Решение № 119 от 18.06.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1123/2019 г.

Решение № 119 от 18.06.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1123/2019 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Розинела Янчева Производството е по чл. 307, ал. 2 ГПК. Делото е образувано по молба на Д. Д. Г., Я. Д. Л. и С. Д. Я. за отмяна на влязлото в сила решение от 21.11.2018 г. на Окръжен съд – Монтана по гр. дело № 209/2018 г., с което е потвърдено решение от 16.05.2018 г. на Районен съд – Берковица по гр. дело № 335/2017 г. С първоинстанционното решение съдът е признал за установено на основание чл. 108 ЗС по отношение на Я. Д. Я., С. И. Я., Д. Я. Б., А. И. Б., А. Я. Д., Д. Я. Д. и П. Н. Ж. правото на собственост на С. Т. В. и Р. Б. В. върху поземлен имот с идентификатор................ по КК на [населено място], представляващ ливада в местността "Р.", с площ от 523 кв. м, при съседи: имоти с идентификатори...............,............. и................, и е осъдил Я. Д. Я., С. И. Я., Д. Я. Б., А. И. Б., А. Я. Д., Д. Я. Д. и П. Н. Ж. да предадат на С. Т. В. и Р. Б. В. владението върху посочения имот; осъдил е на основание чл. 109 ЗС Я. Д. Я., С. И. Я., Д. Я. Б., А. И. Б., А. Я. Д., Д. Я. Д. и П. Н. Ж. да премахнат построените в имота жилищна сграда с идентификатор.............., със застроена площ 62 кв. м, на един етаж, и второстепенни постройки – ковачница, със застроена площ от 56 кв. м, стопанска постройка за отглеждане на животни, с площ от 15 кв. м и още една второстепенна постройка, с площ от 17 кв. м. Д. Д. Г., Я. Д. Л. и С. Д. Я. се явяват законни наследници на А. И. Б. – ответник по визираното по-горе първоинстанционно дело и жалбоподател по въззивното дело, починала на 13.07.2017 г. Молбата се основава на твърдения за допуснато процесуално нарушение от съда, изразяващо се в неконституирането на Д. Д. Г., Я. Д. Л. и С. Д. Я. като страни в процеса на мястото на починалата тяхна наследодателка. Молителите излагат, че разбрали за делото, едва когато били призовани за последното съдебно заседание пред въззивната инстанция, като по този начин била преклудирана възможността да участват в процеса, като изразяват становища, възражения, искания и ангажират доказателства. Позовават се на разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, а алтернативно – и на чл. 304 ГПК. Ответниците С. Т. В. и Р. Б. В. считат молбата за неоснователна. Сочат, че молителите са били конституирани в производството пред въззивния съд и редовно призовани за открито съдебно заседание, в което са се явили лично и са изразили становища по хода на делото и по съществото на спора. Ето защо намират, че молбата за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК следва да бъде оставена без разглеждане. Излагат становище и че молителите не са трети лица по смисъла на чл. 304 ГПК. С определение по чл. 307, ал. 1 ГПК № 75/29.03.2019 г. молбата е допусната до разглеждане по същество от Върховния касационен съд. Разгледана по същество, молбата за отмяна се явява неоснователна. Съображенията на съда за това са следните: Видно от делото, А. И. Б. се явява ответник по исковата молба, с която от С. Т. В. и Р. Б. В. са предявени искове с правно основание чл. 108 и чл. 109 ЗС. На същата е бил редовно връчен препис от исковата молба и по нейно искане й е била предоставена (както и на останалите ответници) правна помощ – безплатна адвокатска защита. А. Б. е починала в хода на първоинстанционното производство, в което е била представлявана от назначения от съда особен представител, като Районен съд – Берковица е уважил исковете спрямо всички ответници, включително А. Б., предвид липсата на данни за смъртта й. Въззивният съд е бил сезиран с въззивна жалба от ответниците по исковата молба, включително А. Б., подадена чрез назначения им особен представител. Окръжен съд - Монтана е конституирал Д. Д. Г., Я. Д. Л. и С. Д. Я. по реда на чл. 227 ГПК на мястото на починалата А. Б. Новоконституираните страни са се явили лично в проведеното пред Окръжен съд – Монтана открито съдебно заседание, където са заявили, че поддържат жалбата и няма да сочат доказателства. На същите са били редовно връчени преписи от въззивното решение. От така изложеното съдът прави извод, че Д. Д. Г., Я. Д. Л. и С. Д. Я. не са били лишени от възможност да участват в делото и да заявят становище по исковете, както и да ангажират доказателства. Такава възможност им е била предоставена от въззивния съд. По изложените съображения, тъй като не е налице основание по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, молбата за отмяна следва да бъде оставена без уважение. Същевременно в случая е неприложима разпоредбата на чл. 304 ГПК, тъй като молителите са били страна по делото. При този изход на делото на ответниците по молбата С. Т. В. и Р. Б. В. се дължат направените разноски за адвокат пред ВКС в размер на 500 лв. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Д. Д. Г., Я. Д. Л. и С. Д. Я. за отмяна на влязлото в сила решение от 21.11.2018 г. на Окръжен съд – Монтана, постановено по гр. дело № 209/2018 г. ОСЪЖДА Д. Д. Г., ЕГН [ЕГН], [населено място], общ. В., обл. М., [улица], Я. Д. Л., ЕГН [ЕГН], [населено място], общ. В., обл. М., [улица], и С. Д. Я., ЕГН [ЕГН], [населено място], общ. В., обл. М., [улица], да заплатят на С. Т. В., ЕГН [ЕГН] и Р. Б. В., ЕГН [ЕГН], двамата от [населено място], [жк], [улица], разноски пред ВКС в размер на 500 лв. Решението не подлежи на обжалване.