Решение № 253 от 14.02.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2579/2019 г.

Решение № 253 от 14.02.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2579/2019 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Филип Владимиров Производство по чл. 307, ал. 2 ГПК. Образувано е по молба на Ц. С. С. за отмяна, на основание чл. 303, ал. 1, т. т. 1 и 5 ГПК, на влязлото в сила решение № 541 от 27.12.2018 г. по гр. д. № 512/2018 г. на Районен съд – Ловеч в частите, с които е уважен иска по чл. 27 ЗЗД, предявен от Р. С. М. срещу молителя и е признато за установено в отношенията им, че договор за дарение на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 118/13.10.2017 г. на нотариус М. Д. с рег. № *** на НК, с който С. М. Л. е дарил на молителя – негов внук, недвижим имот в [населено място], [община], е унищожаем и е осъден ответникът, на основание чл. 34 ЗЗД, да върне на ищцата Р. М. 1/2 идеална част от недвижимия имот. Ответникът по молбата за отмяна – Р. С. М. изразява становище за нейната неоснователност. С определение № 397 от 22.10.2019 г. на настоящия състав на Върховния касационен съд, на основание чл. 307, ал. 1 ГПК е допуснато разглеждане на молбата за отмяна. ВКС, състав на гражданска колегия, трето отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Решението в частите, чиято отмяна се претендира е постановено по искова молба на Р. С. М. срещу молителя Ц. С. С., с която по предявените искове по чл. 27 ЗЗД за унищожаемост на договора за дарение и по чл. 34 ЗЗД за реституция на даденото по него от страните, е прогласена унищожаемостта на съглашението и е постановено връщане на даденото по него – за 1/2 идеална част от дарения имот. В исковата молба, по която е образувано делото с горния предмет адресът на ответника Ц. С. е посочен в [населено място], [улица], вх. 7, ет. 4, ап. 11. Така препис от исковата молба за отговор по чл. 131 ГПК му е изпратен на този адрес със съобщение, върху което връчителят е отразил извършените посещения на 26.04.2018 г., на 13.05.2018 г. (неделя) и на 28.05.2018 г. и е удостоверил, че на адреса не открива никой, който да получи книжата. Налице е и отбелязване, че по сведение на съсед Г. от етажа търсеното лице живее в чужбина. При тези данни първостепенният съд е преминал към издирване на настоящия и постоянния адрес по реда на Наредба № 14/18.11.2009 г., извършено по надлежния ред. От данните, съдържащи се в нарочната справка е видно, че настоящият и постоянният адреси на страната (ответника С.) съвпадат и са в [населено място], [улица], вх. 7, ет. 4, ап. 11 – т. е. това е адресът, посочен в исковата молба и известен на съда. Изискани са и служебно данни по чл. 46, ал. 3 ГПК за местоработата на ответника, съответно местослуженето или мястото на осъществяване на стопанска дейност, но такива на територията на страната на са установени. Видно от приложеното уведомление по чл. 47, ал. 1 ГПК (предвид удостоверяването, че на адреса не е намерен никой – както страната, така и "друго лице", съгласно да получи съобщението) то е залепено на входната врата на ап. 11, като е оформено с посочване имената на връчителя печатно – К. Д., служител (призовкар) при районния съд в [населено място]. След изпълнение на описаната процедура и след изтичането на срока по чл. 47, ал. 5 ГПК първоинстанционният съд е приел, че съобщението е редовно връчено с изтичане на срока за получаване на книжата на ответника и е преминал към назначаването на негов особен представител - адв. М. В. от АК – Л. Последната е осъществявала представителството на ответника в първоинстанционното производство, по което е постановено и решението, част от което е предмет на молбата за отмяна. В хода на съдебното дирене по него е установено, че поради порок във волята, обусловен от старчески изменения и наличие на прогресиращ, и необратим упадък на интелекта и паметта дарителят Л. не е бил способен да сключи валидно правна сделка, вкл. и процесното дарение, като разбира свойството и значението на извършеното. Данни в тази насока са събрани както от показанията на разпитани по делото свидетели, така и от приетото заключение на назначената съдебно - психиатрична експертиза. Разгледана по същество, молбата за отмяна е неоснователна. В случая не са налице твърдените предпоставки от хипотезата както на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, така и на това по т. 5 от същия текст. Съществуването на първото основание за отмяна се извежда от твърдението на молителя за новооткрито писмено доказателство–амбулаторен лист № 001881/12.10.2017 г., издаден от д-р Д. Б. и съдържащ данни за психиатричното състояние на дарителя към момента на извършване на безвъзмездната сделка, което било от съществено значение за делото, доколкото установявало липса на порок на волята му и е от естество да обуслови различен от постановения по делото правен резултат, и което не е могло да бъде известно на страната при решаването му. С оглед разясненията на ТР № 138 от 1.12.1967 г. по гр. д. № 106/67 г., ОСГК, ВС под ново писмено доказателство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК се имат предвид документи относно факти, които са били твърдяни през висящността на делото, но са останали недоказани поради липсата именно на въпросните документи. По отношение на новите писмени доказателства е поставено изискването страната да не е знаела за съществуването им или да не е могла да ги придобие в държане по извинителни за нея причини до приключване на съдебното дирене пред последната инстанция по същество по спора. В случая дори и да се приеме, че процесният амбулаторен лист има характеристиката на ново писмено доказателство, за съществуването на което молителят не е знаел до приключване на съдебното дирене в първоинстанционното производство (по гр. д. № 512/2018 г. на Районен съд – Ловеч), по което е постановено влязлото в сила решение, чиято отмяна се иска, според настоящия състав на ВКС то няма соченото съществено значение за делото. Това е така, защото обсъждането му от решаващия състав не би могло да обуслови различен от постановения по делото правен резултат. Изводите за съда за порок на волята на дарителя при извършване на атакуваната сделка са основани на показанията на изслушани по делото свидетели и заключение на назначена съдебно – психиатрична експертиза. В последното е изследвано здравословното състояние на дарителя – човек на преклонна възраст (93 г.) и е установено категорично наличие на заболяване на съдовите промени – атеросклероза и деменция, с дългогодишна давност (в последните 10 години), което е преминало в тежко такова в последните 2 години преди смъртта му (на 11.01.2018 г.), характеризиращи се с настъпил необратим упадък на интелекта и паметта, и трайно засягане на оценъчните способности и волята на лицето. При тези данни, събрани в хода на съдебното дирене в първата инстанция, изводите й за порок на волята на дарителя към датата на извършване на договора не могат да се променят от така приложения с молбата за отмяна писмен документ и да обусловят различен от постановения по делото правен резултат. В случая не е изпълнено изискването по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК новото доказателство да е от съществено значение за изхода на делото. По тези мотиви, молбата за отмяна, поддържана на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК следва да се остави без уважение, като неоснователна. Молителят обосновава предпоставки на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК с твърдението, че е нарушено правото му на участие в процеса, поради опороченост на извършената процедура по чл. 47 ГПК. Съобразно фактите по делото съдопроизводствените действия по призоваването на молителя, в качеството му на ответник по исковете, са извършени при точно прилагане на закона и съобразно правилата на чл. 47 ГПК, поради което не е налице поддържаното основание за отмяна на влязлото в сила решение. Установено е, че в продължение на повече от 1 месец ответникът по гр. д. № 512/2018 г. на РС – Ловеч не е намерен на посочения по делото адрес, което е обстоятелство е удостоверено от връчителя с вписване на датите на извършените три посещения на адреса (едно от които в неприсъствен ден) в релевантния общ времеви интервал и поотделно, както и с отбелязване, че "на адреса няма никой". Съдът надлежно е разпоредил проверка на адреса – настоящ и постоянен на молителя С. и е констатирал, че същият съвпада със заявения по делото такъв, а така също е предприел действия за установяване на местоработата му, съответно местослуженето или място на осъществяване на стопанска дейност, които са се оказали неуспешни. При тези данни правилно е приложил разпоредбата на чл. 47, ал. 1 ГПК (защото адресната регистрация на ответника не сочи, че той, като български гражданин, има местоживеене в чужбина, доколкото е следвало да заяви за отразяване в регистъра на населението адрес по местоживеене с вписване само на държавата, в която живее – така чл. 94, ал. 3 ЗГР, а това не е сторено) и е пристъпил към залепване на уведомление на входната врата на жилището на адреса (съгласно извършеното удостоверяване от длъжностното лице-връчител). Поради това, че ответникът пък не се е явил в канцеларията на съда в двуседмичния срок по чл. 47, ал. 2 ГПК да получи съдебните книжа, е приложил съобщението като редовно връчено на основание чл. 47, ал. 5 ГПК. В последствие, ответникът е бил представляван по делото от особен представител – адв. В., назначена от съда в хипотезата на чл. 47, ал. 6 ГПК, при участието на която производството се е развило и приключило с постановяване на съдебното решение, предмет на молбата за отмяна. При горното се налага извод, че отсъстват предпоставки в приложно поле и на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, поради което така поддържаната молба за отмяна, като неоснователна, следва да бъде оставена без уважение. В обобщение, молбата на Ц. С. С. за отмяна на влязлото в сила решение по гр. д. № 512/2018 г. на Районен съд – Ловеч в частите, с които са уважени предявените искове по чл. 27 и чл. 34 ЗЗД е неоснователна и ще следва да оставена без уважение. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение