Решение № 8609 от 6.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 7164/2022 г.

Решение № 8609 от 6.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 7164/2022 г., IV о., докладчик съдията Красимир Кънчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба /по своята правна същност касационна жалба/ на А. А., гражданин на Бангладеш, подадена чрез адв. Д. Гитева. Жалбата е против решение № 2758 от 21.04.2022 г., постановено по адм. дело № 1655/2022 г. по описа на Административен съд София-град. С него е отхвърлена жалбата на А. А. против заповед № 5364з-169/31.01.2022 г. на директора на Дирекция "Миграция" – МВР, с която на основание чл. 44, ал. 8, изр. 3 от Закона за чужденците в Република България /ЗЧРБ/ е продължено принудителното му настаняване в Специален дом за временно настаняване на чужденци /СДВНЧ/ с 6 (шест) месеца, считано от 03.02.2022 г. до отпадане на причините за изпълнение на наложената спрямо него принудителна административна мярка по чл. 39а, ал. 1, т. 2 от ЗЧРБ, но не по–късно от 03.08.2022 г. С касационната жалба се сочат касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - изложени са твърдения за неправилност и необоснованост на обжалваното съдебно решение. Касаторът иска отмяна на обжалваното решение, както и да се постанови незабавно прекратяване на настаняването на А. А. в СДВНЧ, във връзка с чл. 5 от ЕКПЧ. Ответникът – директорът на Дирекция "Миграция" – МВР, чрез пълномощника си юрисконсулт В. Чорбаджийски, в съдебно заседание оспорва касационната жалба и счита същата за неоснователна. Моли тя да бъде отхвърлена и да бъде потвърдено обжалваното съдебно решение. Претендира юрисконсултско възнагражедние. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че не са налице касационните отменителни основания на чл. 209, т. 3 от АПК. Развива доводи, че първоинстанционният съд е взел правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, четвърто отделение, в настоящия състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна, по следните съображения: С оспореното решение Административен съд София–град е отхвърлил жалбата на А. А., гражданин на Бангладеш, срещу заповед № 5364з-169/31.01.2022 г. на директора на Дирекция "Миграция" - МВР, с която на основание чл. 44, ал. 8, изр. 3 от Закона за чужденците в Република България /ЗЧРБ/ е продължено принудителното му настаняване в СДВНЧ с 6 /шест/ месеца, считано от 03.02.2022 г. до отпадане на причините за изпълнение на наложената спрямо него принудителна административна мярка по чл. 39а, ал. 1, т. 2 от ЗЧРБ, но не по–късно от 03.08.2022 г. За да постанови оспореното решение, Административен съд София – град /АССГ/ е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с целта на закона. Също така е прието от съда, че задържането на чуждия гражданин е обосновано, поради наличието на изискуемите предпоставки по националното и международното право, с оглед обезпечаване на започнатия процес по принудителното му извеждане от страната и наличието на отказа за съдействие от страна на А. А.. Административният съд е приел, за неоснователен довода на чуждия гражданин отнасящ се до липса на конкретни данни, по смисъла на чл. 15, § 1, б. "б" от Директивата, относно възпрепятстването на подготовката за връщането. Съдът е приел за безспорно установено, че чуждия гражданин не притежава валиден документ за самоличност, както и че е отказал да попълни и подпише формуляр за издаване на такъв, въз основа на което е налице отказ за съдействие на компетентните органи за изпълнение на наложената мярка по чл. 39а, ал. 1, т. 2 от ЗЧРБ. Също така АССГ е приел, че са налице аргументи за невъзможност за прилагане на алтернативно предвидените в чл. 44, ал. 5, т. 1, т. 2 и т. 3 от ЗЧРБ обезпечителни мерки. На следващо място за неоснователено е прието възражението отнасящо се за липса на доказателства с оглед на указанията в т. 10, б. "а" от Препоръка /ЕС/ 2017/432 на Комисията от 7 март 2017 за по–ефективен процес на връщане при прилагането на Директива 2008/115 ЕО на Европейския парламент и на Съвета, тъй като срокът на прилагане на обезпечителната мярка по чл. 44, ал. 6 от ЗЧРБ е продължен с още 6 месеца до максимално предвидения в чл. 44, ал. 8 от ЗЧРБ и същия е съответен на срока на горепосочената препоръка. Съдът въз основа на доказателствата по делото е приел, че извършените процесуални действия в изпълнение на наложената принудителна мярка по чл. 39а, ал. 1, т. 2 от ЗЧРБ отговарят на стандарта за "дължима грижа", положена от административния орган в периода на ограниченията, които търпи чуждия гражданин от прилаганата обезпечителна мярка по чл. 44, ал. 6 от ЗЧРБ. На последно място съдът е приел за неоснователно възражението, че оспореният административен акт не обслужва целта по чл. 44, ал. 6 от ЗЧРБ, която е налице тогава, когато за изпълнение на принудителната мярка по чл. 39а, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ЗЧРБ не могат да намерят приложение алтернативните мерки по чл. 44, ал. 5 от ЗЧРБ, тъй като А. А. е чужд гражданин, който няма валидни документи за самоличност, за когото са налице данни за опасност от укриване, както и за съзнателно осуетяване на принудителното му извеждане от страната с цел връщането му в държавата по произход. Настоящият съдебен състав намира обжалваното решение за правилно. Заповедта е издадена от компетентен по смисъла на чл. 44, ал. 8 от ЗЧРБ орган – директора на дирекция "Миграция" и съдържа предвидените в чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити. Издадена е на основание чл. 44, ал. 8 от ЗЧРБ, съгласно която разпоредба, по изключение, когато лицето отказва да съдейства на компетентните органи или има забавяне при получаване на необходимите документи за връщане или експулсиране към датата на изтичане на разрешения срок на принудителното настаняване по ал. 6, директорът на дирекция "Миграция" може да издаде заповед за продължаване на принудителното настаняване в специалния дом за срок не по-дълъг от допълнителни 12 месеца. Това законодателно решение е в съответствие с разпоредбата на чл. 15, пар. 6 от Директива 2008/115/ЕО, съгласно която държавите-членки не могат да удължават посочения в пар. 5 шестмесечен срок на задържането, освен за ограничен срок, който не надвишава допълнителни дванадесет месеца в съответствие с националното законодателство, в случаите, когато, независимо от положените от тях разумни усилия, е вероятно операцията по извеждането да продължи по-дълго поради: липса на съдействие от съответния гражданин на трета страна или забавяне при получаването на необходимата документация от трети страни. Съвкупната преценка на релевантната нормативна уредба сочи, че материалноправните предпоставки, при които е допустимо да бъде продължен срокът на принудителното задържане са: компетентните органи да са положили разумни усилия да осъществят извеждането, но въпреки това да е вероятно то да продължи по-дълго поради една от двете причини: 1.) липса на съдействие от страна на чуждия гражданин или 2.) забавяне при получаване на необходимите документи за връщане, като наред с това трябва да е налице и разумна възможност извеждането да бъде реално осъществено. От доказателствата по делото е видно, че А. А. няма валиден документ за самоличност, не оказва съдействие на компетентните органи за организиране на извеждането му, тъй като отказва да подаде собственоръчно попълнен и подписан формуляр до посолството на Бангладеш, намиращо се в Република Румъния. Също така отказва да се върне доброволно в страната си по произход, даже изрично е заявил желанието си да имигрира в друга държава, а именно Германия, следователно може да се обоснове извода, че същия не полага усилия да съдейства на органите за да бъде реализирана принудителната административна мярка по чл. 39а, ал. 1, т. 2 от ЗЧРБ. Видно от предложение на началник на Отдел "ПНМ" в Дирекция "Миграция" с рег. № 5364р-2038 от 31.01.2022 г. са посочени данни за резултатите от предприетите действия за изпълнение на принудителната административна мярка по чл. 39а, ал. 1, т. 2 от ЗЧРБ. Въз основа на гореизложеното следва да се приеме, че е налице липса на съдействие, което е довело до забавяне в процедурата по получаване на необходимите документи за извеждането му. Затова и законосъобразно са упражнени правомощията на административния орган при преценката му за необходимостта от продължаване срока на принудителното настаняване на чуждия гражданин в СДВНЧ. Предвид изложеното в предложението на началника на Отдел "ПНМ" в Дирекция "Миграция" следва да се приеме, че са предприетите действия по извеждане на чужденеца от страната, предвид което следва да се приеме за неоснователен довода на касатора за липса на доказателства за предприетите действия от страна на административни орган. Въз основа на гореизложеното настоящият съдебен състав приема за правилни изводите на съда, че поведението на чужденката изразява отказ за съдействие за изпълнение на приложената ПАМ от национален компетентен орган. Осъществена е предпоставката от хипотезата на чл. 44, ал. 8, изр. 2 ЗЧРБ – не съдейства на компетентните органи за организиране на неговото извеждане, с оглед отказа на касатора да попълни необходимите документи за доброволно връщане в страната по произход, което фактически се явява пречка пред изпълнение на принудителната мярка връщане, което е причина извеждането да продължи по-дълго от очакваното. Настоящата инстанция споделя изводите на административния съд, че постановеното с акта задържане е обосновано поради наличието на изискуемите предпоставки по националното и международно право. От доказателствата по делото е видно, че А. А. няма валиден документ за самоличност, не оказва съдействие на компетентните органи за организиране на извеждането му, тъй като отказва да подаде собственоръчно попълнен и подписан формуляр до посолството на Бангладеш в намиращо се в Република Румъния. Също така отказва да се върне доброволно в страната си по произход, даже изрично е заявил желанието си да имигрира в друга държава, а именно Германия. Следователно може да се обоснове извода, че същия не полага усилия да съдейства на органите за да бъде реализирана принудителната административна мярка по чл. 39а, ал. 1, т. 2 от ЗЧРБ. Предвид липсата на съдействие е налице и забавяне в процедурата по получаване на необходимите документи за извеждането му. Видно от предложение на началник на Отдел "ПНМ" в Дирекция "Миграция" с рег. № 5364р-2038 от 31.01.2022 г. са посочени данни за резултатите от предприетите действия за изпълнение на принудителната административна мярка по чл. 39а, ал. 1, т. 2 от ЗЧРБ. Този факт води до извод за наличието на разумна възможност за връщането на чуждия гражданин в държавата по произход, т. е. - правна възможност за извеждането му съществува, поради което чл. 15, пар. 4 от Директива 2008/115/ЕО не може да намери приложение. Неоснователно е позоваването в касационната жалба на чл. 15, § от Директива 2008/115/ЕО, съгласно който, когато стане ясно, че вече не съществува разумна възможност за извеждане по правни или други съображения или че вече не съществуват посочените в § 1 условия, задържането престава да бъде оправдано и засегнатото лице се освобождава незабавно. С разпоредбата на чл. 44, ал. 8, изр. 3 ЗЧРБ е транспонирано и изискването на чл. 15, § 4 от Директива 2008/115, в частта, с която се регламентира задължението за прекратяване на предварителното задържане, когато с оглед на конкретните обстоятелства по случая се установи, че вече не съществува разумна възможност по правни или технически причини за принудителното извеждане на чужденеца. Както се изтъкна и по-горе, изпълнението на наложената принудителна административна мярка "връщане до страна на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна" е осуетено от обстоятелството, че А. А. не оказва съдействие на компетентните органи по организиране на извеждането му, не разполага с валиден документ и отказва да се върне доброволно в страната си. При оказване на коментираното съдействие от страна А. А. е съществувала възможност за неговото извеждане. Затова е неоснователен доводът, че не съществува разумна възможност за принудителното му извеждане. Изложеното води до извод за наличие на предпоставките на чл. 44, ал. 8 ЗЧРБ, както и на предпоставките на чл. 15, § 6 от Директива 2008/115 за продължаване на срока на принудителната мярка и за наличието на оправдана цел на задържането по смисъла на чл. 15, § 4 от същата директива. По изложените съображения в решението съдът не е допуснал твърдените нарушения, съставляващи касационни основания за отмяна. Решението на съда е правилно, постановено е при спазване на материалния закон и е обосновано, т. е. не страда от релевираните с касационната жалба пороци, поради което следва да се остави в сила. При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 3 АПК касационният жалбоподател следва да заплати на ответника по касационната жалба своевременно претендираните разноски за настоящата съдебна инстанция - за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв, определен на основание чл. 78, ал. 5 ГПК във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ във вр. с чл. 144 АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение