Решение № 8723 от 27.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4814/2017 г.

Решение № 8723 от 27.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4814/2017 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. чл. 211 от Закона за Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/. Образувано е по касационна жалба на Зам. директора на регионална дирекция "Гранична полиция" /РДГП/-Д. при ГДГП- МВР срещу решение № 159/27.02.2017 г., постановено по административно дело № 1017/2016 г. по описа на Административен съд - С. област /АССО/. Наведени са доводи за неправилност на процесното решение, като постановено при неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в жалбата, обосноваващи посочените оплаквания, касаторът иска решението да бъде отменено, като вместо него да бъде постановено друго, с което да се отхвърли оспорването срещу постановения административен акт. Претендира присъждане на разноски, представляващи възнаграждение за юрисконсулт. Ответната в производството страна - К. Р. В., чрез процесуален представител-адв. В., оспорва основателността на касационната жалба. Иска оставяне в сила на първоинстанционното решение. Претендира присъждане на разноски за заплатено възнаграждение за един адвокат. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение, първоинстанционният съд обявява нищожността на Заповед № УРИ 4078з-1371/10.10.2016 г. на Зам. директора на РДГП-Д., с която на К. Р. В. на длъжност старши полицай в 03 група на ГКПП-Калотина от ГПУ-Калотина, при РДГП-Д. е наложено дисциплинарно наказание "порицание", за срок от 6 месеца, като издадена от материално некомпетентен орган. Едновременно с това, първоинстанционният съд изследва и законосъобразността на оспорвания административен акт и приема деянието за изцяло доказано, при спазване на административно-производствените правила, правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта му. Решението е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Настоящата инстанция не споделя и извода, че заповедта е издадена от некомпетентен орган. За да стигне до този извод, първоинстанционния съд изхожда единствено от факта на указване на ответника, че не сочи доказателства за компетентност на издателят на заповедта, а именно "че е служител на ръководна длъжност, съгласно чл. 204, т. 4 от ЗМВР." В даденият от съда срок, включително и до приключване на съдебното производство- доказателствата за компетентност на издателя на акта не са представени, поради което АССО прогласил нищожността на оспорената пред него заповед. Съдът обаче не е съобразил, разпоредбата на чл. 143 ЗМВР, където в ал. 2 и 3 на с. текст е посочено, че министърът на вътрешните работи утвърждава класификатор на длъжностите в МВР за служителите по Грешка! Невалиден обект на хипервръзка. и издава заповед за неговото прилагане /ал. 2/ и ал. 3 - "Длъжностите и специфичните наименования се определят в класификатора по ал. 2, който се обнародва в "Д. вестник". Съгласно ЗАПОВЕД № 8121з-212 ОТ 24 февруари 2015 г. относно утвърждаване на класификатор на длъжностите в МВР, издадена от министъра на вътрешните работи, обнародвана в ДВ, бр. 21/20.03.2015 г., макар и отменена, но действала към момента на издаване на дисциплинарната заповед - зам. Директорите на РДГП - заемат ръководна длъжност. Разпоредбата на чл. 204 от ЗМВР установява компетентността на органите при издаване на заповеди за налагане на дисциплинарни наказания в зависимост от техния вид и с оглед на заеманата от служителя длъжност. От приложение 2Б т. 16 на утвърдения със заповед № 81213з-212 от 24.02.2015 г. на министъра - Класификатор за длъжностите в МВР, в редакцията към момента на издаване на обжалваната заповед, е видно, че заеманата от дисциплинарно наказания служител длъжност "старши полицай" е вид младша изпълнителска, за която се изисква средно образование. Длъжностното наименование "старши полицай" съответства на специфичното наименование "младши инспектор". Следователно по силата на чл. 204, т. 3 от ЗМВР, наказващият орган е разполагал с правомощие да налага оспореното наказание и обжалвания административен акт не страда от порока материална некомпетентност. Първоинстанционният съд излага в съдебния акт и мотиви за материалната законосъобразност на акта, но не формира воля в тази насока . В този си вид обаче съдебният акт не дава възможност да се установи по несъмнен начин каква е била действителната воля на съда. При контрола за законосъобразност се преценява съответствието на административния акт със закона, докато при нищожността - тази преценка се свежда до извеждането на един много тежък порок, тежък до степен да направи невъзможно съществуването на акта като такъв. Решаването на спора по същество от касационния съд би лишило страните от възможността да реализират правата си пред две съдебни инстанции. Поради това, решението следва да бъде отменено и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК - делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд - Пето отделение