Решение № 3190 от 18.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9610/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Началник отдел "Оперативни дейности" - София, в Главна Дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на Национална агенция за приходите /НАП/ срещу Решение 1293/10.07.2023 г., постановено по адм. дело 319 по описа на АС - Благоевград за 2023 г. С решението е отменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка ФК-С2074-0127928/ 14.03.2023 г. на Началник отдел "Оперативни дейности" - София, Дирекция "Оперативни дейности" в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която е наложена принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект - магазин за хранителни стоки, находящ се в гр. Петрич, [улица], стопанисван от ЕТ "РОСМАР - 7 - Р. МАРКОВА", [ЕИК], гр. Петрич и забрана за достъп до него за срок от 14 /четиринадесет/ дни и е осъдена Национална агенция по приходите - гр.София да заплати на ЕТ РОСМАР-7 - Р. Маркова, [ЕИК], гр. Петрич разноски в размер на 50 лв. В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон - касационно основание по чл.209, т.3 АПК. Поддържа се, че при издаване на заповедта са спазени всички административно-производствени правила и че административния орган е мотивирал заповедта, включително в частта относно срока на мярката. Иска се отмяна на решението и потвърждаване на заповедта с присъждане на юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство. Ответникът по касационната жалба ЕТ РОСМАР-7 - Р. Маркова, [ЕИК], гр. Петрич не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, състав на осмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, имаща право и интерес от оспорването и срещу акт подлежащ на инстанционен контрол. Разгледана по същество е неоснователна. За да издаде оспорената заповед, административният орган е приел, че на 02.03.2023 г. в магазин за хранителни стоки, находящ се гр. Петрич, [улица], е извършена контролна покупка, като за извършената контролна покупка на 1 брой чипс Чио на стойност 4,00 лв., платена в брой на лицето Р. Маркова, която е собственик и представляващ на ЕТ РОСМАР-7-Р. МАРКОВА" с [ЕИК], от Ц. Цолов - проверяващ, преди легитимацията, за която не е издаден фискален бон от въведеното в експлоатация и работещо в обекта фискално устройство /ФУ/ модел Датекс DP-35 с ИН на ФУ DT435729 и ИИ на ФП 02928117, нито от кочан с ръчни касови бележки, отговарящ на изискванията на Наредба Н-18/13.12.2006 г. Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна административният орган е приел, че търговецът не е изпълнил задължението си за направеното плащане да издаде фискална касова бележка, с което е нарушена разпоредбата на чл.118,ал.1 от ЗДДС във вр. с чл.25, ал.1 и ал.З от Наредба Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, във вр. с чл.186, ал. 1, т. 1, 6 а от ЗДДС. При така установената фактическа обстановка, съдът е приел, че актът е издаден от компетентен орган, в изискуемата писмена форма и при наличие на материално правната предпоставка, предвидена в чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС. За да отмени оспорената заповед, съдът е приел, че актът е немотивиран по отношение продължителността на мярката. Според административният съд продължителността на наложената ПАМ е определена с бланкетни мотиви, които не изпълняват изискването на чл. 186, ал. 3 от ЗДДС за мотивираност на срока на наложената мярка, а така също същите не кореспондират с конкретните фактически констатации, релевантни за определяне продължителността на наложената мярка. В тази връзка е прието, че срокът на мярката не е съобразен с тежестта на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, поради което не е спазен принципът за съразмерност, предвиден в чл. 6 АПК. Решението на първоинстанционния съд е валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) ПАМ се налагат за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. Разпоредбите на чл. 186 и чл. 187 ЗДДС регламентират налагане на ПАМ при неспазване реда за отчитане при извършване на продажби съобразно изискванията на чл. 118 ЗДДС, които са доразвити в Наредба Н-18/2006 г. Видно от текста на чл. 186, ал. 1 ЗДДС мярката се налага за срок до 30 дни. Съгласно същия законов текст, относно срока на ПАМ органът преценява каква да е продължителността на мярката, упражнявайки правомощията си при оперативна самостоятелност. Именно поради последното, административният акт, с който се налага ПАМ следва да съдържа мотиви кои особености на конкретния случай се явяват съображения за издаване на акта и продължителността на мярката. Процесната заповед за налагане на ПАМ "запечатване на търговски обект" за срок от 14 дни е издадена във връзка с извършена проверка на обекта, при която е констатирано неизпълнение на задължението за издаването на фискална касова бележка във връзка с извършено плащане на покупка 1 брой чипс Чио на стойност 4,00 лв. Действително в мотивите на заповедта има отделен пасаж, озаглавен "Мотиви относно продължителността на срока", но същите са общи и лишени от конкретика. Настоящият състав напълно споделя правните съображения на първоинстанционния съд, според които определеният със заповедта 14-дневен срок на мярката е немотивиран, тъй като са изложени бланкетни мотиви, които биха били относими към всяко установено нарушение от процесния вид във всеки търговски обект. Органът не е обсъдил кое конкретно го мотивира да избере именно тази продължителност на срока на мярката, като не са съобразени характерът на търговията и местоположението на обекта, нито е анализирана посочената в акта разлика между касовата наличност и тази според фискалното устройство. При липса на мотиви относно срока на мярката е невъзможно да се прецени съответствието на административния акт с целта на закона, като критерий за законосъобразност на акта. По изложените съображения, първоинстанционното решение не страда от пороците, обосновани в касационната жалба и като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение