Решение № 9416 от 7.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5196/2014 г.

Решение № 9416 от 7.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5196/2014 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Гюлка Тодорова Василева от гр. Перник против решение № 98 от 10.02.2014 г. по адм. дело № 556 по описа за 2013 г. на Административен съд - Перник, с което е отхвърлена жалбата й против решение на Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към Министерския съвет на Република България, взето по протокол № 1 от 11.02.2013 г., в частта му по т. 5 във вр. с Приложение № 2, т. 369, за отказ за предоставяне на възстановителна помощ за жилище, засегнато от бедствие. Изложените съображения за пороци на съдебното решение релевират необоснованост като касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към Министерския съвет не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - Перник е отхвърлил жалбата на Гюлка Тодорова Василева от гр. Перник против решение на Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към Министерския съвет на Република България (МКВПМС) взето по протокол № 1 от 11.02.2013 г., в частта му по т. 5 във вр. с Приложение № 2, т. 369, с което на жалбоподателката е отказано предоставяне на възстановителна помощ в размер на 477 лв. за засегнатото от земетресението на 22.05.2012 г. жилище, находящо се в гр. Перник, кв. Твърди ливади, бл. 21. За да постанови решението си, Административен съд - Перник обосновано е приел, че оспореният акт е издаден при спазване на обосноваващата го материалноправната разпоредба на чл. 29, ал. 3 от ПОДМКВПМС. Този извод се основава на неоспореното и необорено конструктивно становище, което не съдържа заключения за компрометиране на основни конструктивни елементи на сградата. Необходимите строително-ремонтни дейности няма да засегнат конструкцията на сградата, нито ще променят натоварването на помещенията в нея, поради което следва да се квалифицират като текущ ремонт по смисъла на § 5, т. 43 от ЗУТ. Така постановеното решение е правилно. Съгласно чл. 29, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към Министерския съвет (ПОДМКВПМС - редакция, ДВ, бр. 75 от 2012 г.), към който препраща чл. 55, ал. 3 от Закона за защита при бедствия (ЗЗБ), възстановителната помощ се предоставя чрез кметовете на общини за закупуване на строителни материали, за извършване на строителни услуги или за подпомагане по предложен от общинската комисия начин. Размерът на предоставената за всеки обект помощ се определя по правилото на ал. 2 на чл. 29 (ДВ, бр. 75 от 2012 г.): в зависимост от претърпените вреди в размер, осигуряващ минимално необходимите битови условия на лицата по чл. 26, ал. 2. Съгласно ал. 3 на чл. 29 възстановителната помощ не се предоставя за текущ ремонт по смисъла на т. 43, б. "а" - "в" от допълнителната разпоредба на § 5 от Закона за устройство на територията (ЗУТ). В случая отказът за отпускане на възстановителна помощ, обективиран в оспореното решение, е издаден на правно основание чл. 29, ал. 3 от ПОДМКВПМС предвид обстоятелството, че необходимите строително-ремонтни работи не засягат конструкцията на сградата. На основание чл. 171, ал. 1 от АПК доказателствата, събрани редовно в производството пред административния орган, имат сила и пред съда. Жалбоподателката не е оспорила доказателствената стойност на документите, съставени в хода на административното производство и приложени в административната преписка. В подадената молба за отпускане на възстановителна помощ Гюлка Тодорова Василева е посочила, че нанесените от земетресението щети се състоят в паднал комин и счупен напълно покрив от едната страна на жилището. Съгласно конструктивното становище двуетажната жилищна полумасивна сграда, в която се намира апартаментът на жалбоподателката, е годна за експлоатация и конструкцията й не е нарушена. В протокола, съставен от конструктор и лицензиран оценител, е отразено, че щетите се изразяват в паднал комин, разместени и счупени керемиди, счупена дъсчена обшивка на покрива под комина. В доклада за определяне на пазарната стойност на нанесените щети са предвидени суми за разваляне на тухлена зидария, демонтажни работи, пренареждане на керемиди, натоварване и изкарване на строителни отпадъци и пр. - всичко 477 лв. Необходимите строително-ремонтни работи за отстраняването на повредите попадат в хипотезата на текущ ремонт по смисъла на § 5, т. 43, б. "а" от ДР на ЗУТ, в която на основание чл. 29, ал. 3 от ПОДМКВПМС (редакция, ДВ, бр. 75 от 2012 г.) не се предоставя възстановителна помощ. Липсва заключение, че жилището представлява опасност за здравето и живота на живеещите в него, за да се приеме, че исканата помощ ще репарира вреди в размер, необходим за осигуряване на минимално необходимите битови условия в съответствие с материалноправното условие по чл. 29, ал. 2 от правилника (ДВ, бр. 75 от 2012 г.). Оспореният административен акт е издаден при спазване на материалноправните изисквания за законосъобразност и като е отхвърлил подадената жалба като неоснователна, Административен съд - Перник е постановил правилно решение. Въпросите във връзка с възстановителните помощи, предоставени на други живеещи в същата сграда лица, са ирелевантни към изхода на конкретния спор. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,