Решение № 15245 от 3.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12539/2012 г.

Решение № 15245 от 3.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12539/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Лозан Панов Производството е по реда на чл. 237 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба, подадена от Йордан Димитров Цветин и Рисимка Кирова Цветина от гр. Симитли, за отмяна на основание чл. 239, ал. 1, т. 1 от АПК на влязлото в сила Решение № 7699 от 31.05.2012 г. по адм. дело № 3026/2012 г. на Върховния административен съд, тричленен състав. Ответникът - зам.-началникът на Регионална дирекция за национален и строителен контрол (РДНСК) - Югозападен район, гр. София, не е взел становище. Молбата за отмяна е процесуално допустима, но разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА. С Решение № 7699 от 31.05.2012 г. по адм. дело № 3026/2012 г. Върховният административен съд, тричленен състав, е оставил в сила Решение № 42 от 12.01.2012 г. по адм. дело № 573/2011 г. на Административен съд - Благоевград, в частта, с която е отхвърлена жалбата на Йордан Димитров Цветин и Рисимка Кирова Цветина от гр. Симитли срещу заповед № ДК-02-ЮЗР-166/13.05.2011 г. на зам.-началника на РДНСК - Югозападен район. С тази заповед е наредено на основание чл. 225, ал. 1, във връзка с чл. 222, ал. 1, т. 10 от Закон за устройство на територията (ЗУТ) да бъде премахнат незаконен строеж (по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗУТ), съставляващ "битова сграда и гараж" и "Стопанска и битова сграда", находящ се в ПИ № 211006 /образуван като част от имот № 211022/ по КВС, м. "Оранска мездра", землище на гр. Симитли, извършен от молителите без инвестиционни проекти и без строителни книжа, в земеделски имот, за който не е процедиран одобрен устройствен план и при наличието на влязъл в сила отказ за узаконяване на процесните сгради. В искането си Йордан Димитров Цветин и Рисимка Кирова Цветина от гр. Симитли са посочили, че искат отмяна на влязлото в сила решение на Върховния административен съд на основание чл. 239, т. 1 от АПК. В тази хипотеза отмяна може да се иска, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Касае се за непълнота на фактическия или доказателствен материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила, и не се дължи на процесуално нарушение на съда или пък на небрежност на страната. Отмяната е насочена срещу такава неправилност на съдебния акт, дължаща се на невиновна и обективна невъзможност да се разкрие истината по време на висящността на делото. Другото кумулативно дадено в цитираната норма изискване е тези нови обстоятелства да са от съществено значение за делото. Като ново писмено доказателство във връзка с направеното искане за отмяна на атакуваното решение на Върховния административен съд, молителите са представили заверено копие от нотариален акт за дарение на недвижим имот № 7, том I, рег. № 151, дело № 6/2012 г. на Катерина Тамбураджиева - нотариус с район на действие Благоевградски районен съд, вписан под № 242 в регистъра на Нотариалната камара. Последният обективира осъществено дарение на идеални части от процесния имот и постройките в него на сина на молителите - Димитър Йорданов Цветин. Видно от датата на съставянето му, този документ, удостоверяващ факт, осъществил се преди влизане в сила на решението, не представлява ново доказателство по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК, тъй като е съществувало по време на редовното инстанционно производство и е могло да бъде представено по делото, ако молителите са проявили грижата на добър стопанин. Касае се за официален удостоверителен документ, вписан в Службата по вписванията, т. е. в публичен регистър. Процесуално задължение на молителите е било да попълнят доказателствения материал по делото с всички възможни доказателства, които са считали, че са в подкрепа на претенцията им. Представеният нотариален акт не е и от съществено значение за изхода на делото, доколкото осъществената в хода на процеса вещно-транслативната сделка, е неотносима към предмета на правния спор. Няма оплаквания в молбата и за допуснати нарушения на другите основания - т. 2, т. 3, т. 4, т. 5 и 6 от чл. 239 от АПК. Оплакванията се свеждат до необсъждането от съда на всички представени по делото доказателства, до неправилно възприемане от съда на експертиза за установяване на относими според молителите обстоятелства досежно правилността на административния акт. Оплакванията следва да се квалифицират като касационни основания - за неправилното прилагане на материалния закон, за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, касационни основания по чл. 209 от АПК, които са извън приложното поле на основанията за отмяна по чл. 239 от АПК, която уредба предвижда извънреден способ за отмяна на влезлите в сила съдебни актове. Съдебният акт на административния съд е обжалван пред Върховния административен съд, с което молителите са упражнили субективното си право на обжалване пред две съдебни инстанции, с което е упражнен инстанционния контрол. Тъй като в настоящото производство по отмяна молителите не сочат конкретни оплаквания за нарушения по чл. 239, т. 1 - т. 6 от АПК, следва искането за отмяна на влязлото в сила решение на съда да бъде отхвърлено. Воден от изложеното и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав