Решение № 4455 от 15.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13942/2019 г.

Решение № 4455 от 15.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13942/2019 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Председателя на Държавната агенция за бежанците при МС (ДАБ), чрез процесуалния му представител юрк. Минкова, срещу Решение № 6060 от 17.10.2019 г., постановено по адм. дело № 8406/2019 г. от Административен съд С.-град. В касационната жалба се релевират оплаквания, че процесното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и е необосновано – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението да бъде отменено. Ответникът – П. Амин, [гражданство], чрез адв. Лисичкова, изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита обжалваното решение за правилно и обосновано и моли същото да бъде потвърдено. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, след като прецени доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, в рамките на сочените касационни основания и с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение е отменено Решение № 4088 от 08.07.2019 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4 във връзка с чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на П. Амин, [гражданство] и преписката е изпратена на административния орган за повторно разглеждане при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона. За да мотивира този резултат съдът е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, в установената от закона писмена форма, но при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, както и в противоречие с материалния закон и неговата цел обуславящи неговата отмяна. Решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са изложените от касационния жалбоподател аргументи, че първоинстанционното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Спорният въпрос в конкретния казус е относно това дали административният орган е оценил всички факти от бежанската история на чужденката, относими към материалните предпоставки на приложимата правна норма, настъпилата промяна в социалното й положение, нейното вероизповедание, ситуацията в страната на произход, както и конкретните опасения от преследване и риск за живота, изтъкнати от кандидатката за предоставяне на статут в молбата й. Съдът е изследвал подробно административната преписка по приемане на решението, обсъдил е бежанската история на чуждата гражданка, събраните доказателства, възраженията на страните и въз основа на това е направил своите правни изводи, към които на осн. чл. 221, ал. 2, предл. последно АПК настоящата инстанция се присъединява без да е необходимо да ги повтаря. Когато молбата за закрила се приеме за неоснователна, поради липса на конкретните основания по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ, даващи право на бежански или хуманитарен статут, административният орган е длъжен да се мотивира и относно принципа "non refoulement" (забрана за връщане), залегнал в чл. 4, ал. 3 от ЗУБ, въведен с чл. 33, ал. 1 от Конвенцията за статута на бежанците, който е длъжен да спазва. Това негово задължение следва не само от чл. 4, ал. 3 от ЗУБ, но и от чл. 19, ал. 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз по отношение на всички административни и съдебни органи и гражданите на Европейския съюз. В конкретното административно производство председателят на ДАБ е следвало да извърши преценка дали в случай на връщане на чужденката в страната й по произход, е изложена на опасност от изтезания или друга форма на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Изследване за нарушение на този принцип се извършва въз основа на представените в хода на производството доказателства относно обстановката в страната. В тази връзка първостепенният съд е направил обосновани изводи, които кореспондират със събраните по делото доказателства, след чиято съвкупна преценка е приел, че за ответната в настоящото производство страна, са налице основателни опасения от преследване, свързано с пола й. На следващо място, касационната инстанция намира, че обосновано и правилно решаващият съд е приел, че административният орган не е обсъдил всички относими към искането за предоставяне на бежански статут и хуманитарен статут обстоятелства. Административният орган не е коментирал в решението си дали при завръщането на чужденката в страната по произход тя би била подложена на сериозен риск от преследване или на тежки посегателства върху живота или личността й. Не е извършил преценка дали връщането на чужденката в [държава] няма да бъде в нарушение на принципа "забрана за връщане" по смисъла на чл. 4, ал. 3 ЗУБ. При наличните данни, писмени и гласни доказателства задължително е било да се изследва въпроса дали е налице реална опасност за чужденката при връщането й на територията на [държава]. Правилен и обоснован е изводът на първостепения съд, че административният орган не е обсъдил настъпилата промяна в социалното положение на жалбоподателката, не е изяснил ситуацията в [държава] по отношение на жените без мъжка подкрепа, същият не е обсъдил и проучил какво е положението на жените, променили вярата си, с което е допуснал нарушение на административно-производствените правила. Настоящия съдебен състав счита, че като не е обсъдил всички доказателства, касателно страха от преследване в родината на П. Амин, поради промяна на социалното й положение след напускане на държавата й на произход, административният орган е постановил едно необосновано решение. Във връзка с изложеното, настоящата инстанция счита, че административното решение е постановено и в нарушение на материалния закон, като е нарушена разпоредбата на чл. 75, ал. 2 от ЗУБ. Разпоредбата на чл. 75, ал. 2 от ЗУБ предвижда задължение за административния орган да извърши преценка на всички относими факти, свързани с личното положение на молителката, с държавата й на произход. Предвид изложеното не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания. Решението, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. При новото произнасяне, административният орган следва да се произнесе по молбата на чужденеца за предоставяне на бежански статут и хуманитарен статут, преценявайки основателността на твърденията за наличие на основателни опасения от преследване свързано с пола, съобразявайки се с насоките на ВКБООН по отношение положението на жените в [държава], както и да прецени дали връщането на чужденката в страната й на произход, няма да бъде в нарушение на принципа "забрана за връщане" по чл. 4, ал. 3 ЗУБ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК Върховният административен съд, трето отделение,