Решение № 42 от 2.08.2013 г. на ВКС по т. д. № 25/2013 г.

Решение № 42 от 2.08.2013 г. на ВКС по т. д. № 25/2013 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Росица Божилова Производството е по чл. 47, т. 2 ЗМТА. Образувано е по иск на [фирма], за отмяна на решение на Арбитражен съд при Б. търговско - промишлена палата, постановено на 18.09.2012 г. по В. № 705/2011 г., с което по предявени субективно съединени искове на търговските дружества "Е. М.", Е., [фирма] и [фирма], чрез пълномощника им [фирма], е признато за установено по отношение на [фирма], че между същите съществува валидно сключен най-късно на 28.03.2011 г. предварителен договор по смисъла на чл. 56 от Наредба № 6/2004 г. за присъединяване на производител на електрическа енергия към преносната електрическа мрежа относно съсобствения им обект - Вятърна електрическа централа в района на Д. и Генерал Т., с инсталирана мощност от 500 MW, съответстващ на изискванията на Закона за енергетиката и Наредба № 6/2004 г. на Министъра на енергетиката и енергийните ресурси, както и че към 03.05.2011 г. е съществувало валидно правоотношение по този договор между същите страни. Ищецът атакува постановеното арбитражно решение, като претендира отмяна поради липса на арбитражно споразумение, обуславящо компетентността на арбитража, вкл. изрично противопоставяне на компетентността му при условията и в срока по чл. 20, ал. 1 изр. първо ЗМТА, евентуално поради нищожност на арбитражното споразумение, но на основание едно и също обстоятелство: неподписването на изготвения и изпратен на настоящите ответници предварителен договор, по смисъла на чл. 56 от Наредба № 6/2004 г., от органния представител на [фирма] - представляващия дружеството изпълнителен директор. Ищецът оспорва правилността на преценката на арбитражния съд относно на компетентността му, като обусловена от разрешаването на спора относно валидността на материалноправния договор, акцентирайки на самостоятелния характер на арбитражния договор и независимостта му от материалноправния, макар обективиран в същия /чл. 19, ал. 2 ЗМТА/. Изхождайки от изричната писмена форма за действителност /чл. 7, ал. 2 пр. 1 ЗМТА/ ищецът счита, че в случая такава не е налице, независимо от противопоставеното от ответниците /ищци в арбитражното производство/ и съобразено от съда съпроводително писмо изх. № 26-490-1/28.03.2011 г., носещо подписа на представляващия [фирма] изпълнителен директор, придружаващо изпратения проект - според ищеца - на предварителен договор за присъединяване по чл. 56 от Наредбата. Ответните страни - "Е. М.", Е., [фирма] и [фирма] - оспорват иска. Подкрепят извода на арбитражния съд, че с горепосоченото съпроводително писмо не е отправена оферта за сключването на предварителния договор, по смисъла на чл. 56 от Наредбата, поради което и разпоредбите на чл. 13 и чл. 14 ЗЗД не намират приложение, а с оглед спецификата на процедурата по реда на чл. 49 и сл. от Наредбата, е финализирано сключването на предварителния договор по чл. 56 от същата, на основание осъществената предходно процедура по уточняване на съдържанието му /условията за присъединяване/, въз основа на двустранна размяна на кореспонденция. Ответниците поддържат и довода за спазена писмена форма на арбитражния договор, предвид подписа на изпълнителния директор на [фирма] върху съпровождащото предварителния договор преждепосочено писмо, както и че изменението на енергийното законодателство /влезлия в сила Закон за енергията от възобновяеми източници, в сила от 03.05.2011 г./ е без значение относно валидността на арбитражния договор. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че исковата молба е подадена в срока по чл. 48, ал. 1 предл. първо ЗМТА, от легитимирано да предяви иска лице, предвид което и като процесуално допустима следва да се разгледа по същество. В съответствие с наведените доводи на ищеца, възраженията на ответниците и представените доказателства, настоящият състав намира за установено от фактическа страна следното: Ответните дружества, чрез представляващото ги дружество [фирма], са стартирали процедура по сключване на договор за присъединяване към електропреносната и електроразпределителната мрежи, по реда на Наредба № 6/2004 г. на М. Предварителният договор по чл. 56 от Наредбата е изпратен с подписи на съгласували го лица - "експерти от функционални отдели и управления" на [фирма], без подпис на представляващия [фирма] изпълнителен директор, ведно със съпроводително писмо - изх. № 26-490-1/28.03.2011 г., носещо подписа му. Съдържанието на писмото материализира волеизявление на автора изрично препращащо към предварителния договор, безспорно изявява знание за съществуването му, като възражение относно идентичността на последния с представения по делото и съдържащ спорната арбитражна клауза договор не е навеждано. АС на Б., преценявайки императивния тон на писмото, разпореждащ задължение за адресата да подпише и върне договора, а от друга страна характера и съдържанието на осъществяващата се преди сключването му процедура по чл. 49 и сл. от Наредбата, по същество презумирайки насрещно постигане на съгласие по параметрите на предварителния договор, предвид неизпълнение вмененото в тежест на [фирма] задължение да представи за нуждите на арбитражното дело разменената между страните кореспонденция, т. е. прилагайки последици по смисъла на чл. 161 ГПК, макар неупоменато изрично / мотиви на стр. 13 от решението, стр. 22 по номерацията на настоящото дело / е приел, че с така отправеното писмо, препращащо към съдържанието на предварителния договор и с подписването му от органния представител на [фирма] не е отправена оферта за сключването на предварителния договор по чл. 56 от Наредбата, а е финализирано сключването му. На това основание съдът е счел неприложими чл. 13 и чл. 14 ЗЗД. С писмо вх. №. № 26 - 4900 - 1/1 / от 21.06.2011 г. ответниците, чрез представляващите ги дружество [фирма], е върнало, съответно подписан, изпратения му предварителен договор. С писмо изх. № 26-490-1/2/ от 28.06.2011 г. [фирма] го е върнало безмотивно, а с последващо уведомление изх. № 26 - 490 - 1/6/ от 08.07.2011 г., изходящо от Изпълнителния директор на [фирма] /стр. 144 по номерацията на приложеното арбитражно дело/, съдържащо изявление за "потвърдено изпращане на подписан от страна на [фирма] предварителен договор", е оспорено сключването му /21.06.2011 г./ преди влизането в сила на Закона за енергията от възобновяеми източници / 03.05.2011 г. /. Предвид приложението на чл. 13, ал. 3 ЗЗД и алтернативно, предвид действието на разпоредбата на § 6, ал. 8 вр. с ал. 2 от ПЗР на ЗЕВИ и невалидността на предоставеното за нуждите на процедурата становище, относно условията на присъединяване, по реда на чл. 55 от Наредба № 6/2004 г. на М., [фирма] е оспорило съществуването на валидно сключен към 21.06.2011 г. предварителен договор. Видно от съдържащата се в арбитражното дело кореспонденция между страните, взаимоотношенията им за нуждите на исканото присъединяване към електропреносната и електроразпределителна мрежи са стартирали още през 2008 г. /писма изх. № 26-00-2407/25.11.2008, изх. № 26-00-1030 от 28.04.2009 г., изх. № 26-582-1/1/26.04.2010 г. на [фирма], стр. 176, 204 и 205 от арб. дело/. В хода на същите и съгласно изискванията на Наредба № 6/2004 г. са изпълнени множество предварителни действия, вкл. разпоредителни сделки от страна на ответниците, в удовлетворяване изискванията на присъединяването, по закупуване на имоти /за нуждите на площадки за планирани ветрогенератори, за подцентрала и съоръжения за присъединяване, последните подлежащи на задължително прехвърляне от ответниците в собственост на ищеца/, инициирани процедури по изменение на ПУП, във връзка със застрояването, проучвателни мероприятия и пр. Визираните в самата Наредба срокове - за изготвянето на становище относно условията на присъединяването /чл. 55 вр. с чл. 50/ са от порядъка 60 - 90 дни. Ответниците с исковата си молба пред АС на Б. са противопоставили твърдение за своевременно уведомяване на [фирма] за необходимостта от по-дълъг срок за подписване на предварителния договор, с оглед необходимостта от съгласуване с принципала на дружествата - немско дружество, при съответно изготвяне на немскоезичен вариант на предложения предварителен договор и приложенията му. Макар недоказано, изявлението е за предполагаем, с оглед обстоятелствата, факт и не е изрично оспорено от ответника в арбитражното производство. В търговския регистър е вписано съвместно представителство на самите дружества - ответници от представляващите ги управители - един от които немски гражданин /В. Дивалд/. При така установеното от фактическа страна Върховен касационен съд, първо търговско отделение намира от правна страна следното: Съгласно чл. 7, ал. 2 пр. първо ЗМТА арбитражното споразумение трябва да бъде писмено, като предвидената от закона форма е за действителност. Предл. второ на разпоредбата предвижда, че споразумението /което съгласно ал. 1 предл. второ може да бъде самостоятелно или арбитражна клауза в друг договор - какъвто е настоящия случай/ се смята за писмено, ако се съдържа в документ, подписан от страните, или в размяна на писма, телекси, телеграми или други средства за съобщения. Основателни са съображенията на всяка от страните в настоящото производство, че в качеството на процесуален договор, по смисъла на чл. 7, ал. 1 предл. първо ЗМТА, арбитражният договор има своя самостоятелност и независимост от материалноправния договор, в обслужване споровете по който се сключва и съответно сключването и действителността му следва да се преценяват отделно и независимо един от друг. Ищецът релевира, при идентичност на обстоятелствата - неподписването му от представляващия органен представител на [фирма] - доводи за липса /несключване/ на арбитражното споразумение, но и за неговата невалидност /нищожност/. По същество обстоятелството за неподписването на предварителния договор, инкорпориращ арбитражната клауза, не обуславя основание за нищожност, поради липса на съгласие, по смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗЗД, тъй като хипотезата на тази нищожност предпоставя формално материализирана воля на страните по сделката, респ. споразумението, а такава се отрича. Следователно наведените от ищеца обстоятелства по неподписването са относими единствено към твърдение за липса на арбитражно споразумение. Доколкото в хода на производството е наведено, относимо към навременно въведеното, с оглед чл. 48, ал. 1 ЗМТА, основание "недействителност" на арбитражния договор, обстоятелството за сключването му след влизане в сила на ЗЕВИ, с оглед § 6, ал. 8 вр. с ал. 2 от ПЗР на същия, съдът счита, че и то подлежи на разглеждане. Според настоящия състав писмената форма на инкорпорираната в предварителния договор за присъединяване по чл. 56 от Наредба № 6/2004 г. на М. арбитражна клауза /чл. 15.2/ се явява спазена, на основание чл. 7, ал. 2 предл. второ ЗМТА, със съвпадащите волеизявления на всяка от страните, съответно: на [фирма], чрез отправяне към ответниците предварителния договор, подписан от експерти от функционални отдели и управления на дружеството, ведно с изходящо от представляващия ищеца съпроводително писмо изх. № 26-490-1/28.03.2011 г., възпроизвеждащо недвусмислено волеизявление на автора за знание относно съпроводителния му, спрямо предварителния договор характер и съществуването на последния, като възражение относно идентичността му с представения по делото и съдържащ спорната арбитражна клауза не е навеждано. В тази връзка следва да се отчете и съдържанието на упоменатото по-горе уведомление изх. № 26 - 490 - 1 /6/ от 08.07.2011 г., изходящо от Изпълнителния директор на [фирма] /стр. 144 по номерацията на приложеното арбитражно дело/. В хода на арбитражното производство ищецът интерпретира съдържащото се в уведомлението изявление за "подписан от страна на [фирма] предварителен договор", като единствено възпроизвеждащо съдържанието на изходящото от ответниците, чрез представляващото ги дружество [фирма] писмо, в отговор на който е изготвено уведомлението. Дори да се сподели интерпретацията му, то по-нататъшното съдържание на писмото, отричащо наличието на сключен договор именно с оглед приложение последиците на чл. 13 ЗЗД /времето на обвързаност на предложителя с предложението/ спрямо датата на приемането му от ответниците - 21.06.2011 г., изключва извода за отправянето му в качеството на необвързващ с правните последици на предложение за сключване на договор "проект", изготвен в рамките на "съгласувателна процедура". В., ЗЗД не урежда хипотеза на двукратно дистанционно /неприсъствено/ сключване на договор и подобна теза влиза в нелогично противоречие с придадените от закона обвързващи и за оферента, а не само за адресата, правни последици от предложението. В съответствие с гореизложеното, настоящият състав не споделя съображенията на арбитражния съд, че с отправянето на самото писмо изх. № 26-490-1/28.03.2011 г. на [фирма], ведно с изготвения предварителен договор, е приключила процедурата по сключването му, но споделя извода, че в случая чл. 13 ЗЗД не намира приложение, предвид следното: Процедурата по Наредба № 6/2006 г. на М., предпоставя предходно на сключването на "предварителния" /по смисъла на Наредбата/ договор изпълнение на действия, вкл. с материалноправни последици за ответниците, в предварително уточняване условията на присъединяването. Съгласно чл. 54, ал. 1 от Наредбата, при техническа невъзможност за присъединяване, съответното енергийно предприятие дължи предварителен мотивиран отказ, а след становище по конкретните условия на присъединяването /чл. 55/ същото задължително /чл. 54, ал. 4/ присъединява всеки производител на електрическа енергия от възобновяеми или алтернативни енергийни източници, освен когато не отговаря на предвидените условия. Следователно, "предварителният" /по смисъла на чл. 56 от Наредбата/ договор за присъединяване, чието сключване /освен горното изключение, неотносимо в случая/ не е в самостоятелната, автономна преценка на ищеца, а негово задължение, има характеристиката на окончателен такъв, по смисъла на чл. 19 ЗЗД, спрямо неформалния договор, сключен чрез отправеното от ответниците искане по чл. 49 от Наредбата и последващото становище по конкретните условия на присъединяването, предпоставило и междувременно възлагане и насрещно удовлетворяване от ответниците на изрично разпоредени от ищеца действия. Спрямо сключването на окончателен договор по смисъла на чл. 19 ЗЗД, по мнение на настоящия състав разпоредбата на чл. 13 ЗЗД не е приложима. Със сключването на предварителния /по смисъла на чл. 19 ЗЗД/ договор, всяка от страните се задължава за сключването на окончателния, поради което и дори ищецът да не се счете обвързан с конкретното предложение за сключването на окончателния договор, предвид непотвърдено приемане в срок, прилагайки последиците на чл. 13, ал. 3 /в случая към 21.06.2011 г./, последното не рефлектира върху правото на насрещната страна - ответниците да претендират сключването на окончателния договор, тъй като не заличава само по себе си сключването на предварителния. Неспазването на срока по смисъла на чл. 13 ЗЗД не е идентично на неспазен, като уговорен в самия предварителен договор, прекратителен срок за обвързаността на страните със същия. Следователно, предложителят [фирма], в изпълнение на вмененото му изрично с чл. 54, ал. 4 от Наредбата задължение, е безсрочно обвързан от предложения предварителен договор /не може да се ползва от последиците на чл. 13, ал. 3 ЗЗД/, като правните последици от влизането в сила на ЗЕВИ, с оглед § 6, ал. 8 вр. с ал. 2 от ПЗР са евентуално противопоставими спрямо материалноправния договор, в аспект на неговата действителност /което не е предмет на настоящия спор/, но не и по отношение действителността на арбитражно споразумение. Същото е сключено с подписването на предварителния договор от ответниците и достигането му до ищеца, с писмо вх. № 26 - 4900 - 1 /1/ от 21.06.2011 г. Преди достигане приемането до предложителя, с оглед влезлия в сила ЗЕВИ и уредените с обратна сила правни последици спрямо инициирани по реда на отменения Закон за възобновяемите и алтернативните енергийни източници и биогоривата процедури по които няма сключени предварителни договори, [фирма] не е упражнило правото да оттегли инкорпорираната в материалноправния предварителен договор, арбитражна клауза, поради което и с оглед самостоятелния й и независим от материалния договор характер, същата следва да се счита в сила към момента на сезирането на арбитражния съд със спора. В., дори да не би бил споделен извода за "окончателния" по смисъла на ЗЗД характер на "предварителния", по смисъла на Наредбата, договор или неприложимостта на чл. 13 ЗЗД спрямо сключването на окончателен по смисъла на ЗЗД договор, то следва да се съобрази, че в случая предложението на [фирма] не е обвързано с конкретен срок за приемане. На основание чл. 13, ал. 3 ЗЗД преценим би бил срок, обичайно нужен "според обстоятелствата". Наред със спецификата и сложността на урежданите с договора отношения, такъв срок следва да бъде съобразен и с разпоредителни за имущество на дружествата - ответници последици от сключвания с [фирма] окончателен договор по реда на чл. 57 от Наредбата, който предварителния договор по чл. 56 от Наредбата подготвя. Съгласно чл. 147 вр. с чл. 137, ал. 1, т. 7 ЗЗД тези разпоредителни последици предпоставят съгласие на принципала - дружеството едноличен собственик на ответниците, с качество на чуждестранно лице /немско дружество/, предвид което и твърдението на ответниците за необходим по-дълъг срок, вкл. предвид необходимост от немскоезичен вариант на предложението, какъвто не се твърди да е изготвен и отправен от ищеца, се явява състоятелно. От друга страна, за формиране съгласие на енергийното, респ. разпределително предприятие, по неформалния "предварителен" по смисъла на Наредбата договор, коментиран по-горе, с изготвяне на становището по чл. 55 вр. с чл. 50 от същата, са предвидени срокове в диапазона 60 - 90 дни. Справедливо и в съответствие с характеристиката и сложността на сключвания договор, е предоставянето на идентичен срок и по формиране волята на насрещната страна. Този срок следва да се счита приложим и спрямо формиране съгласие относно предложената арбитражна клауза, доколкото изборът на арбитражен път на защита, както и на конкретен арбитраж предпоставя съобразяване с предмета, съдържанието и последиците на сключвания материалноправен договор, въз основа на внимателен и отговорен прочит и анализ. Абстрактно сключване на арбитражна клауза, независимо от адекватно знание и преценка на съдържанието на договора, който ще обслужва, е в противоречие със самия закон - чл. 7, ал. 1 ЗМТА. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение