Решение № 103 от 5.1.2023 г. на ВАС, VII о.

Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 73, ал. 4 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (Загл. изм. ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.) (ЗУСЕФСУ).

Образувано е по касационна жалба на община Сливен, БУЛСТАТ [номер], със седалище в гр. Сливен, бул. "Цар Освободител" 1, представлявана от кмета С. Радев, чрез процесуален представител адв. Т. Драшков от Софийска адвокатска колегия (САК), срещу Решение 87/09.05.2022 г., постановено по адм. дело 52/2022 г. по описа на Административен съд (АС) Сливен, с което е отхвърлена жалбата на общината против Решение РД-02-36-139/03.02.2022 г. на заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройството и ръководител на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма "Региони в растеж" (ОПРР) 2014 - 2020 г. за определяне на финансова корекция в размер на 5% от допустимите разходи, финансирани със средства от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ), по засегнатите от нарушенията Договор BG16RFOP001-1.015-0003-C01-S-2/13.04.2018 г., на стойност 947 023,08 лева без ДДС, и Договор BG16RFOP001-1.015-0003-C01-S-3/13.04.2018 г., на стойност 1 117 919,85 лева без ДДС, сключени с избрания за изпълнител по обособена позиция (ОП) 1 и ОП 2 по проведената обществена поръчка участник "СЛИВЕН ТРАНСПОРТ" ДЗЗД.

Поддържат се оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1-во и 3-то АПК.

Касаторът излага доводи, обосноваващи основна защитна теза за неправомерно наложена финансова корекция. Развива съображения, че в проведената възлагателна процедура не са допуснати сочените в акта групи нарушения, както следва:

1) на чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2 и ал. 2 и чл. 59, ал. 6 от Закона за обществените поръчки (ЗОП), във връзка с чл. 3, ал. 3 от Закона за Камарата на строителите (ЗКС), квалифицирано като нередност по т. 11, б. "б" от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредба за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, приета с ПМС 57 от 28.03.2017 г., обн., ДВ, бр. 27 от 31.03.2017 г., в сила от 31.03.2017 г. (Наредба за посочване на нередности/Наредбата);

2) на чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2 и ал. 2, във връзка с чл. 63, ал. 1, т. 1 ЗОП, квалифицирано като нередност по т. 11, б. "б" от Приложение 1 към Наредбата;

3) на чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2 и ал. 2 и чл. 59, ал. 2 ЗОП, квалифицирано като нередност по т. 11, б. "б" от Приложение 1 към Наредбата;

4) на чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2 и ал. 2 и чл. 59, ал. 2 ЗОП, квалифицирано като нередност по т. 11, б. "б" от Приложение 1 към Наредбата;

5) на чл. 2, ал. 1, във връзка с чл. 70, ал. 4, ал. 5 и ал. 7, т. 1, т. 2 и т. 3, б. "б" ЗОП, квалифицирано като нередност по т. 11, б. "б" от Приложение 1 към Наредбата, и

6) на чл. 107, т. 2, б. "а", във връзка с чл. 2, ал. 1 ЗОП и чл. 58, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за обществените поръчки (ППЗОП), квалифицирано като нередност по т. 14 от Приложение 1 към Наредбата за посочване на нередности.

Според касатора, решаващият мотив на първостепенния съд по отношение на първата нередност не съответства на приложимия материален закон, т.к. обратно на развитите в обжалвания съдебен акт съображения, условието за вписване в Централния професионален регистър на строителя (ЦПРС) на всички лица от екипа на изпълнителя, които ще са ангажирани със строителството, съобразно разпределението на функциите в обединението, отговаря на нормативната регламентация, съдържаща се в ЗКС, ЗОП и Закона за устройство на територията (ЗУТ). Намира, че предложеното от АС Сливен тълкуване води до заобикаляне на закона, доколкото позволява на участник в обединение, който не е вписан в ЦПРС, да изпълнява дейности, за които законът изрично поставя изискване за съответната регистрация.

Жалбоподателят в настоящото производство възразява срещу извода на АС - Сливен и по втората нередност. Твърди, че поставеното от възложителя изискване за изпълнени сходни по предмет и обем дейности с тези, включени в обхвата на обществената поръчка, обратно на възприетото от решаващия състав, не е ограничително, доколкото категоризираните като "сходни" дейности фигурират и в описанието на поръчката и в този смисъл са гаранция за възможността на участника да изпълни предмета й.

Застъпва теза за неправилност на заключенията на съда и по третата нередност, с аргумент, че условието, относимо към проектантите от екипа на изпълнителя, да притежават пълна проектантска правоспособност по смисъла на Закона за Камарата на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране (ЗКАИИП), не е прекомерно и не оказва възспиращ ефект спрямо участниците, които разполагат с екип от проектанти с ограничена правоспособност. Като аргумент в подкрепа на тезата си сочи, че разликата между двете категории правоспособност по ЗКАИИП се състои в придобития практически опит, а доколкото за възложителя е важно да си гарантира качествено изпълнение, каквото в по-голяма степен презумптивно може да се предложи от лице, което вече е осъществявало дейност в сферата, изискването за наличие на пълна проектантска правоспособност е съответно на материалния закон. Позовава се на практика на Съда на Европейския съюз (СЕС) по тълкуването на Директива 2014/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 година за обществените поръчки и за отмяна на Директива 2004/18/ЕО (Директива 2014/24/ЕС).

Излага съображения, че четвъртата нередност, противно на възприетото от първоинстанционния съд, също не се установява от доказателствата по делото. Поддържа, че изискването участниците да имат в екипа си строителен инженер с професионален опит минимум 5 години или строителен техник съгласно чл. 163а, ал. 2 ЗУТ с професионален опит минимум 7 години, не само отразява нормативното различие между двете квалификации, с оглед продължителността на курса на обучение и изискванията, поставени към тях, но и е проявление на оперативната самостоятелност, която законът предоставя на възложителя да избере най-подходящия изпълнител с оглед техническите и професионалните способности на всеки от участващите в процедурата. На последно място сочи, че съдът неправилно е приел, че изискването е релевантно към техническия ръководител на строежа по смисъла на чл. 163а, ал. 4 ЗУТ, а не към технически правоспособните лица, посочени в чл. 163а, ал. 2 с.з., какъвто е изричният текст в документацията. Двете понятия според касатора не са равнозначни, като второто е с по-широк обхват от първото.

На следващо място, касаторът счита, че и утвърдената по процедурата методика за комплексна оценка не обосновава визираното в акта нарушение, поради което не е допусната и петата, вменена на бенефициера, нередност. Позовавайки се на съдебна практика на Върховния административен съд, мотивира съображения, че твърденията за липса на яснота в методиката не водят автоматично до извод за нарушаващо предписанието на чл. 33, ал. 1 ППЗОП оценяване пълнотата на предоставената информация. Не споделя тезата на административния орган, подкрепена и от първостепенния съд, че предвиденият алгоритъм за оценяване съдържа неясни думи и изрази, които допускат субективен прочит.

По съображения, че изборът на изпълнител по ОП 1 е в пълно съответствие с приложимите правила и при спазване на оценъчния механизъм по процедурата, мотивира извод за липса на нередността, квалифицирана от административния орган по т. 14 от Приложение 1 към Наредбата.

По изложените съображения претендира отмяна на обжалваното съдебно решение и произнасяне по съществото на спора с отмяна на атакувания индивидуален административен акт. Моли за присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски, вкл. адвокатско възнаграждение, за което представя списък на основание чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Ответникът ръководителят на УО (РУО) на ОПРР 2014 - 2020 г., в писмен отговор, подаден чрез процесуален представител - юрк. А. Събева, оспорва касационната жалба. С отричащи основателността й доводи, моли обжалваният съдебен акт да се остави в сила. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното от касатора адвокатско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежно легитимирана страна. Разгледана по същество, на посочените в нея основания и в обхвата на служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, съдът приема същата за неоснователна, по следните съображения:

С атакувания съдебен акт е отхвърлена жалбата на община Сливен срещу Решение РД-02-36-139/03.02.2022 г. на заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройството и РУО на ОПРР 2014 - 2020 г. за определяне на финансова корекция в размер на 5% от допустимите разходи, финансирани със средства от ЕСИФ, по засегнатите от нарушенията Договор BG16RFOP001-1.015-0003-C01-S-2/13.04.2018 г., на стойност 947 023,08 лева без ДДС, и Договор BG16RFOP001-1.015-0003-C01-S-3/13.04.2018 г., на стойност 1 117 919,85 лева без ДДС, сключени с избрания за изпълнител по ОП 1 и ОП 2 по проведената обществена поръчка участник "СЛИВЕН ТРАНСПОРТ" ДЗЗД.

За да постанови този правен резултат, съдът е приел от фактическа страна, че община Сливен е бенефициер по сключен с Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (АДПБФП) BG16RFOP001-1.015-0003-C01, по процедура за директно предоставяне BG16RFOP001-1.015 "Изпълнение на интегрирани планове за градско възстановяване и развитие 2014 - 2020".

За разходване на средствата по така сключения договор община Сливен е провела процедура по възлагане чрез публично състезание по чл. 18, ал. 1, т. 12 от ЗОП на обществена поръчка с предмет: "Инженеринг/изработване на инвестиционен проект, извършване на авторски надзор и изпълнение на строителни и монтажни работи/на строително-монтажните работи на обекти: "Въвеждане на мерки за достъпност на спирките от МГОТ", "Благоустройство на крайни спирки на градския транспорт" и "Изграждане на велоалеи и съоръжения за колоездене", с три обособени позиции.

В резултат на проведената процедура с избрания за изпълнител участник по ОП 1 и ОП 2 "СЛИВЕН ТРАНСПОРТ" ДЗЗД, са сключени Договор BG16RFOP001-1.015-0003-C01-S-2/13.04.2018 г., на стойност 947 023,08 лева без ДДС, и Договор BG16RFOP001-1.015-0003-C01-S-3/13.04.2018 г., на стойност 1 117 919,85 лева без ДДС.

Обществената поръчка е била предмет на последващ административен контрол, при който са установени шест групи нарушения с потенциален финансов ефект, както следва:

На първо място, в обявлението за обществената поръчка, както и в документацията за участие (Раздел V "Критерии за подбор", т. 1 "Годност (правоспособност) за упражняване на професионална дейност"), възложителят е поставил изискване участникът да има регистрация в ЦПРС към Камарата на строителите за изпълнение на строежи от категорията строеж, в която попада обектът на съответната ОП на поръчката, както следва: 1. За ОП 1 - втора група, III категория; 2. За ОП 2 - самостоятелна група с подразделение по КИД -2008- 42. 99; 43. 99; 43. 39, съгласно чл. 6 от Правилника за реда за вписване и водене на ЦПРС; 3. За ОП 3 - самостоятелна група с подразделение по КИД - 2008 - 42. 99; 43. 99; 43. 39, съгласно чл. 6 от Правилника за реда за вписване и водене на ЦПРС, а за чуждестранни лица - в аналогични регистри съгласно законодателството на държавата членка, в която са установени или на друга държава страна по Споразумението за ЕИП.

Уточнено е, че в случай на обединение, изискването се отнася до участника/участниците, които ще извършват дейностите по строителство.

Проверяващите са формулирали извод, че поставеното условие ограничава участието на лица, които са членове на обединение и по аргумент от чл. 3, ал. 3 ЗКС имат право да извършват строителни дейности, но не са вписани в ЦПРС, с което е допуснато нарушение на чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2 и ал. 2 и чл. 59, ал. 6 ЗОП.

На следващо място е констатирано, че в обявлението за обществената поръчка, както и в документацията за участие (Раздел V "Критерии за подбор", т. 3 "Минимални изисквания към техническите и професионални способности"), са поставени следните изисквания:

1) "Всеки участник да е изпълнил дейности с предмет и обем, идентични или сходни с тези на съответната обособена позиция на поръчката, както следва: 1.1. проектиране, идентично или сходно с предмета и обема на съответната обособена позиция на настоящата обществена поръчка, изпълнено през последните 3 години, считано от датата на подаване на офертата. 1.2. изпълнението на СМР /строителство и/или проектиране и изпълнение на строеж/, идентично или сходно с предмета и обема на съответната обособена позиция на настоящата обществена поръчка, изпълнено през последните 5 /пет/ години, считано от датата на подаване на офертата."

Посочено е, че под проектиране, респ. строителство, "сходно" с предмета и обема на поръчката, следва да се разбират "услуги по изработване на технически инвестиционни проекти, свързани с реализация на", респ. "строително-монтажни работи по": За ОП 1: полагане на настилки 24 000 кв.м., полагане на асфалтови настилки 6000 кв.м., ремонт/полагане на тротоарна настилка 460 кв.м. и бордюри 11 500 м. За ОП 2: полагане на настилки 900 кв.м., полагане на асфалтови настилки 900 кв.м., ремонт/полагане на тротоарна настилка 20 000 кв.м. и бордюри 5500 м. За ОП 3: полагане на тротоарна настилка 135 кв.м.; изграждане на ВиК канализация в сгради 45 м.; изграждане на ел. инсталация в сгради 90 м.

Контролните органи са счели, че с поставянето на изискването за изпълнени дейности, сходни с предмета и обема на поръчката, е стеснен прекомерно и необосновано обхватът на възможния сходен опит, от една страна, а от друга, кумулативното изброяване на дейностите противоречи на установената практика да се оценява участието в една сходна дейност, а не в повече. Установено е нарушение на чл. чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2 и ал. 2, във връзка с чл. 63, ал. 1, т. 1 ЗОП.

2) "Участниците по ОП 2 да разполагат с персонал - екип от проектанти и ръководен състав със следните минимални изисквания към тях:

1. Архитект, който да отговаря на следните минимални изисквания: а) да притежава пълна проектантска правоспособност по ЗКАИИП или еквивалент;

2. Конструктор, отговарящ на следните минимални изисквания: а) да притежава пълна проектантска правоспособност по ЗКАИИП или еквивалент;

3. Проектант по част "Пътна", който да отговаря на следните минимални изисквания: а/ да притежава пълна проектантска правоспособност по ЗКАИИП или еквивалент;

4. Проектант по част "Геодезия" - инженер, който да отговаря на следните минимални изисквания: а/ да притежава пълна проектантска правоспособност по ЗКАИИП или еквивалент".

Позовавайки се на чл. 7, ал. 3, т. 2 ЗКАИИП, чието нормативно предписание позволява на архитектите и инженерите с ограничена проектантска правоспособност да изработват проекти по част "Архитектурна", респ. да изработват проекти за строежите от пета и шеста категория, и доколкото процесната обществена поръчка има за предмет именно строеж от шеста категория, органите са счели изискването за пълна проектантска правоспособност за ограничително. Обосновано е нарушение на чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2 и ал. 2 и чл. 59, ал. 2 ЗОП.

3) "Участниците по ОП 1 и ОП 2 да разполагат с екип, в който да е включен "Строителен инженер с професионален опит минимум 5 г. или строителен техник съгласно чл. 163а, ал. 2 от ЗУТ с професионален опит минимум 7 г. - 1 бр.".

Доколкото разпоредбата на чл. 163а, ал. 4 ЗУТ не прави разграничение между двете технически правоспособни лица строителен инженер и строителен техник, проверяващите са стигнали до извод, че възложителят, в противоречие с чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2 и ал. 2 и чл. 59, ал. 2 ЗОП, е поставил различни условия досежно продължителността на професионалния им опит.

Наред с горното, е установена и незаконосъобразност на утвърдената по процедурата методика за комплексна оценка.

Въведен е показател 1.1. "Работна програма за изпълнение на строителството", с коефициент 25%, който предвижда, че 25 точки получава техническо предложение, в което участникът е гарантирал изпълнението на основните заложени в поръчката дейности, посочени от възложителя в техническата спецификация, като същите са съобразени със спецификата и местоположението на изпълнение, необходимостта от подготвителни дейности, атмосферните условия.

Предвидено е при реализацията на обекта да бъдат използвани методи и техники на работа, които ще допринесат за всяко едно от изброените обстоятелства:

• оптимизиране на работния процес, водещо до съкратени срокове за изпълнение на дейността, без това да повлияе на занижаване на качеството;

• ограничаване шумовото замърсяване в района на изпълнение; ограничаване на замърсяването на околната среда и въздуха (прахово замърсяване, замърсяване на сградна, пътна и др. инфраструктура, депониране на отпадъци).

Записано е, че ключовите моменти в технологично и организационно отношение "гарантират техническите преимущества на конкретното предложение".

По отношение на показател 1.2. "Управление на критични точки" (УКТ), е предвидено оценяване с:

5 точки - за оферта, в която "в описанието на мерките за предотвратяване/преодоляване, управление на една или няколко от посочените "критични точки", участникът декларира единствено готовност на свой риск да приеме последиците при възникването на описаните точки - по същество не предлага адекватни мерки за управлението им;

10 точки - ако е налице най-малко едно от следните обстоятелства:

• не е оценена степента на влияние и/или вероятност за настъпване на критичните точки или оценките са формално описани, без да са обвързани със спецификата на изпълнение;

• предложените от участника мерки имат формален и/или пожелателен характер, без да са обвързани със спецификата на изпълнение;

• предлаганите мерки, организация и предвидени ресурси от участника не гарантират изцяло недопускане и/или ефективно предотвратяване и преодоляване на някоя от "критичните точки", респективно последиците от настъпването й.

Посочени са и възможните рискове под формата на конкретно изброени "критични точки". Дадени са дефиниции на използваните в методиката понятия "ефективен", "адекватен" и "формално". Според документацията "ефективен" в най-общия смисъл показва отношението на постигнатия резултат спрямо поставената цел, ефективността е свързана с целесъобразността на действията, "адекватен" е напълно съответстващ; отговарящ на нуждите и очакванията, а "формално" представлява немотивирано или ненасочено към конкретната критична точка".

Според проверяващите, методиката е в противоречие с разпоредбите на чл. 2, ал. 1, във връзка с чл. 70, ал. 4, ал. 5 и ал. 7, т. 1, т. 2 и т. 3, б. "б" ЗОП, т.к. не позволява обективно съпоставяне на офертите, не гарантира съответен на закона алгоритъм за оценяване, не предоставя необходимата информация на участниците и предвижда оценка на пълнотата на предоставените данни.

Всички гореописани нарушения са подведени под състава на нередност по т. 11, б. "б" от Приложение 1 към Наредбата за посочване на нередности.

Отделно от това, е констатирано и нарушение на чл. 107, т. 2, б. "а", във връзка с чл. 2, ал. 1 ЗОП и чл. 58, ал. ППЗОП, квалифицирано като нередност по т. 14 от Приложение 1 към Наредбата. Този извод е мотивиран по съображения за неправилна оценка на офертата, подадена от избрания за изпълнител участник.

След проведена процедура по чл. 73, ал. 2 ЗУСЕФСУ, в рамките на която бенефициерът е подал своето възражение, РУО на ОПРР 2014 - 2020 г., възприемайки изцяло констатациите от извършения административен контрол и отхвърляйки опровергаващите ги доводи, е издал оспорения административен акт, с който поради извод за наличие на вменените нарушения е определил финансова корекция за шестте констатирани нередности в общ размер на 5% от допустимите разходи по засегнатите от нарушенията договори за обществена поръчка.

Въз основа на така установената фактическа обстановка и след анализ на относимата правна уредба на съюзно и национално ниво съдът е приел, че оспореният пред него индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на процедурата по чл. 73 ЗУСЕФСУ, в предвидената от закона писмена форма и с посочване на фактическите и правните основания за постановяването му. При преценката за съответствието на наложената финансова корекция с материалния закон, съдът е съобразил регламентацията на описаните нормативни разпоредби, като я е анализирал във връзка с твърденията за "нередност" по т. 11, б. "б" и т. 14 от Приложение 1 към Наредбата. Приел е за законосъобразен обективираният в оспорения акт извод на РУО по отношение на първата нередност, по съображения, че поставеното изискване за вписване в ЦПРС създава неравнопоставеност между участниците, т.к. един от тях поради факта, че по правноорганизационната си форма е обединение, ще трябва да надхвърли минималните изисквания толкова пъти, колкото са неговите членове. Приета е за осъществена и втората нередност, по аргумент от разпоредбата на чл. 63, ал. 1, т. 1 ЗОП, която не предвижда възможност за изброяване на повече от една сходни дейности, и то в условията на кумулация, какъвто е процесният случай. Съдът е споделил извода на РУО и по отношение на третата нередност, като е мотивирал становището си с изричното предписание на чл. 7, ал. 3, т. 2 ЗКАИИП, позволяващо на проектантите да предоставят аналогични на предмета на поръчката проектантски услуги, притежавайки ограничена проектантска правоспособност, а не пълна. Според съда, четвъртата нередност също е установена правилно, доколкото законът приравнява двете квалификации строителен инженер и строителен техник, а проведената от възложителя разлика в селектирания професионален опит ограничава от участие икономически оператори, разполагащи в екипа си със строителен техник с повече от 5 г., но по-малко от 7 г. стаж в областта. Обоснован е извод за правилност на констатацията и по петата нередност. АС - Сливен е приел, че възложителят е утвърдил незаконосъобразна методика за оценка, която позволява присъждане на точки на неотговарящи на минималните изисквания технически предложения, не предполага обективно съпоставяне на офертите и съдържа оценъчен механизъм на информацията, съдържаща се в подадените оферти. В заключение съдът е потвърдил извода на РУО и по отношение на шестата нередност с аргумент, че участникът, избран за изпълнител по ОП 1, действително не е предложил мерки по две от надграждащите обстоятелства, за което незаконосъобразно е получил точки и е оценен най-високо.

По изложените съображения АС - Сливен е отхвърлил жалбата на община Сливен против атакуваното волеизявление на РУО на ОПРР 2014 - 2020 г. за определяне на финансова корекция.

Решението е правилно като краен резултат.

Страните не спорят по фактите, както и в частта относно компетентността на органа, издал обжалвания административен акт, спазването на формата и процедурата по издаването му, поради което в тази част мотивите на касационната инстанция препращат към първоинстанционното решение и по аргумент от нормата на чл. 221, ал. 2, изр. 2-ро АПК не следва да бъдат повторно възпроизвеждани.

Спорът, предвид застъпените пред касационната инстанция защитни тези, е по приложението на материалния закон от решаващия състав на първостепенния съд в контекста на осъщественото от административния орган властническо правомощие.

Наличието на шест вменени групи нарушения обуславя разделното им изследване в изложението по-долу.

Анализът на първите три нарушения предполага някои терминологични бележки:

Процедурите за възлагане на обществени поръчки, уредени в ЗОП, са способ за задоволяване на потребностите на възложителите с предмет строителство, услуги или доставки на стоки, при ефективно разходване на публичните средства, средствата, предоставяни от европейските фондове и програми и тези на дружествата и предприятия, които са възложители по смисъла на ЗОП. При възлагане на обществена поръчка възложителят има право да извърши проверка на годността и потенциала на участниците да изпълнят поръчката, използвайки за целта подходящи критерии за подбор. Чрез тях по същество възложителят определя минимални изисквания за допустимост на участниците във връзка с участието им в процедурата за възлагане на обществена поръчка, за да прецени способността на всеки от тях да изпълни точно поръчката в случай, че бъде избран за изпълнител. В рамките на оперативната самостоятелност на възложителя е да определи изискванията към потенциалните участници, като при спазване на разпоредбата на чл. 2, ал. 2 ЗОП, е необходимо същите да не ограничават конкуренцията чрез включване на условия или изисквания, които дават необосновано предимство или необосновано ограничават участието на стопански субекти в обществените поръчки и които не са съобразени с предмета, стойността, сложността, количеството или обема на обществената поръчка. При определянето на изискванията спрямо участниците е необходимо да се спазват принципите на Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) и по-специално тези за свободно движение на стоки, свобода на установяване и свобода на предоставяне на услуги и взаимно признаване, както и с произтичащите от тях принципи на равнопоставеност и недопускане на дискриминация (чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОП), свободна конкуренция (т. 2) пропорционалност (т. 3), публичност и прозрачност (т. 4). В този смисъл преценката за законосъобразност на извършената финансова корекция чрез отмяна на финансова подкрепа със средства от ЕСИФ е обусловена от проверка доколко възложителят при въвеждане на изискванията и критериите за допустимост е спазил границите на оперативната самостоятелност и не е нарушил забраната, въведена с императивната разпоредба на чл. 2, ал. 2 ЗОП, принципите, заложени в чл. 2, ал. 1 от закона, а в контекста на повдигнатия пред настоящата инстанция правен спор и дали са съобразени специфичните изисквания на чл. 59, ал. 6, чл. 63, ал. 1, т. 1, чл. 59, ал. 2 ЗОП и чл. 3, ал. 3 ЗКС.

По отношение на нарушението на чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2 и ал. 2 и чл. 59, ал. 6 ЗОП, във връзка с чл. 3, ал. 3 ЗКС, квалифицирано като нередност по т. 11, б. "б" от Приложение 1 към Наредбата за посочване на нередности:

Видно от обстоятелствената част на атакувания административен акт, изводът за нарушение на чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2 и ал. 2 и чл. 59, ал. 6 ЗОП, във връзка с чл. 3, ал. 3 ЗКС, е фактически обоснован с констатацията, че в публикуваното по процесната възлагателна процедура обявление е заложено изискване за регистрация в ЦПРС към Камарата на строителите за изпълнение на строежи от категорията строеж, в която попада обектът на съответната ОП на поръчката, като за участници, които по правноорганизационната си форма са обединения е предвидено условието да се прилага по отношение на тези членове в него, които ще извършват дейностите по строителството.

Между страните не е спорно, а и се установява от ангажираната по делото доказателствена съвкупност, че органът правилно е възпроизвел съдържанието на поставените към участниците в процедурата по възлагане изисквания.

Правилен е и крайният извод за наличие на нарушение, обосноваващо определяне на финансова корекция в тежест на община Сливен.

Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 2 ЗКС строителите, изпълняващи строежи от първа до пета категория по чл. 137, ал. 1 ЗУТ или отделни видове строителни и монтажни работи, посочени в НКИД позиция "Строителство", подлежат на вписване в ЦПРС. Процедурата по регистрация е регламентирана в Глава Трета от Правилника за реда за вписване и водене на ЦПРС (Правилника). В зависимост от наличието, респ. липсата, на предвидените в Правилника предпоставки, се издава удостоверение по образец, утвърден от Управителния съвет на Камарата на строителите, или мотивирано се отказва издаването на такова. (Сравн: чл. 15 и чл. 33 Правилника).

Видно е, че законът регламентира като положителна предпоставка за законосъобразното упражняване на конкретни строителни дейности, а именно строежите от първа до пета категория и тези, посочени в НКИД, позиция "Строителство", фактът на надлежно вписване на съответния изпълнител в ЦПРС. Доколкото строителството безспорно представлява широкопрофилна дейност, която не се изчерпва с извършването на дейностите, за които законът изисква вписване, а включва множество други, често освободени от подобен режим компоненти, нерядко се наблюдава сдружаване на физически и юридически лица под правноорганизационната форма на обединенията. Разпоредбата на чл. 3, ал. 3 ЗКС специално регламентира възможността за съвместно упражняване на строителната дейност от обединения, като предвижда, че поне един участник от обединението следва да бъде вписан в регистъра. Правилото не следва да се тълкува изолирано, а подлежи на систематично тълкуване във своята взаимовръзка със следващата алинея, според чието предписание участието в обединението по ал. 3 не поражда права за лицата, които не са вписани в регистъра, самостоятелно да изпълняват строежи или отделни строителни и монтажни работи по ал. 2.

Преобладаваща е съдебната практика на Върховния административен съд, която и настоящият съдебен състав споделя, че при изпълнение на строителни дейности от обединение, изискването за вписване е относимо към всички тези лица, които изпълняват дейности, попадащи в приложното поле на чл. 3, ал. 2 ЗКС. Хипотезата, регламентирана в ал. 3 с.з., е налице тогава, когато единствено регистрираното в ЦПРС лице ще бъде ангажирано с дейностите по ал. 2, а други участници в обединението, в което членува и то, ще изпълняват строителни и други дейности, които не са подчинени на режима по ал. 2. Тогава, когато разпределението на функциите, предвидено в договора за обединението, регламентира повече от едно лице да изпълнява дейности, за които се изисква вписване в ЦПРС съгласно чл. 3, ал. 2 ЗКС, всички тези лица следва да бъдат надлежно вписани по предвидения ред. Съответно тези, които ще бъдат ангажирани с дейности, които не представляват строежи от първа до четвърта категория или отделни строителни работи, описани в НКИД, раздел "Строителство", не са засегнати от правилото на чл. 3, ал. 2 от закона. В този смисъл: Решение 752/28.01.2022 г., постановено по адм. дело 8122/2021 г., VII о. на Върховния административен съд, Решение 8207/06.07.2021 г., постановено по адм. дело 5283/2021 г., IV о. на Върховния административен съд, Решение 13097/21.12.2021 г., постановено по адм. дело 7410/2021 г., VII о. на Върховния административен съд, Решение 8094/05.07.2021 г., постановено по адм. дело 1226/2021 г., VII о. на Върховния административен съд, Решение 5816/13.05.2021 г., постановено по адм. дело 12787/2020 г., VII о. на Върховния административен съд, Решение 3834/25.03.2021 г., постановено по адм. дело 12891/2020 г., VII о. на Върховния административен съд, Решение 9199/16.08.2021 г., постановено по адм. дело 5358/2021 г., VII о. на Върховния административен съд, Решение 7125/14.06.2021 г., постановено по адм. дело 13065/2020 г., VII о. на Върховния административен съд, Решение 2031/02.03.2022 г., постановено по адм. дело 10373/2021 г., VII о. на Върховния административен съд, Решение 1298/10.02.2022 г., постановено по адм. дело 8157/2021 г., VII о. на Върховния административен съд, Решение 9193/16.08.2021 г., постановено по адм. дело 1366/2021 г., VII о. на Върховния административен съд, Решение 5928/18.05.2021 г., постановено по адм. дело 1881/2021 г., VII о. на Върховния административен съд, Решение 3231/05.04.2022 г., постановено по адм. дело 11133/2021 г., VII о. на Върховния административен съд, Решение 9283/24.08.2021 г., постановено по адм. дело 3912/2021 г., VII о. на Върховния административен съд, Решение 3176/05.04.2022 г., постановено по адм. дело 7979/2021 г., VII о. на Върховния административен съд, Решение 9285/24.08.2021 г., постановено по адм. дело 5049/2021 г., VII о. на Върховния административен съд, Решение 11460/11.11.2021 г., постановено по адм. дело 7507/2021 г., VII о. на Върховния административен съд и други.

В случая изискването касае участие на обединения и предвижда вписване на всички участници в него, които ще изпълняват дейностите по строителството.

Съгласно чл. 59, ал. 6 ЗОП при участие на обединения, които не са юридически лица, съответствието с критериите за подбор се доказва от обединението участник, а не от всяко от лицата, включени в него, с изключение на съответна регистрация, представяне на сертификат или друго условие, необходимо за изпълнение на поръчката, съгласно изискванията на нормативен или административен акт и съобразно разпределението на участието на лицата при изпълнение на дейностите, предвидено в договора за създаване на обединението. Доколкото изискването за вписване в ЦПРС е следствие от предписание на нормативен акт - Арг.: чл. 3, ал. 2 ЗКС, приложимо в случая се явява описаното във втората част на изречението изключение. В този смисъл текстът на инкорпорираното в обявлението условие следва да бъде съобразен с предложеното по-горе тълкуване на персоналния обхват на нормата на чл. 3, ал. 2 ЗКС, т.к. именно регистрацията по чл. 3, ал. 2 ЗКС се явява "друго условие, необходимо за изпълнение на поръчката, съгласно изискванията на нормативен акт" по смисъла на чл. 59, ал. 6 ЗОП. Следователно, за да е съответно на закона, изискването за вписване в ЦПРС следва да се отнася единствено до тези участници в обединението, които с оглед разпределението, предвидено в договора за създаването на обединението, ще извършват строежи от първа до пета категория по смисъла на ЗУТ, както и отделни дейности, посочени в НКИД, позиция "Строителство", и следва да остане неприложимо за членове от обединението, които ще са ангажирани с дейности, различни от посочените.

Изискването всички лица, които ще изпълняват дейностите по строителството да са вписани в ЦПРС е ограничително по смисъла на чл. 11, б. "б" от Приложение 1 към Наредбата, т.к. словосъчетанието "дейности по строителството" е събирателно както за дейностите, които изискват вписване по смисъла на чл. 3, ал. 2 ЗКС, така и за тези, които не са подчинени на този режим, но са част от строителството. В контекста на изложеното, както органът правилно е установил, е оказан разубеждаващ ефект у участниците-обединения, в чийто състав има лица, които не са вписани в ЦПРС, но съгласно разпределението на функциите, указано в договора за създаване на обединението, ще изпълняват дейности, за които законът не изисква регистрация по смисъла на чл. 3, ал. 2 ЗКС, и могат да ги осъществяват по силата на разпоредбата на ал. 3 с.з. Възложителят не е обърнал внимание на диференциацията, която прави законът между строителните дейности и факта, че едни от тях се осъществяват от вписани в ЦПРС субекти, а други могат да бъдат изпълнявани и от лица, които по силата на договора за обединението, в което членуват, са се сдружили с такива, притежаващи подобна регистрация. В този смисъл е и актуалната съдебна практика на съда, постановена по аналогични правни казуси. (Виж например: Решение 8094/05.07.2021 г., постановено по адм. дело 1226/2021 г., VII о. на Върховния административен съд, Решение 1841/12.02.2021 г., постановено по адм. дело 10689/2020 г., VII о. на Върховния административен съд, Решение 9199/16.08.2021 г., постановено по адм. дело 5358/2021 г., VII о. на Върховния административен съд, Решение 7125/14.06.2021 г., постановено по адм. дело 13065/2020 г., VII о. на Върховния административен съд и други).

Изложеното налага споделяне извода на съда за наличие на визираните в акта на РУО нарушения на чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2 и ал. 2 и чл. 59, ал. 6 ЗОП, във връзка с чл. 3, ал. 3 ЗКС. Правилно е и квалифицирането им като нередност по т. 11, б. "б" от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 Наредбата за посочване на нередности "Използване на основания за отстраняване, критерии за подбор, критерии за възлагане, условия за изпълнение на поръчката, или технически спецификации, които не са дискриминационни по смисъла на т. 10 от настоящото приложение, но ограничават достъпа на кандидатите или участниците."

По отношение на нарушението на чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2 и ал. 2, във връзка с чл. 63, ал. 1, т. 1 ЗОП, квалифицирано като нередност по т. 11, б. "б" от Приложение 1 към Наредбата за посочване на нередности:

Изводът на административния орган, потвърден и от първостепенния съд, в тази част е обоснован с твърдението, че поставеното в Раздел III "Правна, икономическа, финансова и техническа информация" минимално изискване за кандидатстване по ОП 1 и ОП 2 предполага участникът да е изпълнил всички изброени в съдържанието му дейности, които поради необоснованата си конкретика, прекомерно стесняват обхвата на понятието за "сходна" на предмета на поръчката по смисъла на чл. 63, ал. 1, т. 1 ЗОП дейност и в този смисъл се ограничава участието на икономически оператори, които обективно имат качествата да изпълнят възлаганата работа.

Законосъобразността на горното заключение е обусловена от сравнителен анализ на предмета на обществената поръчка, от една страна, и дейностите, дефинирани от възложителя като "сходни" по смисъла на чл. 63, ал. 1, т. 1 ЗОП, от друга.

Дейностите, очертани като "сходни" с предмета и обема на поръчката, в частта по ОП 1, се свеждат до полагане на настилки 24 000 кв.м., полагане на асфалтови настилки 6 000 кв.м., ремонт/полагане на тротоарна настилка 460 кв.м. и бордюри 11 500 кв.м., а за ОП 2 до полагане на настилки 900 кв м., полагане на асфалтови настилки 900 кв.м ., ремонт/полагане на тротоарна настилка 20 000 кв.м. и бордюри 5 500 кв.м.

Видно от утвърдената по процедурата документация за участие, предметът на обществената поръчка е инженеринг (изработване на инвестиционен проект, извършване на авторски надзор и изпълнение на строително-монтажни работи) на три обекта в гр. Сливен. По ОП 1 е предвидено да се изгради мрежа от велосипедни трасета с транспортна и рекреативна насоченост, с транзитни (главни) и довеждащи (второстепенни) алеи, както и да се обособи "Зона 30" за обслужващите велосипедни връзки. От своя страна, идейният проект по ОП 2 включва разработване на площадки върху тротоарите за организиране на 6 бр. типове спирки за МГОТ и улеснен достъп на хора с увреждания. Конкретните строително-монтажни работи по изграждане на велоалеите и съоръженията за колоездене (предмет на изпълнение по ОП 1) са обобщени в приложена на л. 60 и л. 61 от първоинстанционното дело индикативна количествена сметка (ИКС), а тези по въвеждане на мерки за достъпност на спирките от МГОТ (предмет на изпълнение по ОП 2) в ИКС, намираща се на л. 65 и л. 66 от първоинстанционното дело.

Прегледът на двете схеми показва, че предвидените за изпълнение по двете обособени позиции дейности включват само част от описаните като "сходни" в разглежданото изискване дейности.

По ОП 1 например, е планирано да се извърши направа на тротоарна настилка уплътнен пласт чакъл 20 см, пясък, тротоарни плочи - 922 кв. м., на бул. "Панайот Хитов", полагане на уплътнена трошеноманенна настилка 25 см 668 куб.м., както и асфалтова настилка битуминизирана основа 6 см.; плътен асфалтобетон 4 см. 1 782 кв.м. на бул. "Христо Ботев", полагане на уплътнена трошеноманенна настилка 25 см 600 куб.м., и асфалтова настилка битуминизирана основа 6 см.; плътен асфалтобетон 4 см. 2000 кв.м. на бул. "Бургаско шосе", асфалтова настилка плътен асфалтобетон 4 см. 1324 кв.м. на бул. "Стефан Караджа" 1, полагане на уплътнена трошеноманенна настилка 25 см 82, 5 куб.м., както и асфалтова настилка - битуминизирана основа 6 см.; плътен асфалтобетон 4 см. 660 кв.м. на бул. "Шести септември" 2, направа на тротоарна настилка уплътнен пласт чакъл 20 см, пясък, тротоарни плочи при кръстовище 25 кв. м. на бул. "Хаджи Димитър" 2, направа на тротоарна настилка уплътнен пласт чакъл 20 см, пясък, тротоарни плочи 400 кв.м. на бул. "Хаджи Димитър" 3, направа на тротоарна настилка уплътнен пласт чакъл 20 см, пясък, тротоарни плочи 60 кв.м., полагане на уплътнена трошеноманенна настилка 25 см 65 куб.м., както и асфалтова настилка - битуминизирана основа 6 см.; плътен асфалтобетон 4 см 225 кв.м. на бул. "Братя Миладинови" 2, полагане на уплътнена трошеноманенна настилка 25 см 56 куб.м., както и асфалтова настилка - битуминизирана основа 6 см.; плътен асфалтобетон 4 см 180 кв.м. на бул. "Георги Данчев". Следователно сумирано се изисква да се извършат следните дейности по направа и полагане на настилки: 1) по направа на тротоарна настилка уплътнен пласт чакъл 20 см, пясък, тротоарни плочи 1 407 кв.м.; 2) по полагане на уплътнена трошеноманенна настилка 25 см 1471,5 куб.м.; 3) асфалтова настилка битуминизирана основа 6 см.; плътен асфалтобетон 4 см. 6 171 кв.м., т.е. общо за полагане на настилки 7 578 кв.м. и 1471,5 куб.м. Предвидени са и дейности по рязане на асфалтова настилка с фугорез общо 6786 кв.м., разбиване на асфалтова настилка, натоварване и извозване на отпадъка общо 4 202 кв.м., демонтаж на тротоарна настилка общо 2792 кв. м., изкопаване на земни маси 30 см., натоварване и извозване общо 1900 куб. м., фрезоване на съществуваща асфалтова настилка 1324 кв. м., т.е. общо 15 104 кв.м. и 1900 куб.м. Част от описаните в индикативната схема дейности е и полагането на бордюри (бетонови 50/15/25, и легнали 50/10/25), общо от 12 060 м.

По ОП 2 е планирано да се извършат дейности като: доставка и монтаж на тротоарна настилка 366 кв.м. за Спирка 1, 171 кв.м. за Спирка 2, 185 кв.м. за Спирка 3, 132 кв.м. за Спирка 4, 97 кв.м. за Спирка 5, 97 кв.м. за Спирка 6, т. е. общо 1048 кв.м., полагане на улични бордюри за снижаване и легнали бордюри общо 292 м.

Очевидно е разминаването между обема на дейностите, включени в предмета на обществената поръчка, по съответната ОП, от една страна, и този, следващ от дефиницията за "сходно" строителство, респ. проектантски услуги, от друга. Извършеният анализ на дейностите по ОП 1 показва, че полагането на настилки е в размер на 7 578 кв. м. и 1471,5 куб. м., от които асфалтови - 6 171 кв.м., ремонтът на настилки е общо 15 104 кв.м. и 1900 куб.м., а полагането на бордюри - 12 060 м. В контекста на дефиницията, дадена от възложителя, очевидно несъответно на така очертания предмет по ОП 1, е изискването за опит в полагането на настилки 24 000 кв.м., т.к. общият обем на тази дейност по поръчката е около три пъти по-малък. Аналогично, по отношение на ОП 2 е създадено необосновано ограничение на участниците в процедурата по възлагане, т.к. е изискан опит в полагането/ремонта на тротоарни настилки 20 000 кв.м., при положение, че общият обем на тези дейности, видно от приложената схема, е едва 1048 кв.м. Доколкото в описанието на дейностите по ОП 2 е предвидено и полагане на бордюри 292 м., а възложителят е изискал аналогичен опит, но за 5 500 кв.м., то това условие също не отговаря на нуждите на поръчката.

По изложените съображения е правилен изводът на РУО на ОПРР 2014 - 2020 г. за наличие на нарушение на чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2 и ал. 2, във връзка с чл. 63, ал. 1, т. 1 ЗОП. В противоречие с принципите за равнопоставеност, свободна конкуренция и недопускане на дискриминация, необосновано е ограничено участието на такива икономически оператори в процедурата по възлагане, които обективно биха могли да изпълнят предмета на поръчката, доколкото са придобили предходен опит в идентични или сходни дейности по смисъла на чл. 63, ал. 1, т. 1 ЗОП, но не отговарят на прекомерно завишеното условие, поставено от възложителя при описанието на дефиницията за "сходни" строително-монтажни работи и проектиране. За прецизност следва да се посочи, че настоящата инстанция не споделя мотивите на първостепенния съд, че възложителят е изискал опит в повече от две сходни дейности, което е в нарушение на посочената разпоредба на ЗОП. Преценката за сходство се прави на база на предмета на поръчката. Доколкото същият е многокомпонентен, изброяването на различни по своята същност дейности не водят до извод, че е изискан опит в множество "сходни дейности" по смисъла на закона. Тъкмо напротив щом съвкупността от дадени действия очертава предмета на поръчката, "сходна" дейност по смисъла на чл. 63, ал. 1, т. 1 ЗОП е именно подобна като вид и обем съвкупност.

Правилен е и изводът на съда за относима правна квалификация на нередността по т. 11, б. "б" Наредбата за посочване на нередности.

По отношение на нарушението на чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2 и ал. 2 и чл. 59, ал. 2 ЗОП, квалифицирано като нередност по т. 11, б. "б" от Приложение 1 към Наредбата за посочване на нередности:

Между страните не е спорно, а и от приложените по делото доказателства е видно, че община Сливен, в качеството си на възложител по разглежданата процедура, е поставила изискване към участниците по ОП 2 да разполагат с архитект, конструктор, проектант по част "Пътна" и проектант по част "Геодезия", които да притежават пълна проектантска правоспособност. Спорът е очертан от противоречието в тезите на касатора и ответника по отношение съответствието на подобно изискване с материалния закон, и по-специално с разпоредбите на чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2 и ал. 2 и чл. 59, ал. 2 ЗОП.

От неоспореното твърдение на РУО, потвърдено с направена от същия привръзка към представено от бенефициера в производството по верификация разрешение за строеж, се установява, че обектът на интервенция по ОП 2 е строеж шеста категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 6 ЗУТ.

По силата на чл. 7, ал. 1 ЗКАИИП лицата, получили дипломи от акредитирано висше училище с професионална квалификация "архитект", "ландшафтен архитект", "урбанист", "строителен инженер" или "инженер" с образователно-квалификационна степен "магистър", притежават ограничена проектантска правоспособност и могат да предоставят проектантски услуги в областта на устройственото планиране и инвестиционното проектиране след вписването им в регистъра на проектантите с ограничена проектантска правоспособност в съответната камара. Именно тези лица олицетворяват и дефиницията на понятието за "проектант" Вж.: §1 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗКАИИП. По аргумент от чл. 7, ал. 3, т. 2 с.з. проектантите с ограничена проектантска правоспособност, вписани в регистъра на съответната камара, в съответствие с придобитата професионална квалификация могат да предоставят следните проектантски услуги: a) архитектите - изработване на проекти по част "Архитектурна" за строежите от пета и шеста категория; б) ландшафтните архитекти - изработване на проекти за паркове, градини и озеленени площи от четвърта категория, на проекти по част "Паркоустройство" - за строежите от пета категория, и на проекти за градински и паркови елементи - за строежи от шеста категория; в) инженерите - изработване на проекти за строежите от пета и шеста категория. Аналогично правило се съдържа и в чл. 3, ал. 5 от Наредба 2 за проектантската правоспособност на инженерите, регистрирани в Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране (Наредба 2).

Следователно, правилен е изводът на първостепенния съд, а в този смисъл и на административния орган, че нормативната регламентация позволява на проектантите с ограничена проектантска правоспособност да изработват проекти за строежи от шеста категория.

Безспорно е, че с оглед осъществяване на преценката досежно способността на участниците да изпълнят поръчката1 възложителят може да поставя изисквания към професионалната компетентност на екипа, чрез който ще се изпълнява дейността Арг.: чл. 63, ал. 1, т. 5 ЗОП. Според легалната дефиниция на израза "професионална компетентност", съдържаща се в §2, т. 41 ДР на ЗОП, това е наличие на знания, получени чрез образование или допълнителна квалификация, и/или на умения, усвоени в процеса на упражняване на определена длъжност или позиция в изпълнение на трудови, служебни или граждански правоотношения. Придобитата проектантска правоспособност е аспект от професионалната компетентност, т.к. отразява образованието и квалификацията на дадено лице, неговата възможност да осъществява съответната нормативно регламентирана по ЗКАИИП дейност. Изискванията към образованието винаги са законово определени. Тази зависимост е проявление на законодателната идея да се гарантира, че съответната работа ще бъде изпълнена от лице, което е придобило необходимите знания и умения за това. В този смисъл, след като законът допуска лица с ограничена проектантска правоспособност да осъществяват предвидените от възложителя дейности по проектиране на строежи от шеста категория съгласно ЗУТ, поставянето на изискване за наличие на пълна проектантска правоспособност необосновано ограничава кръга от участници, които биха могли да изпълнят поръчката. В контекста на възражението на касатора, че завишаването на условията към участниците е проявление на оперативната самостоятелност на възложителя и е допустимо с оглед постановеното от Съда на Европейския съюз (СЕС) Решение по дело С-195/21, следва да се посочи, че горното тълкуване не отрича тази възможност. Тъкмо напротив широката дефиниция на понятието за професионална компетентност показва, че освен изискванията към съответното образование и квалификация, възложителят може да поставя такива към придобития професионален опит в процеса на упражняване на определена длъжност или позиция в изпълнение на трудови, служебни или граждански правоотношения. Именно той е гаранция за качественото изпълнение на поръчката и тъкмо неговото наличие, в допълнение към минималните изисквания досежно образователната степен и квалификация на лицата от екипа на изпълнителя, очертават способността на участника да изпълни дейност с предмет и обем, отговарящ на този по конкретната обществена поръчка, като безспорно при припозната необходимост тези изисквания могат да надвишават минималните нормативи по закон. В случая обаче, противно на развитите от касационния жалбоподател съображения, възлаганата дейност не се отличава със специфика, налагаща по-високи от нормативно установените изисквания за изпълнението й.

Несподелимо е и твърдението, че поставяйки процесния критерий за подбор, възложителят на практика е въвел условие към професионалния опит на проектантите, доколкото единствената разлика между видовете проектантска правоспособност е времетраенето на стажа. Изискването за професионален опит е самостоятелен критерий за техническа годност, в контекста на общото изискване за професионална компетентност, който не следва да се смесва с нормативно установената степен на образование и квалификация.

С оглед развитите по-горе съображения настоящият състав на Върховния административен съд се присъединява към формиралата се по сходни и аналогични правни казуси безпротиворечива съдебна практика Вж.: Решение 1464/29.01.2020 г., постановено по адм. дело 2101/2019 г., VII о. на Върховния административен съд, Решение 5522/20.05.2020 г., постановено по адм. дело 11472/2019 г., VII о. на Върховния административен съд, Решение 2603/18.02.2020 г., постановено по адм. дело 3743/2019 г., VII о. на Върховния административен съд, Решение 299/09.01.2020 г., постановено по адм. дело 1742/2019 г., VII о. на Върховния административен съд, Решение 7211/18.07.2022 г., постановено по адм. дело 934/2022 г., VII о. на Върховния административен съд, Решение 7943/22.06.2020 г., постановено по адм. дело 12532/2019 г., VII о. на Върховния административен съд, Решение 10589/31.07.2020 г., постановено по адм. дело 7286/2019 г., VII о. на Върховния административен съд и др.

Изложеното обосновава правилността на решаващия извод на първостепенния съд за рефлектиращо върху кръга от потенциални икономически оператори, заинтересувани от участие в процедурата по възлагане, изискване за професионална компетентност. Както РУО на ОПРР 2014 - 2020 г. законосъобразно е установил, налице е нарушение на чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2 и ал. 2 и чл. 59, ал. 2 ЗОП, което законосъобразно е квалифицирано като нередност по т. 11, б. "б" от Приложение 1 към Наредбата за посочване на нередности.

По отношение на нарушението на чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2 и ал. 2 и чл. 59, ал. 2 ЗОП, квалифицирано като нередност по т. 11, б. "б" от Приложение 1 към Наредбата за посочване на нередности:

Спорът в тази част поставя въпроса дали изискването, поставено в обявлението, според което участниците по ОП 1 и ОП 2 следва да разполагат с персонал екип от проектанти и ръководен състав, в който да е включен "Строителен инженер с професионален опит минимум 5 г. или строителен техник съгласно чл. 163а, ал. 2 от ЗУТ с професионален опит минимум 7 г. - 1 бр.", противоречи на чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2 и ал. 2 и чл. 59, ал. 2 ЗОП.

Преди всичко и в отговор на възражението на касатора, че условието за селектиран професионален опит не се отнася за техническия ръководител по смисъла на чл. 163а, ал. 4 ЗУТ, което води до неправилно позоваване на чл. 163а, ал. 2 с.з., респ. до липса на основание за определяне на финансова корекция поради неосъществено нарушение на националното право, следва да се посочи следното:

Действително, при описанието на изискването не е употребен изрично изразът "технически ръководител", но видно от приложените по делото обявление и документация, обединяващото наименование на всички лица от разглежданата категория е "персонал екип от проектанти и ръководен състав". Възложителят е изброил в пет точки лица, които са проектанти по смисъла на ЗКАИИП, в шестата е предвидил специалист по безопасност и здраве, а в седмата спорният строителен инженер (техник). Проектантите категорично отговарят на първата част от описанието, поради едноименното им назоваване, а експертът по безопасност и здраве безспорно не упражнява ръководна дейност, поради което, също както и първите, не попада в графата "ръководен състав". В този смисъл единствено лицето, посочено в т. 7 строителен инженер, респ. техник, със съответния професионален опит, потенциално отговаря на дефиницията за ръководен състав. Доколкото съгласно регламентацията в ЗУТ ръководният състав се съсредоточава в техническото ръководство на строежа по смисъла на чл. 163а, ал. 4 с.з., визираното лице е именно техническият ръководител на обекта.

Аргумент в подкрепа на горното тълкуване е и фактът, че в разглежданата част от документацията са описани всички задължителни съгласно регламентацията, съдържаща се в ЗУТ участници в строителството, а именно консултантът (Арг.: чл. 160, ал. 1 ЗУТ), проектантите (Арг.: чл. 160, ал. 1 ЗУТ) и специалистът по безопасност и здраве (Арг.: чл. 276, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ), във връзка с чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 2 Наредба 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи). В този смисъл и доколкото именно техническият ръководител е липсващата част от нормативно установения състав на участниците в строителството, без който последното не може да се осъществи, логично е да се смята, че изискването касае именно неговата квалификация и опит. За прецизност следва да се посочи, че поставянето на знак за равенство между анализирания строителен техник (инженер) е изпълнение на законовите изисквания, а противното обуславя отстраняването на участника от процедурата. Последното опровергава и следващия довод на касатора, а именно че от текста на поставеното изискване не следва извод, че изпълнителят може да се възползва от услугите на строителния инженер (техник), без да ги ангажира с изпълнение на техническото ръководство на строежа. Дали и как ще бъде използван потенциалът на лицата от екипа на изпълнителя е въпрос на конкретна преценка спрямо нуждите на поръчката и квалификацията на експертите, но ако няма лице, отговарящо на предвидените от закона изисквания досежно техническото ръководство, то участникът е следвало да бъде отстранен поради несъответствие с минималните изисквания за технически и професионални възможности. В този смисъл е и съдебната практика на Върховния административен съд Вж. например: Решение 2579/18.02.2020 г., постановено по адм. дело 3844/2019 г., VII о. на Върховния административен съд, Решение 11472/04.09.2020 г., постановено по адм. дело 4530/2020 г., VII о. на Върховния административен съд и др.

С оглед изложеното, спорният критерий за подбор, противно на застъпената от касатора теза, се отнася именно до лицето, което ще изпълнява функциите на технически ръководител.

Съгласно разпоредбата на чл. 163а, ал. 4 ЗУТ (в относимата към момента на откриване на процедурата по възлагане на разглежданата обществена поръчка редакция), техническият ръководител е строителен инженер, архитект или строителен техник, който ръководи строителните работи и осигурява изпълнение на отговорностите по чл. 163, ал. 2, т. 1 - 5, а за строежите от пета категория - и отговорностите по чл. 168, ал. 1 и по чл. 169б, ал. 1. Очевидно законът не прави разлика между двете професионални квалификации и в този смисъл диференциацията във времетраенето на придобития професионален опит противоречи на основните принципи, съдържащи се в чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2 и правилата на чл. 2 ал. 2 и чл. 59, ал. 2 ЗОП. Незаконосъобразно е ограничено участието на икономически оператори, които хипотетично разполагат с лице, притежаващо професионална квалификация "строителен техник" с 5 или повече, но по-малко от 7 години професионален опит, т.к. то, също както и строителният инженер, може да изпълни дейността по чл. 163а, ал. 4 ЗУТ. В този смисъл е и съдебната практика на Върховния административен съд Вж. например: Решение 8650/01.07.2020 г., постановено по адм. дело 4308/2019 г., VII о. на Върховния административен съд, Решение 11337/28.08.2020 г., постановено по адм. дело 12322/2019 г., VII о. на Върховния административен съд, Решение 7163/14.06.2021 г., постановено по адм. дело 3074/2021 г., VII о. на Върховния административен съд, Решение 5725/18.05.2020 г., постановено по адм. дело 12281/2019 г., VII о. на Върховния административен съд, Решение 14185/23.10.2019 г., постановено по адм. дело 1677/2019 г., VII о. на Върховния административен съд и други.

По отношение на нарушението на чл. 2, ал. 1, във връзка с чл. 70, ал. 4, ал. 5 и ал. 7, т. 1, т. 2 и т. 3, б. "б" ЗОП, квалифицирано като нередност по т. 11, б. "б" от Приложение 1 към Наредбата за посочване на нередности:

Страните не спорят по съдържанието на анализираната в тази част на акта методика за комплексна оценка. Спорно е дали органът правилно е установил противоречие на част от нейните показатели с разпоредбите на чл. 2, ал. 1, във връзка с чл. 70, ал. 4, ал. 5 и ал. 7, т. 1, т. 2 и т. 3, б. "б" ЗОП.

По аргумент от чл. 70, ал. 1 ЗОП обществените поръчки се възлагат въз основа на икономически най-изгодната оферта. За да определи коя оферта съответства в най-пълна степен на посоченото законово изискване, възложителят поставя един от изброените в разпоредбата на чл. 70, ал. 2 ЗОП критерии за възлагане, а именно: най-ниска цена (т. 1) ниво на разходите, като се отчита разходната ефективност, включително разходите за целия жизнен цикъл (т. 2) или оптимално съотношение качество/цена, което се оценява въз основа на цената или нивото на разходите, както и на показатели, включващи качествени, екологични и/или социални аспекти, свързани с предмета на обществената поръчка (т. 3).

С оглед съпоставянето на различните оферти по отношение на предложеното качествено изпълнение в хипотеза като настоящата, когато е избран показател по т. 3, възложителят утвърждава като част от документацията за участие методика за комплексна оценка. Последната следва да съдържа начин на оценяване, който предвид разпоредбата на чл. 70, ал. 7 ЗОП трябва да дава възможност да се оцени нивото на изпълнение, предложено във всяка оферта, в съответствие с предмета на обществената поръчка и техническите спецификации (т. 1); да дава възможност да бъдат сравнени и оценени обективно техническите предложения в офертите (т. 2); да осигурява на кандидатите и участниците достатъчно информация за правилата, които ще се прилагат при определяне на оценката по всеки показател, като за: а) количествено определимите показатели се определят стойностите в цифри или в проценти и се посочва начинът за тяхното изчисляване; б) качествените показатели, които са количествено неопределими, се посочва начинът за тяхното оценяване от комисията с конкретна стойност чрез експертна оценка.

Видно от обстоятелствената част на атакувания административен акт, РУО на ОПРР 2014 - 2020 г. е обосновал извода си по отношение на гореописаното нарушение с три групи фактически твърдения, а именно:

1) в методиката се съдържат дефиниции на понятията "ефективен", "формално" и "адекватен", но същите насочват към оценяване пълнотата на предоставената информация, а освен това, са и неясни, доколкото "ефективен" и "адекватен", както и "формално" и "пожелателен характер" са със смислово идентични значения, фактически неотграничими едно от друго;

2) по отношение на показател 1.1. "Работна програма за изпълнение на строителството са използвани условия, които не са обективно измерими, т.к. е предвидено повече на брой точки да се присъждат на технически предложения, които гарантират "технически преимущества", без да е посочено какво следва да се разбира под използваното словосъчетание, а доколкото същото е характеристика резултат от бъдещото сравнение на офертите, не предоставя необходимата предвидимост при оценяването и информация относно конкретния алгоритъм съгласно законовата регламентация;

3) по отношение на показател 1.2. "Управление на критични точки" е допуснато оценяването на предложения, които не отговарят на минималните изисквания на възложителя, предложените мерки за управление на дефинираните "критични точки" не са от естество, позволяващо предотвратяването/преодоляването им, използваните изрази "формално описани" и "оценена е вероятността" не съдържат конкретика, а и предполагат оценка пълнотата на информацията, в противоречие с правилото, съдържащо се в разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ППЗОП.

Първата група твърдения не обосновава крайния извод за нарушение на ЗОП, респ. ППЗОП. Видно от изложението на фактите в посочената част, органът не сочи в контекста на кой показател, респ. кое надграждащо обстоятелство, използваните думи и изрази се явяват в нарушение на цитираните разпоредби. Сама по себе си дефиницията не може да мотивира извод за несъобразено със закона оценяване, т.к. тя има помощен характер с оглед използването на съответната дума или израз в съдържанието на методиката. Извън контекста на последната, дефиницията няма самостоятелно значение и не води до припознатото нарушение.

Втората група фактически твърдения обаче, както и първоинстанционният съд е приел, мотивира крайното заключение за несъответствие на предвидения алгоритъм за оценяване с приложимата нормативна регламентация. Уточнението, че ключовите моменти в технологично и организационно отношение гарантират техническите преимущества на конкретното предложение, внася припознатата от РУО неяснота и същевременно не предоставя необходимата информация и предвидимост за механизма на оценяване в разглежданата част. Потенциалните участници не могат да формират извод по отношение начина на оценка на две предложения, в които например са посочени еднакви технически преимущества, но те са гарантирани с различни ключови моменти в технологично и организационно отношение, както и обратното предложени са идентични ключови моменти, гарантиращи различни технически преимущества. Обективното оценяване в съответствие с правилата на ЗОП изисква предварително дефиниране както на ключовите моменти, така и на техническите преимущества, които възложителят счита за важни за качественото изпълнение на възлаганата дейност. Поставяйки процесните изисквания с посоченото съдържание, възложителят е предоставил значителна свобода в интерпретацията от страна на комисията за оценяване, т.к. в зависимост от конкретния субективен прочит би могло да се присъдят различни на брой точки по този показател. Подобен подход е в пряко противоречие с чл. 70, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗОП, защото не осигурява възможност за обективно сравнение нивото на изпълнение в съответните предложения и не предоставя изискуемата информация за начина, по който ще бъде приложен утвърденият оценъчен алгоритъм. (В същия смисъл: Решение 3985/29.03.2021 г., постановено по адм. дело 10670/2020 г., VII о. на Върховния административен съд, както и Решение 3985/29.03.2021 г., постановено по адм. дело 10670/2020 г., VII о. на Върховния административен съд).

Правилен е изводът на РУО и по отношение на другия показател за оценка.

Преди да пристъпи към анализ на конкретните съображения, мотивирали органа да упражни властническото си правомощие в посочената част, касационната инстанция намира за необходимо изрично да подчертае, че мерките за справяне с посочените "критични точки" са гаранция за подготвеността на изпълнителя да изпълни поръчката с изискуемото качество, т.к. предполагат гъвкавост при несигурни ситуации, оказващи неблагоприятно влияние върху процеса на изпълнение. Още повече, че предметът е инженеринг, което презумира, че способността на участника да реагира в рискови моменти би била високо ценима за възложителя. В този аспект същите са относими към предмета на поръчката по смисъла на чл. 70, ал. 5 ЗОП и попадат в хипотезите на чл. 70, ал. 4, т. 1 и т. 3 с.з., което прави изводът за нарушение на тези разпоредби несъответен на материалния закон. (В този смисъл вж. например: Решение 6819/08.06.2020 г., постановено по адм. дело 14599/2019 г., VII о. на Върховния административен съд,

Поемането на последиците от настъпването на "критичните точки" обаче, бидейки обстоятелство, предвиждащо оценяване с 5 точки, на практика позволява присъждане на допълнителен брой точки на предложение, което обективно не се откроява с по-високо качество, т.к. подобно заявление не е приравнимо на търсената възможност за управление на рисковете, а от друга страна, както РУО правилно сочи, допуска оценяване на предложения, които не оотговарят на изискванията на възложителя относно съдържанието на офертите.

На следващо място, анализът на изискванията, които се оценяват с 15 и 25 точки сочи, че вероятността от настъпване на описаните рискове под формата на "критични точки" в случая е предпоставена от преценка на обстоятелството доколко същите са "формално описани" и доколко е "оценена вероятността" да настъпят. Верен е изводът на РУО, че съблюдаването на изискванията, в контекста на дадената дефиниция за понятието "формален", води до два възможни извода или е допуснато оценяване на немотивирано предложение, което е в пряко противоречие със забраната за оценка пълнотата на информацията, съдържаща се в техническите предложения (Арг.: чл. 33, ал. 1 ППЗОП), или е напълно нелогично, т.к. предмет на оценка е самата вероятност от настъпване на съответната критична точка, а оттам би следвало да е на практика невъзможно да не е визирана именно последната с оглед втората част от дефиницията на понятието "формално". Неясно е и съдържанието на използваното в методиката словосъчетание "пожелателен характер", както и отликата му от формалния такъв на разглежданите мерки. В този смисъл е и формиралата се по казуси със сходна фактология съдебна практика на Върховния административен съд, към която и настоящият състав се присъединява. (Вж.: Решение 356/12.01.2021 г., постановено по адм. дело 6496/2020 г., VII о. на Върховния административен съд).

За прецизност следва да се посочи, че органът твърди и, че заложените в методиката критични точки не индикират за възможността на изпълнителя да се справи с потенциални рискове при изпълнението на поръчката. Първо, именно тези "критични точки" са дефинираните като важни за възложителя рискове и в този смисъл доколкото тази преценка е в неговата оперативна самостоятелност, т.к. единствено той познава нуждите на поръчката, това твърдение не подлежи на коментар. И второ, ако твърдението е изложено с оглед мотивиране на извод за несъответно на закона условие, то този извод следва да бъде подкрепен със съответната обосновка, каквато в случая липсва.

С оглед изложеното е правилен изводът на съда, че органът правилно е установил нарушение на чл. 2, ал. 1, във връзка с чл. 70, ал. 7, т. 1, т. 2 и т. 3, б. "б" ЗОП, което е законосъобразно квалифицирано като нередност по т. 11, б. "б" Наредбата за посочване на нередности. Утвърденият от възложителя алгоритъм за оценяване, в разглежданата му част, не позволява предварителна визия относно броя точки, който ще получи едно техническо предложение при конкретни негови характеристики, а предполага субективен прочит, което от своя страна, оказва разубеждаващ ефект спрямо потенциалните икономически оператори, заинтересувани от процедурата, с което е ограничено тяхното участие в нея.

По отношение на нарушението на чл. 107, т. 2, б. "а", във връзка с чл. 2, ал. 1 ЗОП и чл. 58, ал. 1 ППЗОП, квалифицирано като нередност по т. 14 от Приложение 1 към Наредбата за посочване на нередности:

За да обоснове извода си в тази част, административният орган е приел, че участникът, избран за изпълнител по ОП 1, е оценен в противоречие с предвидената скала, доколкото обратно на отбелязаното в протокола от работата на оценителната комисия, същият не е представил предложение, в което са налице второто и третото от надграждащите обстоятелства по показател "Работна програма за изпълнение на строителството", а именно липсват мерки за ограничаване шумовото замърсяване в района на изпълнение, както и за ограничаване замърсяването на околната среда и въздуха (прахово замърсяване, замърсяване на сградна, пътна и др. инфраструктура, депониране на отпадъци).

Касаторът правилно възразява, че в предложението на участника, избран за изпълнител, се съдържат мерки по първото надграждащо обстоятелство, т.к. в съдържанието му изрично е посочено и по отношение на този факт не се спори, че извършването на строително-монтажната дейност ще бъде единствено в рамките на работните часове на деня, както и че за изпълнението на поръчката ще се използва само технически изправно оборудване. По съществото си тези мерки формално съответстват на първото надграждащо обстоятелство, доколкото са насочени именно към ограничаване шумовото замърсяване в района на изпълнение. Споделя се и доводът, че участникът е представил предложение, отговарящо и на второто надграждащо обстоятелство. Неоспорено по делото е твърдението, че в офертата е предвидено покриване на превозните средства с оглед предотвратяването на замърсяването на околната среда, както и прилагането на ефективен контрол върху движението на превозните средства, техниката, пътищата и складовете, подпомагащи строителството, както и е планирано отстраняването на всички отпадъци, образувани в резултат на строителството, както и почистване на платното за движение. Всички тези мерки безспорно могат да се приемат като такива, насочени към ограничаване замърсяването на околната среда и въздуха. Противното не почива на правната и житейска логика.

Следователно, противно на развитите от РУО съображения, участникът по ОП 1 е представил оферта, която е отговаряла на двете надграждащи обстоятелства, за което законосъобразно са й присъдени съответния брой точки. Не е налице вмененото нарушение на чл. 107, т. 2, б. "а", във връзка с чл. 2, ал. 1 ЗОП и чл. 58, ал. 1 ППЗОП, което прави и съотнасянето му към състава на нередност по т. 14 от Приложение 1 към Наредбата безпредметно.

С оглед извода за наличие на пет от вменените шест нарушения следва да бъде обсъден и третият елемент на фактическия състав на понятието за "нередност" по смисъла на Регламент (ЕС) 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) 1083/2006 на Съвета, а именно вредата.

Еднопосочна е практиката на Върховния административен съд и на СЕС, че нито националното законодателство, нито законодателството на Съюза поставят като изискване единствено наличието на реална вреда. Нередност може да съществува и тогава, когато е налице възможност за нанасянето на вреда на общия бюджет, като няма изискване да се докаже наличието на точно финансово изражение. Това тълкуване на разпоредбата на чл. 2, т. 36 Регламент 1303/2013 е трайно установено по повод на идентичните дефиниции в Регламент 2988/1995, Регламент 1083/2006, както и други секторни регламенти (вж. например: решение Ireland v Commission, С-199/03, EU: C: 2005:548, т. 31; решение Chambre LТIndrе, С-465/10, EU: C: 2011:867, т. 47; решение Firma, С-59/14, EU: C: 2015:660, т. 24; както и решение Wrocуaw, EU: C: 2016:562, т. 44). Доколкото не може да се изключи възможността допуснатите нарушения да имат отражение върху бюджета на съответния фонд, то налице е основание за определяне на финансова корекция. Т.к. естеството на допуснатите нарушения не позволява да се определи тяхното точно финансово отражение върху изразходваната безвъзмездна финансова помощ, административният орган в съответствие с чл. 72, ал. 3 ЗУСЕФСУ е приложил пропорционалния метод. В решението си РУО на ОПРР 2014 - 2020 г. е изложил ясни и конкретни съображения за избрания процентен показател, при съобразяване принципа на некумулиране на процентните показатели. Правилно е определена и основата за наложената корекция, формирана спрямо стойността на допустимите разходи по засегнатия договор.

Първоинстанционният съд е приел и анализирал в цялост доказателствата, представени от страните в рамките на административното и съдебното производство, като е обосновал правните си изводи върху фактическата обстановка, приета за установена въз основа на тях. В този смисъл и доколкото правните изводи са направени след задълбочен логически анализ на всички доказателства, при правилно установена фактическа обстановка и приложение на законовите разпоредби, обжалваното решение се явява обосновано в тази част.

Предвид изложеното, като е отхвърлил жалбата против оспорения административен акт, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила.

При този изход на спора претенцията на ответника за присъждане на разноски е основателна и следва да бъде уважена, поради което и на основание чл. 143, ал. 3, вр. чл. 228 АПК, вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, община Сливен следва да бъде осъдена да заплати на МРРБ разноски в размер на 100 (сто) лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение за касационното производство.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1-во, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение