Решение № 12296 от 3.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1229/2011 г.

Решение № 12296 от 3.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1229/2011 г., VIII о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Кауфланд България ЕООД енд Ко" КД, гр. София, срещу решение № 489 от 04.11.2010 г., постановено по адм. д. № 523/2010 г. Административен съд - Хасково, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу решение № 8000-1012/14.07.2010 г. на Началник Митница Свиленград. В касационната жалба се правят оплаквания, че решението на Административен съд- Хасково е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни съображения в тази насока, доразвити в представените писмени бележки от пълномощника на касатора адв. Комсийска. Отправя се искане до Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд София град и вместо него да постанови друго такова по същество на спора, с което да бъде отхвърлена жалбата. Претендират се разноски. Ответникът по касационната жалба Началникът на митница Свиленград, не взима становище оспорва касационната жалба като неоснователна по подробно развити доводи в писмена молба, депозирана на 27.09.2011 г. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е допустима, а по същество е неоснователна. Върховният административен съд, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. С решението си Административен съд- Хасково е намерил, че Началник Митница Свиленград е притежавал необходимата компетентност да издаде акта, предмет на спора, като е счел, че компетентността на издателя на административния акт произтича от закона и именно поради правомощието на Началника на митница Свиленград да издаде разрешение разрешение за търговия с тютюневи изделия за обекти на територията на Област Хасково, заявлението е направено да него. Съдът е приел за установени по безспорен начин фактите, че срещу "Кауфланд България ЕООД енд Ко" КД има издадени две наказателни постановления с № 449/2008 г. (влязло в сила на 13.03.2008 г.) и № 613/2008 г. (влязло в сила на 04.07.2008 г.) за нарушения по чл. 123, ал. 2 от ЗАДС. При тези данни съдът е приел, че дружеството е извършило "повторно" нарушение по смисъла на чл. 4, т. 17 от Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС)- извършено в срок една година от влизане в сила на наказателното постановление, с което лицето е било наказано за същото по вид нарушение. Позовавайки се на нормата на чл. 112, ал. 2, т. 6 от ППЗАДС, административният съд е приел, че доколкото в разглеждания случай е безспорно установено, че "Кауфланд България ЕООД енд Ко" КД, София, е извършило повторно нарушение по чл. 123, ал. 2 ЗАДС, то същото дружество няма право да извършва търговия с тютюневи изделия и законосъобразно Началник митница Свиленград е постановил административен акт в съответствие с материалноправните разпоредби. При постановяване на оспорения съдебен акт, съдът е приел за ирелевантно за спора обстоятелството, че дружеството не е наказано с влязло в сила наказателно постановление за повторно нарушение, тъй като несъмнено дружеството е извършило повторно нарушение на чл. 123, ал. 2 от ЗАДС, а изискването на чл. 112, ал. 1, т. 6 от ЗАДС е лицето да не е извършило повторно нарушение по ЗАДС. Без относимост към спора е отчетено и обстоятелството къде по място са извършени нарушенията: релевантният за делото факт е дали дружеството е извършило повторно нарушение от същия вид, независимо на територията на коя митница са извършени нарушенията и в кои конкретни обекти на търговеца. В подробно развити мотиви е развита тезата за съответствието на чл. 112, ал. 2, т. 6 от ППЗАДС със ЗАДС, ЗНА и Конституцията на РБ. Отхвърлено е и възражението на дружеството, че с решението на началник митница Свиленград е нарушен принципа на съразмерност, тъй като актът засяга права и законни интереси в по- голяма степен от необходимото. По така изложените съображения съдът е достигнал до крайния извод за законосъобразност на оспорения акт на Началник митница Свиленград и е отхвърлил жалбата срещу същия като неоснователна. Обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон. С Решение № 8000-1012/14.07.2010 г. на Началник Митница Свиленград, потвърдено с Решение № 778/30.08.2010 г. на Директора на Агенция "Митници" незаконосъобразно е отказано на "Кауфланд България ЕООД енд КО" КД, гр. София, издаване на разрешение за търговия с тютюневи изделия на основание чл. 112, ал. 2, т. 6 от Правилника за прилагане на Закона за акцизите и данъчните складове, тъй като не са налице визираните в този текст основания за отказ - извършено "тежко" или "повторно" нарушение по Закона за акцизите и данъчните складове. В настоящия случай нито едно от нарушенията, за които е наложена имуществена санкция на дружеството, не е тежко по смисъла на цитираната норма на чл. 4, т. 18 ЗДАС, тъй като и двете санкции са в размер на 2000 лв. На дружеството са издадени две наказателни постановления през 2008 г. за нарушения по ЗАДС, и двете са влезли в сила към датата на издаване на оспореното решение, но нито едно от тях не е за "повторно" нарушение. Настоящият състав на касационната инстанция намира за незаконосъобразен, в реда на гореизложения контекст, извода на административния съд, че е ирелевантно за спора обстоятелството, че дружеството не е наказано с влязло в сила наказателно постановление за повторно нарушение, тъй като било несъмнено, че дружеството е извършило повторно нарушение на чл. 123, ал. 2 от ЗАДС, а изискването на чл. 112, ал. 1, т. 6 от ЗАДС е лицето да не е извършило повторно нарушение по ЗАДС. Единствено в наказателното постановление може да се квалифицира нарушението като "повторно"по смисъла на чл. 4, т. 17 от ЗАДС, каквато квалификация в случая липсва, а отделно от това и второто по време нарушение не отговаря на законовите критерии за "повторно". Нито едно от двете нарушения не е "тежко" по смисъла чл. 4, т. 18 ЗАДС, тъй като наложените имуществени санкции са по-малки от предвидените в този текст - 15 000 лв. Доколкото с влязлото в сила наказателно постановление е наложена имуществена санкция за основния състав на административното нарушение, а не за квалифицирания при условията на повторност, недопустимо е органът, издаващ друг административен акт да обсъжда дали все пак второто нарушение не е било "повторно" - това е недопустим от закона инцидентен контрол за правилност на влязло в сила наказателно постановление по повод издаване на индивидуален административен акт. В същия смисъл е и решение № 9999 от 05.07.2011 г. по адм. д. № 1471/2011 г. на първо отд. на ВАС. Останалите изводи на първостепенния съд, както досежно наличието на компетентност у издателя на оспорения акт, така и по отношение приложението на закона са правилни, а наведените срещу тях оплаквания от касатора са неоснователни и не могат да бъдат споделени. Въз основа на изложените съображения, настоящият състав на касационната инстанция намира, че обжалваното решение следва да бъде отменено като материалноправно незаконосъобразно и тъй като делото е изяснено от фактическа страна- да бъде постановено друго по съществото на спора, с което да бъде отменено Решение № 8000-1012/14.07.2010 г. на Началника на Митница Свиленград, потвърдено с решение № 778/30.08.2010 г. на Директора на Агенция Митници и преписката да му се върне за за издаване на законосъобразен акт съобразно мотивите, изложени в решението. С оглед изхода на делото следва да се присъдят направените от касатора разноски пред двете инстанции в общ размер на 5 280 лв., платими от митница Свиленград, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение