Решение № 6800 от 16.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15027/2010 г.

Решение № 6800 от 16.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15027/2010 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С Решение № 470/08.11.2010 г., постановено на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 173, ал. 2 от АПК по административно дело № 594/2010 г., Административен съд - Велико Търново по жалба на Илко Стоянов Илиев е: 1) отменил Решение № 33/07.07.2010 г. на Директора на Териториално поделение (ТП) на НОИ - гр. Велико Търново, с което е отхвърлена жалба против Разпореждане № 6509121403/23.04.2010 г. на Началник отдел "Пенсии" при ТП на НОИ - гр. Велико Търново, с което е отпусната лична пенсия за инвалидност от дата 17.02.2010 г.; 2) разпоредил връщане на преписката на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - гр. Велико Търново, за решаване на въпроса по същество, съобразно дадените в мотивите на съдебното решение указания по тълкуването и прилагането на закона. Така постановеното решение е оспорено с касационна жалба от Директора на ТП на НОИ - РУСО - гр. Велико Търново, действащ чрез упълномощения гл. юрисконсулт Радоева. Касаторът моли за отмяна на решението като неправилно поради нарушение на материалния закон (релевираните оплаквания са за неправилно тълкуване и прилагане на чл. 94 от КСО), и за решаване след това на делото по същество, като се отхвърли жалбата на Илко Стоянов Илиев срещу Решение № 33/07.07.2010 г. на Директора на ТП на НОИ - гр. Велико Търново, с което е оставено в сила Разпореждане № 6509121403/23.04.2010 г. на Ръководител отдел "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ - гр. Велико Търново, като неоснователна. Ответникът Илко Стоянов Илиев от гр. Дебелец в писмен отговор чрез повереника си адв. Станчев оспорва касационната жалба като неоснователна и моли атакуваното с нея съдебно решение да бъде потвърдено. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното с нея съдебно решение, което предлага да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която атакуваното с нея решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Като извърши служебно проверка на основание чл. 218, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс и въз основа на фактите, установени от Административен съд - Велико Търново, съгласно чл. 220 от АПК, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка решаващият състав на съда съобрази, че решението е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. След като провери решението и по реда на чл. 218, ал. 1 от АПК, ВАС, VI-то отделение, намира касационната жалба за неоснователна. Атакуваният с нея съдебен акт не страда от твърдяния от касаторовия повереник порок, представляващ касационно отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Решението на Административен съд - Велико Търново, с което жалбата до него е уважена, е постановено при правилно прилагане на закона. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел правилни изводи, които се възприемат изцяло от касационната инстанция. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Неоснователни са касационните оплаквания за неправилно тълкуване и прилагане на разпоредбите на чл. 94, ал. 1 и ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване. Съгласно чл. 73, ал. 1 от КСО правото на пенсия за инвалидност се поражда от датата на инвалидизирането, а според чл. 94, ал. 1 от КСО пенсиите се отпускат от датата на придобиване на правото, ако заявлението с необходимите документи е подадено в 6-месечен срок от придобиване на правото (на пенсия). Ако документите са подадени след изтичане на 6-месечния срок от придобиване на правото, пенсиите се отпускат от датата на подаването им. За пенсиите за инвалидност е налице и специален ред, установен с разпоредбата на чл. 94, ал. 2 от КСО, уреждаща по-благоприятен режим досежно началния момент за отпускането им. Същият не е в кумулативна обусловеност с основанията по чл. 94, ал. 1 от КСО, защото разпоредбата на чл. 94, ал. 2 от КСО е специална по отношение на чл. 94, ал. 1 за уредените в нея случаи. Едва с влизането в сила на 20.11.2009 г. на експертното решение на ТЕЛК от 3.11.2009 г., за Илко Илиев е започнал да тече шестмесечния срок за подаване на документи за пенсиониране (защото тогава обективно е възникнала възможността да поиска изплащане на пенсия за инвалидност поради общо заболяване), и неговото заявление от 17.02.2010 г. е в този срок. Инвалидизирането като правнорелевантен факт възниква не по силата на прякото действие на закона, а се установява и удостоверява с експертно решение от компетентния орган, извършващ експертизата на работоспособността. Поради това до определяне на датата на инвалидизирането по законоустановения ред лицето е в обективна невъзможност да упражни правото си. Доколкото с разпореждане от 3.10.2006 г. пенсията на Илиев за военна инвалидност е прекратена, считано от 1.10.2006 г., именно от последната дата би следвало да му се отпусне пенсия за инвалидност поради общо заболяване (защото той е имал право на пенсия до тази дата), а не от 7.09.2006 г. (датата, от която е признато, че лицето е с трайно намалена работоспособност). Горното обуславя правилността на преценката на Великотърновския административен съд за материална незаконосъобразност на процесните административни актове. В случая пенсионния орган неправилно е приложил относимите към казуса норми на КСО. Като не е съобразил това в постановеното от него решение по реда на административния контрол по чл. 117, ал. 3 от КСО, Директорът на ТП на НОИ - РУСО - гр. Велико Търново също е издал незаконосъобразен акт. По изложените съображения Върховният административен съд счита, че не са налице касационни основания за отмяна на обжалваното решение на Административен съд - Велико Търново, което като правилно следва да бъде оставено в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,