Решение № 11973 от 8.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14530/2015 г.

Решение № 11973 от 8.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14530/2015 г., VI о., докладчик председателят Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт, гр. К., против решение № 86 от 30.10.2015 г. по адм. д. № 95 по описа за 2015 г. на Административен съд - К., с което е отменено решение № РПО-36 09.06.2015 г. на и. д. Директор на ТП на НОИ - К. и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне по заявление вх. № МП-5293/30.03.2015 г. съгласно дадените задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. Изложените съображения за пороци на съдебното решение се свеждат до необоснованост и неправилно прилагане на т. 31б и т. 67 от ПКТП (отм.). О. М. А. Али от с. К., обл. К., е оспорил касационната жалба в писмено възражение. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна. Разгледана по същество, е основателна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в в производството пред Административен съд - К. е решение № РПО-36 от 09.06.2015 г. на и. д. Директор на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ), гр. К. и потвърденото с него разпореждане № ПР-230 от 08.04.2015 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване, с което на М. А. А. от с. К., обл. К., е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст поради неизпълнение на общите условия по чл. 68 от КСО и на условието по § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО за осигурителен стаж от втора категория с продължителност 15 години. С постановеното решение Административен съд - К. е уважил жалбата, след като неправилно е приел, че положеният труд в "Крумица" АД - гр. К. през периода от 19.04.1976 г. до 01.05.1993 г. следва да се зачете от втора категория (от 19.04.1976 г. до 31.08.1978 г. на длъжност "работник поддръжка на машини", от 01.09.1978 г. до 01.04.1981 г. - "електротехник", от 01.04.1981 г. до 01.10.1989 г. - "техник и ел. техник", от 01.10.1989 г. до 01.09.1991 г. - "ел. техник", от 01.09.1991 г. до 01.11.1992 г. - "техник" и от 01.11.1992 г. до 01.05.1993 г. - "ел. техник машини и съоръжения"). Съдът е приложил неправилно материалноправната разпоредба на точка 31б от ПКТП (отм.) в частта й, която причислява към втора категория труда на работници в обувната и коженогалантерийната промишленост при работа с лепила на база органични разтворители: конфекционери-ръчници, конфекционери на машини, саяджии, кроячи на ходилни детайли, машинници, ръчници, шприцьори на директно и индиректно леене на ходилни детайли, ръчници - финишна обработка на ходилни детайли. Необоснован е изводът, че при изпълнение на основните му трудови функции, които не са били свързани с работа с лепила на база органични разтворители, ответникът по касация е бил подложен на същите вредности на трудовата среда. В разплащателните ведомости името на М. А. А. фигурира в раздела за цех "Чанти" на ДПП "О."- предприятие към "Местна промишленост" в гр. К.. През цялото време негов пряк ръководител е бил разпитаният като свидетел А. Ю. Ш. - началник на електро-механичен отдел в периода 1966 г. - 1990 г. Съгласно заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза в изпълнение на ПМС № 61/04.06.1990 г. и допълнение с ПМС № 70 от 05.07.1990 г. е било изготвено ново щатно разписание, в което лицето е включено в списъка на ЕМО (електро-механичен отдел). Размерите на осигурителните вноски съобразно категорията на труда са диференцирани с ПМС № 43 от 18.03.1991 г. По делото липсват данни за осигуряване на лицето след м. март 1991 г. с осигурителни вноски в размерите за втора категория. По същността си отговорите на вещото лице Назъров, дадени в проведеното съдебно заседание, представляват свидетелски показания относно организацията на работния процес в цех "Чанти". На поставените му въпроси вещото лице е отговорило, че в цеха е имало предимно шевни машини и ръчен банциг, необходими за кроялната и шивалнята; имало е и монтажно отделение, в което се е работило с лепила. С. А. Ш. - началник на електро-механичен отдел и пряк ръководител, е потвърдил, че цехът е бил едно голямо помещение, като с рафтове са били преградени шивалня, кроялня, монтажно. В същата насока са и показанията на св. Р. М. - началник на обувния цех, който е започнал работа в предприятието през 1985 г. Св. Н. П. - бригадир на II бригада, е дала показания, че лепилата са миришели много лошо, нямало е вентилация и в цеха са работили на отворени прозорци; ответникът е ремонтирал развалените машини вътре в цеха без да има определено работно място в него. Не следва да се кредитират показанията на св. Г. К., който работи в предприятието от 1990 г. като зам. директор по производствено-техническите въпроси. Вещото лице е установило, че след 1990 г. производството на чанти и закрито и е започнало производство на обувки на ишлеме, предимно полуфабрикат ушиване на саи. За да бъде зачетен от втора категория на основание т. 31б от ПКТП (отм.), трудът следва да е бил положен в коженогалантерийното производство при непосредствена работа с лепила на база органични разтворители. След като е приел за установено, че ответникът по касация е полагал труда си в цех "Чанти", първоинстанционният съд се е абстрахирал от факта, че производствената дейност в цеха се е осъществявала в три отделения (кроялна, шивалня и монжажно), че с лепила на органична основа се е работило в монтажното отделение и че при изпълнението на длъжностите към електро-механичен отдел лицето не е имало определено работно място в цеха. На основание т. 67 от ПКТП (отм.) трудът на работниците и служителите, посочени в раздел I и II на правилника, се причислява към съответната категория, независимо в кой отрасъл на производството е положен, щом работата им е свързана със същата вредност и тежест на труда. В цех "Чанти" се е извършвало кроене, лепене, шиене и заготовка на изработените изделия. Както е посочено и в представения по делото отговор, трудовите функции на ответника по касация не са включвали пряк контакт с лепила на база органични разтворители. При това обективно положение не може да се приеме, че при изпълнение на работата като техник по поддръжка на машините и ел. техник той е бил подложен на въздействие на производствената среда, съответстващо по вредност и тежест на това, на което са били подложени пряко заетите в монтажния цех на кожено-галантерийното предприятие, чиито основни трудови функции са включвали залепване на изработваната продукция (чанти, портмонета и други подобни) с лепила на база органични разтворители. Работниците, които не са били подложени на вредности на трудовата среда, в случая състоящи се в постоянно и непосредствено вдишване на вредни изпарения, на които са били подложени работещите с лепила на база органични разтворители в кожено-галантерийната промишленост, не са субекти на правото по т. 31б от ПКТП (отм.). Оспорените административни актове са материално законосъобразни и като ги е отменил, Административен съд - К. е постановил неправилно решение, което подлежи на отмяна. Вместо него следва да бъде постановено друго по същество, с което подадената жалба бъде отхвърлена като неоснователна. Разноски не са претендирани. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,