Решение № 2674 от 26.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2814/2009 г.

Решение № 2674 от 26.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2814/2009 г., I о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 38, ал. 1 от Закона за държавната собственост /ЗДС/. Образувано е по жалба на Петър Грозев Петров и Кольо Грозев Петров, като наследници на Грозьо Петров Димитров, двамата от с. Крън, община Казанлък, против решение № 13/12.01.2009 г. на Министерския съвет на Република България /обн. ДВ, бр. 6 от 23.01.2009 г./ за отчуждаване на части от имоти - частна собственост за държавна нужда за изграждане на обект "Автомагистрала Марица - Оризово" - Капитан Андреево, участък "Любимец - Капитан Андреево от км. 89+100 до км 108+260 - дясно платно", намиращи се на територията на област Хасково, в частта относно определеното обезщетение за отчуждената част от 1117 кв. м. от поземлен имот № 137019, находящ се в землището на с. Георги Добрево, община Любимец. В жалбата се твърди, че определеното обезщетение е несправедливо, не е съобразено с действителната пазарна цена на отчуждавания имот, поради което се претендира определянето му в по-висок размер. Ответната страна Министерски съвет на РБ и заинтересованите страни Министерство на регионалното развитие и благоустройството, Министерство на финансите и Агенция "Пътна инфраструктура", чрез процесуалните си представители оспорват подадената жалба. Върховният административен съд, като взе предвид представените по делото доказателства и становищата на страните, намира, че жалбата е подадена от легитимирано лице в срока по чл. 38, ал. 1 ЗДС, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: Двамата жалбоподатели са наследници по закон на Грозьо Петров Димитров, съгласно приложеното по делото удостоверение за наследници № 13 от 28.01.2009 г., издадено от кмета на с. Крън, община Казанлък. Безспорно е по делото, че в процедура по чл. 34а, вр. чл. 33 и 34б ЗДС, с решение № 13 от 12.01.2009 г. на Министерския съвет на Република България /обн. ДВ, бр. 6 от 23.01.2009 г./ за отчуждаване на части от имоти - частна собственост за държавна нужда за изграждане на обект "Автомагистрала Марица - Оризово" - Капитан Андреево, участък "Любимец - Капитан Андреево от км. 89+100 до км 108+260 - дясно платно", намиращи се на територията на област Хасково, от наследниците на Грозьо Петров Димитров е отчуждена част с площ от 1117 кв. м от поземлен имот 137019, находящ се в землището на с. Георги Добрево, местността "Халитова кория". С решението, за отчуждената част от имота е определено обезщетение в размер на 2499 лв., въз основа независима експертна оценка, възложена през м. ноември 2006 г., заверена като валидна през м. декември 2008 г., и изготвена в хода на отчуждителната процедура по чл. 34а, вр. чл. 33 и чл. 34б ЗДС от лицензиран оценител съобразно чл. 34, ал. 2, т. 3 ЗДС. В обяснителната част на експертизата е посочено, че имотите са групирани по вид, размер и основни характеристики, като процесният имот е определен като земеделска земя, нива шеста категория. Оценката е определена като осреднена цена по § 1а, т. 2 ДР ЗДС от сделки по 3 броя нотариални актове за землището - по един от 2000 г., 2003 г. и 2006 г., при което е определена цена от 284 лв. за 1 дка. Определена е също коригирана офертна цена в размер на 6,259 лв./1 кв. м въз основа на реални оферти за продажби в печатни медии и Интернет. Поради това, че определената пазарна цена по § 1а, т. 2 ДР ЗДС се различава от осреднената цена на обезщетенията и от коригираната офертна цена, независимата експертиза е определила средно претеглена стойност, която за землището на с. Георги Добрево е в размер на 2237 лв./дка. Съобразно това, за процесния имот - отчуждена част с площ от 1117 кв. м от имот 137019, е определено обезщетение в размер на 2499 лв. По делото е назначена съдебно - оценителна експертиза във връзка с наведените в жалбата твърдения, че обезщетението е определено в нарушение на законовите изисквания и е несправедливо. Задачата е възложена в два варианта за определяне на равностойно парично обезщетение, като първият вариант е за определянето на обезщетението към 22.11.2006 г., а вторият - към 17.12.2008 г. Съгласно заключението на вещото лице Й. Найденов, изслушано в съдебно заседание на 20.10.2009 г., равностойното парично обезщетение на отчуждената част от имота към 22.11.2006 г. е в размер на 491 лв., а към 17.12.2008 г. в размер на 21938 лв. При изготвяне на това заключение за първия вариант на обезщетението вещото лице е ползвало пазарни аналози по нот. акт № 182/23.11.2006 г. и по нот. акт 105/1.09.2006 г. за продажби на поземлени имоти - ниви; за изготвяне на втория вариант от заключението са използвани пазарни аналози по нот. актове № № 128/20.12.2007 г., 20 от 16.07.2008 г., 24/5.12.2008 г. и 176/6.11.2008 г. за сделки със земеделски имоти в землищата на гр. Любимец, гр. Свиленград и с. Георги Добрево. Предвид направеното оспорване на това заключение от ответника и заинтересованите лица е поставена допълнителна задача на вещото лице, въз основа на която е изготвено заключение, изслушано в съдебно заседание на 26.01.2010 г. Това заключение потвърждава изводите на първоначалното заключение по вариант първи, като приема, че равностойното парично обезщетение за отчуждения имот към 22.11.2006 г. е в размер на 491 лв., при цена от 0,44 лв. за 1 кв. м и при използване на същите пазарни аналози. По втория вариант вещото лице дава заключение за осреднена стойност в размер на 34,09 лв. за 1 кв. м, или общо 38079 лв., при използване на пазарни аналози по нот. актове № 24/5.12.2008 г. и № 176/6.11.2008 г. Настоящият съдебен състав намира, че оценката, изготвена в административното производство не отговаря на изискването по чл. 32, ал. 1 ЗДС за равностойно парично обезщетение, което според определението по § 1а, т. 1 ДР ЗДС представлява цената на отчуждаваните имоти или на части от имоти, определени по реда на този закон. В чл. 32, ал. 2 от същия закон е предвидено, че равностойното парично обезщетение по ал. 1 се определя в съответствие с предназначението на имотите преди влизането в сила на подробния устройствен план въз основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания. Според т. 2 от § 1а ДР ЗДС "пазарни цени" са осреднените цени от сделки с имоти за покупко- продажба, замяна и други възмездни сделки, по които поне една от страните е търговец, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката, и вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота. При изготвяне на експертната оценка са използвани методи, които не са посочени в цитираните разпоредби, приложими в случая. Наред с това два от използваните три пазарни аналога са извън срока, посочен в § 1а, т. 2 ДР ЗДС. Поради това, оценката в административното производство е определена неправилно. Настоящият състав приема, че пазарната цена по смисъла на § 1, т. 2 ДР ЗДС в случая следва да бъде определена по първия вариант от заключението на вещото лице, тъй като този вариант е изготвен въз основа на пазарни аналози, отговарящи на изискванията по цитираната разпоредба. Възлагането на експертната оценка от Министерския съвет е от м. ноември 2006 г., поради което съгласно § 1а, т. 2 ДР ЗДС периодът, който трябва да се използва при изчисляване на дължимото обезщетение е 12 месеца преди възлагане на оценката, т. е. могат да бъдат взети предвид само сделки, вписани в Агенцията по вписванията през периода м. 11/2005 г. - м. 11/2006 г. На това изискване отговаря заключението по първия вариант. Извършената заверка с дата 18.12.2008 г. само потвърждава заключението на експерта, който е изготвил оценката възложена от административния орган, че към датата преди издаване на заповедта за отчуждаване няма промяна в определената осреднена цена. Заверката е от експерта, изготвил заключението и не е акт по възлагане на нова оценка, за да се приеме, че от тази дата следва да се изчисли 12-месечният период за изследване на извършените сделки с недвижими имоти, които могат да бъдат ползвани като аналози. Определеното от вещото лице обезщетение по вариант първи е в размер на 491 лв., което е значително по-ниско от определеното от административния орган обезщетение - 2499 лв. Затова и предвид забраната за влошаване на положението на обжалващия, оценката не може да бъде определена съобразно заключението на вещото лице. Предвид изложеното, жалбоподателят не е доказал, че равностойното парично обезщетение за отчуждената част от имота е по-високо от това, което е определено от административния орган. Жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение,