Решение № 11385 от 24.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13591/2017 г.

Решение № 11385 от 24.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13591/2017 г., III о., докладчик председателят Жанета Петрова Д. Абрашев е подал касационна жалба срещу решение № 474/19.10.2017 г. по адм. дело № 379/2017 г. по описа на Административния съд-Пазарджик, с което са отхвърлени предявените от него срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" искове за пресъждане на обезщетение за неимуществени вреди, понесени в периода 05.02.2015 г. - 25.05.2016 г., както следва: иск за сумата 5000 лева за обезщетяване на вреди, понесени при престоя в Ареста-Стара Загора, ведно със законната лихва, считано от 27.04.2015 г.; иск за сумата 15 000 лева за обезщетяване на вреди, понесени при престоя в Затвора-Стара Загора и Затвора-Пазарджик, ведно със законната лихва, считано от 25.05.2016 г. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което да се уважат предявените искове. Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" е поискала отхвърлянето на исковете и присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на противната страна. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, прие следното: Производството по делото е образувано по исковата молба на Д. Абрашев срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", с която са предявени: иск за сумата 5000 лева за обезщетяване на неимуществени вреди, понесени вследствие на лошите битови условия в Ареста-Стара Загора, ведно със законната лихва, считано от 27.04.2015 г.; иск в размер на 15 000 лева за обезщетяване на неимуществени вреди, понесени от лошите битови условия в Затвора-Стара Загора и Затвора-Пазарджик, заедно със законната лихва от датата на исковата молба. В исковата молба се твърди, че килиите в Ареста-Стара Загора били пренаселени и мръсни. Нямало санитарни възли и течаща вода. Нямало чаршафи, а одеалата били стари и прокъсани. На прозорците имало ламарини. Липсвали условия за движение и спорт. Административният съд е установил, че на 5.02.2015 г. Д. Абрашев бил задържан в Ареста-Стара Загора с постановление на прокурор при Районна прокуратура - Стара Загора за срок от 72 часа, а от следващия ден - в изпълнение на мярка "задържане по стража". В ареста ищецът бил настанен в килия № 15, с площ от 9, 60 кв м, с настанени в нея три лица. На 10.02.2015 г. Д. Абрашев бил преместен в килия № 13, с площ от 9, 60 кв м, с две легла. Килиите били разположени на шестия етаж и настанените в тях лица имали достъп до дневна светлина. Помещенията били оборудвани с химически тоалетни. Имало обща тоалетна и баня за четири лица. Задържаните лица се извеждали навън по утвърден график три пъти на ден и при поискване. Раздвижването се е осъществявало в каре на открито. Почистването на помещенията се е извършвало от задържаните лица За периода 05.02.2015 г. до 27.04.2015 г. били извършени 7 броя проверки от наблюдаващия прокурор на Ареста–Стара Загора, като при нито една от проверките не постъпило оплакване от страна на ищеца. На 27.04.2015 г. Д. Абрашев бил преведен в Затвора-Стара Загора. На 07.05.2015 г. бил разпределен в осма група (обвиняеми и подсъдими), където пребивавал до 20.05.2015 г. За този период е бил настанен в спално помещение № 14, коридор II А на корпуса на Затвора-Стара Загора. В помещението, с обща площ около 40 кв м, пребивавали между 9 и 11 лица. Имало централно парно отопление. Спалното помещение имало 7 отваряеми прозореца. То не било оборудвано с тоалетна-имало кофа, в която през нощта лишените от свобода удовлетворявали физиологичните си нужди. На 20.05.2015 г. ищецът бил разпределен във втора група, където престоял до 29.06.2015 г. За времето от 20.05.2015 г. до 09.06.2015 г. Д. Абрашев бил настанен в спално помещение № 111, коридор II В, с площ от 23 кв м. В помещението за периода са били настанени 6 задържани лица. Килията се отоплявала с централно отопление, имала два прозореца, но липсвала тоалетна. От 09.06.2015 г. до 29.06.2015 г., поради започването на ремонт в корпуса на затвора, ищецът бил преместен в коридор II Б, спално помещение № 59, където бил настанен заедно с още две лица. В Затвора-Пазарджик Абрашев постъпил на 29.06.2015 г. За периода 04.07.2015 г. - 04.07.2016 г. пребивавал в три спални помещения: първото-с площ от 21, 24 кв. м, с 8 легла, оборудвано със санитарен възел и течаща вода, второто - с площ от 14, 36 кв м, с 6 легла, в което пребивавали средно от 4 до 6 лишени от свобода, без собствен санитарен възел, но с възможност за ползване на санитарно помещение в съседното помещение, което е преходно, и третото - с площ 36, 42 кв м, със 16 легла, в което пребивавали средно от 13 до 15 лишени от свобода, със санитарен възел и течаща вода. Разпитаните по делото свидетели дали показания, че условията в Ареста-Стара Загора, в Затвора-Стара Загора и в Затвора-Пазарджик не били добри. В Ареста-Стара Загора и в Затвора-Стара Загора нямало санитарен възел в килиите и през нощта лишените от свобода ползвали кофа за физиологичните си нужди. Хигиената в Затвора-Пазарджик била много лоша, тъй като не се предоставяли достатъчно препарати за почистване на помещенията. От правна страна административният съд приел, че предявените искове са неоснователни, тъй като не са установени незаконосъобразни действия или бездействия на администрацията на ареста и двата затвора, които да са имали за последица унижаване на достойнството на ищеца. В помещенията в Ареста -Стара Загора, в които ищецът е бил задържан, имало химически тоалетни. Арестът разполагал с обща тоалетна и баня с четири душа, като задържаните са извеждани по утвърден график три пъти на ден, както и при поискване от задържания. В Затвора-Стара Загора не било възможно да се ползва тоалетна през нощта, но лишените от свобода имали възможност да ползват тоалетна и санитарен възел от 06: 00 часа до 20: 00 часа. При постъпването в затвора всеки лишен от свобода е получавал спално бельо, дюшек и имало възможност за ежемесечно изпиране на спалното бельо. В Затвора-Пазарджик, в помещенията, в които ищецът пребивавал, имало санитарен възел с течаща вода. В отделението имало и общи тоалетни с мивки, течаща вода и бойлер. Показанията на свидетелите за лоши хигиенни условия в килиите били твърде общи, без посочване на конкретни факти. С оглед цялостната преценка на условията в ареста и местата за лишаване от свобода административният съд приел, че ищецът не е преживял страдание, причинено от нечовешко и унизително отношение по смисъла на чл. 3 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи. С тези мотиви административният съд отхвърлил предявените искове. Касационната инстанция намира, че при постановяване на решението е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Административният съд не е взел предвид показанията на разпитаните свидетели, определяйки ги без основание като твърде общи. В действителност от показанията на свидетелите се установява, че жизнената среда в Ареста-Стара Загора, Затвора-Стара Загора и Затвора-Пазарджик не отговаря на изискванията по чл. 2, т. 3 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, според които в местата за задържане и местата за лишаване от свобода трябва да бъдат осигурени условия за поддържане на физическото и психическото здраве на осъдените лица и зачитане на правата и достойнството им. Липсата на санитарен възел и течаща вода в спалните помещения, недостигът на жизнено пространство, както и лошата хигиена, създават неблагоприятна жизнена среда, която може да причини увреждане на здравето и унижава човешкото достойнство. С оглед събраните гласни и писмени доказателства съдът е следвало да приеме за доказано, че ищецът е понесъл неимуществени вреди, изразяващи се във физическо неудобство, чувства на малоценност и отчаяние, които са в пряка и непосредствена причинна връзка с бездействието на администрацията на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" да подобри условията в следствения арест и в местата за лишаване от свобода, в които Абрашев е пребивавал. Тъй като делото е за втори път пред касационната инстанция, спорът следва да се реши по същество. Решението на административния съд за отхвърляне на предявените искове е неправилно и следва да се отмени с постановяването на друго, с което ответната страна бъде осъдена за заплати на Д. Абрашев парично обезщетение. Дължимото обезщетение за понесените от него физически неудобства и душевни страдания следва да се определи в съответствие с вида на вредите и периода на престой при установените неблагоприятни условия за живот. На ищеца следва да се присъди обезщетение в размер на 600 лева за вредите, причинени от условията в Ареста-Стара Загора, ведно със законната лихва, считано от 27.04.2015 г., като се отчете, че макар условията в Ареста-Стара Загора да са били тежки, ищецът е престоял там два месеца и половина. Два месеца ищецът е престоял в неблагоприятна среда и в Затвора-Стара Загора. Що се отнася до жизнената среда в Затвора-Пазарджик, където ищецът е престоял около единадесет месеца, тя е била влошена единствено от лошата хигиена. Поради това на ищеца следва да се присъди обезщетение общо в размер на 400 лева за времето на престоя му в Затвора-Стара Загора и Затвора-Пазарджик, възлизащо общо на около година и един месец, ведно със законната лихва от датата на исковата молба - 25.05.2016 г. За разликата над присъдения размер исковете за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди са неоснователни. Решението за отхвърлянето им в тази част е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед разпоредбата на чл. 10 ЗОДОВ на ответника не се дължи юрисконсултско възнаграждение съразмерно с отхвърлената част от исковете. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд