Решение № 2139 от 11.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5233/2019 г.

Решение № 2139 от 11.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5233/2019 г., VI о., докладчик съдията Юлия Тодорова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Р. Динолова от [населено място] против Решение № 71/15.02.2019 г. на Административен съд Плевен, постановено по адм. дело № 815/2017 г., с което е отхвърлена жалбата й срещу Експертно решение (ЕР) № 0163/1.03.2017 г. на Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК) - първи специализиран състав по сърдечно-съдови заболявания. Изтъкват се пороци на решението, които са относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК - неправилно приложение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се неговата отмяна и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се потвърди водещата на касаторката диагноза – исхемична кардиомиопатия и да се преизчисли процента трайно намалена работоспособност (ТНР), като същият се завиши до минимум 54 процента. Претендира се присъждане на направените съдебно - деловодни разноски. Ответниците - Национална експертна лекарска комисия - първи специализиран състав по сърдечно - съдови заболявания, ТЕЛК трети състав при УМБАЛ "Д-р Георги Странски" ЕАД, гр. Плевен, Агенция за хората с увреждания, ТП на НОИ гр. Плевен, Регионална дирекция "Социално подпомагане" гр. Плевен, не ангажират становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Поддържа, че обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния и процесуалния закон и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14 - дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, касационната жалба е неоснователна. Предмет на оспорване в първоинстанционното производство пред Административен съд Плевен е било ЕР на НЕЛК № 0163 от заседание № 034 от 1.03.2017 г. - първи специализиран състав по сърдечно - съдови заболявания, с което е отменено ЕР на ТЕЛК № 3811/2.11.2015 г. по оценката на работоспособността и е определен краен процент трайно намалена работоспособност 34 %, отменено е ЕР на ТЕЛК по СИ и е определен пълен СИ три години, както е потвърдено ЕР на ТЕЛК по ДИ. За да отхвърли жалбата, с която е бил сезиран, след осъществената проверка за законосъобразност на акта по чл. 168 АПК и на основанията по чл. 146 АПК, първоинстанционният съд е приел, че същият е издаден от компетентен орган, в съответствие с разпоредбите на чл. 42 във вр. с чл. 45 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи (ПУОРОМЕРКМЕ). Актът е съобразен с предписаната от закона форма и е мотивиран, като не са установени допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, спазени са изискванията на чл. 49, ал. 2 ПУОРОМЕРКМЕ, както и целта на закона. По отношение на материалната законосъобразност на ЕР на НЕЛК, съдът е кредитирал приложените по делото писмени доказателства, вкл. и изисканото медицинско досие на жалбоподателката, доколкото последната изрично е заявила пред съда, че не желае да бъде изслушана допуснатата съдебно – медицинска експертиза във връзка с предмета на делото, поради което не е внесла определения от съда депозит за вещи лица. След съвкупната преценка на относимите по делото доказателства административният съд е установил, че посочените в ЕР на НЕЛК заболявания на Динолова са включени в Приложение № 1 към Наредбата за медицинската експертиза (НМИ, отм. ДВ. бр. 51 от 27 юни 2017 г.) и е извел правен извод, че процентът ТНР е правилно определен. Съображенията на административния съд за съответствие на акта с материалния закон, са обосновани от мотивите, както на водещата комисия по сърдечно-съдови заболявания, така и на другите лекари специалисти, извършили медицинската експертиза на Динолова, които с оглед притежаваните специални знания, са преценили здравословното състояние на лицето към момента на изготвяне на ЕР. Заключението им е подкрепено с данните от медицинските документи и с резултатите от прегледа на жалбоподателката, който е бил осъществен от част от съставите на 1.03.2017 г., тъй като тя по собствено желание е напуснала НЕЛК. Досежно сърдечно - съдовите заболявания на лицето, съдът обсъждайки писмените доказателства по делото с основание заключава, че не може да се приеме за доказана клинична форма на коронарна болест на сърцето. По отношение на неврологичните заболявания Динолова има двустранна шийна радикулопатия (само един пристъп до м. 11. 2015 г.), което е прието от компетентните лекари в ЕР на НЕЛК, че обуславя 10 % ТНР по т. 15, част VII, плюс 10 % ТНР по забележка 4 или общо 20 % по НМИ (отм.);. Съдът се е позовал на относимата разпоредба на чл. 63, ал. 4 от НМИ (отм.); относно останалите констатирани в ЕР на НЕЛК заболявания на лицето. Според текста уврежданията, които не са посочени като отправни точки и не обуславят функционален дефицит, или дефицитът е незначителен, не се вземат предвид при определяне на процента на ТНР. В първоинстанционното съдебно производство жалбоподателката не е ангажирала доказателства, независимо от указаната й от съда доказателствена тежест, посредством които да опровергае изводите на медицинските органи за приложението на чл. 63, ал. 4 НМИ (отм.);. Неоснователни са касационните доводи на Р. Динолова за неправилност на първоинстанционното решение, като постановено в нарушение на материалния закон по причина, че съдът е приел, че ЕР на НЕЛК е законосъобразен административен акт. По делото е безспорно установено, че съставът на НЕЛК съответства на изискванията на чл. 106, ал. 1 и ал. 3 (ред. ДВ. бр. 103 от 27 декември 2016 г.) от Закона за здравето, който е относим към датата на издаване на процесното ЕР. Законосъобразно този състав и предвид изтъкнатите по – горе съображения е определил процента на трайно намалена работоспособност на касаторката. Съгласно медицинската документация по делото, на която е дал вяра първоинстанционният съд, правилно като краен резултат НЕЛК е отменил ЕР на ТЕЛК по оценката на работоспособността и е определил на Динолова ТНР 34 %, в това число и 20 % по Раздел III от Методиката за приложението на отправните точки по НМЕ (отм.);. Необосновани са наведените от касаторката оплаквания относно допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила в първоинстанционното съдебно производство, изразяващи се в непопълване на делото с документите от медицинското досие от НЕЛК. При постановяване на решението си административният съд е събрал относимите, допустимите и необходимите доказателства за правилното изясняване на правния спор. Поради отказ на оспорващата Динолова да внесе депозит по назначената съдебно – медицинска експертиза, съдът се е произнесъл единствено въз основа на ангажираните в съдебното административно производство писмени доказателства. При вярно установени фактически обстоятелства административният съд правилно е заключил, че при определяне на крайния процент на трайно намалената работоспособност НЕЛК се е произнесла въз основа на снетите анамнестични данни за лицето, частичен клиничен преглед и данни от наличната медицинска документация. Така посочените действия съдът намира, че са в съответствие с чл. 50 от ПУОРОМЕРКМЕ (ред. ДВ. бр. 96 от 2 декември 2016 г.). Направеното възражение за необоснованост на съдебния акт също е неоснователно. Необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и други. Грешки от такова естество не са били допуснати от решаващия съд. В конкретната хипотеза фактическите установявания съответстват на доказателства по делото и правилно са подведени под приложимите материалноправни норми. С оглед на изложеното Върховният административен съд приема, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото на жалбоподателката не се присъждат претендираните съдебни разноски пред настоящата съдебна инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение