Решение № 6879 от 26.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2092/2009 г.

Решение № 6879 от 26.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2092/2009 г., II о., докладчик съдията Захаринка Тодорова Производството по делото е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на кмета на община гр. Бургас, срещу решение № 1093/11.12.2008 г., постановено по адм. дело № 477/2008 г. на Административен съд - гр. Бургас, като в нея се развиват оплаквания за неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост. Иска се решението да се отмени и се постанови такова по същество на спора, с което да се отхвърли жалбата на ЕТ "Кристов - Христо Иванов", със седалище и адрес на управление в гр. Бургас, срещу изричния отказ, обективиран в писмо с изх. № 70-К-190/07.03.2008 г. на директора на ТД "Приморие" при община гр. Бургас, за издаване на разрешение за поставяне на преместваем обект, представляващ павилион с площ 10 кв. м., находящ се на ул. "Съгласие"/ул. "Фердинандова". В съдебното заседание страните не се явяват и не са представляват. Ответникът ЕТ "Кристов - Христо Иванов", в подробно писмено възражение, изразява становище за неоснователност на касационната жалба, като се иска решението на съда, като правилно, да се остави в сила. Становището на представителя на Върховната административна прокуратура е, че касационната жалба е неоснователна и предлага да се остави без уважение. Върховният административен съд, в настоящия си състав при второ отделение, приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото, във връзка с касационните оплаквания и провери решението, счита, че същата е неоснователна. С обжалваното решение Административният съд - Бургас, в производство по реда на чл. 215, ал. 1 ЗУТ, отменил по жалба на ЕТ "Кристов - Христо Иванов", изричния отказ с изх. № 70-К-190/07.03.2008 г. на директора на ТД "Приморие" при община гр. Бургас, за издаване на разрешение за поставяне на преместваем обект, посочения павилион и върнал преписката на административния орган за ново произнасяне. За да постанови решението си съдът приел, че отказът е незаконосъобразен, тъй като е постановен при допуснати административнопроизводствени правила и на материалноправни норми. Решението е правилно. Съответни на доказателствата по делото и законосъобразни са съображенията, че административният акт е издаден в нарушение на разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4, от АПК, която норма има императивен характер. Административният акт следва да съдържа фактически и прави основания за издаването му. Липсата на мотиви е достатъчно основание да се приеме, че е незаконосъобразен и тези съображения не могат да бъдат замествани от допълнително излагани такива в съдебно заседание пред първоинстанционния съд и в касационната жалба. В конкретния случай обосновано е прието, че отказът е немотивиран, а съображения не се съдържат и в решението на комисията, послужило като основание за издаването му. Дори и актът да е издаден при условията на оперативна самостоятелност, следва де е мотивиран, за да може и съдът да осъществи задължението си по проверка на неговата законосъобразност и за да е ефективна и защитата на засегнатите лица. Освен това, задължение, както на заинтересуваните лица, така също и на административния орган е да спазват изискванията на одобрената от Общинския съвет Наредба, приета на основание чл. 56, ал. 2 от ЗУТ . Затова и спазването на установените правила в последната, следва да се преценяват от съда при контрол за законосъобразност на отказа. Следвало е заинтересуваните лица да бъдат запознати за това коя е действащата и одобрена схема, а в случай на нейната промяна от предходната година, същата е следвало да бъде оповестена, а не това да става известно на заявителите едва след решението на общинския съвет, какъвто е конкретния случай. Правилно и обосновано първоинстанционният съд е приел, че са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Прилаганият механизъм не е предвиден нито по разпоредбите на ЗУТ, нито в Наредбата на общинския съвет и по този начин са нарушени съществено административнопроизводствените правила. При така възприетата фактическа обстановка, изводът на съда за незаконосъобразност на отказа е в съответствие с представените по делото доказателства, поради което е обоснован и законосъобразен. Не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК и решението в тази му част, с която е отменен отказът, следва да се остави в сила. Решението в частта, с която преписката е върната на общината за ново произнасяне следва да се отмени, тъй като е отпаднал правният интерес за издаване на разрешение за поставяне, с изтичане на срока за който същото е претендирано - до 31.12.2008 г. - административният орган не би могъл да го издаде за минало време, а само за предстоящ период. Освен това, при констатираните пороци, не следва да се дава възможност на издателя на акта да ги отстранява, т. е. да постановява мотиви, с което на практика да преразгледа заявлението, при проведен вече съдебен контрол. Водим от горното, Върховният административен съд, второ отделение, на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК,