Решение № 1037 от 27.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 776/2013 г.

Решение № 1037 от 27.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 776/2013 г., III о., докладчик съдията Жанета Петрова Агенция "Митници" е подала касационна жалба срещу решението от 31.10.2012 г. по адм. дело № 3422/2012 г. по описа на Административния съд - София град, с което е осъдена да заплати на Димитър Иванов Николов сумата 6 600 лева ведно със законната лихва, считано от 02.04.2012 г. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което да се присъди по - нисък размер на обезщетението, като се извърши прихващане с обезщетенията, платени на служителя при уволнението му, както и юрисконсултско възнаграждение . Ответникът Димитър Иванов Николов е поискал отхвърлянето на жалбата и присъждане на направените по делото разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решенията с оглед направените касационни оплаквания, прие следното: Димитър Иванов Николов е предявил срещу Агенция "Митници" иск за присъждане на обезщетение в размер на 9000 лева, на основание чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител, дължимо за периода 10.12.2009 г. - 10.10.2010 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба. Впоследствие искът е бил изменен, като е исковата сума е намалена от 9000 лева на 6600 лева. Административният съд установил, че със заповед № 8594/18.11.2009 г. на директора на Агенция "Митници" било прекратено служебното правоотношение на Димитър Иванов Николов, старши инспектор в Митница - Свиленград, Регионална митническа дирекция - Пловдив. С решение от 05.05.2011 г. по адм. дело № 9490/2010 г. по описа на Върховния административен съд уволнението на Димитър Николов било отменено. Със заповед № 3072827.06.2011 г. на директора на Агенция " Митници" Димитър Николов бил възстановен на заемата преди прекратяването на служебното му правоотношение длъжност. Към момента на възстановяването му в длъжност брутното му възнаграждение възлизало на 660 лева. От правна страна съдът приел, че Димитър Николов има право на обезщетение в размер на 6600 лева за времето, през което не е бил на служба поради прекратяване на служебното му правоотношение или от 10.12.2009 г. до 10.10.2010 г., на основание чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител. Административният съд не уважил направеното от ответната страна възражение за прихващане със сумите за обезщетенията, изплатени на служителя на основание чл. 106, ал. 2 и чл. 106, ал. 4 от Закона за държавния служител. Според изложените от съда мотиви, макар уволнението на служителя да било отменено, тези суми не са изплатени на отпаднало основание, защото задължението за заплащането им произтичало от друг нормативен състав. Обезщетението по чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител възмездява оставането на служителя без работа поради незаконно уволнение. Обезщетението по чл. 106, ал. 2 ЗДСл се изплаща за срок от два месеца, като компенсира липсата на средства за съществуване до намирането на нова работа, а това по чл. 106, ал. 4 ЗДСл се дължи за неспазения срок за предизвестие. Поради това административният съд осъдил Агенция " Митници" да заплати на Димитър Иванов Николов сумата 6 600 лева ведно със законната лихва, считано от 02.04.2012 г. Решението противоречи на материалния закон в частта, в която съдът не е извършил прихващане с изплатеното на ищеца обезщетение по чл. 106, ал. 2 от Закона за държавния служител. Със заповед № 1844/17.02.2010 г. директорът на Агенция "Митници" разпоредил изплащането на две брутни месечни заплати на Димитър Иванов Николов. Фактически обаче на ищеца е бил изплатен по-нисък размер или 716, 98 лева, както е видно от представения по делото разплащателен фиш. Тази сума следва да се приспадне от дължимото обезщетение по чл. 104, ал. 1 ЗДСл, тъй като и двете обезщетения произтичат от едно и също фактическо основание, каквото е прекратяването на служебното правоотношение и лишаването на уволнения служител от средства за препитание. Когато правоотношението е прекратено законосъобразно, обезщетението е в размер на две месечни заплати (чл. 106, ал. 2 от Закона за държавния служител). Когато то е прекратено незаконосъобразно и актът за прекратяването му бъде отменен, дължимото обезщетение възлиза на десет брутни месечни възнаграждения (чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител). Изплащането и на двете обезщетения би довело до възмездяването на една и съща вреда два пъти, което би обогатило неоснователно лицето. Решението е правилно в останалата част. Първоинстанционният съд законосъобразно не е извършил прихващане със сумата 668,10 лева, изплатена на служителя като обезщетение по чл. 106, ал. 4 ЗДСл, тъй като то се дължи в случаите, когато не е бил спазен срока за предизвестие. Ако предизвестието беше спазено, лицето би работило още един месец и би получило съответното трудово възнаграждение. Неотправянето на предизвестие го е лишило от възнаграждение за съответния месец. Двете обезщетения обезщетяват различни по вид, поради което отмяната на заповедта за уволнение не обосновава възстановяване на обезщетението за неспазен срок на предизвестието. С оглед допуснатото от първоинстанциония съд противоречие с материалния закон обжалваното решение следва да бъде отменено в частта за разликата над 5883,02 лева до присъдения размер от 6600 лева. Вместо него следва да се постанови друго, с която предявения от Димитър Николов иск се отхвърли за сумата 716, 98 лева. В останалата част решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото на ищеца се дължат разноски съразмерно с уважената част на иска. Направените разноски от ищеца пред първата инстанция са в размер на 700 лева, а разноските за касационната инстанция - 500 лв. или общо 1200 лева. С оглед уважената част от иска разноските, които се дължат на Димитър Николов възлизат на сумата 1069, 64 лева. С оглед отхвърлената част от иска на касационния жалбоподател се дължи юрисконсултско възнаграждение от 100 лева съобразно чл. 8 във връзка с чл. 7, ал 2, т. 1 от Наредба № 1 за минималния размер на адвокатските възнаграждения. Сумата следва да се приспадне по компенсация от общия размер на разноските, дължими на ответника по касационната жалба, при което разноските, които следва да му се заплатят, са 969, 64 лева. С оглед присъдения в първоинстанционния размер от 700 лева, на Димитър Николов следва допълнително да се присъдят разноски в размер на 269,64 лева. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд