Решение № 281 от 11.1.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4097/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/-Кърджали, против Решение 100/08.03.2023 г., постановено по адм. дело 599/2022г. по описа на Административен съд Кърджали, с което по жалба на П. Халил,[ЕГН] от [населено място],[адрес] е отменено Решение 2153-08-560/09.12.2022 г. на директора на ТП на НОИ Кърджали и потвърденото с него Разпореждане РВ-3-08-01208962/13.10.2022 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ Кърджали, издадено на основание чл. 114, ал. 1 от КСО. Изложени са оплаквания за незаконосъобразност на съдебния акт поради необоснованост и постановяването му в противоречие с материалния закон - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Настоява за отмяна на решението и постановяване на друго такова, по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата против оспореното решение и потвърденото с него разпореждане. Претендира разноски. Ответникът по касация П. Халил чрез адв.Шопов не взима становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за недопустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Като извърши служебна проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК и въз основа на фактите, установени от Административен съд - Кърджали, съгласно чл. 220 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за основателна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд Кърджали е Решение 2153-08-560/09.12.2022 г. на директора на ТП на НОИ Кърджали, с което е отхвърлена жалбата на П. Халил, подадена по реда на чл. 117, ал. 1, т. 2 от КСО, против Разпореждане РВ-3-08-01208962/13.10.2022 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ Кърджали, издадено на основание чл. 114, ал. 1 от КСО, с което е разпоредено П. Халил да възстанови добросъвестно получените от нея парични обезщетения за бременност и раждане и парично обезщетение да отглеждане на малко дете за периода от 14.05.2020 г. до 10.12.2021 г. в размер на 9427,89 лева главница и 1550,78лв лихва. От фактите по делото е установено, че от 14.05.2019 г. П. Халил е регистрирана като самоосигуряващо се лице - земеделски производител, като е избрала да внася осигурителни вноски за фонд Пенсии и фонд Общо заболяване и майчинство .Дейността е прекъсната, считано от 01.04.2022 г. Със Заповед от 07.09.2022 г., на основание чл. 107 от КСО, ръководителят на ТП на НОИ Кърджали е възложил проверка по разходите на ДОО на П. Халил, във връзка със сигнална записка от началник на сектор КП . Според представените справки от регистъра на земеделските стопани, изготвени на 26.08.2022 г. от ОД Земеделие Кърджали към МЗХГ, лицето е включено в регистъра на 14.05.2019 г. и е заявило отглеждането на домашни птици - общо 10 броя кокошки-носачки. На 25.10.2019 г. П. Халил е заявила стопанисването на 0.1000 ха естествени ливади, а на 14.04.2022 г. и на 03.05.2022 г. е извършила нови две актуализации на данните на земеделския стопанин, като са заявени 0.4079 ха люцерна и 0.1000 ха естествени ливади, съответно 0.2000 ха тютюн, 0.5579 ха люцерна и 0.1000 ха ливади. В декларация от 07.09.2022 г., в отговор на изискани от контролните органи доказателства за упражняване на трудова дейност като земеделски производител, П. Халил е посочила, че няма документи за произведена и реализирана продукция като земеделски стопанин, за периода от 14.05.2019 г. до 01.04.2022 г. В Констативен протокол КП-5-08-01191340/07.09.2022 г., въз основа на горната декларация, справките, представени от ОД Земеделие Кърджали и от информационната система на НОИ, главен инспектор по осигуряването при ТП на НОИ Кърджали е приел, че регистрацията като земеделски стопанин за периода от 14.05.2019 г. до 01.04.2022 г., е била единствено с цел придобиване на осигурителни права, респ. заявената от П. Халил дейност като земеделски стопанин, не била свързана с производството на продукция, предназначена за продажба. Предвид горното е прието, че независимо от подадените данни с декларация обр. 1 Данни за осигуреното лице и внесените осигурителни вноски, П. Халил не е отговаряла на условията за регистриран земеделски стопанин по смисъла на §1, ал.1, т.5 от ДР на КСО, както и за нея не бил изпълнен състава на чл.10, ал.1 от КСО. Със задължителни предписания ЗД-1-08-01191357/07.09.2022 г. и ЗД-1-08-01191366/07.09.2022 г. на контролен орган при ТП на НОИ Кърджали, на основание чл. 108, ал.1, т.3 от КСО и чл. 37, ал.1 от Инструкцията за реда и начина на осъществяване на контролна-ревизионна дейност от контролните органи на НОИ, на П. Халил, е предписано да заличи основни данни, подавани с декларация обр. 1 Данни за осигурено лице , в качеството й на самоосигуряващо се лице земеделски производител, за периода от 14.05.2019 г. до 31.03.2022 г. Задължителните предписания са връчени лично на лицето и няма данни да са били оспорени. С разпореждане РВ-3-08-01208962/13.10.2022 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ Кърджали, на основание чл.114, ал.1 и ал.3 от КСО, е разпоредено жалбоподателката да възстанови сумата в размер на 10978,67 лв., представляваща недобросъвестно получено парично обезщетение за бременност и раждане и парично обезщетение за отглеждане на малко дете, за периода от 14.05.2020 г. до 10.12.2021 г. Възпроизведени са констатациите от извършената, на основание чл.108, ал.1 от КСО, проверка, при която е установено, че лицето било регистрирано като земеделски стопанин от 14.05.2019 г. и съгласно данните от анкетната карта отглеждало 10 бр. домашни птици - кокошки. Позовавайки се на разпоредбите на чл. 4а, ал.1, т.6 от Наредба 44 от 20.04.2006 г. за ветеринарно-медицинските изисквания към животновъдните обекти, както и на чл.13, ал.4 от Закона за животновъдството, органът е приел, че отглежданите животни са с цел добив на суровини и храни за лична консумация, поради което лицето не е регистриран земеделски стопанин по смисъла на §1, ал.1, т.5 от ДР на КСО. Във връзка с горното е направен извод, че П. Халил не е осигурено лице, няма 12 месеца стаж като осигурена за риска общо заболяване и майчинство и не отговаря на условията на чл.48а и чл.52а от КСО, поради което няма право на парични обезщетения, за периода от 14.05.2020 г. до 10.12.2021 г., по подадени заявления-декларации по чл. 50, ал.1 и чл. 53 от КСО. Посочено е, че вследствие на горната проверка били издадени и задължителни предписания за заличаване на данните, подадени с декларация обр. 1 Данни за осигуреното лице , които били своевременно изпълнени. С Решение 2153-08-560/09.12.2022 г. на директора на ТП на НОИ - Кърджали, е отхвърлена жалбата на П. Халил срещу разпореждане РВ-3-08-01208962/13.10.2022 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ Кърджали. С обжалваното решение административният съд е отменил оспорения пред него административен акт и потвърденото с него разпореждане. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е счел, че решението на директора на ТП на НОИ, както и потвърденoтo с него разпорежданe, e издаденo от компетентен по смисъла на чл. 117, ал. 1 от КСО орган, в изискуемата писмена форма и e подробно мотивиранo, при спазване на административнопроизводствените правила, но при неправилно приложение на материалния закон. Съдът е приел, че П. Халил безспорно не е полагала труд като регистриран земеделски производител, поради което не е възникнало осигурително правоотношение, респ. тя не е придобила качеството "осигурено лице" по смисъла на легалното определение, дадено с § 1, ал.1, т. 3 от КСО, т.е. не налице е спорната предпоставка за отпускане на парично обезщетение за бременност и отглеждане на малко дете. Първоинстанционният съд обаче е приел,че липсва втората предпоставка на чл.114 КСО,а именно,че в производството административният орган не е доказал,че П. Халил е била недобросъвестна при получаването на обезщетенията. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно. Съгласно чл. 114, ал. 2 от КСО добросъвестно получените суми за осигурителни плащания не подлежат на възстановяване от осигурените лица с изключение на лимитативно изброените случаи по т. 1 - т. 3. На основание чл. 114, ал. 6 от КСО споровете за добросъвестност се решават по реда на Глава осма с решение на ръководителя на териториалното поделение на НОИ. В кодекса липсва легална дефиниция за понятието "добросъвестност" при получаване на осигурителни плащания. С константната практика на ВАС е възприето, че за добросъвестно получени осигурителни плащания следва да се считат тези, за които осигуреното лице е имало съзнанието и субективното убеждение, че му се дължат. Недобросъвестно е лицето, което е знаело или предполагало, че няма право да получи съответното плащане. С оглед законовата презумпция за добросъвестност е абсолютно необходимо безспорното и категорично установяване на недобросъвестността на лицето от страна на носещия доказателствената тежест за това административен орган. С оглед на безпротиворечивата съдебна практика, обстоятелството,че преди стартирането на осигурителното отношение на 14.05.2019 ответника по касация е била наясно,че не е полагала труд по друго трудово правоотношение,т.е към датата на получаването на обезщетението за бременност и отглеждане на малко дете -14.05.2020г същата е знаела,че няма 12 месеца осигурителен стаж.Отделно от това обстоятелството,че същата е получила задължителните предписания ЗД-1-08-01191357/07.09.2022 г. и ЗД-1-08-01191366/07.09.2022 г. на контролен орган при ТП на НОИ Кърджали, на основание чл. 108, ал.1, т.3 от КСО и чл. 37, ал.1 от Инструкцията за реда и начина на осъществяване на контролна-ревизионна дейност от контролните органи на НОИ, на П. Халил, е предписано да заличи основни данни, подавани с декларация обр. 1 Данни за осигурено лице , в качеството й на самоосигуряващо се лице земеделски производител, за периода от 14.05.2019 г. до 31.03.2022 г. и не е предприела действия за своя защита,то същото ясно сочи,че в съзнанието си същата е наясно,че не е упражнявала труд като самоосигуряващо се лице регистриран земеделски производител ,поради което и не е имала качеството на осигурено лице,т.е е била налице знание за нейната недобросъвестност. При постановяване на решението си първоинстанционният съд е достигнал до необосновани спрямо доказателствата по делото изводи и е приложил неправилно материалния закон, поради което и при наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК, неправилното съдебно решение следва да се отмени. Доколкото спорът е изяснен от фактическа и правна страна и не се налага извършване на нови процесуални действия, вместо първоинстанционното решение следва да бъде постановено друго, по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на П. Халил против Решение 1012-12-299-1/19.10.2021 г. на директора на ТП на НОИ Пазарджик и потвърденото с него Решение 2153-08-560/09.12.2022 г. на директора на ТП на НОИ Кърджали и потвърденото с него Разпореждане РВ-3-08-01208962/13.10.2022 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ Кърджали, издадено на основание чл. 114, ал. 1 от КСО. При този изход на спора,заявеното с касационната жалба искане за присъждане на разноски за двете съдебни инстнации се явява основателно- на касатора следва да се присъдят разноски за ДТ в касационното производство- 200 лв и юрисконсултско възнаграждение в размер на по 100 лв за всяка от инстанциите/ чл.24 от НЗПрП/ или общо сумата от 400 лв. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,