Решение № 10239 от 31.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1712/2009 г.

Решение № 10239 от 31.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1712/2009 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от началник отдел "Местни данъци и такси" към дирекция ФСДУС при Община Пазарджик против Решение № 491/12.12.08 г. постановено от Пазарджишки административен съд по адм. д. № 426/08 г. в частта, в която по жалба на Богдана Йончева е отменен изцяло Акт за установяване на задължения по декларация № 13-45-1/09.01.08 г. издаден от орган по приходите към отдел "МДТ" при Община Пазарджик. В касационната жалба се твърди недопустимост на съдебното решение, а алтернативно се поддържа неговата неправилност. Според касатора, съдебното решение е недопустимо, тъй като жалбоподателката е твърдяла нищожност на обжалваемия акт, и неправилно прилагане на нормите на ДОПК, а съдът се е произнесъл по размера на данък недвижими имоти и такса битови отпадъци. Подробни доводи касаторът излага в подкрепа на правилността на издадения АУЗД и неправилно прилагане на материалния закон от съда. Иска се обезсилване на решението, алтернативно отмяната му. Ответникът по касация-Богдана Лазарова Йончева оспорва жалбата по съображения, подробно развити в писмено възражение. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение на първа колегия, в настоящия съдебен състав преценява жалбата като допустима, а досежно основателността и приема следното: За да постанови обжалваното решение, съдът е приел за установено, че с декларация по чл. 26 от ЗМДТ (отм.) от 31.03.1998 г., подадена от Богдана Йончева като съсобственик със съпруга и Марко Йончев, е деклариран притежаван жилищен имот в гр. Пазарджик, съставляващ етаж от къща с площ 84, 42 кв. м. и мазе с конструкция полумасивна (ПМ) и прилежащо дворно място. С декларация по чл. 14 от ЗМДТ от 29.09.2007 г., подадена от Богдана Йончева като съсобственик с останалите наследници на починалия и съпруг - Валери Йончев и Илиян Йончев, е деклариран същия жилищен имот като придобит по наследство с конструкция "М" (масивна без или с частични стоманобетонни елементи). Предвид втората декларация е издаден оспорения пред АС, АУЗД от орган по приходите към отдел "МДТ" при община Пазарджик, с който са установени дължими суми за довнасяне от Богдана Йончева, както следва данък недвижим имот (ДНИ) за периода 01.01.2002 г. - 31.12.2007 г. в размер на 4, 61 лв. за такса битови отпадъци в размер на 31,72 лв. за периода - 01.01.02 г.-31.12.05 г. и са начислени лихви в съответствие с чл. 175, ал. 1 от ДОПК. АУЗД е обжалван от жалбоподателката Йончева по административен ред и с Решение № 13-46-3/09.04.2008 г. на началника на отдел "МДТ" същият е потвърден. Административният съд е приел, че за процесните периоди са налице влезли в сила данъчни актове, каквито са съобщенията за дължими ДНИ и ТБО и определените в тях задължения са изплатени, а с обжалвания АУЗД, органът по приходите е извършил повторно определяне на нов размер на установените вече задължения, което е било възможно единствено при наличие на хипотезата на чл. 115 от ДОПК (отм.) респективно чл. 133 и сл. от ДОПК, които очевидно не били налице. АС е решил, че с обжалвания пред него АУЗД незаконосъобразно са определени ДНИ и ТБО за довнасяне, тъй като административният орган не е променил данъчната оценка на имота, поради което и съгласно чл. 22 ЗМДТ няма възможност за промяна в размера на данъка и ТБО. Отделно от това съгласно чл. 19, ал. 3 ЗМДТ няма и възможност за промяна на данъчната оценка за минало време. Не на последно място, административният орган не е доказал твърдението си, че конструкцията на сградата е била масивна още към 2002 година по безспорен начин, тъй като писмото на гл. архитект на Община Пазарджик, което е обсъдено в мотивите на АУЗД, касае УПИ, различен от този посочен в акта и в декларацията на данъчния субект. Неоснователно е възражението на касатора за недопустимост на обжалваното решение. За да поддържа това възражение, касаторът твърди, че жалбоподателката с жалбата си до съда е поддържала нищожност на АУЗД, а съдът се е произнесъл по размера на публичните задължения, установени с него. Основателно, първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с допустима жалба. Обжалваният пред него акт засяга интересите на жалбоподателката, поради което тя има интерес от обжалването му. Срокът за съдебно обжалване на акта е от съобщаване на решението на началника отдел "МДТ" при община Пазарджик на жалбоподателката. В конкретния случай не може да се приеме, че това решение е съобщено на жалбоподателката на датата, вписана в обратна разписка № 8440000046250, тъй като тя е не е връчена лично на жалбоподателката и в обратната разписка не се сочат индивидуализиращи данни- пълното име на лицето, което я е получило, а и липсва отбелязване, че лицето на което е връчена поема задължението да предаде съобщението на адресата му. Тези съмнения в законосъобразното и прецизно съобщаване на решението на по-горестоящия административен орган основателно са изтълкувани в полза на жалбоподателката. От друга страна съгласно чл. 168 от АПК при съдебно оспорване на законосъобразността на административен акт, съдът не е ограничен само с обсъждане на основанията, посочени от жалбоподателя, а е длъжен да извърши цялостна преценка за законосъобразност на акта, на всички основания, посочени в чл. 146 АПК, поради което първоинстанционният съд, като е извършил цялостен контрол за законосъобразност на акта, предмет на жалбата не е допуснал нарушение, а напротив изпълнил е точно задълженията си. Основателно Според настоящия съдебен състав обаче, неправилна е преценката на първоинстанционния съд за валидност на АУЗД досежно установените с него като дължими ТБО. Съображенията за това са следните: съгласно разпоредбата на чл. 9б, ал. 2 от ЗМДТ, вземанията от такси се установяват с акт на кмета на общината по реда на АПК, като разпоредбата не допуска делегация на тези правомощия. В конкретния случай АУЗД е издаден от старши инспектор към отдел "МДТ" при Община "Пазарджик". По делото липсват доказателства, от които да се направи извод, че това лице е действало при условията на заместване, на кмета на Общината. Липсата на компетентност за органа води до нищожност на издадения от него административен акт. Първоинстанционният съд е следвало да съобрази посочената разпоредба от ЗМДТ и вместо да отменя АУЗД, в частта относно определените с него ТБО е следвало да прогласи нищожността му в тази част. В този смисъл следва да се отмени решението на Административен съд- Пазарджик в частта, в която е отменен АУЗД относно определените с него ТБО, а вместо това обжалвания акт в тази част се прогласи за нищожен. В останалата част, а именно в частта, в която е отменен АУЗД за данък недвижими имоти (ДНИ) за годините от 2002 до 2007 г. вкл. отново не е извършил правилна преценка за валидността на акта. Данъкът за недвижимите имоти се определя от служители на общинската администрация (чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ), които имат правата и задълженията на органи по приходите (чл. 4, ал. 3 от ЗМДТ) въз основа на подадена от данъчния субект декларация, като основа за изчисляване на размера на данъка е данъчната оценка на имота. Съгласно чл. 107, ал. 3 от ДОПК, размерът на изчисленото задължение се съобщава от органа по приходите на задълженото лице. Обжалваемите административни актове при установяването на този вид публични общински вземания са: съобщението (не винаги обаче), изпратено на данъчния субект, в конкретния случай то има характера на ИАА за периодите от 2002 г. до 2005 г. (вкл.) по аргумент от чл. 60 от ДПК (отм.), който регламентира, че в случаите, в които данъчният орган определя конкретния размер на задълженията по данъчна декларация, подадена от данъчния субект, съобщението, изпратено на данъчния субект има силата на данъчен акт; акт за установяване на задължението; ревизионен акт. В настоящия казус, органите на общинската администрация с издадения АУЗД са изменили размера на данъчните задължения за ДНИ за минали периоди (от 2002 г. до 2007 г.). Въпросът е могат ли те да направят това с АУЗД при съблюдаване на процедурата за издаването му. Разпоредбите, регламентиращи процедурата за издаване на АУЗД към датата на издаване на процесния акт са чл. 105 - чл. 107 от ДОПК. От посочените разпоредби се установяват хипотезите при които може да се издаде АУЗД и те са: при установени, но неотстранени несъответствия в подадената декларация (чл. 106, ал. 1 ДОПК); по искане на задълженото лице (чл. 106, ал. 3 изречение второ от ДОПК); при неплащане на задължението и когато не е извършена ревизия за съответния период. Посочените разпоредби - чл. 106 и чл. 107 от ДОПК са в раздел "Предварително установяване". Граматическото и систематично тълкуване на посочените разпоредби води до извода, че законодателят е ограничил хипотезите при които може да се издава АУЗД до случаите при изчисляване и определяне на задължение по декларация в момента на приемането и, и при неплащане на вече определено задължение по декларация. В конкретния случай тези хипотези не са налице. Задълженията за ДНИ за процесните години са определени по подадената декларация през 1998 г. по която в момента на приемането и не са правени корекции вкл. и служебни такива и задълженията за ДНИ за годините - 2002 - 2005 са определени с влезли в сила индивидуални административни актове. Няма спор между страните, че задълженията за ДНИ за всичките процесни години са заплатени от жалбоподателката, поради което и за 2006 и 2007 г. административният орган не е имал основание да издаде АУЗД. При това положение, повторното установяване на задължения за ДНИ за въпросните периоди е следвало да се извърши чрез единствения допустим способ, а именно чрез ревизия (по аргумент от чл. 106, ал. 3 ДОПК). Допуснатото нарушение е съществено, тъй като съществено различен е редът за издаване на АУЗД и редът за извършване на ревизия. При ревизия съществуват повече процедурни гаранции за ефективна защита на правата и интересите на данъчния субект. И в двата случая, и при АУЗД, и РА, приложим за обжалването им е редът, установен в ДОПК (чл. 4, ал. 1, изречение последно ЗМДТ), различен обаче е по-горестоящият орган, компетентен да разгледа жалбата по административен ред. Актът за установяване на задължения по декларация съгласно чл. 107, ал. 4 от ДОПК , във вр. с чл. 4, ал. 4 от ЗМДТ подлежи на задължително обжалване по административен ред пред ръководителя на звеното за местни приходи в съответната община, а РА пред кмета на общината. Съществеността на допуснатото нарушение е от степен водеща до нищожност на издадения АУЗД в частта относно установения ДНИ. По изложените съображения, решението на първоинстанционния съд следва да се отмени в частта, в която е отменен АУЗД относно установените с него задължения за ДНИ за годините от 2002 г. до 2007 г. като вместо това АУЗД се обяви за нищожен в тази част. Крайният резултат от проверката на касационната инстанция е, че първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба срещу един изцяло нищожен административен акт, която съдът е следвало да прогласи. В този смисъл, решението на първоинстанционния съд следва да се отмени, а вместо това АУЗД, предмет на спора следва да се прогласи за нищожен. Воден от горното, Върховният административен съд