Решение № 25 от 4.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1310/2012 г.

Решение № 25 от 4.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1310/2012 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Емил Томов Производството е по реда на чл. 303, ал. 1, т. 2 и чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК Молба за отмяна на решение № 1804 от 19.12.2011 г. по гр. д. № 2677/2011 г. на Пловдивски окръжен съд, влязло в сила като неподлежащо на обжалване, е постъпила от Е. А. С. от [населено място], с твърдение за неистинност на приетите по делото заключения на вещи лица, съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертиза. Според молителя заключенията не кореспондират и са в противоречие с писмените доказателства, при възприета неправилна методика за изчисляване на дължимите суми и осчетоводяването им във връзка с оспорваното задължение. Съдът незаконосъобразно, необосновано, несправедливо и безкритично е кредитирал заключенията в нарушение на закона. Изтъкнато е и основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК, като в съдебно заседание се представя писмено становище с дата 22.03.2012 г. на адв. Б. като пълномощник на ответник по друго дело, а именно гр. д. № 3316/2011 г. по описа на ПРС III състав, в което становище са изложени фактически и прави съображения в оспорване на депозирано по въпросното дело допълнително заключение на вещо лице (СТЕ). Според молителя, от становището става ясно конкретното приложение на специалната методика съгласно Наредбата за топлоснабдяването, посочена е формулата. Тези обстоятелства са нови за молителя, те не са съобразени в приетите две експертизи по неговото дело с "Е. Т.", същото е приключило преди от новото писмено доказателство (въпросното становище) по гр. д. № 3316/2011 г. по описа на ПРС III състав да стане ясно, че заключенията по делото между молителя и "Е. Т." са непрофесионални и неточно изготвени. Ответникът по молбата за отмяна Е. България Т. -АД е заявил становище, с което я оспорва и претендира да му се присъди юрисконсултско възнаграждение. Молбата е постъпила в срок, за отмяна на влязло в сила решение на Пловдивски окръжен съд и е процесуално допустима. Молбата по същество е неоснователна. Съгласно условието на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК, за да е налице основание за отмяна на влязло в сила решение поради неистинност на заключение на вещо лице, обстоятелството следва да е установено, а не изтъквано като довод по субективна убеденост на молителя в обосновка на молбата за отмяна. Без значение за състава по основанието за отмяна е дали тази убеденост молителят изразява единствено с правни или фактически възражения по истинността на констатациите и верността на изводите, съдържащи се в експертното заключение, или в подкрепа на доводите си представя чужди "компетентни становища", в случая на адвокат по друго дело. Установена неистинност при основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 2 от ГПК е тази, която е резултатна от реда, предвиден в действащото право. Спрямо заключение на вещи лица, дадени по гражданско дело, редът за установяване е регламентиран от наказателното право, а по изключение и в някои случаи, редът за установяване на състава е гражданскоправен и установеността може да произтече от съдебно решение на гражданския съд. Тази установеност липсва в настоящия случай. В последователната си практика Върховен касационен съд не допуска възможност доводите и оплакванията на страната по приключилото дело за неправилен или некомпетентен отговор на задача, даден от вещо лице по прието заключение, оплакванията за погрешни фактически констатации или некомпетентни изводи на експерта, или за неправилното им възприемане от съда, да се обемат от основанието по чл. 303, ал. 1, т. 2 от ГПК. Не е налице и основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, основано на документ, представляващ становище на адвокат, дадено в рамките на правната защита на друго лице, по друго дело със сходен предмет, който документ няма и не може да има доказателствено значение (на доказателство или индиция) по отношение на никое обстоятелство, установено по приключилия правен спор между настоящите страни. Едва в писмената защита са наведени още твърдения за "нови обстоятелства" - молителят не бил единствен собственик на топлоснабдения имот, което обстоятелство не е изследвано от съда; при откриването на партида липсва негова молба-декларация, няма съществуващ документ за техническата характеристика на абонатната станция, няма съгласие на потребителя за добавяне или приспадане на суми от изравнителните сметки към други фактури. Като несвоевременно наведени, горните твърдения не следва да се обсъждат в настоящето производство. Като основание по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1, обстоятелството следва да е посочено в молбата за отмяна, а не в писмена защита по същество. Ответникът по молбата за отмяна Е. България Т. -АД основателно претендира присъждане на възнаграждение по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК, което сам изчислява на 633, 56 лева. Основателно е възражението за прекомерност на така посочения размер, предвид фактическата и правна сложност на делото в настоящето извънинстанционно производство, по една явно несъстоятелна молба за отмяна и при неявяване в съдебно заседание. На основание чл. 78, ал. 5 ГПК възнаграждението за защита от юрисконсулт следва да се определи в размера по чл. 9, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималния размер на адвокатските възнаграждения, в размер на 150 лева. По изложените съображения молбата за отмяна е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Водим от горното, Върховният касационен съд, III г. о.