Решение № 3788 от 28.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 504/2016 г.

Решение № 3788 от 28.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 504/2016 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) против решение № 6572 от 29.10.2015 г. по адм. дело № 6268/2015 г. на Административен съд С. - град, с което е отменено решение № Ж-1040/26.05.2015 г. на същия административен орган, с което жалбата на А. И. И. против "М." ЕАД и "М. Б." ЕАД е приета за основателна и на "М." ЕАД е наложена имуществена санкция в размер на 11 000.00 лв. за нарушение по чл. 2, ал. 2, т. 1 във връзка с чл. 3, ал. 4 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД), допуснато при обработване на личните данни на И., а на "М. Б." ЕАД е наложена имуществена санкция в размер на 3000.00 лв. за нарушение по чл. 20 ЗЗЛД, допуснато също при обработване на личните данни на И.. Жалбоподателят поддържа, че съдебният акт е постановен в нарушение на материалния закон и не се обосновава от доказателствата. Моли решението да бъде отменено да се постанови нов съдебен акт по същество, с който жалбата против решението на КЗЛД да бъде отхвърлена. Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - "М." ЕАД, гр. С. оспорва касационната жалба. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила, като на дружеството се присъди възнаграждение за юрисконсулт. Ответникът - "М. Б." ЕАД, гр. С. също оспорва касационната жалба и моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила. О. А. И. не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в касационната жалба и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Решенето на административния съд е постановено в съответствие с материалния закон и се обосновава от представените доказателства. Изводът на първоинстанционния съд за отмяна на акта на комисията в частта, в която е установено нарушение при обработване на личните данни на И. от страна на "М." ЕАД и на дружеството е наложена имуществена санкция, е направен при правилно тълкуване и прилагане на нормативната уредба. Аргументирано съдът приема, че решението на комисията в тази част не съдържа съображения, които да мотивират извода за допуснато нарушение на изискванията за обработване на личните данни на физическото лице. Дружеството е санкционирано за нарушение на чл. 2, ал. 2, т. 1 във връзка с чл. 3, ал. 4 ЗЗЛД, без да е изяснено в какво се изразява незаконосъобразното или недобросъвестно обработване на данните. В този смисъл в обстоятелствената част на акта не са изложени никакви аргументи и факти. Липсват и доводи, които да обосноват извод за нарушение по чл. 3, ал. 4 ЗЗЛД. В мотивите на акта е посочено, че дружеството не е осигурило изпълнение на разпоредбата на чл. 2, ал. 2, т. 1 от закона от страна на "М. Б." ЕАД, без да е уточнено какви мерки "М." ЕАД в качеството си на администратор на лични данни е следвало да предприеме и съответно какво не е направено. Правилно е прието, че допуснатите нарушения във формата на решението на комисията в тази част са съществени, тъй като накърняват правото на страната на защита и са самостоятелно основание за отмяна на административния акт в тази част. При правилно тълкуване и прилагане на закона и в съответствие с представените доказателства съставът на административния съд достига до извода, че от страна на "М." ЕАД не е допуснато нарушение при обработване на личните данни на И.. С оглед доказателствата за сключен между последната и "М." ЕАД договор за доставка на далекосъобщителни услуги, по който И. дължи заплащане на неустойка, която не е обхваната от претенцията, предмет на производството, проведено по чл. 410 и сл. от Гражданския процесуален кодекс и по който същата е дала съгласие данните й да бъдат предоставени на трети лица за събиране на задълженията по договора, правилно е преценено, че личните данни на физическото лице са обработени в съответствие с изискванията на чл. 2, ал. 2, т. 1 ЗЗЛД. Данните са обработени от администратора на лични данни "М." ЕАД чрез предоставянето им на "М. Б." ЕАД след изпълнение на предпоставките на чл. 4, ал. 1, т. 2, т. 3 и 7 ЗЗЛД - след съгласие на физическото лице, за което се отнасят, в изпълнение на задължение по договор, по който физическото лице е страна и за реализиране на законни интереси на администратора на лични данни. Следователно данните на И. са обработени от "М." ЕАД законосъобразно и добросъвестно, тъй като са предоставени на законово основание и за реализиране на конкретна цел, без да я надхвърлят. Поради това следва да се приеме, че от страна на дружеството не е допуснато нарушение по смисъла на чл. 2, ал. 2, т. 1 ЗДСл и не са налице основания за санкционирането му на това основание. Изложеното налага заключението, че нарушение по смисъла на чл. 3, ал. 4 ЗЗЛД също не е допуснато. Като администратор на лични данни "М." ЕАД обработва личните данни на И. законосъобразно и добросъвестно, а при предоставянето им на трето лице предприема мерки за защита правата на физическото лице, за което данните се отнасят, като в договора, сключен с "М. Б." ЕАД определя изрично начините за събиране на вземанията и сроковете за това (т. 1.5 и т. 1.6 от договора), въвежда изискване за спазване на личната свобода, неприкосновеност и спокойствие на длъжниците (т. 3.6), предвижда задължение за обработващия данните да не разкрива информацията, която е получил по договора (т. 3.7), както и отговорност при неизпълнение (т. 5.1- т. 5.4). По тези съображения следва да се приеме, че от страна на "М." ЕАД не е допуснато посоченото от административния орган нарушение при обработване на личните данни на Илиева и не са налице основания за санкциониране на дружеството. Ето защо като достига до заключение в този смисъл и отменя акта на Комисията за защита на личните данни в тази част, съставът на Административен съд С.- град постановява решение в съответствие със закона и представените доказателства. Изводът на първоинстанционния съд за отмяна на решението на комисията в частта, в която е установено нарушение по чл. 20, ал. 1 ЗЗЛД, допуснато от "М. Б." ЕАД при обработване на личните данни на И. и за санкциониране на дружеството на това основание, също следва да бъде споделен. Правилно съдът приема, че административният акт в тази част е постановен в противоречие с материалния закон, тъй като от страна на "М. Б." ЕАД не е допуснато нарушение на чл. 20, ал. 1 ЗЗЛД. Цитираният текст задължава администратора на лични данни, когато не е получил данните от физическото лице, за което те се отнасят, да предостави на това лице информация, която идентифицира администратора и неговия представител и такава за целите на обработването на личните данни (чл. 20, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗЗЛД). В случая по делото е установено, че "М. Б." ЕАД при обработване на личните данни на Илиева действа в качеството на обработващ данните по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗЗЛД, тъй като извършва обработването от името на администратора "М." ЕАД, на когото данните са предоставени. Този извод е направен в акта на комисията и се поддържа от представителя на касационния жалбоподател и пред настоящата инстанция. Същият се споделя и от настоящия състав, тъй като следва от основанието, на което данните на физическото лице са предоставени на "М. Б." ЕАД за обработване, а именно договора от 18.07.2014 г., според които дружеството е упълномощено да събира неизплатените в срок суми от лица, страни по договори с "М." ЕАД. Следователно "М. Б." ЕАД няма присъщите за администраторите на лични данни задължения, предвидени в чл. 20, ал. 1 ЗЗЛД и следователно не носи отговорност за неизпълнение на изискването да предостави информацията, посочена в текста. Освен това, ако се приеме, че "М. Б." ЕАД действа като администратор на лични данни, с оглед представените доказателства следва да се направи, възприетият и от административния съд извод, че задължението по чл. 20, ал. 1 ЗЗЛД е изпълнено. Като обработващ лични данни, които не са получени от физическото лице, за което те се отнасят, "М. Б." ЕАД изпълнява задълженията, предвидени в чл. 20, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗЗЛД, като при проведения с Илиева телефонен разговор изрично я уведомява от чие име и с каква цел се ползват личните й данни, както и за основанието и размера на задължението. Тези факти не се оспорват от Илиева, напротив, в жалбата до комисията същата сама твърди, че е информирана от "М. Б." ЕАД за посочените по горе обстоятелства, но оспорва задължението към "М." ЕАД. Поради всичко изложено следва да се приеме, че от страна на "М. Б." ЕАД при обработване на личните данни на А. И. не е допуснато нарушение на чл. 20, ал. 1 от ЗЗЛД и не са налице основания за санкциониране на дружеството на това основание. Ето защо като достига до заключение в този смисъл и по тези съображения отменя решението на Комисията за защита на личните данни в частта, в която такова нарушение е установено и на дружеството е наложена имуществена санкция, съставът на Административен съд С. - град постановява решение в съответствие със закона и представените доказателства. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че не са налице посочените от касатора основания за отмяна на оспореното решение. Съдебният акт е постановен в съответствие с материалния закон и се обосновава от събраните доказателства, поради което следва да бъде оставен в сила. С оглед изложеното, направеното искане и на основание чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ жалбоподателят следва да заплати на ответника "М." ЕАД сумата 100.00 лв. възнаграждение за юрисконсулт в касационното производство. По тези съображения Върховният административен съд, пето отделение,