Решение № 2220 от 17.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6987/2013 г.

Решение № 2220 от 17.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6987/2013 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "МАКС" ООД гр. Плевен чрез пълномощник адв. Емил Пеев против решение № 133/26.03.2013 г., постановено по адм. д. № 709/2012 г. по описа на Административен съд - Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт (РА) № 151102825/20.02.2012 г. на орган по приходите при ТД на НАП Велико Търново, поправен с РАПРА № П-151102825/14.06.2012 г., в частта му потвърдена с Решение № 336/29.06.2012 г. на директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" град Велико Търново при Централно управление на Националната агенция за приходите. Касаторът поддържа в касационната жалба, че обжалваното решение е неправилно поради противоречието му с материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяна на съдебното решение и на РА. Претендира разноски. Ответникът директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Велико Търново при Централно управление на Национална агенция за приходите (ДД"ОДОП" настоящо наименование на ДД "ОУИ"), редовно призован за съдебно заседание, е изразил становище за неоснователност на касационната жалба в писмен отговор. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, като разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение Административен съд гр. Велико Търново е отхвърлил жалбата на "Макс" ООД гр. Плевен срещу Ревизионен акт (РА) № 151102825/20.02.2012 г. на орган по приходите при ТД на НАП Велико Търново, поправен с РАПРА № П-151102825/14.06.2012 г., в частта му потвърдена с Решение № 336/29.06.2012 г. на директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" град Велико Търново при Централно управление на Националната агенция за приходите, относно отказано право на приспадане на данъчен кредит за данъчни периоди от м. 12.2006 г. до м. 02.2007 г., включително и от м. 04.2007 г. до м. 07.2009 г. общо в размер на 28079,43 лева и са начислени лихви за просрочие в размер на 12185,82 лева. Административният съд е приел, че РА е действителен данъчен акт, издаден от компетентен орган, без да са допуснати нарушения на закона. От фактическа страна е установено, че е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 28 079,43 лева по 34 броя фактури, издадени от "Гарев и Б" ЕООД за описаните по- горе периоди с предмет на доставка различни видове бира и безалкохолни напитки. Според обяснението на Мартин Тихомиров Ангелов - управител на доставчика, стоките са доставяни до жалбоподателя с товарни автомобили, собственост на доставчика и с лизингов автомобил. Не са представени обаче изисканите договори, анекси, приемо - предавателни протоколи, експедиционни бележки, данни за лицата, извършили транспорта. От жалбоподателя също са изискани доказателства във връзка с процесните фактури и същия е представил такива. Приходният орган е обсъдил представените доказателства и е приел, че съгласно представения договор между жалбоподателя и доставчика му стоката следва да се доставя по приета поръчка, като се издава стокова разписка, а в края на текущия месец и фактура. Поръчки, стокови разписки и заявки не се представени. В хода на съдебното производство по искане на жалбоподателя е допусната съдебно - икономическа експертиза. Вещото лице е дало заключение, че доставчикът е подавал справки - декларации по реда на ЗДДС за процесните периоди, че е осчетоводил продажбите към жалбоподателя, че е начислил ДДС, че е налице съпоставимост между стойността на получените от жалбоподателя стоки по процесните фактури и приходите, реализирани от последващите им продажби. Вещото лице е посочило за всеки период какви работници и какви транспортни средства е имал доставчика на жалбоподателя. Във връзка с доставките на родово определени вещи по процесните фактури, каквито безспорно са бирата и безалкохолните напитки, първоинстанционният съд е намерил, че жалбоподателят не доказва прехвърлянето на собствеността, каквото е изискването на чл. 6 от ЗДДС за наличието на доставка. Приел е, че тъй като липсват приемо-предавателни протоколи, остава недоказан факта на прехвърляне на собствеността върху процесните стоки, поради което е отхвърлил жалбата на ревизираното лице. Решението е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон. Изводите на първоинстанционния съд за доказана нереалност на доставките по спорните фактури са в противоречие със събраните по делото доказателства и в нарушение на материалния закон. Действително, предмет на процесните доставки са родово определени вещи - бира и безалкохолни напитки, поради което за да бъде установена реалност на доставката по смисъла на чл. 6 от ЗДДС следва да бъде доказано чрез надлежни доказателства индивидуализирането или предаването на вещите като способ за прехвърляне на собствеността върху родово определени вещи по смисъла на чл. 24, ал. 2 от ЗЗД. Видно от самите фактури, представени още в ревизионното производство, същите удостоверяват подробно индивидуализирането на вещите и доказват фактическото им предаване от прекия доставчик на ревизираното лице. В тях са описани подробно: 1. името на артикулите /капи вишна 0,25, швепс цитронада 0,25, кола кен 0,33, хайникен 0,5 л. и т. н и т. н./, 2. в каква опаковка са - каси, стекове 3.количеството каси и стекове от съответния артикул 4.съответния брой на всеки артикул 4.единичната му цена 5. общата стойност на всеки артикул. Описано е също така на коя дата е получена стоката, налице са име и подпис на получател. В конкретния случай изискването за представяне на приемо-предавателен протокол е безпредметно, тъй като същия би преповторил съдържанието на фактурата. Не е спорно по делото обстоятелството, а и се доказва от представения още в ревизията договор между доставчика и ревизираното лице, че транспорта до търговския обект на купувача е задължение и е за сметка на доставчика. Не се спори по делото, а това е видно и от обясненията на управителите на ревизираното дружество и на доставчика, че цената на стоката е уговорена с извършен транспорт към мястото, където извършва стопанска дейност ревизираното лице. От събраните доказателства се установява, че транспортът е извършен с товарни автомобили на доставчика и от лице, което е свързано такова с доставчика, поради което начина на документиране на транспортната услуга е без значение в отношенията доставчик - получател. Предвид на това от единствено значение за установяване на реалността на доставките е дали от събраните по делото доказателства се установява предаването на стоката по смисъла на чл. 24, ал. 2 от ЗЗД. Настоящата инстанция намира, че това обстоятелство е установено чрез представените фактури. Налице е и материална и кадрова обезпеченост на доставчика - видно от заключението на вещото лице, същият е разполагал в процесните периоди с търговска сграда и 5 товарни автомобила, така също и с назначени на трудов договор в различните периоди от 6 до 14 продавачи разносна търговия, както и друг персонал. Установява се от заключението на вещото лице, че страните /прекия доставчик и ревизираното лице/ са осчетоводили операциите по надлежния ред - издадените фактури са отразени в дневниците за покупки и продажби, както и в справките-декларации за съответния данъчен период, водени са съответните счетоводни регистри, цената е заплатена, за което са приложени фискални бонове към всяка фактура, налице е редовно водено счетоводство. Като е постановил решението си, отхвърляйки жалбата на касатора, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение в разрез с доказателствата, събрани по делото, в нарушение на приложимия по делото материален закон, както и решението му е необосновано. Решението като неправилно на посочените основания, следва да бъде отменено и на основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да се постанови друго решение по същество, с което ревизионният акт на дружеството бъде отменен както незаконосъобразен. На отмяна подлежи решението и в частта за разноските. Предвид изхода на делото на касатора се дължат разноски в размер на 3025 лв. Водим от гореизложеното и в същия смисъл, Върховният административен съд, осмо отделение,