Решение № 730 от 16.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4924/2012 г.

Решение № 730 от 16.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4924/2012 г., VIII о., докладчик съдията Калин Куманов Производството е по чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във вр. с чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при ЦУ на НАП, срещу Решение № 402/21.02.2012 г., постановено от Административен съд - гр. Варна по адм. дело № 3604/2011 г., с което е отменен Ревизионен акт /РА/ № 031100863/30.06.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна срещу "Грекс" ЕООД, който акт е потвърден с Решение № 576/17.09.2011 г. на Директора на дирекция "ОУИ" - гр. Варна. В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора изводът на органа по приходите за липса на действително осъществена вътреобщностна доставка (ВОД) е мотивиран, като получателят по фактурите с издател "Грекс" ЕООД не е бил регистриран за целите на ДДС в Холандия. Настоява, че в случая не е имала място допусната техническа грешка при попълване идентификационния номер на получателя, а е извършена подмяна на документи с цел избягване на данъчно облагане. Позовава се на недеклариране сделките от холандския получател като вътреобщностни придобивания (ВОП). Касационният жалбоподател претендира отмяна на решението и потвърждаване на оспорения административен акт, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В с. з. касаторът не изпраща представител. Ответникът по касационната жалба - "Грекс" ЕООД - моли касираното решение да бъде оставено в сила като валидно, допустимо и правилно. Претендира направените пред касационната инстанция разноски. В с. з. дружеството чрез адв. Иванов оспорва касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалбата и наведените в нея отменителни основания, както и валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, съгласно чл. 218 АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима, но разгледана по същество, е неоснователна. Съдът е описал детайлно фактическата обстановка, като по отношение на същата страните не спорят. Съществото на правния спор се свежда до това налице ли е ВОД по смисъла на чл. 7 ЗДДС с оглед заплащането на дължимия ДДС по повод осъществена от ответника по касационната жалба доставка на територията на Холандия. Видно от данните по делото "Грекс" ЕООД е осъществявало продажби на холандското дружество Drew Division с номер на ДДС регистрация (VIN) NL001917699В02. На 31.03.2007 г. същото е прекратило съществуването си чрез вливане в друго дружество - Ashland Nederland BV с VIN NL001917699В01. Фактурите за конкретните ревизирани периоди от м. април до м. юли 2007 г., т. е. след прекратяване регистрацията на Drew Division, са издадени на името на правоприемника му - Ashland Nederland. От приложените към делото документи за проследяване на доставката (изпращане и получаване) се установява, че стоките са получени от представител на Ashland Nederland. Същите доказателства не са оспорени от ответната страна. Вследствие на отправено запитване до холандската приходна администрация е получен отговор, че изпратените от българското дружество фактури са декларирани в Холандия. С писмо от 21.05.2007 г. Ashland Nederland уведомява българското дружество, че е налице нов VIN, който следва да бъде използван при фактурирането на следващите доставки. С последващо писмо от 20.08.2010 г. холандско дружество информира българския си съконтрагент, че всички фактури, издадени от "Грекс" ЕООД на Drew Division са вече обработени съгласно новия им VIN, а специално конкретните фактури от спорните периоди на 2007 г. са с платен ДДС. Същото се потвърждава и от холандската данъчна администрация при осъществения обмен на информация въз основа на регламент № 1798/2003 на Съвета. През м. март 2009 г. ответникът по касация като издател на фактурите от 2007 г., ги е сторнирал, и е издал спорните фактури, като е променил единствено последната цифра на VIN. Това е сторено по указание на орган по приходите при ТД на НАП - Варна с Протокол № 902016/20.03.2009 г., с който е констатирано грешното изписване на VIN номера. Сторнирането на старите фактури и издаването на новите е било отразено във VIES декларацията на "Грекс" ЕООД за м. март 2009 г. Върховният административен съд намира, че в резултат на осъщественото вливане на Drew Division в Ashland Nederland, първото дружеството е загубило своята правосубектност. Като изрично е заявило обаче самото дружество своето писмо до "Грекс" ЕООД, Drew Division ще продължи своята дейност под Ashland Nederland BV, като всички съществуващи договори до момента ще се прехвърлят на новото дружество. В този контекст различното посочване на номера на ДДС регистрацията на вече несъществуващо дружество при фактуриране на доставки реално осъществени към правоприемника му, не може да послужи за основание за отказ от признаване на ВОД и третиране на доставката като несъстояла се. В константната практика на СЕС е заложена идеята, че националните административни и съдебни органи следва да откажат да признаят право на прилагане нулева ставка на данъка, ако въз основа на обективни данни се установи, че се прави позоваване на това право с измамна цел или с цел злоупотреба. Данъчнозадължено лице, което знае или е трябвало да знае, че с покупката си участва в сделка, част от измама с ДДС, трябва да се счита за участник в тази измама, и то без значение дали извлича печалба от препродажбата на стоките или от използването на услугите в рамките на извършените от него впоследствие облагаеми сделки. Отказът да се признае право на прилагане на нулева ставка представлява изключение от основния принцип, какъвто се явява това право, компетентният орган по приходите трябва надлежно да установи обективните данни, въз основа на които може да се заключи, че данъчнозадълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава спорното право, е част от данъчна измама, извършена от доставчика или от друг стопански субект по веригата от доставки. От изложеното дотук и установената в практиката на СЕС тежест на установяване на предпоставките при отказ да се признае конкретната ВОД, следва националният орган да установи наличие на измамна цел, като задълженото лице трябва да е знаело или трябвало да знае, че участва в такава сделка. Събраните данни по делото не могат да обусловят извода, че ревизиращият орган е установил наличието на по-горе изброените обстоятелства - основание за непризнаване наличието на ВОД, облагаема с нулева ставка на данъка. В заключение Съдът следва да отбележи, че допуснатата техническа грешка при изписването на VIN на дружеството - съконтрагент на ответника по касация, не е довело до невнасяне на дължимия по доставката данък. Видно от приложените към делото фактури, фигуриращи в списъка, предмет на запитване до холандската данъчна администрация, същите доставки са обложени в Холандия. Съгласно представените и неоспорени писмени доказателства по делото доставката на стоките е била извършена на съществуващ адрес, и е получена от дружеството Ashland Nederland, което по силата на договора за вливане с Drew Division, е негов правоприемник, като уговорките се запазват без промяна с оглед съществените за данъчното производство обстоятелства. Върховният административен съд е имал неведнъж възможността да отбележи, че разпоредбата на чл. 7, ал. 1 ЗДДС изисква, за да се признае вътреобщностния характер на една доставка, да са налице кумулативните предпоставки, а именно да е налице възмездна доставка на стока, последната да е изпратена или транспортирана извън територията на страната до територията на друга държава членка, и получателят да е регистрирано данъчнозадължено лице. Ако е доказана такава доставка, по силата на чл. 53, ал. 1 от закона тя е облагаема доставка със ставка нула. Следва да бъде споделен изводът на първоинстанционния съд, че в чл. 7 ЗДДС не е поставено изискване дружеството получател да е декларирало доставките и да е платило ДДС по тях, за да бъде призната за изпълнена ВОД. Осъществяването на такава доставка се доказва с документите, изброени в чл. 45, ал. 1 и ал. 2 ППЗДДС. В нормата на чл. 45, ал. 1, б. "а" ППЗДДС изрично е записано, че във фактура за доставката, в която, когато получателят е регистриран за целите на ДДС в друга държава членка, се посочва идентификационният номер по ДДС на получателя, издаден от държавата-членка, под който номер му е извършена доставката. В поставения за разглеждане казус наистина е посочен VIN, различен от номера на дружеството съконтрагент, но поради изброените по-горе причини следва да се приеме, че е налице реална и възмездна доставка, декларирана в друга държава-членка. В съответствие с установения принцип на пропорционалност Съдът следва да констатира, че следва да се счита за несъразмерен един отказ да бъде приспаднат ДДС, респ. да бъде призната нулева данъчна ставка за ВОД за доставка, декларирана в друга държава-членка, поради единствената причина, че е допуснатата техническа грешка при изписване VIN на чуждестранния съконтрагент, дължаща се на пререгистрация на последното дружество. Това прави касационната жалба неоснователна, и налага касираният съдебен акт да бъде оставен в сила като правилен и законосъобразен. При този изход на спора искането на ответника за присъждане на разноски е основателно и следва да се уважи. Касаторът следва да бъде осъден да заплати на "Грекс" ЕООД доказаните разноски по делото в размер на 1260 лв. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение,