Решение № 6258 от 10.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 856/2025 г.

Производство по реда на чл. 248 от Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК), във връзка с чл. 144 и чл. 176 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). І. Постъпила е молба с вх. 5688/10.04.2025 г. на Сдружение "БЪЛГАРСКИ НАЦИОНАЛЕН СЪЮЗ "Х. Л.", с ЕИК 206379445, със седалище в гр. София, [улица] (Сдружението), чрез процесуален представител адв. Тодоров, с искане за отстраняване на допусната фактическа грешка в Решение 2813/18.03.2025 г., постановено по адм. дело 856/2025 г. по описа на Върховния административен съд, Седмо отделение, в частта му за разноските. С описаното решение настоящият съдебен състав е отменил Решение 18261/30.09.2024 г., постановено по адм. дело 3367/2024 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ), и вместо него е постановил друго, с което е отменил Решение РС-15-1/22.01.2024 г. на председателя на Патентното ведомство (ПВ) на Република България (РБ), обективиращо волеизявление за отмяна регистрацията на марка с рег. 88137, за всички стоки и услуги от класове 8, 14, 16, 18, 25, 33, 35 и 43 на Международна класификация на стоките и услугите за регистрация на марки, за които е регистрирана. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1, вр. чл. 228 АПК, в полза на касационния жалбоподател "Шпалир" ЕООД, са присъдени разноски в общ размер на 3 075,00 лева, съставляващи адвокатско възнаграждение и държавни такси за двете съдебни инстанции. В молбата се поддържа, че Сдружението не дължи съдебни разноски, т.к. по никакъв начин не е дало повод за завеждане на делото и е било конституирано в качеството на заинтересована страна в хода на първоинстанционното производство. Претенцията е да бъде постановен съдебен акт, с който да се отстрани очевидната фактическа грешка, допусната с осъждането му за заплати разноски в решението по адм. дело 856/2025 г. Ответните страни - председател на ПВ и "Шпалир" ЕООД, с ЕИК 131102417, със седалище в гр. София, [улица], са депозирали становища с доводи за неоснователност на молбата. Сезиращият настоящото производство акт, макар формално да съдържа искане за отстраняване на очевидна фактическа грешка, с оглед доводите на искателя и данните по делото, по своята същност съставлява претенция по чл. 248 ГПК, вр. чл. 144 АПК, за изменение на Решение 2813/18.03.2025 г., постановено по адм. дело 856/2025 г. по описа на Върховния административен съд, Седмо отделение, в частта за разноските. Съгласно разпоредбата на чл. 248, ал. 1 ГПК, приложима субсидиарно и в административния процес на основание чл. 144 АПК, в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските. По аргумент от нормата на ал. 3, произнасянето следва процесуалния ред за защита срещу самия съдебен акт. Производството по чл. 248 ГПК е продължение на делото и има за предмет дължимостта и размера на направените от страните разноски. То е способ за защита срещу неправилно произнасяне по този въпрос чрез допълването на съдебния акт, когато той не съдържа диспозитив в тази насока или чрез неговото изменение, когато разноските са неправилно определени, без да се обжалва по същество постановеният краен резултат (В същия смисъл виж: Определение 627/18.08.2014 г. по ч.гр.д. 696/2014 г., ІІІ г.о. на ВКС; Определение 114/20.05.2016 г. по ч.гр.д. 1847/2016 г., ІІ г.о. на ВКС; Определение 196/12.06.2015 г. по гр.д. 9/2015 г., І г.о. на ВКС). В конкретния казус производството пред ПВ на РБ е започнало по искане с вх. BG/N/2013/127764-1/10.06.2022 г., подадено от Сдружение "БЪЛГАРСКИ НАЦИОНАЛЕН СЪЮЗ "Х. Л.", за отмяна на регистрация на марка с рег. 88137, фигуративна. Посочената марка е притежание на "Шпалир" ЕООД и е регистрирана на 11.04.2014 г. за стоки и услуги от класове 8, 14, 16, 18, 25, 33, 35 и 43 на МКСУ, със срок на действие до 12.04.2033 г., след като на 18.03.2023 г. и на основание чл. 65, ал. 1 от Закона за марките и географските означения (ЗМГО) е вписано подновяване на регистрацията. С Решение РС-15-1/22.01.2024 г. и на основание чл. 76, ал. 7, т. 2, във връзка с чл. 35, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 21 ЗМГО, председателят на ПВ на РБ е отменил регистрацията на марката с рег. 88137, фигуративна, за всички стоки и услуги от класове 8, 14, 16, 18, 25, 33, 35 и 43 МКСУ, за които е регистрирана. С Решение 18261/30.09.2024 г., постановено по адм. дело 3367/2024 г. по описа на АССГ е отхвърлена жалбата на "Шпалир" ЕООД против Решение РС-15-1/22.01.2024 г. на председателя на ПВ на РБ, а с Решение 2813/18.03.2025 г., постановено по адм. дело 856/2025 г. настоящият състав е отменил Решение 18261/30.09.2024 г., постановено по адм. дело 3367/2024 г. по описа на АССГ и вместо него е постановил друго, с което е отменил Решение РС-15-1/22.01.2024 г. на председателя на ПВ на РБ. Очевидно с касационния съдебен акт е решен окончателно административноправният спор, като решението на касационната инстанция замества отмененото от него решение на АССГ. В подобна хипотеза съгласно предписанието на чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд следва да разреши и въпроса за разноските за двете съдебни инстанции. В тази връзка и с оглед постановения правен резултат, обратен на този в производството пред АССГ, основанието за присъждане на разноските в полза на "Шпалир" ЕООД, включително за първата инстанция, е възникнало с произнасянето на Върховния административен съд по касационната жалба. Спорният въпрос в настоящото производство по чл. 248 ГПК е дали Сдружение "БЪЛГАРСКИ НАЦИОНАЛЕН СЪЮЗ "Х. Л.", конституирано в хода на първоинстанционното производство с Определение 8217/11.06.2024 г. като заинтересована страна по делото, може да бъде субект на отговорността за присъдените в полза на "Шпалир" ЕООД разноски. Отговорността за деловодните разноски е обективна (невиновна), произтича от факта на неоснователно повдигнатия правен спор и се носи от страната, чието правно твърдение е отречено с решението. Тя има санкционен характер срещу субекта, неоснователно предизвикал правния спор, и може да бъде осъществена само в хода на висящия съдебен процес. Правната логика, залегнала в текстовете на чл. 143, ал. 1 ал. 4 АПК, изисква да бъдат заплатени разноските на страната, в чиято полза е постановеният съдебен акт, от страната, за която оспорването е приключило неблагоприятно. Следователно във всички предвидени хипотези тежестта за понасянето им е обусловена от резултата по оспорването. С оглед разрешаването на възникналия въпрос в настоящото производство следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 143, ал. 1 АПК сочи изрично в коя хипотеза коя от страните се счита, че неоснователно е повдигнала спора и съответно следва да заплати сторените от другата разноски. Съгласно цитираното нормативно предписание, когато в резултат на административното оспорване съдът установи, че актът е незаконосъобразен, неговият адресат - гражданин или юридическо лице, получава защита от съда, а разноските се поемат от органа, издал този акт, респ. когато жалбата срещу последния бъде отхвърлена, те се присъждат в тежест на иницииралата спора страна. Отмяната на акта не поражда задължение за заинтересованата страна да заплати сторените от жалбоподателя разноски не само защото според цитираното процесуално правило такива се дължат единствено от органа издател на административния акт, но и произтича от правното положение на този участник в производството. Заинтересованата страна е субект, който има право да участва в съдебния процес, когато предмет на делото е законосъобразността на административен акт, пораждащ за него благоприятни правни последици. Тази възможност е предвидена, за да може ползващият се от съответното волеизявление да защити правата, които черпи от същото, но това не го прави страна, която неоснователно е повдигнала правния спор, точно затова и законодателят изрично е определил в хипотеза на отмяна разноските да се понасят именно от административния орган. Само действията на последния, чрез издаването на акта, могат да доведат до административноправен спор, не и тези на заинтересованата страна, която единствено брани интересите си това волеизявление да продължи да съществува в правния мир. Нещо повече с оглед специфичното процесуално положение на заинтересованата страна, законодателят е избрал подход при регламентиране на въпроса с разноските, като в чл. 143, ал. 4 АПК изрично е посочил, че когато съдът отхвърли оспорването или прекрати производството, право на разноски имат и заинтересованите страни, за които актът е благоприятен. Липсата на текст, който да урежда отговорността им в обратната хипотеза, допълнително аргументира обоснования по-горе краен извод. С оглед изложеното, претенцията за изменение на постановеното решение в частта за разноските е основателна и следва да се уважи, като съдебният акт бъде отменен в частта, с която Сдружение "БЪЛГАРСКИ НАЦИОНАЛЕН СЪЮЗ "Х. Л." е осъдено да заплати на "Шпалир" ЕООД разноски в размер на 3 075,00 лева, съставляващи адвокатско възнаграждение и държавни такси за двете съдебни инстанции. ІІ. С молба вх. 6332/22.04.2025 г. председателят на ПВ на РБ е поискал допълване на Решение 2813/18.03.2025 г., постановено по адм. дело 856/2025 г. по описа на Върховния административен съд, Седмо отделение, обосновано с твърдение, че в диспозитива на решението съдът не е отразил изрично, че изпраща преписката на съответния компетентен орган. Молбата съдържа и искане за изменение на същия съдебен акт в частта за разноските с аргумент, че осъждането на председателя на ПВ на РБ за разноски е неправилно, доколкото административният акт е отменен на формално основание - поради погрешно посочена правна квалификация. Ответникът "Шпалир" ЕООД, чрез адв. Кулаксъзова от Софийска адвокатска колегия (САК), е депозирал отговор с доводи за неоснователност на искането. Ответникът - Сдружение "БЪЛГАРСКИ НАЦИОНАЛЕН СЪЮЗ "Х. Л.", оспорва искането. Молбата за допълване на решението и за изменение на съдебния акт в частта за разноските е подадена от надлежна страна и в сроковете по чл. 176, ал. 1 АПК и чл. 248, ал. 2 ГПК, вр. чл. 144 АПК, поради което са процесуално допустими. Разгледано по същество, искането по чл. 176, ал. 1 е основателно, а това по чл. 248 ГПК, вр. чл. 144 АПК - неоснователно. По отношение на искането за допълване по чл. 176, ал. 1 АПК: Съгласно чл. 176, ал. 1 АПК, когато не се е произнесъл по цялото оспорване, съдът по свой почин или по искане на страна, предявено в едномесечен срок, постановява допълнително решение. На основание чл. 228 АПК разпоредбата намира субсидиарно приложение и в касационното производство. Нормата на чл. 173, ал. 2 АПК прогласява, че извън случаите по ал. 1, както и когато актът е нищожен поради некомпетентност или естеството му не позволява решаването на въпроса по същество, съдът изпраща преписката на съответния компетентен административен орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. В конкретния случай с Решение 2813/18.03.2025 г., постановено по адм. дело 856/2025 г., Върховният административен съд е отменил Решение 18261/30.09.2024 г., постановено по адм. дело 3367/2024 г. по описа на АССГ, и вместо него е постановил друго, което е отменил Решение РС-15-1/22.01.2024 г. на председателя на ПВ на РБ, с което е отхвърлена жалбата на "Шпалир" ЕООД против негово Решение РС-15-1/22.01.2024 г., обективиращо волеизявление за отмяна регистрацията на марка с рег. 88137, за всички стоки и услуги от класове 8, 14, 16, 18, 25, 33, 35 и 43 на Международна класификация на стоките и услугите за регистрация на марки, за които е регистрирана. Видно от диспозитива на решението, съдът действително е пропуснал да отбележи изрично, че изпраща преписката на компетентния административен орган председателят на ПВ на РБ. При все, че това би могло да бъде изведено от мотивите на съдебния акт, т.к. административното производство е било инициирано с искане с вх. BG/N/2013/127764-1/10.06.2022 г., подадено от Сдружение "БЪЛГАРСКИ НАЦИОНАЛЕН СЪЮЗ "Х. Л.", за отмяна на регистрация на марка с рег. 88137, фигуративна, по което с оглед изхода на делото, органът дължи ново произнасяне, процесуално законосъобразно е в диспозитива на акта изрично да се посочи изпращането на преписката на председателя на ПВ на РБ. С оглед изложеното, настоящият състав намира, че са налице предпоставките по чл. 176, ал. 1 АПК за допълване на решението, като в диспозитива на решението следва да бъде добавено изречението "ИЗПРАЩА преписката на председателя на Патентно ведомство на Република България за ново произнасяне по искане с вх. BG/N/2013/127764-1/10.06.2022 г., подадено от Сдружение "БЪЛГАРСКИ НАЦИОНАЛЕН СЪЮЗ "Х. Л.", за отмяна на регистрация на марка с рег. 88137, фигуративна." По отношение на искането за изменение на решението в частта за разноските по чл. 248 ГПК, вр. чл. 144 АПК: Мотивираният от председателя на ПВ на РБ довод за недължимост на вземането за разноски поради отмяната на акта на формално основание е правно несъстоятелен. На първо място, разпоредбата на чл. 143, ал. 1 АПК регламентира като единствен юридически факт за възникване на отговорността за разноски от административния орган отмяната на административния акт, респ. отказа да бъде издаден такъв. Конкретното основание за отмяна на акта следователно е извън предмета на отговорността за разноски и няма отношение към произнасянето по този въпрос. Нормата на чл. 146 АПК предвижда пет условия за законосъобразност, липсата на всяко от които обосновава отмяната на волеизявлението, поради което органът издател на същото, по аргумент от чл. 143, ал. 1 АПК, е субект на отговорността за разноски, независимо кое точно нормативно изискване на Кодекса е нарушил при упражняване на разпоредителната си власт. Отделно от това и за яснота на жалбоподателя следва да бъде изтъкнато, че постановеният от председателя на ПВ на РБ акт е отменен поради материална незаконосъобразност, т.к. е налице погрешно цитирано правно основание на упражнената властническа компетентност. В този смисъл твърдяната законосъбразност на "обосновката за отмяна регистрацията на марката", дори и да е налице, е ирелевантна за правния резултат по делото, а оттам - и за отговорността за разноски. Водим от горното и на основание чл. 176, ал. 1 АПК и чл. 248, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 144 АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение,