Решение № 625 от 25.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 218/2008 г.

Решение № 625 от 25.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 218/2008 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Жанета Найденова Производството е по чл. 218а б. "а" ГПК (отм.). Ю. С. М. от гр. С. е обжалвала решението на Софийския градски съд от 17.05.2007 г. по гр. д. № 425/2006 г. с което като е отменено решението на Софийския районен съд от 17.02.2005 г. по гр. д. № 20449/2003 г. в частта в която е бил отхвърлен иска по чл. 21, ал. 2 СК в частта за квотите на съделителите в съсобствения апартамент, е постановил ново решение. С него съдът определил допълнително за А. Б. Ц. още 6000/18 516 ид.части и е определил квотите както следва: 15 851/ 18 516 ид.части за А. Б. Ц. и 2 665/18 516 ид.части за Ю. С. М.. В останалата част решението е оставено в сила - т.е. в частта в която исковете за делба на движими вещи, са били отхвърлени. В касационната жалба се твърди, че решението на Софийския градски съд е неправилно поради допуснати нарушения на съществени съдопроизводствени правила и на материалния закон и като необосновано-отменителни основания по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.). Върховният касационен съд след проверка на изложените основания за касация на въззивното решение на Софийския градски съд, прие следното: Оплакванията са основателни. По делото е било установено, че действително за отчуждена 1/2 ид. част от имот с пл. № 18 от кв. 2 по регулационния план на кв. Горна баня гр. С. собственикът А. Б. Ц. е бил обезщетен за четиричленното му семейство с тристайно жилище при цена на отчуждения имот 6 385.64 лева и цена на даденото като обезщетение жилище - ап. 63,5-ти етаж вх. "в" на блок 12-18 кв. 111, ж.к. "О"-I част гр. София - 18 516 лева. От тази сума се приспада сумата 800 лева, която се опрощавала на собственика и неправилно Софийският градски съд е приел, че с тази сума се уголемила частта на личните средства при закупуването на жилището, дадени от ищеца. Тази сума е следвало да се приспадне и да се приеме цената на новопостроеното жилище като разлика от 18 516 лева минус 800 лева, равно на 17 716 лева. За тази сума държавата е продавала апартамента на тогавашното семейство на А. и Ю. Ц. Стойността на отчуждения имот, лична собственост на А. Ц. си е оставала лични средства. След приспадането им от общата, дължима за покупката на жилището сума от 17 716 лева, оставала е чиста сума за доплащане от 11 330 лева. Софийският градски съд изчислил задълженията по обратен ред: сумата 6 385.64 лева, определена като стойност на отчуждения недвижим имот плюс 800 лева, приспаднати от цената на апартамента равно на 7 185.64 лева. Към тази сума прибавил и сумата 6 000 лева, която според съдът А. Б. Ц. бил получил като дарение от баща си и по този начин участието му било отчетно в размер на 13 185.64 или 13 186 идеални части. За да приеме, че мъжът имал лично участие в покупката на апартамента и в размер на 6 000 лева, Софийският градски съд се позовал само на свидетелски показания-тези на бащата на ищеца А. Б. Ц.- Б. Ц. П., тези на сестра му Е. Б. К. и тези на свидетелката Х чиито съпруг бил братовчед на А. Б. Въззивната инстанция е разпитала като свидетел и неговата първа братовчедка Е. К. В., която също е твърдяла, че бащата на А. му дал 6 000 лева за закупуването на апартамента. От своя страна роднините на жената също свидетелствали за направено лично на нея дарение от парични средства за закупуване на апартамента. В този смисъл са били свидетелските показания на бащата на Ю. С. М.- С. М., на майката И. М. и на съседката от последния етаж М. С. Родителите на Ю. С. са твърдели, че на три пъти са давали пари за апартамента и за мебели: веднъж 5 000 лева, след това 4 500 лева и накрая 1 500 лева-общо 11 000 лева. Така както съдът е дал вяра на свидетелските показания на групата доказваща дарение в размер на 6 000 лева в полза на А. Б., би могъл да даде вяра и на противоположната група - тази на ответницата Ю. С. М.. Обстоятелствата са били почти аналогични. В полза на втората група дори е имало по-силни аргументи: бащата на ответницата е бил миньор, което е означавало високо трудово възнаграждение и след пенсионирането е гледал животни, които ако са били предавани на изкупуващите организации, за тях реализираният доход също би бил висок. Бащата и сестрата на ищеца са говорели за получено обезщетение за претърпените от смъртта на майката неимуществени вреди, но по делото не е бил представен документ за получени от бащата и от сестрата суми. Имало е препис от присъда по н.о.х.д. № 2140/88 г. на СГС в която е посочено че подсъдимият Б бил осъден да заплати на Б. Ц. П. като обезщетение за претърпените от смъртта на жена му неимуществени вреди, сумата 4 000 лева, а на дъщеря му - 3 000 лева. С решение № 170 от 14.04.1988 г. ВС, 3-то нак. отд. е увеличено обезщетението от по 5 000 лева. Но дали е изплатено и коя година - по делото не е имало никакви доказателства. Така, както не е имало доказателства и за евентуално присъждане на обезщетение и на сина - ищеца А. Б. П., който бил страна по гр. д. № 2260/88 г. на Софийския районен съд с противна страна - ДЗИ. (ако делото е било по повод смъртта на майката?!) Имало е известно съмнение и в добрите отношения между баща и син, между ищеца А. Б. П. и баща му Б. Ц. П., в смисъл на лоши и които не биха могли да мотивират бащата да дари всичко което е получил плюс 1000 лева отгоре на сина си., въпреки и това че е живял заедно с дъщеря си, а не със сина си. За това при така установената фактическа обстановка Върховният касационен съд приема, че стойността на жилището е била 17 716 лева, че трансформацията на лични средства в неговото придобиване за ищеца А. Б. П. е в общ размер на 12 051 ид. части, а на бившата съпруга - 5 665 ид. части, която част - за съпругата е равна на 1/2 ид. част от остатъка от 11 330 лева с които е изплатена цялата сума за апартамента. В тази обща сума като обща се включва и изтегленият и погасен по време на брака заем в размер на 4 697 лева. Толкова е приносът на всеки един от двамата съпрузи в придобиването на общото имущество - в случая - в апартамента и при посочените квоти следва да се допусне делбата - 12 051/17 716 ид. части и 5 665/17 716 ид. части. Решението на Софийския градски съд от 17.05.2007 г. по гр. д. № 425/2006 г. в частта в която е прието че А. Б. Ц. е изключителен собственик на 6000/18 516 ид. части и в частта за делбените квоти върху тристайното жилище придобито по време на брака от А. Б. Ц. и от Ю. С. М., следва да се отмени и Върховният касационен съд да постанови ново решение с определяне на частите на двамата съделители, както се посочи по-горе: за А. Б. Ц.-12 051/17 716 ид. части и за Ю. С. М.- 5 665/17 716 ид. части. Върховният касационен съд като съобрази горното,