Решение № 1075 от 22.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6305/2019 г.

Решение № 1075 от 22.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6305/2019 г., III о., докладчик председателят Панайот Генков Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадено от Национална агенция за приходите (НАП), чрез пълномощника ст. юрк. Д. Начева, срещу решение № 1909 от 20.03.2019 г., постановено по адм. дело № 9550/2018 г. от Административен съд – София-град (АССГ) с доводи за неправилност, поради допуснати нарушения на процесуалните правила, необоснованост и неправилно приложение на материалния закон. Моли да бъде отменено, а спорът – решен по същество. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Редовно призован за съдебно заседание касаторът се представлява от процесуалния си представител гл. юрк. Начева, която по същество поддържа доводите в касационната жалба, не сочи ново доказателства и няма доказателствени искания. Ответната страна – "А Ен Ти Груп" ЕООД, в представен по делото отговор на касационната жалба чрез пълномощника си адв. Чобанов, в приложен отговор на касационната жалба писмени и в съдебно заседание, излага подробни съображения за неоснователност на касационната жалба. Моли първоинстанционното съдебно решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на понесените по делото разноски, за които представя списък по реда на чл. 80 ГПК вр. чл. 144 АПК. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за частична основателност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: Производството пред Административен съд – София-град се е развило по исковата молба на "А Ен Ти Груп" ЕООД чрез едноличния собственик и управител А. Тумбев, срещу Национална агенция за приходите, с претенция за възстановяване на имуществени вреди – сумата от 1 100 лева, представляваща заплатено възнаграждение на адвокат Г. Чобанов за обжалване на Наказателно постановление № F284213/05.06.2017 г., издадено от заместник – директор на Териториална дирекция на НАП – София, заедно със законната лихва от датата на предявяване на иска, до окончателното изплащане на сумата. С оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба и становищата на страните в хода на делото, от съда е дадена възможност да се ангажират относими към предмета на спора доказателства, които са събрани. Със събирането, анализирането и обсъждането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка по делото и въз основа на това е направил своите правни изводи. С решението си по делото административният съд е уважил изцяло предявения от "А Ен Ти Груп" ЕООД против НАП иск като основателен и доказан. За да постанови този резултат е приел, че са налице кумулативно изискуемите предпоставки от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Установил е, че с Наказателно постановление (НП) № F284213/05.06.2017 г. заместник-директор на Териториална дирекция на НАП – София е наложил на"А Ен Ти Груп" ЕООД имуществена санкция от 18 500 лева, на основание чл. 5, ал. 1 от Закона за ограничаване на плащанията в брой. Наказателното постановление е оспорено от дружеството пред СРС, който го е отменил с Решение от 01.02.2018 г., по НАХД № 10929/2017 г. Въззивното решение е обжалвано от наказващия административен орган, пред Административен съд – София-град, но е оставено в сила с Решение № 3894/11.06.2018 г., по КНАХД № 3023/2018 г. Ищецът претендира и твърди да е заплатил за адвокатска защита пред СРС и АССГ възнаграждение на адвокат Г. Чобанов, в размер на 1100 лева, съгласно Договор за правна защита и съдействие, № 7/14.06.2017 г. (серия А, № 473853), приложен на л. 5 от делото на СРС и като заверено копие – на л. 14 от адм. дело № 9550/2018 г. на АССГ. Установено от съда е също, че в договора за правна защита и съдействие, № 7/14.06.2017 г. и бланков номер - серия А, 473853 (л. 5 от делото на СРС - оригинал) е уговорено с т. III адвокатско възнаграждение от 1100 лева, платимо в брой, като е отразено да е платено в брой. Посочил е, че Договорът за правна помощ не е оспорен от страна на ответника, по чл. 181, ал. 2, вр. ал. 1 и по чл. 193 ГПК, относно достоверността на датата на плащане, съответно – относно истинността на частния документ. Позовавайки се на т. 1 от диспозитива на Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК и на Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. по тълк. дело № 2/2016 г. на ОСС на ВАС административния съд е приел исковата претенция за основателна и доказана и е уважил предявения иск в пълния размер ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба – 07.09.2018 г. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да е налице и реално причинена вреда, произтичаща от отменен по надлежния ред акт или установено незаконосъобразно действие или бездействие, както и пряка причинна връзка с настъпилата вреда. Правилен е извода на съда в обжалваното решение, че в случая е установено наличието на всички законови предпоставки, което обуславя основателността на предявеният иск за причинени имуществени вреди. Доводите на касационният жалбоподател за необоснованост на обжалваното решение и несъответствието му с материалния закон също са неоснователни. Първоинстанционният съд е обсъдил въведените от ищеца обстоятелства, на които се основава предявеният иск въз основа на събраните по делото доказателства. В обжалваното решение е налице пълно изложение относно установените по делото фактически положения, релевантни за спора, като към установените фактически положения е извършена правилна преценка относно приложението на закона. Несъгласието на страната с изводите на съда не основава неправилност на обжалваното решение. При надлежно установената фактическа обстановка административният съд е извел единствено правилния и логичен извод за основателност на предявения иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Настоящата инстанция споделя мотивите на първоинстанционния съд и не следва да ги преповтаря в своето решение. Тълкувателно Решение № 1 от 15.03.2017 г. на Общото събрание на колегиите във Върховния административен съд по Тълкувателно дело № 2 от 2016 г. се приема, че при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. В случая е безспорно установено, че е налице отменен с влязло в сила съдебно решение акт - наказателно постановление № F284213/05.06.2017 г., издадено от заместник-директор на Териториална дирекция на НАП София с което е реализирана първата предпоставка по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Безспорно от събраните доказателства в хода на развилото се пред СРС и АССГ производство се установява, че ищецът е претърпял вреда в пряка причинно-следствена връзка с отмененото наказателно постановление, тъй като са налице доказателства за възмездност по отношение на процесуалното представителство осъществено от адв. Г. Чобанов. В конкретния случай ангажирането на адвокатска защита от страна на ищеца – настоящ ответник по касационната жалба за водене на административнонаказателно производство по обжалване на наказателното постановление съставлява упражняване на конституционно гарантирано право. За реализиране на отговорността на държавата в случая е необходимо наличието на незаконосъобразен акт, отменен с влязло в сила съдебно решение. Предвид изложеното, настоящата инстанция приема за изпълнен сложният фактически състав за възникване на отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. С оглед изхода на спора, правилно съдът е присъдил в полза на ищеца и сторените разноски в исковото производство по реда на ЗОДОВ. С оглед изложеното, атакуваното решение е правилно и не са налице касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход от процеса на касатора разноски не се дължат, а на ответника по касацията се следват такива. Видно от представения по делото списък на разноските и предвид липсата на възражение за прекомерност, на ответника по касационната жалба следва да бъде присъдена сума в размер на 350 лева. В случая е приложен договор за правна помощ и съдействие, (л. 8 от настоящото дело) както и списък на разноските, (л. 23) от който е видно, че е заплатена в брой сумата от 350 лв., които следва да бъдат възстановени на ищеца от бюджета на НАП. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,