Решение № 81 от 26.05.2009 г. на ВКС по н. д. № 684/2008 г.

Решение № 81 от 26.05.2009 г. на ВКС по н. д. № 684/2008 г., III н. о., НК, докладчик съдията Севдалин Мавров Касационното производство е образувано по бланкетни жалби на адв. Екс. К. - защитник на подсъдимия М адв. Р. Варсано - защитник на подсъдимия С. Към жалбата на първата се представя писмено допълнение. Атакува се нова присъда № 6 от 3.07.2008 г., постановена по ВНОХД № 1392/2008 г. по описа на Софийски градски съд, с която изцяло е отменена оправдателна присъда от 7.11.2007 г. по НОХД № 5890/2006 г. по описа на Софийски районен съд. С въззивната присъда подсъдимите С. С. и М. А. са признати за виновни в това, че на 1.01.2005 г. в гр. С., в съучастие като съизвършители, по хулигански подбуди причинили лека телесна повреда на А. И., изразяваща се във временно разстройство на здравето, неопасно за живота, поради което и на осн. чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК и чл. 78а НК, вр. чл. 2, ал. 2 НК С. е освободен от наказателна отговорност, като му е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 1 000.00 лв. На същото основание, но при условията на чл. 54 НК, А. е осъден на ШЕСТ месеца лишаване от свобода с приложението на чл. 66, ал. 1 НК за срок от три години. Двамата подсъдими са осъдени солидарно да заплатят на гражданския ищец А. И. обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди от престъплението в размер на 3 000.00 лв., като в останалата му част до сумата от 5 000.00 лв. искът е отхвърлен като неоснователен. Съдът се е произнесъл и по направените по делото разноски. В жалбата на А. се сочат касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 3 НПК. Акцентира се на липсата на хулигански подбуди по смисъла на чл. 131, ал. 1, т. 12 НК и незаконосъобразен отказ да се приложи разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 2 НК. Иска се отмяна на присъдата на СГС с оправдаване на А. по повдигнатото му обвинение и отхвърляне на предявения граждански иск. Алтернативно се моли за замяна на наложеното наказание с приложението на чл. 55, ал. 1, т. 2 НК. В съдебното заседание пред ВКС подсъдимият и неговият защитник не се явяват, редовно призовани. В определения от съда срок не е представена и писмена защита. Като касационни основания по жалбата на адв. В се сочат: нарушение на закона, допуснати съществени процесуални нарушения и явна несправедливост на наложеното наказание на подзащитния му С. Не се изтъкват конкретни доводи. Жалбата се поддържа в съдебно заседание. Иска се отмяна на постановената присъда и оправдаване на подсъдимия. Защитата не се е възползвала от предоставената й възможност от съда да представи писмени бележки. Прокурорът пледира за потвърждаване на съдебния акт. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като взе предвид атакуваната присъда, постъпилите жалби, доводите на страните и съобрази закона, намира жалбата на подсъдимия А за НЕОСНОВАТЕЛНА, а тази на подсъдимия С за НЕДОПУСТИМА. По отношение на С. СГС е приложил разпоредбата на чл. 78а НК, признал го е за виновен по повдигнатото обвинение и го е освободил от наказателна отговорност, като му е наложил административно наказание глоба. По силата на чл. 346, т. 2 НПК в тази си част новата присъда е извън предмета на касационното обжалване, поради което жалбата следва да се остави без разглеждане. По отношение на А. присъдата е законосъобразна. Установените по делото обстоятелства изключват личния мотив като елемент от субективната страна на безспорно установеното престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 НК. До момента на инцидента подсъдимият и пострадалият не са се познавали. Оказвайки помощ на своя брат за откарването му до болнично заведение, пострадалият И. е направил общественополезен опит да индивидуализира лицата, нанесли телесни увреждания на свид. Р. И. в предходен инцидент, и да ги посочи на органите на реда. Тези действия са обективирани със спиране на управлявания от него автомобил по начин, препречващ пътя на паркираните автомобили на двамата подсъдими, и изпращане на свид. И. да уведоми забелязаните в близост полицейски служители. Свидетелят Хр. В. останал в колата. След отправени на висок глас реплики към групата хора и С., И. бил ударен в областта на лицето от последния. В същия момент от заведението излязъл А., взел метална тръба, с която ударил пострадалия в поясната област и го съборил на земята. Последвали множество удари с ритници върху тялото на И. от двамата подсъдими, причинили сътавомерните телесни увреждания и оставяйки го в безпомощно състояние. Подсъдимите напуснали местопрестъплението с колите си. Тези факти са законосъобразно установени с оглед разпоредбите на чл. 13 и 14 НПК. Същите обосновават липсата на укоримо поведение на пострадалия. Последният не е проявил "настъпателно, провокативно и агресивно поведение спрямо двамата подсъдими" и най-вече спрямо А. Действията му са обществено оправдани и общественополезни с оглед установяването с помощта на органите на реда на участниците в предходния инцидент с брат му и неговия приятел. Обратно - двамата подсъдими са нанесли побоя на И. по хулигански подбуди. Съставомерните телесни увреждания по чл. 130, ал. 1 НК са нанесени по мотиви, изразяващи явно неуважение към обществото, пренебрежение към обществените правила и човешката личност. В този смисъл деянието правилно е квалифицирано по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 1 НК и не са налице предпоставки за признаване на подсъдимия за невиновен и оправдаването му. Основанието по чл. 348, ал. 1, т. 3, вр. ал. 5 НПК за явна несправедливост на съдебния акт е налице само тогава, когато несъответствието между наложеното наказание и обществената опасност на деянието и дееца е толкова явно и очевидно, че се налага по необходимост промяната му, макар то да е определено в рамките на закона. В случая, такова несъответствие, въззивният съд не е допуснал при определяне на наказанието на А. Не са налице и предпоставките на чл. 55, ал. 1, т. 2 НК. Сочените обстоятелства, свързани със семейния статус, здравословно състояние, добри характеристични данни и съдебно минало не са многобройни и между тях няма изключително смекчаващо такова, за да се стигне до извода, че и най-лекото, предвидено в закона наказание е несъразмерно тежко. В този смисъл присъдата е законосъобразна и справедлива. Водим от горното и на осн. чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,