Решение № 15516 от 12.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5275/2018 г.

Решение № 15516 от 12.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5275/2018 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на С. Стоянов и Й. Стоянова, двамата от [населено място], против решение № 108 от 12.03.2018 г. по адм. дело № 832/2017 г. на Административен съд - Велико Търново, с което е отменена Заповед № № РД 02. 05-622/12.10.2017 г. на кмета на община Елена, издадена на основание чл. 194, ал. 1 и 4 ЗУТ. Поддържа се искане за отмяна на обжалваното решение като недопустимо и неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за отмяна по чл. 209, т. 2 и 3 АПК. Приложени са писмени доказателства. Ответникът: кмета на община Елена, редовно призован, не се явява и не се представлява. Ответниците: С. Дживодерова, М. Малоар и Г. Сарова, редовно призовани, не се явяват. От С. Дживодерова, чрез пълномощника й - адв. Няголов, са постъпили отговор и становище, с които оспорва касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страни. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С оспорената пред първоинстанционния съд Заповед №РД. 02. 05-622/12.10.2017 г. на кмета на община Елена е наредено на собствениците на УПИ II-876, кв. 51 по плана на гр. Елена, а именно Г. Сарова, С. Дживодерова и М. Малоар, да осигурят свободен достъп на собствениците на съседния УПИ III-875, кв. 51 по плана на гр. Елена, а именно С. Стоянов, за извършване на строителни работи, съгласно РС № 51/15.06.2017 г. на гл. архитект на община Елена. Посочено е още, достъпът да бъде осигурен след обявяване на заповедта на заинтересованите лица и до приключване на предвидените строителни работи по влязлото в сила РС. С. Дживодерова е оспорила заповедта, като незаконосъобразна. Съдът, след като е установил фактите, е извел правни изводи за незаконосъобразност на заповедта, поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила, изразяващи се в липсата на мотиви относно периода от време, през който ще се ползува чуждия имот, както и пространствените параметри на това ползване - посочване на вариант за достъп през имота, видовете СМР, които следва да бъдат извършени, чрез този достъп, а също и нуждата от него, поради невъзможност за строителство от собствения имот. Решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са оплакванията за недопустимост на обжалваното решение, поради недопустимост на жалбата на С. Дживодерова, на основание чл. 159, т. 4 АПК. Ответницата Дживодерова е заинтересовано лице, с право на жалба срещу издадената заповед на кмета на община Елена, тъй като е пряк неин адресат, на който се възлагат задължения за осигуряване на достъп през собствения й имот, за извършване на СМР от трето лице - касатора Стоянов. В този смисъл и на основание чл. 147, ал. 1 АПК, същата разполага с процесуален правен интерес от оспорване на заповедта, както правилно е прието и от съда. Неоснователни са и другите оплаквания за неправилност на решението. При установеност на релевантните за спора факти, изводите на съда за незаконосъобразност на оспорената заповед, поради съществено нарушение на формата, респ. на административнопроизводствените правила, са правилни. Заповедта е издадена на основание чл. 194, ал. 1 и 4 ЗУТ. Разпоредбата въвежда задължение за собствениците и обитателите на недвижими имоти да осигурят свободен достъп в тях за извършване на разрешени или предписани строителни, монтажни и др. работи във връзка с устройство на територията. Обосновано е прието, че "свободен достъп", по смисъла на тази правна норма, е правото на определено лице / в случая касаторът Стоянов/ да се ползва за определен период от време чуждия имот, с оглед извършване на разрешени СМР. Този достъп следва да е определен от органа в конкретни параметри, не само времево, а и пространствено, което означава, че следва да е посочен конкретен вариант на ползване през чуждия имот, а не цялостното му ползване, както е в случая, а също така и времето на това ползване, необходимо за постигане целта за която се издава заповедта. По делото са налице данни, че на касатора е издадено РС № 51/15.06.2017 г. за извършване на следните СМР по отношение на строеж пета категория, а именно: "Ажурна ограда с плътна част подпорна стена", по северната имотна граница, изцяло в УПИ III, кв. 51 по плана на гр. Елена. От РС и проекти към него, не е видно, че извършването на СМР по тази ограда следва да стане чрез осигуряване на достъп през съседния УПИ II, поради невъзможност за строителство от собствения УПИ III. Такива доказателства не са ангажирани и в хода на съдебноадминистративното производство пред първоинстанционния съд, както от касатора, така и от органа. При това положение законосъобразни са изводите на съда, че заповедта е немотивирана. От същата не стават ясни причините, поради които кметът на община Елена е издал заповедта, нареждайки на собствениците на съседния имот да осигурят свободен достъп на касатора през техния имот за извършване на СМР по издаденото РС № 51/2017 г. Липсва обосновка, за невъзможността тези СМР да бъдат извършени през собствения на касатора имот, както и доказателства за такава невъзможност. Освен това, както правилно е установено и от решаващия съд, в заповедта липсва описание на отделните видове СМР, които трябва да бъдат извършени през чуждия имот, на времето /начало и край/ на извършването им, както и пространствени параметри - участък от чуждия имот, който касаторът би могъл да ползва за извършване на строителството. При липсата на фактически обстоятелства по тези основни въпроси, относими към правото на свободен достъп по чл. 194, ал. 1 ЗУТ, правилно е прието, че заповедта е издадена без мотиви, при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което я прави незаконосъобразна. Правилно е прието също така, че при липса на мотиви съдът не би могъл да извърши проверка за съответствие на акта с материалния закон. Неоснователно е оплакването за допуснато съществено процесуално нарушение при конституиране на страните Г. Сарова и М. Малоар, поради това, че същите не са обжалвали заповедта. Последните, без оглед на извършеното оспорване, са заинтересовани лица по чл. 147, ал. 1 АПК, поради което и на основание чл. 153, ал. 1 АПК правилно са конституирани като страни по делото. Неоснователни са и другите оплаквания за неправилност на решението. Позоваването от касатора на Плана за безопасност и здраве /ПБЗ/ към РС № 51/2017 г., в което били посочени видовете СМР и времето на извършване - 6 месеца, не обосновава различни от направените изводи. Оспорената заповед като индивидуален административен акт трябва да съдържа собствени мотиви за наличие на основанието по чл. 194, ал. 1 ЗУТ или да препраща към този ПБЗ, или други документи от административната преписка, послужили за издаването й. В случая такова препращане липсва. Предвид изложеното обжалваното решение като допустимо и правилно следва да се остави в сила. При този резултат по обжалването, искането на касатора за разноски се явява неоснователно. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение