциите и правомощия си по чл. 168, ал. 1, чл. 171, т. 5, б. "а" и б. "б" ЗДвП на поименно посочени служители от "ОДПГ" ЕООД, между които и касаторът Н. Гаджев - инспектор в звено "ПНП ППС". В случая преместването е извършено от Гаджев, назначен на длъжност "инспектор звено "ПНП ППС"", като по делото е приложена длъжностна характеристика, според която възложената му работа се свежда до организиране и ръководство на цялостната дейност по принудително преместване на неправилно паркирани МПС. Анализирайки установените релевантни за спора факти, решаващият съд е посочил, че стриктното тълкуване на чл. 167, ал. 2 и чл. 168, ал. 1 ЗДвП налага извод, че под "служба за контрол", законодателят има предвид структурно звено на общинската администрация, а не друго лице със съответната структура и организация, включително и такова, осъществяващо търговска дейност по смисъла на ТЗ. Приемайки, че "ОДПГ" ЕООД е търговско дружество, чиито едноличен собственик на капитала е общината, АС - Велико Търново е приел, че то обективно не представлява звено на общинската администрация, каквото може да бъде общинското предприятие по смисъла на чл. 52 от Закона за общинската собственост. Посочил е, че търговското дружество е самостоятелен правен субект, осъществяващ търговска дейност, извън и независимо от дейностите на общинската администрация, поради което не може да бъде определено като "служба за контрол" по смисъла на чл. 167, ал. 2 и чл. 168, ал. 1 ЗДвП. Аргумент в тази насока съдът е извел и от разпоредбата на чл. 167, ал. 4 ЗДвП, според която глобите, събирани при констатиране на нарушения във връзка с контрола по ал. 2 на същия текст, следва да постъпват в бюджета на общината, като отделно юридическо лице. Тълкуването на посочената норма мотивира извода на решаващия съд, че службите за контрол следва да са част от структурата на общинската администрация, а не самостоятелно обособени правни субекти, включително такива по ТЗ. При тези аргументи, осъществявайки недопустим косвен съдебен контрол, съдът е счел, че Заповед № РД 22-1490/17.09.2014 г. на кмета на община Велико Търново, с която "ОДПГ" ЕООД е определено като такава служба, противоречи на закона. Съответно, лицата - работници и служители в това дружество нямат качеството "длъжностно лице" по смисъла на чл. 93, т. 1 от НК, както и по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на Кодекса на труда, поради което и не могат да бъдат определени като длъжностни лица от службите за контрол по смисъла на цитираните текстове от ЗДвП, на които на законно основание да бъде предоставено правомощието за налагане на ПАМ по чл. 171, т. 5, б. "а" и б. "б" ЗДвП. Посочил е, че наличието на изрична заповед в друг смисъл (Заповед № РД 22-2512/20.12.2016 г. на кмета на община Велико Търново) не променя горните изводи, доколкото със същата не могат да бъдат създавани правомощия на лица, извън кръга на изрично предвидените в закона При тези съображения, решаващият съд е формирал извод, че Н. Гаджев не е длъжностно лице, натоварено с административни правомощия за осъществяване на контрол за спазване на правилата за движение по ЗДвП. В заключение е посочил, че ПАМ като форма на изпълнителната дейност, следва да бъдат прилагани само в конкретно изброени в закона случаи, като компетентният орган (съобразно визирания в цитираната норма кръг от длъжностни лица), не може да ги налага произволно, а те трябва да са точно посочени в правна норма и да се прилагат по реда и начина, предвидени там. Счел е, че наложената ПАМ е издадена от лице, което не е било надлежно оправомощено и е прогласил нищожността й. Решението е валидно и допустимо, но постановено при неправилно приложение на материалния закон. Съгласно чл. 168, ал. 1 ЗДвП определените от министъра на вътрешните работи длъжностни лица от службите за контрол и/или длъжностни лица, определени от собствениците или администрацията, управляваща пътя, могат да преместват или да нареждат да бъде преместено паркирано пътно превозно средство на отговорно пазене на предварително публично оповестено място без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач. По силата на сочената разпоредба в кръга на лицата, които могат да прилагат мярка на административна принуда по чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП са включени и длъжностни лица, определени от собствениците или администрацията, управляваща пътя. От анализа на цитираните норми следва, че законодателят е оправомощил не само министърът на вътрешните работи да определя длъжностни лица, които да налагат ПАМ "преместване на пътно превозно средство", но е дал това право и на собственика на пътя и на администрацията, която управлява пътя. За всеки един от тези правни субекти съществува правната възможност да определи и оправомощи съответните длъжностни лица, които да налагат визираната ПАМ. В тази връзка законодателят не е въвел ограничения или изисквания досежно собственика на пътя, респ. всеки собственик на път по смисъла на § 6, т. 1 ДР на ЗДвП има законовата възможност да оправомощи лица, които да налагат принудителната мярка, но те следва да бъдат изрично определени и оправомощени. По този начин собственикът на пътя упражнява организационно-управленско правомощие, като делегира изрично предоставена му материална компетентност за налагане на ПАМ от посочения вид, към която се добавя допълнителна персонална компетентност по косвен начин чрез конкретизация на титуляра на правомощието. Точният смисъл и правилното приложение на разпоредбата на чл. 168, ал. 1 ЗДвП не изисква титулярът на правомощието да има качеството "длъжностно лице" по смисъла на чл. 93, т. 1 НК, т. к. липсва изрична препратка към тази разпоредба. Действащата нормативна уредба не съдържа изискване службата за контрол да бъде част от структурата на общинската администрация, нито съдържа ограничения досежно правноорганизационната форма на правния субект, който кметът на общината ще определи за служба за контрол, респ. липсва изискване длъжностното лице по чл. 168, ал. 1 ЗДвП да бъде в структурата на общинската администрация или да се намира в каквато и да било йерархическа зависимост от кмета. Под "длъжностни лица" в случая следва да се разбират лицата, на които е възложена материална и персонална компетентност от собственика на пътя да преместват МПС по чл. 168, ал. 1 ЗДвП и с това се изчерпват условията за валидност на учредената компетенция. В контеста на изложеното АС - Велико Търново правилно е приел, че административният орган, оправомощен да приложи ПАМ от вида на процесната, трябва да е от кръга на субектите по чл. 168, ал. 1 ЗДвП, като кметът на община Велико Търново разполага с правомощие да определи конкретните длъжностни лица. Незаконосъобразен е обаче изводът за липса на материална компетентност на издателя на процесната ПАМ за прилагането й, т. к. заповед № РД-22-2512/20.12.2016 г. на кмета на община Велико Търново овластява приложилото мярката лице с правомощията по чл. 171, ал. 1, т. 5, б. "а" и "б" ЗДвП. Направеното възлагане на функциите и правомощията, указани в чл. 168, ал. 1, чл. 171, т. 5, б. "а" и "б" ЗДвП, надлежно транслира компетентност на съответните служители от "ОДПГ" ЕООД - Велико Търново. Следователно, приложилият оспорената ПАМ инспектор от "ОДПГ" ЕООД е компетентен орган да прилага мярка по чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП. Несъмнено юридическото лице "ОДПГ" ЕООД няма качеството на длъжностно лице, за да може да бъде надлежно натоварено с административни правомощия от собственика на пътя, но в съответствие с предвидената в чл. 168, ал. 1 ЗДвП възможност, със заповед на кмета негови служители валидно са оправомощени да прилагат ПАМ. След като служителите на ЮЛ са оторизирани да действат легално от името на кмета на община Велико Търново, а не от дружеството - работодател, неправилен се явява изводът на първоинстанционния съд, че процесната ПАМ е нищожна, като приложена от некомпетентен орган. ПАМ са актове на държавно управление от категорията индивидуални административни актове и следва да бъдат подчинени на принципа на законност по отношение на издаването и изпълнението им. Материалноправните предпоставки, с които се предвиждат такива мерки подлежат на стриктно и ограничително тълкуване, т. к. с прилагането им се засяга директно правната сфера на адресата (В този смисъл виж решение по адм. дело № 5917/2011 г.). В настоящия случай са делегирани правомощията на служител на субект, създаден по силата на закона, каквото е "ОДПГ" ЕООД. Компетентността за репатриране на ППС е изрично възложена от собственика на пътя на съответните длъжностни лица и след такова изрично възлагане, последните притежават правомощието да налагат посочените ПАМ. Горното обосновава неправилността на извода на първоинстанционния съд за липса на компетентност по чл. 168, ал. 1 ЗДвП по отношение на касационния жалбоподател да прилага процесната ПАМ. Като е достигнал до извод за нищожност на оспорения административен акт, първоинстанционният съд е постановил незаконосъобразно съдебно решение. В контекста на изложеното, решаващият съд е тълкувал и приложил неправилно разпоредбите на чл. 167, ал. 2 и чл. 168, ал. 1 ЗДвП, постановявайки съдебно решение, което следва да бъде отменено. Делото е изяснено от фактическа и правна страна. Видно от приложения по делото снимков материал на 3.04.2017 г. лекият автомобил марка "Опел", модел "Зафира", регистрационен [рег. номер на МПС], е бил паркиран в зоната на пътни знаци В-27 "Забранен престой и паркиране" и допълнителна табела Т-17, предупреждаваща за принудително преместване на паркирано превозно средство. С оглед на така установеното по делото е безспорно, че моторното превозно средство е било паркирано в нарушение на правилата за движение, чрез който е осъществен състава на ПАМ по чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП. Това прави оспорената ПАМ законосъобразна, а жалбата срещу нея – неоснователна. В същия смисъл виж решенията по адм. дело № 7110/2015 г., адм. дело № 5061/2016 г., адм. дело 413/2017 г. и адм. дело № 5991/2017 г. на ВАС, седмо отделение, както и мотивите на определение № 61/10.12.2014 г. по гр. дело № 30/2014 г. и определение № 11/21.04.2016 г. по гр. дело № 6/2016 г. на смесени петчленни състави на ВКС и ВАС. Цитираната в първоинстанционното решение съдебна практика е изолирана, няма задължителен характер и не се споделя от настоящия съдебен състав. С оглед на изхода от спора, направено от касатора искане и на основание чл. 143, ал. 4 АПК, ответникът следва да заплати на "ОДПГ" ЕООД – юридическото лице, в чиято структура се числи касаторът, направените по делото разноски. Същите, видно от доказателствата по делото са в размер на 5 лв. държавна такса. Доказателства за уговорено и платено адвокатско възнаграждение за касационната инстанция, съгласно договор за правна защита и съдействие № 015144/6.06.2017 г., не са ангажирани. Разноските, заплатени пред първостепенния съд не са претендирани до приключване на устните състезания по настоящото дело, липсва и списък по чл. 80 ГПК, поради което не следва да се присъждат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2-ро, във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение