Решение № 5009 от 26.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7892/2015 г.

Решение № 5009 от 26.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7892/2015 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП срещу решение № 944/15.05.2016 г., постановено по адм. дело № 1500/2014 г. по описа на Пловдивския административен съд, с което е отменен като погасен по давност РА № 261304165/22.01.2014 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив на основание чл. 119, ал. 3, т. 1 ДОПК, потвърден с решение № 347/11.04.2014 г. на същия директор за установените на "Лазар" ЕООД задължения за довнасяне на корпоративен данък за 2005 г. в размер на 41 014,29 лв. и прилежащи лихви - 38 408,89 лв. и за 2006 г. в размер на 312 171,91 лв. и прилежащи лихви - 251 214,60 лв. В касационната жалба се сочи като отменително основание - неправилно прилагане и тълкуване на процесуалния закон, макар че от изложението й се прави извод, че се релевира оплакването по чл. 209, т. 3 АПК - неправилно прилагане на материалния закон. Неправилно според касатора съдът е приел, че към момента на издаване на ревизионния акт, давността била изтекла - чл. 171, ал. 1 ДОПК, респ. чл. 140, ал. 1 ДПК (отм.), предвид, че задълженията за корпоративен данък са за ревизираните 2005 г. и 2006 г. Подробни съображения, обосноваващи посоченото оплакване са развити в касационната жалба, с която се иска отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на жалбата срещу ревизионния акт, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от юриск. Стоянова. Ответникът по касационната жалба "Лазар" ООД със седалище в гр. София и адрес за призоваване в гр. Хасково чрез процесуалния си представител адв. Иван Иванов я оспорва, като поддържа становище, че съдът правилно е преценил и изложил мотивите си за изтекла погасителна давност. Моли да се присъдят направените от дружеството разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение счита че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 ДОПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: Първоинстанционният съд за да отмени ревизионния акт, е приел, че е изтекла погасителната давност, която е свързана принципно с възможността на носителя на едно субективно материално право да търси неговото принудително осъществяване (с помощта на държавна репресия), като онова което се погасява е правото на иск или по общо процесуалното притезание на носителя към длъжника да се удовлетвори принудително по предвидения от законодателя ред. Според съда данъчната администрация не може да отказва произтичащите от ДОПК последици, след като ревизирания субект е направил валидно пред нея в производството възражение за изтекла погасителна давност по смисъла на чл. 171, ал. 1 ДОПК, респ. чл. 140, ал. 1 ДПК (отм.). Отбелязано е от съда, че макар това възражение дружеството да е направило пред решаващия орган, той никъде в решението си не е постановил отписване на задълженията, а счел, че този въпрос е ирелевантен. Съдът е посочил, че изискуемостта на задълженията е настъпила през 2006 г. и 2007 г., т. е. давностният срок е с начален период - 1 януари на годината, следваща годината през която е следвало да се заплати съответното публично задължение. Обжалваното решение е правилно постановено. Няма спор между страните по делото, че към момента на издаване - 29.10.2008 г., респ. връчване на заповедта за възлагане ревизия на "Лазар" ЕООД - 5.11.2008 г. давностният срок по чл. 140, ал. 1 ДПК (отм.), респ., чл. 171, ал. 1 ДОПК не е изтекъл. Неоснователно е оплакването на касационния жалбоподател, че неправилно съдът е приел, че към момента на издаването на ревизионния акт, 5-годишният давностен срок е изтекъл и това е довело до погасяване на определените с акта допълнителни задължения за корпоративен данък за 2005 г. и 2006 г. Правилно съдът е преценил, че за задълженията за 2005 г., давностният срок е започнал да тече от 1.01.2007 г. и е изтекъл на 31.12 2012 г., а за задълженията за 2006 г. - от 1.01.2008 г. и е изтекъл 31.12.2013 г. (предвид прекъсването на давността, респ. спирането на ревизионното производство), а ревизионния акт, оспорен пред първоинстанционния съд е издаден на 22.01.2014 г. затова като е приел, че определените за довнасяне задължения за корпоративен данък за 2005 г. и 2006 г. са погасени с изтичането на 5-годишна давност, първоинстанционният съд не е допуснал нарушение на приложимите материално правни разпоредби, каквито са за давностните срокове. В процесния случай при обжалване на ревизионния акт по административен ред, задълженото дружество с допълнителен корпоративен данък за 2005 г. и 2006 г. е направило възражение за изтекла 5-годишна погасителна давност, но решаващият орган е приел, че то е неоснователно, вместо да отпише посочените в ревизионния акт задължения за преки данъци. Не с издаването на ЗВР № 800679/29.10.2008 г., както е приел първоинстанционния съд, а с връчването й на ревизирания субект - 5.11.2008 г. е налице прекъсване на давността, а след тови и спиране на същата, предвид обстоятелството, че ревизията е била спряна на 25.11.2008 г. заради обмена на информация с Китай и Македония за целите на ревизионното производство, а е възобновено на 29.08.2013 г., както е приел и решаващият съд след изтичане на едногодишния срок по чл. 172, ал. 1, т. 1 ДОПК, като на 29.10.2009 г. е продължила да тече давността. В този смисъл правилно решаващият съд е приел, че за задълженията за корпоративен данък за 2005 г. 5-годишната давност е изтекла на 31.12.2012 г., за 2006 г. на 31.12.2013 г. (с оглед спирането на ревизията, респ. на давностния срок), а ревизионния акт е издаден на 22.01.2014 г. Неоснователни са оплакванията в касационната жалба. Нееднократно ВАС е приемал и първоинстанционният съд се е позовал на тази непротиворечива съдебна практика, че след като ревизираният субект е направил волеизявление (в случая при обжалването на ревизионния акт по административен ред), че няма да заплати определените му с ревизионния акт публични задължения поради погасяването им по давност, задължение на решаващия орган е било да ги отпише, но това не е сторено. Няма законна пречка възражението за изтекла погасителна давност да се направи и пред съда, вкл. и пред касационния. С него длъжникът изрично е заявил, че няма да заплати определените му с ревизионния акт публични задължения, а за кредитора в такъв случай се погасява правото за провеждане на принудително изпълнение. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение е правилно постановено и затова на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото и направеното искане от адв. Иванов, на "Лазар" ЕООД следва да се присъдят разноски за касационното производство в размер на 4 800 лв. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение,