Решение № 13333 от 27.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3936/2019 г.

Решение № 13333 от 27.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3936/2019 г., II о., докладчик председателят Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на РДНСК Югоизточен район против решение № 63/14 януари 2019 г., постановено по адм. д. № 1074/2018 г. по описа на Административен съд Бургас. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. М. Хатипоглу от [населено място] обжалва с частна жалба определение № 387/27 февруари 2019 г. по същото дело, с което е допълнено решение № 63/14 януари 2019 г. Претендира по висок размер на присъдени разноски, а именно общо 4560 лв, вместо присъдените й 3120 лв. Излагат се доводи за неправилност на определението, иска се отмяната му и уважаване на частната жалба. Писмени отговори по касационната жалба и по частната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбите и оставяне на решението и определението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбите за процесуално допустими като подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страна. Разгледани по същество са неоснователни по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от главния архитект на община Несебър и от М. Хатипоглу против заповед № ДК-10-ЮИР-14/21 февруари 2017 г., с която по протест на прокурор от Окръжна прокуратура Бургас, са обявени за нищожни издаденото от главния архитект на община Несебър разрешение за строеж № 58/01 септември 2009 г. за "Жилищна сграда - западен калкан", находящ се в УПИ VII, кв. 31, ж. к. "Черно море", гр. Несебър, представляващ имот с идентификатор 51500.503.48 по КК на землището на гр. Несебър, ведно с одобрените на 26 май 2009 г. инвестиционни проекти и забележка от 08 юли 2010 г., извършена по реда на чл. 154, ал. 5 ЗУТ. Съдът е отменил заповедта като незаконосъобразна. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. съобразявайки се с указанията от решение № 5313/24 април 2018 г. на ВАС, второ отделение и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Правилно е установено, че оспорената заповед на началника на РДНСК Югоизточен район, с която е прогласена нищожност на разрешение за строеж № 58/01 септември 2009 г., издадено от главния архитект на Община Несебър е издадена от компетентен орган по смисъла на 216, ал. 6 от ЗУТ, при спазване на административнопроизводствените правила, но при неправилно приложение на материалният закон. Законосъобразен и верен е изводът на решаващия съд, че при издаване на процесното разрешение за строеж са съобразени предвижданията на ПУП, както и обстоятелството, че същото е издадено при започнала процедура за промяна предназначението на земята чрез изключване от ДГФ и включването й в регулацията на гр. Несебър, но това обстоятелство не води до нищожност на строителното разрешение, както е приел административният орган, а до неговата незаконосъобразност. В разпоредбата на чл. 143, ал. 1, т. 4 ЗУТ законодателят е посочил, че инвестиционните проекти се съгласуват и одобряват въз основа на изрично изброени документи, които в зависимост от вида и големината на строежа са необходимо условие за разрешаване на строителството по ЗООС, ЗБР или друг специален закон. В случая административният орган е констатирал, че имотът, в който е разрешено строителство, е в непосредствена близост до защитена зона и на основание чл. 31 от ЗБР и чл. 2, ал. 3, вр. § 4 от ПЗР на НАРЕДБАТА за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони е следвало да бъде извършена процедура по оценка на съвместимостта му с предмета и целите на опазване на намиращата се в близост защитена зона. Това обстоятелство води до незаконосъобразност на разрешението за строеж, но не и до неговата нищожност, като срока за оспорване незаконосъобразността на РС е изтекъл. По частната жалба. Касателно размера на адвокатското възнаграждение първоинстанционният съд е обсъдил представените по делото писмени доказателства, а така също и фактическата и правна сложност на предмета на спора, като е съобразил размера на адвокатското възнаграждение с тези обстоятелства. Изложени са мотиви, които този съд споделя и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК - препраща към тях. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК. Обжалваните решение и определение като валидни и законосъобразни следва да бъдат оставени в сила, а касационната и частна жалби - без уважение. С оглед изхода на делото по предявената касационна жалба и своевременно направеното искане в тази връзка на М. Хатипоглу следва да се присъдят направените по делото разноски за адвокатска защита в размер на 960 лева, доказани като реално платени. Направено е възражение за прекомерност от страна на процесуалния представител на РДНСК-ЮИР, което този съд не уважава. Намира, че предявените разноски не са прекомерни с оглед обема и сложността на делото и положените адвокатски усилия и труд по проучване, систематизиране на материалите и изготвяне на писмени становища, както и процесуално представителство. По частната жалба разноски не са претендирани, поради което и настоящият състав не присъжда юрисконсултско възнаграждение. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав