Решение № 7869 от 15.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3422/2025 г.

Производството е по чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс Производството е образувано по касационна жалба, подадена от М. Ю. К., гражданин на Руската федерация, роден на [дата], чрез адв. Д. Любенова, срещу Решение1980/26.03.2024г., постановено по адм.д.140/2024г. по описа на Административен съд София град. Твърди се, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено при съществено нарушение на материалното право и процесуалните правила. От касационната инстанция се иска да постанови съдебен акт, който да отмени решението на АССГ - като неправилно - и върне преписката на Държавна агенция за бежанците за ново разглеждане - поради съществено нарушение на материалния и процесуалния закон. В касационната жалба се навеждат доводи, че М. К. попада в приложното поле на чл.8 от ЗУБ, защото има основателни опасения от преследване в държавата му по произход Русия, основани на принадлежността му към [заличен текст] общността и на множество пъти заявената му политическа позиция против режима на Путин, заради която позиция е бил задържан, подлаган на полицейско насилие и му е повдигнато обвинение за екстремизъм. Намира, че твърдението на административния орган, че жалбоподателят няма личен елемент на преследване сочи за неизяснена фактическа обстановка по случая. Категоричен е, че има основателни опасения от преследване поради [заличен текст] и изразена политическа позиция. Счита, че административният орган неоснователно не е отчел настоящите репресии срещу [заличен текст] лица в Русия и че неправилно е възприел, че основание за получаване на международна закрила е само обществено преследване. Намира, че административният орган не се е съобразил нито с международните стандарти на ООН, нито практиката на ЕСПЧ в такива случай. Според касатора , той следва да получи международна закрила поради три основни причини: - че подава молба за международна закрила на територията на Република България поради политическата си дейност в Руската федерация; - че търси международна закрила на територията на Република България поради неговата [заличен текст] А. Л. - и страхът им от преследване поради [заличен текст]; - че жалбоподателят М. К. и [заличен текст] А. Л. , след напускането на Руската федерация, докато са на територията на Република България, са създали допълнителни условия за тяхното преследване и за ефективни присъди при евентуалното им завръщане на територията на Руската федерация /чл.9, ал.3 от ЗУБ/. Изтъква се, че жалбоподателят може да бъде обект на преследване от страна на държавата и поради своята антиправителствена позиция, поради която е наказателно преследван по реда на чл.280 от НК на РФ, и поради [заличен текст]. Подчертава, че в края на ноември 2023г. Върховният съд на Русия е признал [заличен текст] движението за екстремистко и е забранил дейността му в страната. Касаторът сочи, че решението на АССГ е неправилно и поради това, че не е съобразено правото на ЕС при оценяването на молба за международна закрила и в частност - дали молителят има основателно опасение за преследване или да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства. Намира, че в настоящия случай липсва каквато и да е оценка на ситуацията в Русия и на основателния страх на жалбоподателя от преследване поради [заличен текст]. Счита, че административният орган неправилно е сметнал, че репресиите срещу [заличен текст] лицата не са относими към жалбоподателя и неговото лично положение. Твърди се, че така постановеното решение неправилно е и поради противоречието му с практиката на Европейския съд по правата на човека по чл.3 от ЕКПЧ. Категоричен е, че в случая както административният орган, така и съдът не са преценили наличието на реална опасност за живота и здравето на жалбоподателя, особено в контекста на чл.3 от ЕКПЧ - забрана за изтезанията или нечовешко или унизително отношение. Като друго самостоятелно основание за отмяна на обжалваното решение се сочи съществено нарушение на административно-производствените правила, както и постановяване на решението в нарушение на чл.8 и чл.9 от ЗУБ. М. К. намира, че административният орган не е преценил обстоятелството, че по отношение на него са налице предпоставките за предоставяне на международна закрила. Твърди се още, че административният орган, в нарушение на чл.35 и чл.36 от АПК не е изяснил фактическата обстановка, не е направил задълбочен анализ на заявените обстоятелства и приложените документи относно положението с човешките права в държавата по произход на търсещия международна закрила, както и не е обсъдил обоснования от търсещия международна закрила основателен страх от преследване. Подчертава, че административният орган не се произнася по сигурността на държавата по произход, нито е направил проучване на тази държава в нарушение на чл.75,ал.2 от ЗУБ , както и не е изложил подробни аргументи относно сигурността на жалбоподателя в държавата му по произход. Аргументира се, че това задължение на административния орган произтича от факта, че изпълнението му е законова гаранция за спазване на най-основния принцип в бежанското право/non refoulement/ - забрана за връщане на чужденец на територията на държавата, в която е застрашена неговата свобода или живот, уреден в чл.33 от Конвенцията за бежанците от 1951г. и възприет в чл.4,ал.3 от ЗУБ. С тези доводи М. К. иска от касационната инстанция да постанови съдебен акт, с който да отмени Решение1980/26.03.2024г. по адм.д.140/2024г. по описа на Административен съд София град, с което се потвърждава Решение 20376/08.12.2023г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет като незаконосъобразно и да върне преписката на административния орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона . В хода на съдебното производство пред касационната инстанция М. К. поддържа подадената жалба по развитите в нея съображения. Претендира присъждане на разноски, съобразно представения списък. Ответникът Председателят на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Георгиева, оспорва касационната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение - като неоснователна - с произтичащите от това правни последици. Счита, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, като при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и правилно е приложен материалния закон. Изтъква, че в решението на първоинстанционния съд подробно е установена и анализирана ситуацията в страна по произход на жалбоподателя, както и е обсъдена бежанската история на руския гражданин. В заключение, моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила - като правилно, а касационната жалба - да бъде отхвърлена като неоснователна. Прави възражение по искането за присъждане на разноски, тъй като съобразно чл.92 от ЗУБ разноски не се следват, а се присъждат единствено такива за експертиза. Върховна касационна прокуратура, представлявана от прокурор В.Найденов, взема мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба и предлага същата да бъде отхвърлена, а обжалваното решение да бъде потвърдено - като правилно и законосъобразно. Върховен административен съд, в състав на трето отделение, като обсъди доводите на страните, прецени събраните доказателства, приема за установено следното : Предмет на обжалване е Решение 1980/26.03.2024г., постановено по адм.д.140/2024г. по описа на Административен съд София град, поправено с Решение 5112/14.02.2025г., с което решение е отхвърлено оспорването на М. Ю. К.- гражданин на Руска федерация, срещу Решение20376/08.12.2023г. на Председателя на ДАБ при МС, с което последният, на основание чл75,ал.1,т.2 във вр. с чл.8 от ЗУБ и чл.75,ал.1,т.4 от ЗУБ, е отказал да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на М. Ю. К.. Анализирайки събраните доказателства, АССГ е приел, че оспореното решение на Председателя на ДАБ при МС е индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК, който акт подлежи на съдебен контрол за законосъобразност по критериите , визирани в чл.146 от АПК. Извършвайки контрол за законосъобразност, съдът е намерил, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, че отговаря на изискванията за форма и съдържание на акта, че съдържа фактически и правни основания за издаването му. АССГ е приел, че при издаване на решението административният орган издател на акта е спазил процесуално-правните разпоредби, че производството е приключило без забавяне , в предвидения по чл.74 от ЗУБ срок, като след получаване на личното досие на търсещия закрила е обсъдил относимите факти е издал обжалваното решение. АССГ се е мотивирал защо намира за неоснователен довода на оспорващия, че при издаването на решението е допуснато съществено нарушение на административно-производствените правила в посока необсъждане на бежанската история на оспорващия, защото от доказателствата по делото е видно, че при произнасяне по молбата за международна закрила административният орган е преценил всички относими факти, свързани с държавата по произход на К.. Първоинстанционният съд е приел, че при издаване на обжалваното решение Председателят на ДАБ при МС е приложил правилно материално-правните разпоредби на ЗУБ. Намерил е за правилни и обосновани изводите на административния орган за липса на предпоставките по чл.8,ал.1 от ЗУБ за предоставяне на К. на статут на бежанец в Република България, като подробно са анализирани констатираните разминавания в твърденията на жалбоподателя в хода на съдебното производство и тези, изложени по време на интервюто, както и са изложени аргументите на съда защо счита, че представените писмени доказателства са негодни и не могат да установят целените и благоприятни за жалбоподателя факти, че е бил задържан, осъждан и че съществува заплаха за живота и здравето на жалбоподателя поради неговата различна [заличен текст] или политическо мнение. Съдът е подчертал, че липсват доказателства и спряно М. К. да е образувано дело по чл.280 от НК на Руската федерация за екстремизъм и е намерил този факт за недоказан и поради установеното по несъмнен начин напускане на страната по произход от жалбоподателя легално , със самолет и с издадена виза. АССГ се е аргументирал, че твърденията в бежанската история относно преследване поради различната [заличен текст] на търсещия закрила, както и за образувано срещу него дело за екстремизъм представляват само и единствено негова защитна теза, за да бъде улеснен достъпът за получаване на статут на бежанец. Първоинстанционният съд е намерил за недоказано и твърдението, че оспорващият е подложен на преследване в страната си по произход поради своята [заличен текст]. Подчертал е, че макар да се твърди, че е подложен на преследване поради различната му [заличен текст] , не се твърди лицето, с което се твърди жалбоподателят М. К. е във връзка - свидетелят Л. - до напускане на страната да е арестуван, задържан и да му е оказвано някакво психическо и ли физическо въздействие заради [заличен текст], нито се твърди да е бил дискриминиран по полов признак и [заличен текст]. АССГ е приел още, че обстоятелството, че в страната му по произход е приет закон на 24.11.2022г. ,водещ до дискриминация на [заличен текст], който закон от редица международни организации се определя като дискриминационен, само по себе си това обстоятелство не може да доведе до извод, че само [заличен текст] на търсещия закрила би била основание М. К. да бъде подложен на преследване. Съдът е подчертал, че за да бъде прието едно лице като бежанец не достатъчно то да е заплашено от налагане на наказание за евентуално бъдещо извършено от него деяние, което е наказуемо, съобразно законите в страната му по произход. Съдът е намерил за правилен и обоснован извода на административния орган, че изложената бежанска история не може да обуслови каквото и да било преследване, което според легалното определение на чл.8,ал.4 от ЗУБ представлява нарушаване на основните човешки права или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост, а действия на преследване или потенциална заплаха от преследване по отношение на оспорващия липсват. Съдът е акцентирал върху обстоятелството, че самият жалбоподателя заявява, че спрямо него никой не е упражнил насилие , нито е отправял каквато и да било заплаха. АССГ е намерил, че законосъобразно Председателят на ДАБ при МС е приел, че по отношение на оспорващия не са налице основанията за прилагане на хуманитарен статут. Подчертал е, че според определението, визирано в чл.9 от ЗУБ, хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Първоинстанционният съд е установил, че от събраните доказателства и най-вече от бежанската история на оспорващия не може да се приеме, че същият е напуснал страната си поради реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, нито е заплашен от изтезание или нечовешко или унизително отнасяне или наказание, защото не е имал никакви проблеми както с официалните власти, така и с която и да било групировка и спрямо него не съществува и бъдеш и евентуален риск от посегателства и че единствените причини са единствено лични и базирани на желанието на М. К. за по-добър живот. Съдът се е обосновал, че административният орган в хода на административното производство е установил, че в Руската федерация не е налице на въоръжен конфликт по смисъла заложен в международното право и правото на ЕС и обосновано е констатирано, че няма реален риск чужденецът да понесе тежки посегателства при връщането си в страна по произход. АССГ се е мотивирал, че не е налице и заплаха за оспорващия, породена от ситуация на безогледно насилие в светлината на чл.9,ал.3 от ЗУБ. Извел е извод, че не са представени доказателства за наличие на хуманитарни причини, посочени в чл.9,ал.8 от ЗУБ по отношение на оспорващия и че причините, поради които К. иска да живее в България имат само и единствено личен характер. По изложените съображения АССГ е отхвърлил оспорването като неоснователно, тъй като оспореният акт отговаря на изискванията за редовно действие на административните актове. Като прецени събрания по делото доказателствен материал и съобрази твърденията на двете страни, Върховният административен съд, трето отделение, намира касационната жалба на М. Ю. К. за процесуално допустима - подадена от надлежна страна в преклузивния срок, регламентиран в нормата на чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, с произтичащите от това правни последици. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила . Неоснователни са доводите на кастатора, че обжалваното съдебно решение е неправилно, издадено при съществено нарушение на административно-производствените правила и в частност в нарушение на чл.35 и чл.36 от АПК. Административният орган е изяснил в пълнота фактическата обстановка по случая на оспорващия и след извършен задълбочен анализ на заявените обстоятелства и представените документи, е извел обоснован извод относно липсата на предпоставките, посочени в закона за предоставяне на статут на бежанец или на хуманитарен статут на търсещия закрила. В мотивите на административния акт Председателят на ДАБ е изложил аргументите си защо счита, че не са налице предпоставките за предоставяне на статут на К., както и защо достига до извод, че не е доказано, че търсещия закрила е обект на преследване. В обжалваното решение административният орган изрично е посочил, че от събраните доказателства няма основание да се приеме, че от страна на официалните власти в Русия се предприемат безогледно масови репресии срещу гражданите, изразяващи свята [заличен текст] и че опасенията на М. К. от преследване във връзка със [заличен текст] са неоснователни. В производствата на предоставяне на международна закрила задължение на административния орган е да извърши конкретна преценка по отношение на чужденеца дали са налице предпоставките за предоставяне на статут на бежанец или хуманитарен статут, а не да извършва анализ на положението с човешките права в държавата по произход изобщо. В конкретния случай Председателят на ДАБ при МС стриктно е съблюдавал задълженията си да изясни всички релевантни факти, да извърши анализ дали с оглед конкретната бежанска история и състоянието на сигурност в страната по произход на търсещия защита са налице предпоставките по чл.8 и чл.9 от ЗУБ и да обоснове акта си, базирайки се на събраните доказателства. Правилно и обосновано първоинстанционният съд е приел, че по отношение на жалбоподателя не са налице материално-правните предпоставки нито за предоставяне на статут на бежанец, съобразно нормата на чл.8 от ЗУБ, нито хуманитарен статут, съобразно чл.9 от ЗУБ. Административният съд задълбочено е обсъдил бежанската история в съвкупност с актуалната обстановка в страната на произход, в резултат на което е достигнал до правилен извод, че оспореният административен акт е издаден в при правилно приложение на материалния закон. Правилен е изводът на АССГ, че липсват основателни опасения от преследване в държавата му по произход на М. К. , които опасения са основани на принадлежността му към ЛГБТ общността и на заявената му политическа позиция против режима на Путин и в този смисъл, че по отношение на търсещия закрила не са налице предпоставките по чл.8 от ЗУБ, защото не се доказва каквото и да е преследване, с което се нарушават основни права на човека, нито по отношение на жалбоподателя са отправяни заплахи и е упражнявано насилие. Споделим от касационната инстанция е изводът на АССГ, че от събраните доказателства и най-вече от бежанската история не може да се приеме, че той е напуснал страната си по произход поради реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, нито е бил заплашен от изтезание или нечовешко или унизително отнасяне или наказание, защото не е имал никакви проблеми с официалните власти, а напуснал страната си официално, със самолет и с издадена виза. Доколкото касационната инстанция изцяло споделя изводите на първоинстанционния съд, направени след всеобхватен и задълбочен анализ на събраните доказателства относно липсата на материално-правните предпоставки за предоставяне на статут на бежанец на М. К. и по аргумент от чл.221,ал.2 от АПК , не е необходимо същите да бъдат преповтаряни. Бланкетни, а и опровергани от събраните доказателства са доводите на касатора, че решението на Председателя на ДАБ при МС е постановено при неизяснена фактическа обстановка. Административният орган е установил всички релевантни факти относно обстановката в Руската федерация, включително и твърденията, изложени в бежанската история на жалбоподателя, че има основателни опасения от преследване поради [заличен текст] и след така извършения анализ правилно е счел, че обстановката в държавата по произход не е такава, че да обоснове предоставянето на хуманитарен статут . Противно на изложеното в касационната жалба, съдът счита за правилен изводът както на административния орган, така и на съда, че по отношение на М. К. не са налице предпоставките за получаване на международна закрила поради три основни причини: - поради политическата дейност на жалбоподателя в Руската федерация; - поради неговата [заличен текст] с А. Л. и страхът им от преследване поради [заличен текст] ; - поради участието на М. К. в публични изяви след напускането на Руската федерация, с които е създал допълнителни условия за преследването му и ефективна присъда при завръщането му на територията на държавата по произход. Както в Решение 20376/08.12.2023г. на Председателя на ДАБ при МС, така и в мотивите на обжалвания съдебен акт са изложени подробни аргументи, с които административния орган, а след това е съда посочват защо не приемат, че изложените от жалбоподателя причини представляват такива, регламентирани в чл.8 и чл.9 от ЗУБ и обуславящи предоставянето на статут на бежанец, съответно - хуманитарен статут на чужденеца. Несъмнено изложените от жалбоподателя причини не са сред тези, изрично посочени в нормите на чл.8 и чл.9 от ЗУБ предпоставки за предоставяне на международна закрила. Анализът на събраните доказателства налага еднозначен и категоричен извод, че причините за напускане на страната по произход на М. К. са единствено и само лични и че не е доказано, че жалбоподателят може да бъде обект на преследване поради своята антиправителствена позиция, че е наказателно преследван по реда на чл.280 от НК на РФ, нито че може да бъде обект на преследване от страна на държавата заради [заличен текст]. Върховен административен съд, трето отделение в този му състав изцяло споделя аргументите на АССГ, че обстоятелството, че в страната по произход на жалбоподателя на 24.11.2022г. е приет закон, водещ до дискриминация на [заличен текст], само по себе си не може да доведе до извод, че само [заличен текст] на М. К. би била основание той да бъде подложен на преследване, да бъде заплашван или спрямо него да бъде осъществено насилие под каквато и да е форма и че тези заплахи и това евентуално насилие са достатъчни, за да се приеме, че на жалбоподателя трябва да бъде предоставен статут на бежанец. Не са налице изискванията, регламентирани в чл.4,ал.3 от ЗУБ за предоставяне на международна закрила на жалбоподателя. По изложените съображения настоящият касационен състав на Върховен административен съд, трето отделение приема, че не са налице сочените от касатора пороци на обжалваното решение, съставляващи основания за неговото касиране, поради което същото като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход от правния спор на касатора не се дължат разноски. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 2 от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение,