Решение № 532 от 7.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 90/2008 г.

Решение № 532 от 7.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 90/2008 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Любка Богданова Производството е по реда на чл. 218а б "а" ГПК (отм.) вр. § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК . Образувано е по касационна жалба на И. В. Д. срещу въззивно решение № 169 от 27.08. 2007 г. по гр.д. № 1752/2006 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставено в сила решението от 24.07.2006 г. по гр. д. № 2018/2004 г. на Софийски градски съд, с което И. В. Д. е осъден да заплати на "Д" ЕООД, гр. С. сумата 9331 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, претендирани от дружеството във връзка с продадени 14 бр. обемни клетки, състоящи се от сглобяеми изолационни панели, предмет на договор за покупко- продажба от 4.08.1999 г., ведно със законната лихва, считано от 20.07.2004 г. до окончателното изплащане на сумата. Поддържа се, че решението е постановено в нарушение на материалния закон, на съдопроизводствените правила и е необосновано-отменителни основания по чл. 218б, ал. 1 б. "в" ГПК (отм.). Ответникът по касационната жалба "Д" ЕООД, гр. С. не е подал писмен отговор. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.), срещу подлежащо на касационен контрол въззивно решение и е процесуално допустима. "Д" ЕООД, гр. С. е предявило срещу И. В. Д. от гр. С. иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за заплащане на сумата 17 900 лв. - обезщетение за имуществени вреди, представляващи стойността на 16 бр. обемни клетки, собственост на дружеството, които Д. продал без негово знание и съгласие на 4.08.1999 г. на К. И. С обжалваното решение Софийски апелативен съд, действайки като въззивна инстанция е оставил в сила решението на първата инстанция, с което жалбоподателят е осъден да заплати на дружеството сумата 9331 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени на дружеството във връзка с продадени 14 бр. обемни клетки, състоящи се от сглобяеми изолационни панели, предмет на договор за покупко-продажба от 4.08.1999 г., ведно със законната лихва, считано от 20.07.2004 г. до окончателното изплащане на сумата. За да уважи предявеният иск съдът е приел, че извършената от жалбоподателя продажба на процесните обемни клетки, представлява противоправно и виновно деяние, с което е причинил вреди на дружеството в размер на сумата 9 331 лв. От данните по се установява, че с договор за покупко-продажба от 16.02.1998 г. "М" ЕООД (в ликвидация) е продало на "Д" ЕООД сглобяема сграда, състояща се от обемни клетки с изолационни панели за сумата 17 900 000 (неденоминирани) лв., като купувачът е имал задължение да я демонтира и премести от дворното място, в което се е намирала. "М" ЕООД е осъдено с влязло в сила решение по гр. д. № 9924/1996 г. на СРС да предаде на наследниците на А. (Дудо) К. Й., един от които е жалбоподателят владението върху ливада от 3 548 дка в землището на С., м. "П", имот № 447 от кад. лист № 14 по кад.план от 1939 г. и да премахне незаконно построените постройки. Наследниците на Й. са въведени във владение на имота на 14.04.1999 г. от СИ при СРС. С договор за покупко-продажба от 4.08.1999 г. жалбоподателят продал на трето лице 14 бр. обемни клетки, намиращи се в недвижимия имот, предмет на ревандикационния иск по гр. д. № 9924/1996 г. на СРС. Установено е също така, че процесните клетки са демонтирани от мястото. При тези данни изводът на въззивния съд, че е налице фактическия състав на чл. 45 ЗЗД е неправилен. За да е основателен предявения иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД следва кумулативно да са налице следните предпоставки- противоправно деяние, вина, вреда и причинна връзка между деянието и вредата. Липсата дори и на една от така изброените предпоставки води до неоснователност на предявения иск. В случая не е доказано наличието на противоправно деяние и причинна връзка между деянието и вредата. Изложените в исковата молба твърдения за причинени вреди от продажбата на процесните сглобяеми обемни клетки не обосновава извод за наличие на противоправно поведение на ответника по см. на чл. 45 ЗЗД. Поведението е противоправно, когато са допуснати нарушения на предписани или общоприети правила. Продажбата е позволено от закона правно действие, т.е. свързано с предвидената от закона възможност физическите лица да сключват сделки. Отговорността при непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД се поражда тогава, когато има увреждане, което е в резултат на виновно и противоправно действие или бездействие на едно лице, т. е. да е установена причинната връзка между виновното и противоправно поведение и увреждането. От това следва, че вината е само един от елементите от фактическия състав при непозволеното увреждане, свързана с психологическото поведение на лицето, което е причинило увреждането или в резултат на което е станало увреждането и което има самостоятелна правна важимост. Така, докато вината се предполага до доказване на противното и това доказване е в тежест на ответника, то останалите елементи от фактическия състав се доказват при всеки конкретен случай и доказването е в тежест на ищеца. В конкретния случай дружеството- ищец не е доказало противоправно действие от страна на жалбоподателя, в резултат на което да са настъпили вреди, при което положение само може да се ангажира отговорността на ответника. Неправилно въззивният съд е приел, че позволеното от закона правно действие - сключения от жалбоподателят договор за покупко-продажба на сглобяеми обемни клетки е противоправното по см. на чл. 45 ЗЗД. Поведението е противоправно когато са допуснати нарушения на предписани или общоприети правила, а в тази характеристика не може да бъде вместена правната сделка, като вид правно действие. Тъй като това действие на жалбоподателя не е противоправно дори да са последвали за дружеството вреди те не могат да бъдат обезвъзмездени по реда на чл. 45 ЗЗД, защото липсва елемент от фактическия състав, а именно противоправността на деянието. Деликтната отговорност предполага да бъдат обезщетение виновно причинените вреди, но само ако действието или бездействието което ги е причинило е противоправо, каквато противоправност в случая не се установява. Сключването на правна сделка е позволено от закона правно действие, а ако е извършено в нарушение на закона санкционните последици се уреждат по друг ред, а не по реда на деликтната отговорност. Предвид на това съдът в настоящия състав намира, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон - чл. 45 ЗЗД, поради което ще следва да се отмени и делото се реши по същество от касационната инстанция. По изложените съображения предявеният иск с правно основание чл. 45 ЗЗД, като неоснователен ще следва да се отхвърли. Водим от горното Върховният касационен съд, III г.о.