Решение № 7196 от 11.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1533/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Р. В. Д., [ЕГН] с ад гр. София, срещу Решение 7436/ 29.11.2023 г. по адм. дело 6604 по описа за 2023 г. на Административен съд София-град. Касаторът оспорва първоинстанционното решение в частта на присъдения размер за обезщетение, като иска да бъде отменено първоинстанционното решение в тази му част и да бъде уважен предявеният иск за пълния размер от 2000.00 лв. Не сочи нови доказателства. Претендира разноски пред ВАС. В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява, представлява се от адв. Босаков, който поддържа касационната жалба. Ответникът по касация, Столична дирекция на МВР, редовно призован, не се представлява. Представя писмени бележки, чрез юрк. Алипиева, в които оспорва касационната жалба. Представителят на Върховна прокуратура на Република България дава заключение за допустимост на касационната жалба, но неоснователност на същата. Върховният административен съд, Трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу частта от съдебния акт, която е неблагоприятна за нея, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е частично основателна. С обжалваното решение Административен съд София-град е осъдил Столична дирекция на вътрешните работи - МВР да заплати на Р. Д. обезщетение за неимуществени вреди, в размер на 500 лв. (петстотин лева), причинени му от незаконосъобразна Заповед за задържане на лице, per. 228зз-743/ 16.06.2021 г., издадена от полицейски орган при 04 РУ - СДВР, заедно със законните лихви, считано от 19.03.2022 г., до окончателното изплащане, отхвърлил е като неоснователен и недоказан предявения от Р. В. Д. срещу Столична дирекция на вътрешните работи - МВР иск за неимуществени вреди, за размера над 500 лева до претендирания размер от 2 000 лева, осъдил е Столична дирекция на вътрешните работи да възстанови на ищеца разноските за водене на делото и заплатеното от него възнаграждение за адвокат, съразмерно на уважената част от исковата молба, в размер общо на 122.50 лв. (сто и двадесет и два лева и 50 ст.) и е осъдил Р. В. Д. да заплати на Столична дирекция на вътрешните работи - МВР юрисконсултско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от иска, в размер на 100 лв. (сто лева). От фактическа страна съдът е установил, че с влязло в законна сила на 19.03.2022 г. Решение 11013/ 17.11.2021 г. по НАХД 11989/ 2021 г. на Софийски районен съд (СРС) е отменена Заповед за задържане на лице, per. 228зз-743/ 16.06.2021 г., издадена от полицейски орган при 04 Районно управление СДВР, по силата на която, видно от отразената в нея причина (съмнение за притежаване на наркотични вещества (НВ), Р. В. Д. е бил задържан на 16.06.2021 г. в 21.40 часа от полицейски орган, на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от Закона за министерството на вътрешните работи, като е освободен на 17.06.2021 г. в 11.20 часа. Задържането е осъществено в помещение на предварителния арест на 04 РУ-СДВР и е продължило около 13 часа и 40 мин. Видно от исковата молба, Д. е претендирал неимуществени вреди от незаконната заповед, обосновани със следните факти и обстоятелствата, а именно: липсата на причина за задържането, поставила го в положение на неяснота за какво е задържан; срам, предвид обстоятелството, че баща му В. Д. е разбрал за задържането и е трябвало да го уверява, че не е извършил престъпление; задържането е допринесло за проблемни отношения между двамата - загуба на доверие, накърняване доброто име сред приятели, с които бил в близки отношения; продължителен период от време бил под напрежение вследствие на задържането - страдал от безсъние, постоянна напрегнатост, главоболие и световъртеж; затворил се в себе си и не излизал навън, притеснен, че срещу него ще има нови полицейски репресии; страхувал се, когато види полицейски служители и се притеснявал, че го следят; задържането се отразило и на отношенията му с роднини; условията в ареста били неприятни - бълхи, хлебарки, викове и крясъци на други задържани; през нощта в килията бил вкаран агресивен мъж , когото разпознал като С. К. - известен от интернет, при което се изплашил много за здравето си и помолил да бъде преместен, съответно бил преместен в друга килия. Съдът е обсъдил изложените в исковата молба обсктоятелства, събраните по делото гласни доказателства чрез разпита на бащата на касатора В. Д., установяващи психо-емоционалното му състояние по време и след ареста и е приел от правна страна, че конкретната Заповед за задържане на лице е отменена като незаконосъобразна с влязло в сила съдебно решение, поради което е налице първият елемент от фактическия състав на иска за обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, тъй като е налице незаконосъобразен акт на орган на МВР, отменен по съдебен ред с влязло в сила решение, че е налице неимуществена вреда, която е пряка последица от незаконосъобразния акт, с оглед на което е стигнал до извода, че са налице предпоставките за присъждане обезщетение на ищеца по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. По отношение претендирания размер съдът е счел за доказано, по подразбиране, че самото задържане на ищеца Р. Д. и престоят му в помещение за предварително задържане (арест) са създали у него негативни усещания (битов дискомфорт, обичайни притеснения от последващи действия за осъществяване на наказателна репресия, предвид наличните предишни случаи), като е указал, че такива неблагоприятни емоции би изпитал в по - голяма степен всеки неосъждан човек, който преди това не е бил обект на подобни полицейски действия. Същевременно е счел, че ищецът не е установил и не е доказал посредством други гласни и/или писмени доказателства - медицински документи, документи, доказващи настъпване на неблагоприятни за него последици, по - големи от признатите по - горе (битов дискомфорт, обичайни притеснения от последващи действия за осъществяване на наказателна репресия), в резултат на което е изложил, че обезщетение за неимуществени вреди се дължи за конкретно претърпени физически болки и психически страдания, които следва да са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразните действия на административен орган, обективирани в индивидуален административен акт, както е в случая, при което е определил размер на обезщетението по чл. 52 ЗЗД, с оглед приетите от него фактически установявания, от 500 лв. (петстотин лева), а в останалата част до претендирания размер от 2 000 лева е приел исковата молба за неоснователна и недоказана, като съобразно т. 4 от ТР 3/ 22.04.2005 г. на ВКС е осъдил ответника да заплати върху сумата от 500 лв. законна лихва, считано от датата на влизане в сила на съдебното решение, с което е отменена Заповед за задържане на лице с per. 228зз-743/ 16.06.2021 г., т.е. от 19.03.2022 г., а не от датата на издаване отменената заповед - 16.06.2021 г., както е претендирал ищецът. Така постановеното решение в частта на определения размер на обезщетение е неправилно. По делото няма спор, че в резултат на Заповед за задържане г-н Д. е престоял в мястото за задържане над 13 часа. Няма спор, че Заповедта за задържане е отменена с влязло в сила съдебно решение. Няма спор по делото, че от задържането за ищеца са произтекли неимуществени вреди болки и страдания, което подлежат на репариране. Необосновано обаче съдът е приел за пристрастни показанията на бащата на ищеца, поради което не ги е кредитирал и е счел, че по делото не са налице доказателства за по тежки от обичайните вреди за такива случаи. От факта, че св. Д. е баща на ищеца не следва непременно извод, че неговите показания са пристрастни. Напротив, като най-близък до ищеца човек, той най-добре би могъл да разбере и представи състоянието на сина си. Св. Д. споделя в дадените под клетва показания, че след процесното арестуване преди две години синът му престанал да говори, да комуникира, станал раздразнителен, престанал да говори по телефона, даже не искал да излиза навън от страх; раздразнителността му продължавала и в момента. Тези показания установяват въздействието върху ищеца на незаконната заповед за задържане и сочат на претърпени от него болки и страдания от този факт в по голяма степен от обичайните. Конкретното вмешателство, от вида принудително задържане, в личната сфера на ищеца е довело до негативно емоционално изживяване, което според свидетеля е продължило и към момента на разпита му. Съгласно практиката на Европейския съд по правата на човека, такова страдание не е задължително да достигне до нивото на психологическа травма или разстройство, или да има външни признаци или симптоми и не винаги се поддава на външни доказателства, каквито съдът е приел, че са необходими допълнително като медицински документи и други свидетелски показания, за да прецени, че това задържане е повлияло значително върху психиката на ищеца. Същевременно това, че за ищеца има данни и за други контакти с полицията, не обосновава липса на въздействие на конкретното задържане върху него по начина, по който е описано в исковата молба - продължителен период от време бил под напрежение вследствие на задържането - страдал от безсъние, постоянна напрегнатост, главоболие и световъртеж; затворил се в себе си и не излизал навън, притеснен, че срещу него ще има нови полицейски репресии; страхувал се, когато види полицейски служители и се притеснявал, че го следят; задържането се отразило и на отношенията му с роднини; условията в ареста били неприятни - бълхи, хлебарки, викове и крясъци на други задържани. Нещо повече, в случая не се оспорва и факта за лицето, с което е бил ищецът в една килия, което му е създало допълнителен стрес и в резултат по негова молба е преместен в друга килия. Всички тези факти и обстоятелства обуславят основателност на претенцията в по голям размер от присъдения, за да е справедлив той по смисъла на чл. 52 от ЗЗД. Според чл. 4 ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Съгласно § 1 от ДР на ЗОДОВ за неуредените в този закон въпроси се прилагат разпоредбите на гражданските и трудовите закони, с оглед на което при определяне размера на обезщетението съдът правилно е пристъпил към прилагане на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Според трайната съдебна практика по приложението на чл. 4 ЗОДОВ, както на гражданските съдилища, така и на административните такива, се приема, че справедливото обезщетяване на всички неимуществени вреди, каквото изисква чл. 52 ЗЗД, означава съдът да определи точен паричен еквивалент на болките и страданията, на трайните поражения върху физическата цялост и здраве на пострадалото лице във всеки отделен случай конкретно, а не по общи критерии. В случая при определяне размера на претендираните от ищеца неимуществени вреди, следва да бъде съобразено, че по време на задържането от органите на МВР Д. е бил на [възраст] (възраст, в която човек е изградил авторитет пред обществото и семейството си), поради което самото задържане безспорно е имало за него травмиращ характер, като последното е продължило повече от 13 часа; фактът на задържане на едно лице от полицията означава за обществеността едно единствено нещо - че това лице е извършило някакво противоправно деяние, което е довело до затварянето му в себе си, а липсата на каквито и да било данни ищецът да е бил привлечен като обвиняем за престъпление в случая по НК допълнително е накърнило неговото достойнство. Незаконосъобразното задържане несъмнено е повлияло върху психиката на Д. до степен да затрудни социалните му контакти, като се е отразило както на контактите с баща му, така и с приятелите. Като се съобрази времетраенето на задържането от една страна, а от друга страна продължителността на въздействието на това задържане върху психиката и емоционалното състояние на лицето, то определеният от съда размер е занижен, като по разбирането на настоящия състав, размер от 1500.00 лв. е този, който отговаря на конкретните факти и обстоятелства, с оглед на което решението следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да се уважи предявеният иск в размер на 1500.00 лв., а за разликата над него да бъде отхвърлен със съответните последици от това. С оглед изхода от спора и направеното искане от касатора за присъждане на разноски и за процесуално представителство пред ВАС, на основание чл. 10, ал. 2 от ЗОДОВ на Р. В. Д. следва да бъдат присъдени разноски за заплатена дължима държавна такса за касационно обжалване в размер на 5.00 лв. (пет лева) и за адвокатско възнаграждение съразмерно на уважената част в размер на 150.00 лв. Съответно на отхвърлената част от иска на основание чл. 10, ал. 4 ЗОДОВ се дължи и юрисконсултско възнаграждение на ответника по касация, своевременно претендирано от процесуалния му представител. С оглед горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Трето отделение,