Решение № 487 от 31.7.2025 г. на ВКС по г.д. № 20238002104931/2023 г.

Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. И. Ц., чрез адв. К. В., срещу решение № 301 от 08.08.2023г., постановено по гр. д. № 709/2022 г. по описа на Кюстендилския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 479 от 27.10.2022 г. по гр.д. № 122/2022 г. на Районен съд - Дупница, с което е отхвърлен предявеният от Д. И. Ц. иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за признаване за установено по отношение на ответниците Т. П. П., М. И. П., С. И. Г., И. Б. Г. и Е. Й. Г., че той е собственик на основание изтекла в негова полза придобивна давност на 61/710 ид. ч. част от УПИ ***-*** в кв. 30 по регулационния план на [населено място], общ. К., обл. К. с площ от 710 кв. м., ведно с построената в северозападната част на имота масивна сграда със застроена площ от 35 кв.м., ползвана за селскостопански нужди. Касационната жалба съдържа оплаквания за неправилност на въззивното решение поради постановяването му в нарушение на материалния закон, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост- основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 2 и т. 3 ГПК. В открито съдебно заседание процесуалният представител на касатора поддържа подадената касационна жалба, като излага съображения, че делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. С подадения писмен отговор и в проведеното открито съдебно заседание ответниците по жалбата Т. П. П., М. И. П., С. И. Г., И. Б. Г. и Е. Й. Г., чрез адв. Е. Д., оспорват касационната жалба. Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе по основателността на касационната жалба, взе предвид следното: С определението по чл. 288 ГПК № 3017 от 14.06.2024 г. касационно обжалване е допуснато на основание чл.280, ал.2, предл.2 ГПК- вероятна недопустимост на въззивното решение, като постановено по нередовна искова молба. Производството по делото е образувано по предявен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищецът е собственик на основание изтекла придобивна давност на 61/710 ид. част от УПИ № ***-***, в квартал 30 по плана на [населено място] с площ от 710 кв. м., ведно с построената в северозападната част на парцела масивна сграда със застроена площ от 35 кв. м. Ищецът сочи, че баща му е бил собственик на основание давностно владение на имот пл. № *** по плана на [населено място] от 1921 г. и действал до 03.06.1987 г., когато е влязъл в сила сега действащият регулационен план. Твърди, че процесните 61 кв.м. някъде от 1960 г. били оградени с ограда от жив плет и телена мрежа и от тогава баща му осъществявал фактическа власт върху тях и ги считал за негови собствени. С влизане в сила на 03.06.1987 г. на сега действащия регулационен план, част от имот пл. № *** е отреден за улица, съществуваща към момента, друга част от него била придадена към процесния УПИ ***-***, а останалата част била придадена към собствения на ищеца УПИ ***, като бащата на ищеца продължил да владее 61 кв.м. от новообразувания УПИ ***-***. През 1989 г. ищецът с помощта на баща си, построил масивна стопанска сграда в процесния имот, в която до 2000 г. баща му отглеждал животни. След 2000 г. бащата на ищеца, а след смъртта му- ищецът, използвали сградата за склад. За тези 61 кв. м. не е изплащано обезщетение и регулационният план не е приложен, а те са собственост на ищеца, тъй като отчуждителното действие на регулационния план е отпаднало с изтичане на шестмесечния срок по § 8, ал. 1 от ПР на ЗУТ. В уточнителната си молба от 09.02.2022г. ищецът е посочил, че независимо, че баща му, а след това и той са осъществявали владение върху конкретно описаните 61 кв.м., то претенцията му е за признаване право на собственост върху 61/710 ид.ч. от целия УПИ, тъй като тези 61 кв.м. съгласно чл.200, ал.2 ЗУТ, вр. чл. 15, чл.17 и чл.19 от ЗУТ не могат да бъдат самостоятелен имот, а и не могат да се придадат към имота на ищеца. С обжалваното въззивно решение е потвърдено решението на районния съд за отхвърляне на иска. Настоящият състав на Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение, намира че въззивното решение като постановено по нередовна искова молба е недопустимо. Исковата молба съдържа противоречие между обстоятелствената част, в която са изложени фактически твърдения, че по силата на регулационния план от 1987г. 61 кв.м. от собствения на бащата на ищеца имот пл. № *** по плана на [населено място] от 1921 г. са придадени към УПИ ***-***, че за тези 61 кв.м. обезщетение не е изплащано и отчуждителното действие на регулационния план е отпаднало с изтичане на шестмесечния срок по § 8, ал. 1 от ПР на ЗУТ, а е поискано признаване права върху идеални части от целия УПИ ***-***. Т.е. налице е несъответствие между обстоятелствената част на исковата молба и заявения петитум. Въззивният съд в изпълнение задължението си, произтичащо от разпоредбата на чл. 269 ГПК за служебно произнасяне по допустимостта на първоинстанционното решение в обжалваната му част, е следвало да констатира тази нередовност и на основание чл. 129, ал.4, вр. ал.2 ГПК да даде срок за отстраняването й, което не е сторено. Обстоятелството, че първоинстанционният съд е приел наличието на противоречие в исковата молба и е дал указания за изправяне на исковата молба, в изпълнение на които ищецът отново е поискал признаване права върху идеални части, не освобождава въззивния съд от задължението му да извърши проверка за съответствие на исковата молба с чл. 127, ал.1 ГПК и съответно да предприеме дължимите се процесуални действия. Като не е сторил това въззивният съд е постановил недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. При новото разглеждане на делото въззивният съд, като съобрази изложеното по – горе относно нередовността на исковата молба, следва да даде срок на ищеца да приведе петитума на исковата молба в съответствие с обстоятелствената й част и да посочи дали искането му е за признаване на права върху реални или върху идеални части от УПИ ***-***. В случай, че ищецът заяви искане за признаване на идеални части от същия този имот, то да изложи конкретните си фактически твърдения, въз основа на които счита, че е придобил идеални, а не реални части от имота. Разноски за настоящето производство не следва да се присъждат, тъй като по тях произнасяне дължи въззивната инстанция, което следва от разпоредбата на чл. 294, ал.2 ГПК. По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение