Решение № 10884 от 20.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8805/2015 г.

Решение № 10884 от 20.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8805/2015 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на Даниела Петрова Стоева, Любомир Георгиев Петров и Нейко Петров Люцканов, подадено чрез адв. Н. Илиев, за отмяна на влязло в сила Решение № 3077/19.03.2015 г., постановено по адм. д. № 1908/2014 г. по описа на Върховен административен съд, Трето отделение. Ответникът - Министерски съвет на Република България оспорва молбата за отмяна чрез юрисконсулт Тодорова. В писмено възражение релевира съображения за недопустимост на искането за отмяна предвид нормата на чл. 238 АПК, тъй като решението, чиято отмяна се иска е благоприятно за молителите - увеличено е обезщетението за имота от 2528 лв. на 59560 лева. Алтернативно счита искането за неоснователно, тъй като липсват основанията по чл. 239, т. 1 и т. 2 АПК. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Министърът на регионалното развитие и благоустройството моли чрез юрк. Андреева молбата за отмяна да бъде отхвърлена като неоснователна. Подробни съображения развива в писмен отговор. Министърът на финансите пледира чрез гл. юрисконсулт Цветанова за отхвърляне на молбата като неоснователна. Агенция "Пътна инфраструктура" моли чрез ст. юрисконсулт Белев да бъде отхвърлена молбата за отмяна, като недоказана и неоснователна. Подробно становище излага в писмен отговор. "Трипод" ЕООД, не изразява становище. Върховният административен съд, Петчленен състав - I колегия, преценявайки допустимостта и основателността на искането, прие за установено следното: Искането е подадено в срока по чл. 240 АПК и от страни по делото, поради което е процесуално допустимо. Претендирано е било обезщетение в по-голям размер. Разгледано по същество, искането за отмяна е неоснователно. Решението, чиято отмяна се иска, е постановено в производство по чл. 38, ал. 1 ЗДС, образувано по жалба на Петър Нейков Люцканов, Даниела Петрова Стоева, Любомир Георгиев Петров и Нейко Петров Люцканов, всички от гр. София, действащи като наследници на Георги Петров Георгиев. Със съдебният акт е изменено Решение № 811 на Министерския съвет на Република България от 21.12.2013 г. за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "Северна скоростна тангента" от км 0+000 до км 16+400 /идентичен с км 16+540/, участък от км 0+000 до км 15+100" на територията на област София, в частта му, с която е определено парично обезщетение за отчуждения имот с идентификатор по ККР 68134.8680.5, а по КВС № 12005, в землището на Малашевци, район Кремиковци като е увеличен размера на определеното за имота обезщетение от 2 528 лева на 59 560 лева. Настоящият петчленен състав на ВАС, I колегия приема, че изложените съображения в т. 1 и 2 от искането за отмяна не могат да обосноват наличие на основанието по т. 5 на чл. 239 АПК, тъй като молителите са конституирани като страни по адм. д. № 1908/2014 г., участвали са в производството по делото и са били надлежно представлявани. В т. III от искането си молителите се позовават на новооткрито обстоятелство, което не им е било известно по време на съдебното дирене - основание по чл. 239, т. 1 АПК. Съгласно посочената норма актът подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Според настоящия петчленен състав на ВАС, I колегия, депозираните по делото писмени доказателства не обосновават наличието на отменителното основание, предвидено в чл. 239, т. 1 от АПК. Нотариален № 24, том I, дело № 26/2012 г., както и цитираното в него и приложено към искането решение № 777 от 30.11.2007 г. на МС за отчуждаване на имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на "Автомагистрала "Хемус" Софийски околовръстен път - пътен възел "Яна", участък от 0+000 до км 8+460, намиращи се на територията на област София не са "нови писмени доказателства" по см. на чл. 239, т. 1 АПК. Приложеният НА е обсъждан от вещото лице и е взет предвид при изготвяне на допълнителното заключение на съдебно-оценителната експертиза, като възраженията изложени в т. III от искането за отмяна е следвало да бъдат изложени от молителите своевременно в съдебно заседание, а не да обосновават искането за отмяна. В т. IV от искането за отмяна се твърди, че при извършена от молителите справка в ТР, те са установили, че вещите лица Драгнева и Александров са съдружници във "Фикиния" ООД. Формулирани са доводи, че след като вещото лице Анна Иванова Петрова-Драгнева се е отвела от участие по делото с мотив, че познава един от жалбоподателите, то същото е следвало да стори и вещото лице Ал. Александров, изготвило СОЕ. Липсата на отвод от страна на в. л. Александров според молителите обосновава наличието на хипотезата по чл. 239, т. 2 АПК. Съгласно цитираната норма, актът подлежи на отмяна, когато по надлежния ред се установи неистинност на показанията на свидетелите или на заключението на вещите лица, върху които е основан актът, или престъпно действие на страната, на нейния представител или на чл. от състава на съда във връзка с решаването на делото. В случаят няма доказателства за установена по надлежния ред неистинност на показания на свидетел или на експертно заключение, нито пък на престъпно действие по смисъла на горната законова хипотеза. Водим от гореизложеното и в същия смисъл, на основание чл. 244, ал. 1, предложение първо АПК, Върховният административен съд, Петчленен състав - I колегия,