Решение № 4336 от 28.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9342/2010 г.

Решение № 4336 от 28.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9342/2010 г., I о., докладчик председателят Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Георги Христов Койчев, гр. София, срещу Решение № 1675/28.05.2010 г., постановено по адм. д. № 8490/2009 г. по описа на Административен съд - София - град, Първо отделение, 10-ти състав, с което е отхвърлена жалбата на Койчев срещу Ревизионен акт (РА) № 2000806525/17.08.2009 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП град София в частта му, в която е потвърден с Решение № 1458/22.10.2009 г. на директора на дирекция "ОУИ", гр. София при ЦУ на НАП за данъчни периоди 2002 г., 2003 г. и 2004 г. като неоснователна, а в останалата част е прекратено производството. В жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, необоснованост и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът счита, че съдът неправилно е приел, че обжалвания РА е мотивиран, както и е налице нарушение на чл. 19 от СК, тъй като приходите от наеми следва да се разделят по равно между съпрузите. В писмени бележки пълномощника поддържа доводите в жалбата. Моли да бъде отменено обжалваното решение с присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" гр. София при ЦУ на НАП, чрез процесуалният си представител юрк. Мутева оспорва жалбата. Претендира потвърждаване решението на Съда и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на върховната административна прокуратура излага доводи за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - Първо "А" отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за основателна. Предмет на обжалване пред АССГ е Ревизионен акт (РА) № 2000806525/17.08.2009 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП град София в частта му, в която е потвърден с Решение № 1458/22.10.2009 г. на директора на дирекция "ОУИ", гр. София при ЦУ на НАП за данъчни периоди 2002 г., 2003 г. и 2004 г. За да постанови обжалваното решение съдът е приел, че в хода на процесната ревизия е установено, че по отношение на жалбоподателя Койчев е налице хипотезата на чл. 41 от ЗОДФЛ (отм.), тъй като е следвало да декларира доходи от наеми, които не е декларирал. Ревизия на Георги Христов Койчев е обхващала определянето на данъчни задължения по ЗОДФЛ (отм.) за периодите 1.01.2002 г. - 31.12.2006 г. и по ЗДДФЛ за периода 1.01.2007 г. - 31.12.2007 г. С процесния РА на лицето са определени задължения за довнасяне в размер на 3168,54 лв. и лихви за просрочие към тях в размер на 1594,19 лв. В хода на производството жалбоподателят е представил копия от годишни данъчни декларации, подадени за всяка една от ревизираните години, договори за отдаване под наем на недвижимо имущество, сметки за изплатени суми и служебни бележки за получени доходи по извънтрудови правоотношения и удържани данъци, банкови документи, договори за парични заеми, анекси към договори. Въз основа на представените в хода на ревизионното производство доказателства е установено, че жалбоподателят е собственик на недвижим жилищен имот, находящ се в гр. София, кв. "Дървеница", бл. 48, вх. "а", ет. 5, ап. 14, който по силата на договор за отдаване под наем на недвижими имот от 18.12.2000 г. е отдаден под наем на Веселка Цветанова Музикантска, за срок от 1 г., считано от 1.01.2001 г., като съгласно същия, ако не постъпи искане от една от страните за прекратяване на действието на договора в срок до два месеца преди изтичане на срока му, то същият се счита за автоматично продължен за още една година. В договора е договорен месечен наем от 140 щ. д., платим от първо до пето число на текущия месец. В хода на ревизионното производство не са били представени доказателства, от които да е видно да са правени искания за прекратяване на договора от която и да е от страните, с оглед на което е прието, че договорът е продължен и ревизираното лице е получавало доходи от наем през 2002 г. и 2003 г., съгласно и представените разписки, в които е посочен месечен наем в размер на 150 щ. д. Като доказателство по спора е представено и споразумение към същия договор, сключено на 1.11.2003 г., по силата на което страните са се споразумели срокът на договора да се счита 30.04.2005 г., с посочена наемна цена 320 лв. месечно. Представен е и договор за отдаване под наем на недвижим имот от 30.04.2005 г., страни по който са същите лица и предмет на който е същото недвижимо имущество. Въз основа на събраните доказателства и след анализ на същите, ревизиращите органи са приели, че ревизираното лице е получило доходи от отдаване под наем на недвижимо имущество, както следва: за 2002 г. - 3713,36 лв., за 2003 г. - 3278,54 лв. и за 2004 г. - 3840 лв. При определяне на получения за 2002 г. доход е прието, че за м. 01 и м. 02 е получен наем в размер на 140 щ. д, тъй като в представените разписки не е посочена сума, а за периода от м. 03 до м. 12 включително е получаван наем в размер на 150 щ. д., като в съответствие с чл. 11, ал. 3 от ЗОДФЛ (отм.) сумите са преизчислени в лева. При определяне на получения през 2003 г. доход от наем на недвижимо имущество е прието, че за периода от м. 01 до м. 10 включително, получаваният наем е в размер на 150 щ. д., а за м. 11 и м. 12 - 320 лв. За 2004 г. размерът на реализирания доход от наем е определен при месечна наемна цена в размер на 320 лв., като съгласно мотивите на ревизионния акт водещи за това са били представените разписки. Като доказателства по спора са приети и подадените от задълженото лице годишни данъчни декларации по чл. 41 от ЗОДФЛ (отм.), като съгласно същите за 2002 г., 2003 г. и 2004 г. не са били декларирани доходи от отдаване под наем на недвижимо имущество. Предвид изложеното и предвид получените доходи от други източници и в съответствие с чл. 15, ал. 2 от ЗОДФЛ (отм.) са формирани нови данъчни основи за общия годишен доход, както следва: за 2002 г. - 4595,95 лв., за 2003 г. - 3287,60 лв. и за 2004 г. - 3420,27 лв., като за първата година е определен данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) в размер на 764,63 лв., в. т. за довнасяне в размер на 711,89 лв., за втората година е определено годишно данъчно задължение в размер на 410,78 лв., а за 2004 г. е определено годишно данъчно задължение в размер на 416,47 лв. При обжалването на ревизионния акт по административен ред, директорът на дирекция "ОУИ" в ЦУ на НАП е потвърдил ревизионния акт в частта на определените за довнасяне задължения за 2002 г., 2003 г. и 2004 г. общо в размер на 1539,14 лв. и съответните лихви. В останалата част, а именно в частта на установените задължения по ЗОДФЛ и ЗДДФЛ общо в размер на 1629,40 лв. за 2005 г., 2006 г. и 2007 г. ревизионният акт е отменен и административната преписка е върната на органа, издал заповедта за възлагане на ревизията с указания. Жалбата е пред АССГ като подадена в срока по чл. 156, ал. 1 от ДОПК и от лице, имащо право на жалба, срещу подлежащ на обжалване административен акт, и след като е осъществено обжалването по административен ред в съответствие с чл. 156, ал. 2 от ДОПК е процесуално допустима в частта й, с която се обжалва ревизионния акт в неотменената му част. В останалата част, отменена с решението на директора на дирекция "ОУИ" в ЦУ на НАП, правилно е прието, че жалбата е недопустима и като такава е оставена без разглеждане с оглед на обстоятелството, че в тази част ревизионният акт е отменен. Съобразно чл. 156, ал. 1 от ДОПК ревизионният акт в частта, която не е отменена с решението по чл. 155, може да се обжалва чрез решаващия орган пред административния съд по местонахождението му в 14-дневен срок от получаването на решението. С оглед и на това предмет на обсъждане в настоящото производство пред АССГ е единствено ревизионният акт в неотменената му част за данъчни периоди 2002 г., 2003 г. и 2004 г. Не се спори между страните, а и това се установява от събраните по делото доказателства, че в подадените от жалбоподателя годишни данъчни декларации по чл. 41 от ЗОДФЛ (отм.) за 2002 г., 2003 г. и 2004 г. не са били декларирани доходи от отдаване под наем на недвижимо имущество по реда на чл. 41 от ЗОДФЛ в подадената годишна данъчна декларация и не е отразен в част VI на годишната данъчна декларация като част от общия облагаем доход. Настоящата инстанция не споделя оплакванията, съдържащи се в жалбата за нищожност на издадения ревизионен акт - същият е издаден от компетентен орган - същият е определен като компетентен орган по издаването на ревизионен акт със Заповед за определяне на компетентен орган № К 806525/8.04.2009 г., издадена от Петя Георгиева Горанчева, началник на сектор "Ревизии" в дирекция "ДОК" в ТД на НАП София - град. Същата има правото да издава заповеди за определяне на компетентен орган по реда на чл. 119, ал. 2 от ДОПК и заповеди за възлагане на ревизии по силата на Заповед № РД-01-342/3.07.2006 г. Неоснователно е също така оплакването, съдържащо се в жалбата, че не е бил ясен наемателят - видно от представените и приети като доказателства по спора договор за наем и споразумение към същия, в същите като наемател е определено лицето Весела Цветанова Музикантска. Именно същото лице е издало и разписките за предадени суми в определен размер, представляващи платена наемна цена за съответните периоди. Следва да се има предвид и обстоятелството, че извършването на насрещна проверка е процесуално действие, което органите по приходите не са длъжни задължително да осъществяват при извършването на всяка една ревизия и в тази връзка обстоятелството на неизвършената насрещна проверка на наемателката Весела Музикантска по никакъв начин не обуславя незаконосъобразността на обжалвания ревизионен акт и това е така, защото събраните доказателства са били достатъчни, за да могат ревизиращите органи да направят изводите си и съответно да се издаде ревизионният акт. Съдът правилно не е обсъждал оплакванията, съдържащи се в жалбата по отношение на лицето Георги Керезов, тъй като оплакванията във връзка с него са за други данъчни периоди, по които и ревизионният акт е отменен и с оглед на отмяната му в тази му част ревизионният акт не подлежи на обжалване по съдебен ред. Съдът правилно не е обсъждал и оплакването за недействителност на решението на решаващия административен орган, доколкото същото не е предмет и не може да бъде предмет на контрол за законосъобразност в настоящото съдебно производство с оглед на обстоятелството, че съобразно чл. 156 и сл. от ДОПК на обжалване подлежи ревизионният акт. Въпреки това, Съдът е констатирал, че действително решението на решаващия административен орган е подписано със запетая от лицето Н. Калистратов. Съгласно Заповед № ЗЦУ-148/25.02.2009 г. на изпълнителния директор на НАП, при отсъствие на Александър Георгиев правомощията на директор на дирекция "ОУИ" се изпълняват от Николай Калистратов - началник на отдел "Обжалване" в дирекция "ОУИ" - София. Неоснователно е на следващо място оплакването за незаконосъобразност на обжалвания ревизионен акт предвид обстоятелството, че същият бил издаден на основата на недействителен ревизионен доклад № К 2000806525/28.02.2009 г. Действително, ревизионният доклад е издаден на 28.02.2009 г., който е неработен ден, но това обстоятелство по никакъв начин не може да се отрази на законосъобразността на самия ревизионен акт. В случая, както и правилно е приел решаващият административен орган е нарушен чл. 117, ал. 4 от ДОПК, тъй като ревизионният доклад не е връчен на лицето в тридневен срок от съставянето му. Посоченият срок, обаче е инструктивен и неговото неспазване не може да съставлява самостоятелно основание за отмяна на ревизионния акт. Действително, от значение за процесния случай е, че не е възпрепятствано правото на защита на ревизираното лице и на възможността му да подаде възражение срещу ревизионния доклад, което и същото е сторило. Неоснователно е и оплакването, свързано със срока за извършване на ревизията. Съгласно чл. 114, ал. 1 от ДОПК срокът за извършване на ревизията е до три месеца и започва да тече от датата на връчване на заповедта за възлагане на ревизията. В процесния случай заповедта за възлагане на ревизия е връчена на ревизираното лице на 13.11.2008 г. и следователно срокът за извършването й би следвало да изтече на 13.02.2009 г. За да се приеме, че ревизията е продължила и след това следва да са били предприети процесуални действия и събирани доказателства и след това, каквото обстоятелство не се установява в производството пред АССГ. Безспорно е, че когато се извършват процесуални действия след изтичане на срока за извършване на ревизия, събраните след този момент доказателства не следва да се кредитират като годни доказателствени средства. В процесния случай, обаче след изтичане на срока за извършване на ревизията са събирани само банкови извлечения, които по принцип са неотносими по спора доказателства и същите не са послужили за формиране на волята на ревизиращите органи по какъвто и да е начин в ревизионния акт, а и същият не е обоснован по какъвто и да е начин с тези доказателства. Неоснователно е също така и оплакването, съдържащо се в жалбата, че ревизионният акт е издаден от некомпетентен орган, тъй като в заповедта за определяне на компетентен орган се цитира ревизионен доклад № 806525/27.02.2009 г., който ревизионен доклад не бил връчен на ревизираното лице. Правилни са изводите, съдържащи се в решението, че става въпрос за допусната техническа грешка при изписване на датата, тъй като номерът на доклада е един и същ и не съществува друг доклад, който да не е връчен на ревизираното лице. В представените като доказателства по спора разписки изрично е записано лицето, предоставило сумата в изпълнение на договора за наем и лицето, което получава посочената в разписките сума. В тази връзка е неоснователно и оплакването, съдържащо се в жалбата, че не било ясно лицето, предоставило сумата и лицето, което я е получило. Неизяснен по делото е останал въпроса за собствеността на имота, отдаден под наем, а именно - жилищен имот, находящ се в гр. София, кв. "Дървеница", бл. 48, вх. "а", ет. 5, ап. 14. В жалбата се твърди, че касаторът Георги Койчев не е единствен собственик на имота, а той го притежава в съсобственост с още едно лице, с което следва да дели приходите и съответно данъчните задължения. Твърди се, че другото данъчно-задължено лице е декларирало тези си задължения и съответно е заплатен дължимият ДОД. Както в административната преписка, така и пред АССГ не е представен договорът, удостоверяващ собствеността на процесния недвижим имот, а именно - жилищен имот, находящ се в гр. София, кв. "Дървеница", бл. 48, вх. "а", ет. 5, ап. 14. Жалбоподателят твърди, че го е представил в административното производство, но такъв липсва. Това е въпрос от съществено значение за изхода от спора с оглед определяне на пълния обем от задължения на данъчно-задълженото лице Койчев. С оглед на твърденията за друг собственик, то следва да се провери този собственик в какъв обем е декларирало тези си задължения. Предвид на изложеното, делото не е изяснено от фактическа страна, поради което атакуваното Решение на АССГ следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на Съда с оглед изпълнение на указанията. При новото разглеждане на спора ще следва да се реши с оглед на неговия изход и въпроса с присъждане на разноските. С оглед на гореизложеното и на основание чл. 221 от АПК, Върховният административен съд, Първо "а" отделение,