Решение № 6494 от 28.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10558/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма Иновации и конкурентоспособност 2014 2020 год. (РУО на ОПИК), чрез представител по пълномощие - служител с юридическо образование и правоспособност Р. Ц., против Решение 1076/12.06.2023 год., постановено по адм. дело 1057/2022 год. по описа на Административен съд Благоевград, с което е отменено Решение РД-02-16-249/11.11.2022 год. на РУО, с която е отказано предоставяне на безвъзмездна финансова помощ на Престиж Бизнес-93 ООД с подадено проектно предложение BG16RFOP002-2.077-0461 по процедура BG16RFOP002-2.077 Подкрепа за средни предприятия за преодоляване на икономическите последствия от пандемията COVID-19 по Оперативна програма Иновации и конкурентоспособност 2014-2020. Заявено е твърдение, че решението е недопустимо и/или неправилно поради нарушения на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК. По отношение на твърдението за недопустимост на съдебния акт, касаторът е развил доводи, съгласно които, решаващият съд се е произнесъл с решение по жалба, по която оспорващият няма правен интерес от оспорването. Сочи, че срокът на действие на схемите обявени съобразно правилата на раздел 3.1 от Временната рамка относно мерките за държавна помощ в подкрепа на икономиката в условията на епидемичен взрив от COVID-19 е до 30.06.2022 год. и това прави невъзможно възобновяването на производството по предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за кандидатите след този срок. В касационната жалба са развити и аргументи за материалната незаконосъобразност на оспореното съдебно решение. В подкрепа на тези аргументи е заявено, че съдът неправилно е счел, че административният орган не е мотивирал издадения от него административен акт. Сочи, че изводите на първоинстанционния съд са неправилни, тъй като в административния акт са изложени мотиви, като е обсъдил хипотезите на свързаност между Престиж Бизнес-93 ООД и Алегро 2000 ООД. Твърди, че в отказа за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ са посочени ясно мотивите за него, а именно че не са представени доказателства от страна на дружеството, че отговаря на изискванията за бенефициер. Счита за неотносими към съществото на спора изложените от първоинстанционния съд доводи относно тълкуването на понятието свързани лица, тъй като безспорно трябва да бъде установено с някакви доказателства обстоятелството, че лицата за които се твърди свързаност, оперират като един икономически субект и то на съответния пазар или съседни пазари. На следващо място са изложени твърдения, че от наличната информация и представените доказателства, въпросните обстоятелства не могат да бъдат установени, поради което е издадено процесното решение, при излагане на пълни, точни и ясни мотиви за това. В съответствие с така развитите мотиви е формулирано искане за отмяна на оспореното решение. В съдебно заседание, касаторът, чрез процесуалният си представител Р. Ц. поддържа касационната жалба по изложените доводи и аргументи и формулира искане за отмяна на първоинстанционното съдебно решение и присъждане на разноски по представен списък. Прави се възражение за прекомерност на претендираните от насрещната страна разноски. Ответникът по касационната жалба Престиж Бизнес-93 ООД с ЕИК 811130355, представляван от управителя Г. Д. Ш., чрез представител по пълномощие адв. М. Михайлова от Софийска адвокатска колегия, в представен писмен отговор и в съдебно заседание, заявява твърдение за процесуална допустимост на касационната жалба, но за неоснователност на същата, поради липса на заявените касационни основания за отмяна. Формулира искане за оставяне в сила на съдебното решение и присъждане на разноски по представен списък. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, като заявява твърдение, че в случая не са налице релевираните пороци, съставляващи касационни основания за отмяна по чл. 209 от АПК. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, като провери обжалваното решение в рамките на правомощията си по чл. 218 от АПК, съобрази доводите на страните и доказателствата по делото, намира следното: За да постанови оспореният правен резултат, състав на Административен съд - Благоевград е установил от фактическа страна, че Престиж Бизнес-93 ООД е подало проектно предложение с референтен номер BG16RFOP002-2.077-0461 за получаване на безвъзмездна финансова помощ по процедурата BG16RFOP002-2.077 Подкрепа за средни предприятия за преодоляване на икономическите последствия от пандемията COVID-19. В хода на производството пред административния орган и след приключване на оценката на подадените проектни предложения, на 05.01.2021 год., РУО на ОПИК е изпратил до Престиж Бизнес-93 ООД покана в срок от 30 календарни дни да представи изрично описани в поканата документи, с които да удостовери, че отговаря на изискванията за бенефициер по програмата. В изпълнение на така указаното на 21.01.2021 год., дружеството-кандидат е изпратило изисканите документи, в т.ч. и Декларация за обстоятелствата по чл. 3 и чл. 4 от Закона за малките и средните предприятия (ЗМСП), в която е декларирало, че последната приключена финансова година е 2020 год., а като категория на предприятието по чл. 3 от ЗМСП е декларирало средно. Декларирани са също, данни на предприятията - партньори - Алегро 2000 ООД и Гоце Делчев Табак ООД, както и че кандидатът е свързано предприятие с Златарица енерджи проджектс 2 ЕООД, Престиж бизнес 2016 ЕООД и Лексконсулт ООД, като в Справката за обобщените параметри са декларирани данни и на посочените свързани дружества. На 02.02.2021 год. във връзка с подаденото проектно предложение и представените допълнителни документи от кандидата са изисквани допълнителни разяснения относно включването в Справка за обобщени параметри на предприятието, което подава декларация за обстоятелствата по чл. 3 и чл. 4 от ЗМСП на предприятието партньор - Алегро 2000 ООД. В отговор от 04.02.2021 год., кандидатът е посочил, че двете предприятия са свързани по смисъла на чл. 4, ал. 5 от ЗМСП, а Престиж бизнес-93 ЕООД осигурява финансиране, маркетинг, реклама и логистика на Алегро 2000 ООД по силата на договор, като са представени и разяснения. В съответствие с така предоставената информация и след анализ на описаните данни, РУО на ОПИК е постановил Решение РД-16-240/18.02.2021 год., с което е отказал на Престиж бизнес-93 ЕООД предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по подаденото проектно предложение. Като мотиви за постановения отказ е посочено, че кандидата не отговаря на изискванията за бенефициент, посочени в подточка 3) на т.11.1. Критерии за допустимост на кандидатите от Условията за кандидатстване по процедурата. Прието е за установено, че дружеството кандидат ПРЕСТИЖ БИЗНЕС-93 ООД се притежава по равно от две физически лица - Л. Е. Я. и Г. Д. Ш., като последният е акционер в ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ-ТАБАК АД с дялово участие от 49,5%, с което са създадени отношения на партньорство между двете дружества, т.е. посочените отношения отговарят на декларираното от кандидата. По отношение на Алегро 2000 ООД, твърденията за наличие на свързаност са отнесени към хипотезата на чл. 4, ал. 5, т. 3 от ЗМСП - решаващо влияние, упражнявано по силата на договор между предприятията. Прието е, че това твърдение не се доказва от представените документи и изложени обстоятелства за съвместната дейност на дружествата, тъй като наличието на пазарни обвързаности от подобен характер се разглежда като обичайни търговски отношения и не се определят като решаващо влияние, доколкото няма отношение към вземането на глобални решения от компетентност на общото събрание на дружеството. Прието е, че отношенията между дружествата ПРЕСТИЖ БИЗНЕС-93 ООД и Алегро 2000 ООД не могат да бъдат определени и като отношения на партньорство, тъй като не изпълняват законовата хипотеза по чл. 4, ал. 3 от ЗМСП. Направен е извод, че при изчисляване на параметрите за определяне на категорията на предприятието кандидат, тези на Алегро 2000 ООД не могат да бъдат взети предвид, тъй като липсва законово основание за това. На база наличната информация за параметрите, определящи категорията на предприятието (средносписъчен брой на персонала, годишен оборот и/или стойност на активите), която е събрана по служебен път от УО и на база доказателствата, представени от кандидата ПРЕСТИЖ БИЗНЕС-93 ООД е прието за установено, че: за 2019 г. - персонал от 40 лица (по код 1001), годишен оборот 6 301 хил. лв. и стойност на активи 7 826 хил. лв.; за 2018 г. - персонал от 41 лица (по код 1001), годишен оборот 6 981 хил. лв. и стойност на активи 4 970 хил. лв. Към гореописаните стойности на параметрите са прибавени по правилото на чл. 4г, ал. 3, т. 2 от ЗМСП и в съответната пропорция (49,5%) данните на предприятието партньор ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ-ТАБАК" АД: за 2019 г. - персонал от 6,44 лица, годишен оборот 164,8 хил. лв. и стойност на активи 3 067 хил. лв.; за 2018 г. - персонал от 6,93 лица, годишен оборот 153,94 хил. лв. и стойност на активи 3 081,87 хил. лв. Така, сумарният резултат на параметрите на кандидата ПРЕСТИЖ БИЗНЕС-93 ООД за 2019 г. (персонал от 46,44 лица, годишен оборот 6465,8 хил. лв. и стойност на активи 10 893 хил. лв.) и за 2018 г. (персонал от 47,93 лица, годишен оборот 7134,94 хил. лв. и стойност на активи 8151,87 хил. лв.) е прието, че отговаря на изискванията за категория малко предприятие, установена в чл. 3, ал. 2 от ЗМСП. За да мотивира акта си органът е приел, че от представените документи и информация в публични регистри не се потвърждава декларираната от кандидата категория за средно предприятие. По отношение на Алегро 2000 ООД твърденията за наличие на свързаност са отнесени към хипотезата на чл. 4, ал. 5, т. 3 от ЗМСП, като е прието, че това твърдение не се доказва от представените документи и изложени обстоятелства за съвместната дейност на дружествата. Направен е извод, че при изчисляване на параметрите за определяне на категорията на предприятието-кандидат, тези на Алегро 2000 ООД не могат да бъдат взети предвид, тъй като липсва законово основание за това. Това решение на УО е обжалвано пред Административен съд - Благоевград, който с Решение 1425/30.07.2021 год., постановено по адм. дело 231/2021 год. по описа на Административен съд Благоевград го е отменил, като същото е потвърдено с Решение 7651/09.08.2022 год., постановено по адм.д. 11131/ 2021 год. по описа на Върховен административен съд (ВАС), и преписката е върната за ново произнасяне на компетентния административен орган съобразно изложените мотиви и указания. В решението на Административен съд - Благоевград са формулирани изводи, че от административния орган не е обсъдено твърдението на кандидата, съгласно което същият обвързва свързаността с Алегро 2000 ООД с разпоредбата на чл. 4, ал. 8 от ЗМСП. Не са изложени никакви мотиви относно дейността на процесиите предприятия за 2018 год. и 2019 год., включително и представения договор за сътрудничество и съвместна дейност от 28.01.2016 год., сключен между ПРЕСТИЖ БИЗНЕС-93 ООД и Алегро 2000 ООД, по силата на който двете дружества осъществяват съвместна дейност в областта на логистиката, дистрибуцията, маркетинга и продажбите при търговия на едро и дребно с канцеларски материали, офис консумативи, техника, мебели и др. стоки. Съдът намира, че представените по делото доказателства водят до извод за наличие на хипотезата на чл. 4, ал. 8 от ЗМСП - свързаност на двете дружества чрез съвместно действащи физически лица на същия съответен пазар, като съдът е посочил, че ако за административния орган не е било изяснено това обстоятелство, същият е следвало да изиска доказателства за дейността на двете дружества с оглед преценка за наличие на визираната в член 3, параграф 3, алинея 4 от Приложение I, съответно член 3, параграф 3, алинея 4 от Препоръка 2003/361 предпоставка за свързаност, осъществена чрез физически лица. В решението на ВАС е посочено, че разпоредбата на чл. 4, ал. 8 от ЗМСП регламентира хипотези, при които предприятията се считат свързани, като нормата съдържа няколко фактически състава и всеки се характеризира с три кумулативни елемента - първо, предприятия, които осъществяват помежду си някое от отношенията по ал. 5, второ, това отношение се осъществява чрез физическо лице или група от физически лица, които действат съвместно, и трето, дейността или част от нея предприятията извършват на същия съответен или на вертикално свързан пазар. Приел е, че доколкото безспорно по делото е обстоятелството, че две физически лица притежават 100% от капитала на едното дружество и същите лица притежават 45,6% от капитала на другото дружество, безспорно са налице две физически лица, които действат съвместно или налице е единият елемент от фактическия състав на разпоредбата на ал. 8. Но действието на тези две лица, съгласно посочената норма следва да се обективира в някое от отношенията по ал. 5, която съдържа четири отделни хипотези. За доказване на твърдяното наличие на свързаност по смисъла на чл. 4, ал. 8 във връзка с ал. 5 от ЗМСП с Алегро 2000 ООД, кандидатът е представил договор за сътрудничество и съвместна дейност от 28.01.2016 год., сключен между двете дружества като доказателство за упражнявано решаващо влияние по силата на сключения договор между тях, в хипотезата на чл. 4, ал. 5, т. 3 от ЗМСП - едното предприятие има право да упражнява решаващо влияние върху другото предприятие по силата на договор, сключен между тях. Съдът е посочил, че наличие на решаващо влияние не е налице единствено в посочените от органа случаи, а именно, че съгласно административната и съдебната практика наличието на пазарни обвързаности от подобен характер (предвид сключения договор между предприятията) се разглежда като обичайни търговски отношения и не се определя като решаващо влияние, доколкото няма отношение към вземането на глобални решения от компетентност на общото събрание на дружеството (например увеличаване/намаляване на капитала, преобразуване/прекратяване на дружеството, приемане/освобождаване на съдружници и т.н.). В този смисъл, за да се установи наличието или липсата на втория елемент от фактическия състав на чл. 4, ал. 8 във връзка с ал. 5 от ЗМСП и доколкото законът регламентира няколко хипотези на решаващо влияние, а именно - в случаите, когато едното предприятие влияе върху стратегическите цели и значими решения на другото, в случаите, в които едното предприятие може да упражнява решаващо влияние върху търговския избор на другото предприятие, когато едното дружество притежава блокиращо малцинство в другото и за вземането на решения не е достатъчно наличието на обикновено мнозинство, тези хипотези е следвало да бъдат изследвани от органа преди постановяването на обжалвания от него административен акт. При евентуалното установяване на втория елемент от фактическия състав на чл. 4, ал. 8 във връзка с ал. 5 от ЗМСП, органът следва да извърши и проверка дали дейността или част от нея предприятията извършват на същия съответен или на вертикално свързан пазар, в каквато насока са изводите на първоинстанционния съд Във връзка с горното е издадено процесното Решение РД-02-16-249/11.11.2022 год. на РУО, с което е отказано предоставяне на безвъзмездна финансова помощ на ПРЕСТИЖ БИЗНЕС-93 ООД с подадено проектно предложение с реф. BG16RFOP002-2.077-0461 и с наименование Подкрепа за средни предприятия за преодоляване на икономическите последствия от пандемията COVID-19. За да отмени обжалвания административен акт, съдът е приел, че същият е издаден от компетентен орган и отговаря на изискванията за форма и съдържание, но при постановяването му е допуснато нарушение на чл. 35 от АПК и на принципа на истинност, водещо до неговата незаконосъобразност. При формиране на този правен извод, първоинстанционният административен съд е приел, че видно от доказателствата по делото, ако към параметрите, които определят категорията на Престиж Бизнес-93 ООД, се прибавят и параметрите на Алегро 2000 ООД, то кандидатът ще попадне в категорията средно предприятие за 2017 год., 2018 год. и 2019 год. Приел е, че средносписъчният състав на служителите на Престиж Бизнес-93 ООД за 2017 год. е 40 човека + 6,93 лица средносписъчният състав на Гоце Делчев Табак ООД +8,66 средносписъчният състав на Алегро 2000 ООД = 55,59 лица. За 2018 г. - средносписъчният състав на служителите на Престиж Бизнес-93 ООД е 41 човека + 6,93 лица средносписъчният състав на Гоце Делчев Табак ООД + 7,30 средносписъчният състав на Алегро 2000 ООД = 55,23 лица и за 2019 г. - средносписъчният състав на служителите на Престиж Бизнес-93 ООД е 40 човека + 6,44 лица средносписъчният състав на Гоце Делчев Табак ООД + 5,93 средносписъчният състав на Алегро 2000 ООД = 52,37 лица. Формиран е извод, че дружеството-кандидат е допустим кандидат по т. 11.1 от Условията за кандидатстване, тъй като отговаря на изискванията за категория средно предприятие съгласно ЗМСП. В съответствие с така развитите мотиви, първоинстанционният съд е отменил оспорения административен акт и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне при спазване на дадените в съдебното решение указания по тълкуването и прилагането на закона. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. По делото не е спорно, че ПРЕСТИЖ БИЗНЕС-93 ООД е кандидатствало с проектно предложение в процедура Подкрепа за средни предприятия за преодоляване на икономическите последствия от пандемията COVID-19. Не е спорно също, че съобразно чл. 36, ал. 1 от ЗУСЕФСУ, кандидатът е бил надлежно поканен чрез модул Комуникация с УО в ИСУН в срок от 30-календарни дни да предостави посочените в поканата доказателства, че отговаря на изискванията за бенефициер. В посочения срок, кандидатът е предоставил чрез системата ИСУН 2020 изисканите му документи. На 02.02.2021 год. от кандидата са изисквани допълнителни разяснения. С оспорения административен акт, ръководителят на УО, в резултат на извършена служебна справка на декларираните обстоятелства, е установил, че кандидатът не отговаря на изискването на т. 11.1. Критерии за допустимост на кандидатите от Условията за кандидатстване по процедурата, тъй като за последните две финансови години дружеството не е отговаряло на категорията средно предприятие. Редът за предоставяне на финансова подкрепа чрез безвъзмездна финансова помощ се определя от ЗУСЕФСУ. Конкретната процедура чрез подбор на проектни предложения е една от посочените в чл. 25, ал. 1 от ЗУСЕФСУ. Съгласно чл. 26, ал. 1 от ЗУСЕФСУ, ръководителят на управляващия орган на програмата, съответно на водещата програма, утвърждава за всяка процедура насоки и/или друг документ, определящи условията за кандидатстване и условията за изпълнение на одобрените проекти. Документите трябва да са съобразени и с изискванията на чл. 59, ал. 2 от ЗУСЕФСУ. Условията за кандидатстване, включително и Критериите за допустимост, утвърдени като част от документите по чл. 26, ал. 1 от ЗУСЕФСУ, са влезли в сила и са задължителни както за кандидатите, така и за органа, който ръководи административното производство. Относно съдържащите се в тях критерии за предоставяне на помощта и реда за доказване на съответствие с тях, кандидатът е бил предварително и надлежно запознат, като това се удостоверява с подписването на съответната декларация, задължителна като приложение към проектното предложение. В т. 11.1, Критерии за допустимост на кандидатите от Условията за кандидатстване са посочени поставените в рамките на процедурата критерии за допустимост, като например в подточка трета изрично е посочено, че допустими по настоящата процедура за подбор на проекти са само кандидати, които отговарят на изискванията за средно предприятие съгласно Закона за малките и средните предприятия (ЗМСП) и Препоръка на комисията от 6 май 2003 год. относно определението за микро-, малки и средни предприятия (OB L 124, 20.5.2003 г., стр. 36). В същата точка е предвидено, че кандидатите са длъжни да удостоверят, че попадат в категорията средно предприятие, като попълнят и представят към проектните предложения Декларация за обстоятелствата по чл. 3 и 4 от ЗМСП (Приложение 1), както и че преди сключване на административния договор за предоставяне на БФП, Управляващият орган ще извършва проверка относно категорията предприятие на одобрените кандидати. В изпълнение на чл. 36, ал. 2 от ЗУСЕФСУ и Условията за кандидатстване, административният орган е поканил дружеството да представи необходими документи за проверка на допустимостта му като кандидат за предоставяне на БФП. Сред тези документи изрично са посочени разяснения в свободен текст относно наличие/липса на свързаност, отчет за приходите и разходите, счетоводен баланс и отчет за заетите лица, средствата за работна заплата и други разходи за труд във формат, идентичен на този, в който са подадени към Националния статистически институт, за всички свързани предприятия и предприятия-партньори за последните три приключени/последователни финансови години и изброени декларации, включително и тази за обстоятелствата по чл. 3 и чл. 4 от ЗМСП. Административният орган е изпълнил задължението да укаже на дружеството кои са необходимите документи, които следва да представи, за да се сключи договорът за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ. Продължителността на срока от 30 дни за представяне на необходимите документи е нормативно определена и е еднаква за всички кандидати. Съгласно чл. 4б, ал. 2 от ЗМСП категорията (микро, малко и средно предприятие) се определя на базата на две последователни години, в които предприятието превиши или слезе под границите по чл. 3. В случай че данните за последните две приключени финансови години не потвърждават статуса на средно предприятие, се вземат предвид тези за предходните две последователни финансови години, в които предприятието запазва своите параметри по член 3 от ЗМСП без промяна (както е посочено и в т. 27. 1. по буква а) към подточка I от Условията). Безспорно е, че в представената декларация подадена при кандидатстването за обстоятелствата по чл.3 и чл.4 от ЗМСП е посочено, че кандидатът е със статус на средно предприятие, със статут на предприятие партньор, като са посочени и относимите по чл. 3 от ЗМСП параметрите за финансовата 2020 год. и че дружеството се явява свързано предприятие по смисъла на чл. 4 от ЗМСП. От служебно извършените проверки е установено, че собственик на капитала на дружеството са две физически лица Л. Е. Я. и Г. Д. Ш., като последният е акционер в Гоце Делчев Табак АД с дялово участие 49,5%, с което са създадени отношения на партньорство между двете дружества. Кандидатът твърди и наличие на партньорство с Алегро 2000 ЕООД и като фактическо основание за наличие на свързаност се посочва наличие на сключен между тях договор. В адресираната до кандидата покана е указано, че следва да представи доказателства относно параметрите на свързаните му дружества, които ще бъдат взети предвид по силата на чл. 2, вр. чл. 4, ал. 5 и чл. 3 от ЗМСП. В рамките на законоустановения 30-дневен срок кандидатът не е представил доказателства относно подлежащите на доказване факти, относими към определяне категорията на предприятието му в съответствие с приложимата нормативна уредба, а именно: доказателства, от които да бъдат извлечени данните за средносписъчен брой на персонала, годишен оборот и/или стойност на активите на дружествата, с които са реализиране отношения на свързаност. Поради това правилно е прието, че е налице основание по чл. 38, т. 3, хипотеза втора от ЗУСЕФСУ за отказ за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ на кандидат, който в законоустановения срок не е представил изискваните и относими доказателства, че отговаря на изискванията за бенефициент, свързани с категорията на предприятието му. Правилно в административното производство, органът е изследвал хипотезите на свързаност между ПРЕСТИЖ БИЗНЕС-93 ООД и Алегро 2000 ООД само въз основа на доказателствата, представени от кандидата и съобразно дадените указания и мотиви на ВАС. В тежест на дружеството-кандидат е да докаже, че отговаря на изискванията, като административният орган има правомощие да иска представянето на допълнителни документи само в нормативноустановените хипотези и срокове. Представянето на допълнителни нови срокове би нарушило принципите на равнопоставеност между кандидатите и недопускане на дискриминации от страна на органа. Административният орган е можел да изследва хипотезите на свързаност само въз основа на доказателствата представени от дружеството в производството по предоставяне на безвъзмездна помощ чрез подбор. След този период за административния орган е невъзможно да извърши указаната нова преценка, тъй като не може да изисква нови доказателства. В предвидения срок административният орган е разгледал и обсъдил представените документи от дружеството, както и служебно предоставените и публично достъпни документи и информация, като се е обосновал защо представеният договор за сътрудничество и съвместната дейност на двете дружества не доказват хипотезата на чл. 4, ал. 8, вр. с ал. 5, т. 3 от ЗМСП. В този смисъл не е налице соченото от първоинстанционния съд нарушение на чл. 35 от АПК и принципа на истинност, регламентиран в чл. 7 от АПК, тъй като липсва нормативно задължение за административния орган да установява действителното положение чрез събирането на други доказателства, в какъвто смисъл са мотивите на първоинстанционния съд. С оглед спецификата на процедурата и строго формалния характер на правилата, по които се развива производството по подбор на проектни предложения, същите подлежат на стриктно спазване от страните в административното правоотношение, за да се постигне целената бързина и навременност на предоставяната финансова помощ, от една страна, а от друга доколкото се касае за състезателна процедура, да се гарантира точно приложение на принципите на равно третиране и свободна конкуренция чл. 29, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗУСЕФСУ. Всяко отклонение от поставените с документацията по чл. 26, ал. 1 от ЗУСЕФСУ задължителни изисквания поражда предвидените в закона неблагоприятни за кандидата правни последици. В съответствие с горното, касационната инстанция приема, че първоинстанционният съд неправилно е приложил материалния закон и обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено като неправилно. Доколкото делото е изяснено от фактическа страна, касационната инстанция следва да постанови друг съдебен акт, с който да отхвърли жалбата на ПРЕСТИЖ БИЗНЕС-93 ООД като неоснователна. Предвид изхода на спора и своевременно направеното искане, на касатора се дължат разноски в общ размер на 1400 лева, от които 1200 лв. заплатена държавна такса за касационното производство и по 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции, определено на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,