Решение № 4784 от 16.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1724/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на Ш. Адем и Н. Адем от гр. Пловдив, подадена чрез адв. Атанасов, срещу решение 1930/09.11.2023 г., постановено по адм. дело 1081/2022 г. по описа на Административен съд - Пловдив. С доводи за незаконосъобразност и неправилност се претендира отмяна на решението със законните последици. Ответникът кмет на район "Източен" при Община Пловдив, чрез юрк. Ловчалиева, в писмен отговор по жалбата, излага становище за нейната неоснователност и моли за оставяне в сила на решението. Претендира разноски-юрк.възнаграждение. Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба и предлага да се остави в сила решението като законосъобразно. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страни и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна по следните съображения: С обжалваното решение, административният съд е отхвърлил оспорването на настоящите касатори на заповед ЗРИ-161/06.03.2023 г. на кмета на район Източен при община Пловдив, с която им е разпоредено на основание чл. 225а, ал. 1 във вр. с чл.225,ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ премахване на незаконен строеж двуетажна масивна сграда , с приблизителна площ 76 кв.м., построена в имот общинска собственост с идентификатор 56784.525.1035 по КККР на гр.Пловдив, попадащ в част от УПИ VIII 37,36,35 от кв. 447-нов, по плана на [жк] на гр.Пловдив, извършен в противоречие с предвижданията на действащия ПУП и без строителни книжа в нарушение на чл.148,ал.1 от ЗУТ. Прието е, че заповедта е законосъобразен административен акт и не страда от пороците по чл.146, т.1- т.5 АПК, тъй като е издадена от компетентния орган, в изпълнение изискванията за мотивираност по чл.59 АПК и при спазена административна процедура. Изложени са мотиви, след обсъждане на заключението на приетата по делото съдебно техническа експертиза, в смисъл, че разпоредената за премахване жилищна сграда не отговаря на действащия ПУП-ПРЗ от 1994г. и при безспорно установена липса на строителни книжа за изграждането й, се явява незаконен строеж. Прието е още, че същата е нетърпима, тъй като не отговаря на условията по §16, ал.2 от ПР ЗУТ, а именно: да е допустима по действащия ПУП от 1994г. и да е декларирана в указания преклузивен срок. Съдът се е позовал и на обстоятелството, че е налице влязъл в сила отказ за издаване на удостоверение за търпимост за процесната сграда. Като ирелевантен е възприет факта, че за строежа от 44 кв.м. на сградата има отстъпено право на строеж, тъй като разпоредената за премахване сграда е с различно РЗП от 76 кв.м. Прието е, че негативното засягане на жалбоподателите от разпореденото с процесната заповед премахване на сградата е резултат от противоправното им поведение , поради което са без правно значение за законосъобразността на заповедта , видът на строежа, продължителността на неговата експлоатация или плащането на местните данъци и такси. Следователно засягането на правната сфера на оспорващите е допустимо и пропорционално на защитения обществен интерес. Решението е неправилно, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели и до неправилно приложение на материалния закон. Неправилно е прието от първинстанционният съд, че установеното по делото надлежно отстъпено право на строеж за същата сграда , но за 44 кв.м., е ирелевантно. От събраните по делото гласни доказателства, обсъдени подробно в обжалваното решение, се установява, че процесната сграда е строена на два етапа към 1965г. къщата е била на един етаж, а през 1996-1997г. е надградена , след което измазана и с поставена дограма на втори етаж през 2004-2005г. Тези свидетелски показания са в унисон с констатациите на извършената проверка в отдел Общински имоти и разпореждане , дирекция Общинска собственост при Община Пловдив , при която е установено, че поземлен имот с идентификатор 56784.525.1035 по КККР на гр.Пловдив, е общинска собственост, с учредено право на строеж върху държавно дворно място за жилищна сграда на един етаж с обща застроена площ 44 кв.м. на името на А. Адемов, Б. Адемова и Ш. Адемов. С процесната заповед е разпоредена за премахване цялата сграда, без детайлно описание и отграничение на основното застрояване и надстройката. В тази връзка, административният съд е следвало да изясни, налице ли са строителни книжа за реализиране на учреденото право на строеж на едноетажната сграда от 44 кв.м., която впоследствие е надстроена, както и при липсата на такива да прецени търпимостта й в хипотезата на §16, ал.1 от ПР ЗУТ. Произнасяйки се по търпимостта на сградата, освен, че не е съобразил горните данни, административният съд е изследвал единствено съответствието на строежа, разпореден за премахване , с действащия ПУП от 1994г., без да събере доказателства и обсъди градоустройствените показатели за имота към момента на изграждане на едноетажната постройка към 1965г. Описаните пропуски са пряко свързани със законосъобразността на процесната заповед, тъй като касаят предмета на разпореденото премахване на стоежа като незаконен изцяло. Необосновани се явяват и изводите на съда за спазване на принципа на съразмерност по чл.6 АПК, тъй като не е взето предвид ,че разпоредената за премахване сграда е жилище и в нея, според показанията на свид. Маджаров, живеят освен жалбоподателите , сестрата на Шукри, децата им, синът му и внука . В тази връзка не е обсъдена пропорционалността на взетата мярка по премахване на незаконния строеж с оглед чл.8, §1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи /КЗПЧОС/, ратифицирана със закон, приет от НС на РБ, в сила от 07.09.1992г. В случаи, като процесния, съдът дължи преценка за съответствие на заповедта с чл.8, §1 КЗПЧОС, тъй като правото на жилище е въздигнато от конвенцията като основно защитимо право на всеки индивид. Тази преценка би могла да бъде извършена при наличие на достатъчно доказателства относно обстоятелствата: 1. дали се касае за единствено жилище на адресата на заповедта и останалите обитатели, вкл. малолетни и непълнолетни лица; 2. продължителността на ползване на жилището; 3. възраст, здравословно и имотно състояние на оспорващите, вкл. наличие на друго жилище за задоволяване на жилищните нужди или достатъчна материална обезпеченост за осигуряване на друго жилище. Едва след събиране на доказателства в описаната насока, съдът би могъл да извърши преценка за пропорционалност на мярката, вкл. и за приложение на изключението по чл.8, §2 КЗПЧОС, отчитайки баланса между личния интерес от запазване на строежа и обществения от премахването му. В тази насока са предписанията по Решение от 21.04.2016г. на ЕСПЧ, дело Иванова и Черкезов срещу България . Предвид изложеното обжалваното решение като постановено при наличие на отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК, следва да бъде отменено и по реда на чл. 222, ал. 2, т. 1 и 2 АПК, делото - върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд,при спазване на горните указания. Разноските по делото подлежат на присъждане по реда на чл.226, ал.3 АПК. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение