Решение № 485 от 27.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 530/2008 г.

Решение № 485 от 27.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 530/2008 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Светла Бояджиева Производството е по § 2 от ПЗР на ГПК във вр.с чл. 218а ал. 1 б. "а" от ГПК (отм.) Образувано е по касационна жалба на И. Б. И. против решение № 109 от 16.05.07 г.по гр. дело № 124/07 г.на Видинския окръжен съд, с което е отменено решение № 1* от 27.12.06 г.по гр. дело № 516/06 г.на Видинския районен съд и вместо него е постановено друго, с което е отхвърлен искът с правно основание чл. 45 от ЗЗД, предявен от И. Б. И. против М. И. Б. за сумата 9800 лв като неоснователен и недоказан. Изложени са касационни основания за нарушение на материалния закон и необоснованост - чл. 218б б. "в" от ГПК (отм.) Моли решението да бъде отменено и искът-уважен. Ответникът по касационната жалба М. И. Б. не заявява становище. Върховният касационен съд, състав на IV г.о., приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в ал. 1 от ГПК (отм.), срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. За да се произнесе по основателността й по реда на чл. 218ж ал. 1 от ГПК (отм.), с оглед заявените касационни основания, съдът установи следното: Данните по делото сочат, че ищецът И е живял в дом на ул. "М" № 51, от където през м.януари 2003 г.била извършена кражба на негови движими вещи на обща стойност 8800 лв. С постановление по пр.вх. № 691/03 г. Районната прокуратура в гр. В. е отказала да образува наказателно производство, тъй като деянието не съставлява престъпление от общ характер. С разписка от 4.02.03 г. ищецът е получил от органите на РПУ-Видин 2 бр. еленови рога и 1 бр.туристически куфар, иззети от ответника М при извършено претърсване в жилището му, констатирано с протокол от 19.01.2003 г. При така установените факти въззивният съд е приел, че не е доказан фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД за успешното провеждане на иска. Не била установена щетата и на каква стойност е, като е счел, че не е относима към делото назначената стоковедска експертиза, тъй като е изготвена изцяло по данни на ищеца. Касационната жалба е неоснователна. Решението е законосъобразно. Формираният във въззивното решение извод за неоснователност на предявения иск е правилен, в съответствие със закона и доказателствата по делото. Основанието на предявения иск по чл. 45 от ЗЗД се обуславя от установяването на следните елементи: вреда, противоправно деяние и причинна връзка между тях. Обоснован е изводът на съда, че в случая не е установена щетата. Събраните по делото доказателства не установяват конкретните откраднати вещи. Назначената от първоинстанционния съд стоковедска експертиза е работила по описание на ищеца. В постановлението на РП за отказ да се образува наказателно производство е посочена малка част и различни от посочените от ищеца вещи, същите не са установени и от свидетелските показания (св. С. А.). В тежест на ищеца е да докаже твърдяните от него факти. В случая не е установено при условията на пълно и главно доказване, че ответникът е откраднал от дома на ищеца посочените от последния вещи. По изложените съображения настоящият състав приема, че касационната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение - да бъде оставено в сила. Воден от горното,Върховният касационен съд, състав на IV г.о.