Решение № 16488 от 4.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 825/2019 г.

Решение № 16488 от 4.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 825/2019 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на К. Хабиб, действаща лично и като законен представител на малолетните А. Х., М. Х. и М. Х. – [гражданство], против Решение № 977/27.12.2018 г., постановено по адм. дело № 927/2018 г. по описа на Административен съд - Хасково. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните разпоредби - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено като неправилно с произтичащите от това правни последици. Редовно призовани за съдебно заседание, касационните жалбоподатели К. Хабиб, действаща лично и като законен представител на малолетните А. Х., М. Х. и М. Х. – [гражданство], не се явяват. Представляват се от назначения служебен защитник адв. Никова, който поддържа касационната жалба, която поддържа касационната жалба, а по същество иска отмяна на атакуваното с нея съдебно решение по съображения, изложени устно в хода по същество. Ответникът, председателят на Държавна агенция за бежанците (ДАБ), редовно призован, се представлява от юриск. Стоянов, който оспорва касационната жалба, представя актуална справка за ситуацията в Афганистан, а по същество твърди правилност на атакувания с жалбата съдебен акт. Заинтересованата страна, дирекция "Социално подпомагане" Харманли, редовно призована, не изпраща представител, не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, намира че касационната жалба е подадена от надлежни страни, за които обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на К. Хабиб, действаща лично и като законен представител на малолетните А. Х., М. Х. и М. Х. – [гражданство], против решение № 2608/17.09.2018 г. на председателя на ДАБ при МС, с което на чужденката и малолетните й деца е отказано предоставяне статут на бежанци и хуманитарен статут. За да стигне до този правен резултат, административният съд е приел, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма и реквизити по чл. 59 от АПК, в съответствие с административнопроизводствените правила и действащите материалноправни разпоредби. Съдът е установил липса на нарушение на правилото на чл. 75, ал. 2 от ЗУБ, тъй като от данните по преписката, както и от съдържанието на процесното решение, не се установява пропуск от страна на органа да изследва твърдян факт от бежанската история, свързан с личното положение на молителката. Административният съд е приел, че изложените от жалбоподателката причини за напускане на страната й по произход не съставляват материалноправно основание за предоставяне статут на бежанец на чужденката по смисъла на чл. 8, ал. 1 ЗУБ. Установил е, че от изнесената от К. Хабиб бежанска история, е видно, че същата, респ. нейното семейство, не са били лично преследвани в родината си поради тяхната етническа принадлежност, раса, религия, принадлежност към определена социална група или партия или поради политическо убеждение, като не се обосновава и наличие на реална опасност от бъдещо такова преследване в страната й на произход в някоя от хипотезите по чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Установил е, че търсещата закрила е посочила като конкретен повод за напускането на Афганистан това, че веднъж съпругът й бил свален от автобуса, с който пътувал за работа, от хора с покрити лица, които го питали какво работи и после го пуснали, като се страхувала следващия път да не го убият. Изнесените от бежанката фактически обстоятелства за търсене на закрила по чл. 8 от ЗУБ обосновано съдът е приел за индикация, че нейната цел е търсене на по-добър стандарт на живот, което е напълно оправдана житейска реакция, но не е предпоставка за предоставяне на закрилата по чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Съдът е приел, че спрямо жалбоподателката не се установят и предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут, тъй като чужденката не е била принудена да напусне държавата си по произход поради реална опасност от изтезание, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Съдът е приел, че в разглеждания случай чужденката не навежда като причина за напускане на страната си по произход наличието на опасност да бъде осъдена на смъртно наказание или екзекуция или пък да бъде подложена на изтезание, нечовешко или унизително отнасяне. Съдът е приел за основателен и обоснован извода на административния орган, че нормата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, визираща наличие на тежки заплахи срещу живота и личността на чужденеца като цивилно лице поради безогледно насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт, не намира приложение в конкретния случай. Съдът е установил, че на територията на Афганистан има прояви на въоръжени сблъсъци, но не са налице данни за проява на такъв въоръжен конфликт, който да обхваща цялата територия на страната на оспорващата, поради което е заключил, че макар и в значителна степен да е налице несигурност в тази страна, вкл. да има прояви на насилие, то положението в нея не може да се приеме за достигащо такава степен на безогледно насилие, което го определя за такова с характера въоръжен конфликт, по отношение на което да намира приложение тълкуването на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета (отм.); , дадено с решение от 17.02.2007 г. по д. № С-465/2007 г., съответно не е налице специфичната хипотеза по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут. В заключение съдът е приел, че не е налице специфичната хипотеза по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут, както и че не се установява да са налице и основанията, визирани в чл. 9, ал. 6 и ал. 8 ЗУБ за предоставяне на такъв статут. Съдебното решение е валидно, допустимо и правилно. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение споделя изцяло фактическите и правни изводи на административния съд. Правилно Административен съд - Хасково, изхождайки от събраните по делото писмени доказателства, подробно анализирани от него, е приел, че не са налице фактическите основания за предоставяне статут на бежанец на молителката и малолетните й деца, изчерпателно изброени в чл. 8, ал. 1 ЗУБ. Няма данни и липсват твърдения от чужденката – жалбоподателка за проявен спрямо нея акт на преследване от страна на официалните власти в Афганистан. Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ под "преследване" следва да се разбира нарушаване на основните човешки права или съвкупност от действия, които водят до нарушаването им, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. В настоящият случай от събраните по делото доказателства не може да се направи извод, че търсещата закрила е била обект на преследване. Спрямо нея не е упражнявано физическо насилие и тя не твърди да е била обект на репресии поради своята етническа и/ или религиозна принадлежност. От доказателствата по делото се установява, че жалбоподателката е заявила, че напускането на Афганистан е свързано със случая, при който съпругът й бил свален от автобуса, с който пътувал за работа от хора с покрити лица, които го питали какво работи и после го пуснали, което у нея предизвикало основателен страх да не би да убият съпруга й. Видно е, че чужденката не съобщава да е била заплашвана или преследвана лично – било тя, било децата й.. Правилен е изводът на АС-Хасково, че нейната цел е търсене на по-добър стандарт на живот, което е напълно оправдана житейска реакция, но не е предпоставка за предоставяне на закрилата по чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Изнесените от К. Хабиб факти не обосновават основателен страх от преследване поради нейната раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради нейната политическо мнение и/или убеждение, които да мотивират нежеланието й да се завърне в държавата си по произход. Жалбоподателката не твърди за осъществено спрямо нея преследване и по смисъла на чл. 8, ал. 2 - 5 ЗУБ, както и за риск от бъдещо такова. Не се установява в страната й по произход жалбоподателката да е имала проблеми с официалните власти, да е била задържана или преследвана или пък да е съществувал риск от такива действия спрямо нея, за да се обоснове извод, че спрямо нея са налице основанията за предоставяне на бежански статут по смисъла на чл. 8 ЗУБ. При установената по делото фактическа обстановка правилен е изводът на първоинстанционния съд, че не са налице основания за предоставяне на чужденката на статут на бежанец по смисъла на чл. 8 от ЗУБ. Обосновани са изводите на първоинстанционния съд и за това, че не са налице материалноправните предпоставки за уважаване молбата на К. Хабиб и за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Правилно съдът, предвид данните и твърденията, съдържащи се в интервюто на молителката, е приел, че липсват доказателства същата да е била изложена на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността й като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. От бежанската история на касаторката не се установява същата да е била обект на тежко посегателство, представляващо тежка и лична заплаха за живота и здравето й, не са установени намеси в личната сфера на лицето вследствие на безогледно насилие, породено от въоръжен конфликт, което да даде основание за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗУБ. На база тези данни съдът обосновано е заключил, че в Афганистан към настоящия момент липсват основания да се приеме, че е налице състояние на вътрешен или международен въоръжен конфликт по смисъла на тези понятия, възприети в решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07 по тълкуването и прилагането на чл. 15 буква в) от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с чл. 2, буква д) от същата директива. Съгласно това решение съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение характеристики; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. В случая тези критерии не са изпълнени. К. Хабиб не сочи данни, които да се интерпретират като състояние на реална опасност, насочена пряко към нейната лично и към малолетните й деца. Жалбоподателката изрично е заявила, че не е бил арестувана и осъждана в държавата й по произход и не са отправяни тежки лични заплахи срещу живота и личността й като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Обосновано съдът е приел, че въпреки наличието на данни за въоръжени сблъсъци в Афганистан, не може да се направи извод, че е налице основание за предоставяне на хуманитарен статут, засегнато в специалната хипотеза на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, единствено поради общата ситуация в Афганистан и самия факт на пребиваване на чужденеца на територията на страната. В хода на касационното производство представителят на ответника е депозирал като писмено доказателство справка МД-564/17.10.2019 г. относно общото положение в страната и за актуалната политическа и икономическа обстановка в Афганистан към 17.10.2019 г., която, предвид спецификата на производството по ЗУБ настоящата касационна инстанция следва задължително да вземе предвид при преценка законосъобразността на съдебното решение в частта, в която е отхвърлена жалбата на чужденката срещу отказа да й бъде предоставена субсидиарна закрила по чл. 9 от ЗУБ. Видно от тази справка, че 367 600 души са се завърнали от съседни страни в Афганистан през 2019 г., включително 346 800 души от Иран и 20 800 от Пакистан. Депортираните от Турция през 2019 г. са 13 900 души, както и завръщащите се от Европа не са малко. Установява се, че първата половина на 2019 г. е налице спад на напусналите Афганистан в сравнение с предходните години, както и в сравнение с пикът през 2015 г. Налице и вътрешно разселване в западната част на страната. Въпреки, че се наблюдава активност на екстремисти и отделни насилствени актове в градовете Кабул, Херат и Мазар-и-Шариф, обосновано първоинстанционният съд е приел, че не се установява спрямо нея да са налице сериозни и потвърдени основания да се счита, че единствено с присъствието си на територията на Афганистан, тя би била изправена пред реален риск да бъде обект на заплаха. Общото състояние на сигурността в тези градове, не пречи на разглеждането им като възможности за вътрешно разселване. При тези данни правилно е заключението на решаващия съд, че не са налице предпоставките на чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут на чужденката. По тези съображения настоящата касационна инстанция намира, че решението на Административен съд - Хасково град е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение