Решение № 4761 от 1.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14755/2018 г.

Решение № 4761 от 1.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14755/2018 г., I о., докладчик съдията Петя Желева Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано по касационна жалба на "Папа Транскомерс" ООД, със седалище и адрес на управление в гр. Севлиево, Великотърновско шосе № 21, представлявано от управителя М. Цочева, против Решение № 450 от 30.10.2018 г., постановено по адм. дело № 206 по описа за 2018 г. на Административен съд – Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт (РА) № Р-04000417004627-091-001/08.12.2017 г. на органи по приходите при ТД на НАП – Велико Търново, потвърден с Решение № 48/27.02.2018 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно–осигурителна практика" (ОДОП) – гр. Велико Търново и осъдено дружеството да заплати на Дирекция "ОДОП" – Велико Търново разноски в размер на 2 538 лева.

В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излагат се доводи, че в оспореното решение липсват мотиви по основните възражения на дружеството – жалбоподател, липсва задълбочен анализ на събраните гласни и писмени доказателства, както и на заключението по назначена съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ), а в нарушение на правилата за доказателствената тежест, съдът не дал указания за разпределението и по релевантни за спора факти и неправилно със съдебния акт приел, че същата се носи от ревизираното дружество. Твърди се, че неправилно са преценени събраните гласни и писмени доказателства, които установяват реалността на фактурираните доставки на дизелово гориво, както и че са необосновани фактическите изводи на съда за недоказана реалност на процесните доставки. Твърди се, че непредставянето на доказателства от страна на доставчиците, както и липсата им на обезпеченост да извършат доставките, не са основания за отказ на право на данъчен кредит. В заключение се претендира отмяна на обжалваното решение и отмяна на РА, както и присъждане на разноски.

Ответникът по касационната жалба – директорът на Дирекция "ОДОП" – гр. Велико Търново, чрез юрк. Русева, в писмен отговор, оспорва жалбата. Моли съдът да постанови решение, с което остави в сила обжалваното решение и присъди в полза на Дирекция "ОДОП" – Велико Търново разноски за юрисконсулт за касационното производство в размер на 2538 лева.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото.

Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК.

Разгледана по същество е неоснователна.

С оспореното в настоящото производство решение на Административен съд – Велико Търново (АСВТ), е отхвърлена жалбата на "Папа Транскомерс" ООД против РА № Р-04000417004627-091-001/08.12.2017 г. на органи по приходите при ТД на НАП – Велико Търново, потвърден с Решение № 48/27.02.2018 г. на директора на Дирекция "ОДОП" – гр. Велико Търново, в частите му на установени публични задължения, както следва: ДДС за данъчни периоди от 01.06.2013 г. до 31.12.2013 г., от 01.02.2014 г. до 31.03.2014 г. и от 01.05.2014 г. до 31.12.2015 г. в размер общо на 35 307, 91 лв., поради отказан данъчен кредит по фактури, издадени от "Петрол Трейд-ГБ" ЕООД, "Петрол Трейд Енд Партнърс" ЕООД, и "Максимус Петрол" ЕООД, всички с предмет "дизелово гориво Б6" и лихви в размер на 10 000, 81 лв.; корпоративен данък и лихви за 2013 г., 2014 г. и 2015 г. в общ размер на 21 622, 86 лв., поради непризнат разход за данъчни цели, както и осъдено "Папа Транскомерс" ООД да заплати на Дирекция "ОДОП" – Велико Търново разноски за юрисконсулт в размер на 2 538 лв.

За да постанови този резултат, АСВТ е приел, че РА е издаден от компетентен орган по приходите, в предвидената от закона форма, съдържа необходимите реквизити, като при издаването му не са допуснати съществени нарушения на процедурните правила и същия е издаден при правилно приложение на материално правните разпоредби.

1. По ЗДДС

Предмет на оспорване пред АСВТ в тази част на РА е непризнатото право на приспадане на данъчен кредит за данъчни периоди от 01.06.2013 г. до 31.12.2013 г., от 01.02.2014 г. до 31.03.2014 г. и от 01.05.2014 г. до 31.12.2015 г. в размер общо на 35 307, 91 лв., по 22 бр. фактури, издадени от "Петрол Трейд-ГБ" ЕООД, по 17 бр. фактури, издадени от "Петрол Трейд Енд Партнърс" ЕООД, и по 3 бр. фактури, издадени от "Максимус Петрол" ЕООД, всички с предмет "дизелово гориво Б6".

В мотивите на оспореното решение, АСВТ е възпроизвел установената в хода на ревизията фактическа обстановка, която приел за безспорно установена от събраните по делото доказателства.

Приел е, че при извършени насрещни проверки на доставчиците "Петрол Трейд-ГБ" ЕООД, "Петрол Трейд Енд Партнърс" ЕООД и "Максимус Петрол" ЕООД, представители на дружествата не са открити на декларираните адреси и не са представени никакви доказателства по исканията, връчени по реда на чл. 32 ДОПК. Органите по приходите са установили, че доставчиците не са подавали ГДД по ЗКПО за ревизираните периоди, "Петрол Трейд-ГБ" ЕООД и "Максимус Петрол" ЕООД имат установени задължения в големи размери, както и че в информационната система "Контрол на горивата" на НАП няма търговци на горива, които да са декларирали продажби на горива към доставчиците.

За доказване реалността на фактурираните доставки от страна на "Папа Транскомерс" ООД са били представени процесните фактури, както и фискални бонове за извършени плащания при закупуване на горива, част от които са нечетливи, счетоводни документи за отразяване на извършените операции по фактурите, за наети лица и ползвани собствени и наети превозни средства, с които фирмата е осъществявала основната си дейност /транспорт/. Приел е, че не са представени обяснения за начина на закупуване, влагане и разходване на горивото.

При тези фактически констатации и след изложение на приложимите материално правни разпоредби, АСВТ е приел, че представените фактури и фискални бонове за извършени плащания при закупуване на горива могат да бъдат индиция за извършването на доставки, но не са достатъчни, за да се приеме за доказано извършването им. Отделно от това автентичността на фактурите, издадени от "Петрол Трейд-ГБ" ЕООД и "Петрол Трейд Енд Партнърс" ЕООД била оспорена, като в откритото производство по оспорването им по реда на чл. 193, ал. 3 от ГПК, във вр. § 2 от ДР на ДОПК не били ангажирани доказателства за установяване на автентичността им. Приел е, че по делото е останал недоказан релевантния за спора факт, че доставчиците са разполагали с дизелово гориво, което да прехвърлят на получателя по фактурата. Отделно от това, след като са обсъдени показанията на разпитаните по делото свидетели е направен извод, че реалността на доставките не се доказва и чрез показанията на свидетелите, тъй като показанията им са откъслечни и фрагментарни, доколкото нито един от лицата не е било заето с покупката, транспорта или отчитането на горивата, а констатациите на назначената ССчЕ относно осчетоводяването на фактурите при получателя, при липса на извършени проверки в счетоводството на доставчиците не установявали спорни за делото факти. При доказателствена тежест на ревизираното дружество за установяване на релевантните за спора факти, от които черпи благоприятни за себе си правни последици, съдът е обосновал правни изводи, че реалността на доставките по процесните фактури не е доказана от "Папа Транскомерс" ООД, поради което законосъобразно с оспорения РА му е отказано признаване правото на приспадане на данъчен кредит.

Решението в тази част е правилно.

Първоинстанционният съд е формулирал обосновани мотиви, които се споделят от настоящия състав на ВАС, първо отделение.

Правилно са разрешени спорните по делото въпроси, въз основа на правилно разпределение на доказателствената тежест и при съвкупен анализ на всички събрани доказателства. Изводът на АСВТ за материална законосъобразност на РА, кореспондира с доказателствата по делото.

Спорният въпрос по делото е бил, налице ли са реални доставки на стоки по фактурите, издадени от "Петрол Трейд-ГБ" ЕООД, "Петрол Трейд Енд Партнърс" ЕООД, и "Максимус Петрол" ЕООД, всички с предмет "дизелово гориво Б6".

При оспорени доставки на стоки в хода на ревизията, първата предпоставка за признаване правото на данъчен кредит е доказването с безспорни за това доказателства, стоката да е предадена от доставчика на получателя. Свързано с това доказване е установяването на възможността на доставчика да достави стоки от вида на фактурираните.

На първо место следва да се посочи, че процесните фактури с предмет дизелово гориво, издадени от "Петрол Трейд-ГБ" ЕООД и "Петрол Трейд Енд Партнърс" ЕООД са оспорени от ответника относно автентичността на подписа на издателя, посочен в тях - управителя на фирмите доставчици.

Първоинстанционният съд правилно е разпределил доказателствената тежест като е приел, че доказването на оспорената автентичност е в тежест на ревизираното дружество, като получател по оспорените фактури. Събраните в тази връзка гласни доказателства на свидетели, които не са управители или представители на дружествата доставчици, са подробно анализирани от съда в съвкупност с всички други събрани доказателства. След направения конкретен и прецизен анализ, съдът обосновано е приел, че автентичността на документите не е доказана. Доколкото се отнася до автентичността на процесните фактури налице е основание по чл. 71, т. 1 ЗДДС за отказ на претендираното право на данъчен кредит.

На второ место, обосновано АСВТ е приел, че по фактурите, издадени от "Петрол Трейд-ГБ" ЕООД, "Петрол Трейд Енд Партнърс" ЕООД, и "Максимус Петрол" ЕООД с предмет "дизелово гориво Б6", не е доказано да са осъществени действителни данъчни събития.

Всички доставчици не са били открити в ревизионното производство и не са представили каквито и да е доказателства, свързани с фактурите. От безспорно установените по делото факти, че доставчиците не са подавали ГДД по ЗКПО за ревизираните периоди, "Петрол Трейд-ГБ" ЕООД и "Максимус Петрол" ЕООД имат установени задължения в големи размери, както и че в информационната система "Контрол на горивата" на НАП няма търговци на горива, които да са декларирали продажби на горива към доставчиците, обосновано съдът е приел, че по делото не е доказано доставчиците да са разполагали с фактурираното количество гориво, за да го предадат на ревизираното дружество. От друга страна, самото ревизирано дружество, като получател по фактурите не е представило писмени доказателства за приемо-предаването на стоки от вида на фактурираните – дизелово гориво, нито съпътстващи доставката на дизелово гориво документи.

Неоснователно е касационното оплакване, че съдът неправилно приел за недоказано предаването на родово-определените фактурирани стоки, въпреки представянето на така наречените "картони за зареждане на горива", доказателства за осчетоводяването на стоките при получателя, както и показания на разпитаните свидетели.

Настоящата инстанция констатира, че представените по делото така наречени "картони за зареждане на горива", приложени от л. 26 до л. 30, на папка № 1 към делото, представляват 5 бр. протоколи, съставени и подписани само от ревизираното дружество "Папа Транскомерс" ООД, поради което, като едностранно подписани от ревизираното дружество, не доказват предаване на дизелово гориво от сочените във фактурите доставчици.

Обосновано съдът е приел, че предаването на процесното количество дизелово гориво не се доказва и от събраните по делото гласни доказателства, тъй като показанията на свидетелите са неконкретни и не са подкрепени с писмени доказателства.

Наред с това, с право съдът е приел, че осчетоводяването на фактурите при получателя само по себе си не доказва реалното получаване на стоката, защото представлява удостоверяване на това получаване от самото лице, което черпи благоприятни правни последици от осъществяването на твърдяния факт.

Това прави неоснователни касационните оплаквания за липса на мотиви в съдебния акт, относно основните възражения на жалбоподателя, както и липса на задълбочен анализ на събраните по делото доказателства.

Неоснователни са и касационните оплаквания за неправилност на съдебното решение, поради нарушение на материалния закон и необоснованост.

С основание съдът е приел, че нито по време на ревизията, нито при оспорването на РА са представени доказателства за наличието на възможност при доставчиците да прехвърлят на жалбоподателя собствеността върху фактурираните значителни количества дизелово гориво. Няма доказателства за произхода на това гориво. Липсват писмени доказателства за фактическото предаване на горивото. При това, липсва основание за извод, че фактурите отразяват действителни данъчни събития. Първонистанционният съд не е потвърдил отказа на ревизиращите да признаят право на данъчен кредит само поради неоткриването на доставчиците, нито поради недоказаната им материална обезпеченост да извършат доставките, тъй като в случая тези факти са само косвени доказателства в подкрепа на фактическия извод, че процесните фактури на отразяват реални доставки от посочения в тях издател.

2. По ЗКПО.

Органите по приходите са констатирали, че през отчетните 2013 г., 2014 г. и 2015 г. при определянето на счетоводния финансов резултат на дружеството участват фактури, издадени от "Петрол Трейд-ГБ" ЕООД, "Петрол Трейд Енд Партнърс" ЕООД, и "Максимус Петрол" ЕООД, за които с РА, в частта по ЗДДС е установено, че доставките по тях не са реално извършени. Издадените фактури от посочените дружества са заведени в счетоводството на ревизираното лице и отчетени като разход по счетоводни сметки, посочени в РД. С отчетната стойност на продадените стоки е извършена корекция /увеличение/ на декларирания счетоводен финансов резултат на основание чл. 26, т. 2, във вр. с чл. 10, ал. 1 от ЗКПО.

След подробен и пълен анализ на приложимите материално правни разпоредби, АСВТ е приел, че при липса на доказателства за реалност на фактурираните доставки по фактури, издадени от "Петрол Трейд-ГБ" ЕООД, "Петрол Трейд Енд Партнърс" ЕООД, и "Максимус Петрол" ЕООД, правилно ревизията е преобразувала декларирания финансов резултат на дружеството за 2013 г., 2014 г. и 2015 г. с непризнатите за данъчни цели разходи по тези фактури, поради което РА, в частта на установените задължения за корпоративен данък за 2013 г., 2014 г. и 2015 г. е законосъобразен.

При тези фактически установявания, законосъобразно на основание чл. 10, ал. 1 и чл. 26, т. 2 от ЗКПО, съдът е потвърдил отказа за признаване за данъчни цели на счетоводно отразените за 2013 г., 2014 г. и 2015 г. разходи по фактури, издадени от "Петрол Трейд-ГБ" ЕООД, "Петрол Трейд Енд Партнърс" ЕООД, и "Максимус Петрол" ЕООД.

По тези съображения настоящият съдебен състав на първо отделение на Върховен административен съд намира, че касационната жалба се явява неоснователна, като не са налице основания за отмяна на обжалвания съдебен акт и същият като валиден, допустим и правилен, следва да бъде оставен в сила.

С оглед изхода на спора, претенцията на касатора "Папа Транскомерс" ООД за присъждане на разноски по делото е неоснователна, а такива следва да се присъдят на ответната дирекция "ОДОП" – Велико Търново, но в редуциран размер.

За касационното производство, ответника по касация е депозирал чрез юрисконсулт само писмено становище, без да е осъществено процесуално представителство, поради което дължимите разноски за касационното производство следва да се редуцират на основание чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения до 3/4 от дължимите за първоинстанционното производство, като се присъдят такива в размер на 1 903, 50 лева.

Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд, първо отделение