Решение № 3409 от 11.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13608/2013 г.

Решение № 3409 от 11.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13608/2013 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК и е образувано по касационната на началника на ДНСК против решение № 5245/26.07.2013 г. по адм. дело № 2828/2013 г. по описа на Административен съд София-град. С доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост, се иска отмяната му и постановяване на друго, с което да се отхвърли иска. Ответното "Спонс" АД София не взема становище. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационната жалба за допустима-подадена срещу подлежащо на касационно обжалване решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. С обжалваното решение е прието за установено по предявения от "Спонс" АД срещу ДНСК иск с правно основание чл. 292 АПК, че правото на принудително изпълнение на заповед № 655/10.05.2001 г. за забрана ползването на неприетия по установения ред строеж "Пететажна жилищна сграда и офис към нея, разположен на уличната регулационна линия" в УПИ ХVII-637, кв. 133 по плана на м. Лозенец-IIIчаст, гр. София, ул. "Джеймс Баучер" № 15, се е погасило, поради изтекла 5-годишна давност по чл. 285, ал. 1 АПК. Решаващият съд счита, че давностният срок тече от влизане в сила на 12.07.2006 г. на нормата на чл. 285, ал. 1 АПК и към подаване на исковата молба са изтекли повече от 6 години. Решението е валидно, допустимо и правилно. Правилно въз основа на представените от страните доказателства административният съд е установил релевантните по делото обстоятелства и е направил обосновани и верни изводи за погасяване на изпълнението на административноправното задължение по давност. Петгодишният давностен срок по чл. 285 АПК започва да тече от влизане в сила на разпоредбата на 12.07.2006 г. и от тогава е приложим и по отношение на задължения, установени в административен акт, който е влязъл в сила при действието на ЗАП. Неоснователно е твърдението на касатора, че разпоредбата от АПК, уреждаща погасителната давност на административните задължения не се прилага спрямо влезлите в сила изпълнителни основания при действието на ЗАП (отм.). Няма норма в АПК, която да ограничава действието му само по отношение на актове, издадени след влизането на кодекса в сила. Изпълнението на административните актове се извършва по реда, който действа към момента на изпълнението, а не към момента на издаването им. Освен това, давността е институт на материалното право и при липса на уредба в административното производство (както е по ЗАП отм.) са приложими общите правила по чл. 115 и сл. ЗЗД. Давността се е прилагала и преди АПК, който само изрично я урежда по отношение на административноправните задължения, без отклонения от общия режим. Обжалваното решение не страда от релевираните в касационната жалба пороци и следва да остане в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,