Решение № 344 от 9.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9820/2018 г.

Решение № 344 от 9.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9820/2018 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на "Тера Груп" АД, ЕИК 123724864 със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "Андрей Сахаров" № 56, подадена чрез процесуалния му представител адв. Бенев, против решение № 3633 от 31.05.2018 г. на Административен съд - София - град /АССГ/, постановено по адм. д. № 184/2017 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт /РА/ № Р-22222515010424-091-001/17.08.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с решение № 2242/20.12.2016 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ - София при ЦУ на НАП, и в полза на ответника е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 4 978 лв. С доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, касаторът претендира неговата отмяна и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени РА, както и да се присъдят направените от дружеството разноски за двете съдебни инстанции в размер на 15 675 лв. Ответникът по касационната жалба – директорът на Дирекция ОДОП - София при ЦУ на НАП оспорва същата чрез процесуалния си представител юрк. Згурева и заявява искане да бъде оставено в сила първоинстанционното решение, както и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции в общ размер 10 000 лв. Прави възражение за прекомерност на претендираното от касатора адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество, неоснователна. АССГ е сезиран с жалба от "Тера Груп" АД против РА № Р-22222515010424-091-001/17.08.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с решение № 2242/20.12.2016 г. на директора на Дирекция ОДОП - София при ЦУ на НАП, с който е ангажирана солидарната отговорност на дружеството на основание чл. 177, ал. 1 вр. ал. 6 ЗДДС в размер на ползваното от него право на данъчен кредит, но до размера на невнесения от доставчика ДДС, по 3 фактури, издадени от "Инги Строй" АД, а именно – 172 992. 95 лв. и лихва – 71 894. 73 лв. Съобразявайки задължението си по чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият касационен състав преценява решението на АССГ като валидно и допустимо, постановено по допустимо оспорване според изискванията на чл. 156, ал. 1 ДОПК. Законосъобразен е изводът на АССГ, че оспореният РА е издаден от компетентни органи по приходите, посочени в чл. 119, ал. 2 ДОПК в приложимата му редакция – от възложилия ревизията и от ръководителя на ревизията след надлежно образувано ревизионно производство, в което не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съставен е ревизионен доклад /РД/ със съдържанието по чл. 117, ал. 2 ДОПК. РА е издаден в предвидената в чл. 120 ДОПК форма. За да отхвърли жалбата против РА, АССГ е обосновал извод, че са налице предпоставките по чл. 177 ЗДДС за ангажиране солидарната отговорност на ревизираното дружество. Приел е, че не е спорно наличието на предпоставките по ал. 1, а именно: ревизираното лице е получател по доставките, във връзка с които са му издадени процесните 3 фактури, и е ползвало данъчен кредит чрез включването на фактурите в дневника за покупки за съответните данъчни периоди; доставчикът не е внесъл дължимия данък като резултат за същите данъчни периоди. Спорен е субективният елемент на отговорността, а именно знанието по ал. 2. Според съда знанието е доказано от органите по приходите чрез установените от тях обективни данни, а именно, че лицето Д. Пенев е бил в Съвета на директорите на "Тера Груп" АД и председател на Съвета на директорите на "Инги Строй" АД. Като такъв е бил наясно с финансовото състояние на дружеството – доставчик, тъй като е бил запознат с ГФО, в който са отчетени големи задължения към НАП. Така постановеното решение е правилно. Неоснователни са доводите на касатора за допуснати от съда съществени процесуални нарушения, свързани с необсъждането на всички доказателства по делото. За да е налице съществено процесуално нарушение, е необходимо обосновано да се приеме, че ако това нарушение не беше допуснато, то постановеното съдебно решение по спора би било различно. В тази връзка правилно е приел първоинстанционния съд, че условията, регламентирани в чл. 177, ал. 1 ЗДДС в случая са налице. Не е спорно, че "Тера Груп" АД е получател по доставки от "Инги Строй" АД на инертни материали и СМР, за което са му издадени процесните 3 фактури - № 68/26.04.2012 г., № 78/31.05.2012 г. и № 93/10.07.2012 г. Жалбоподателят е ползвал данъчен кредит по първите две фактури в общ размер 128 210. 67 лв. в данъчния период м. май 2012 г. и по третата в размер на 211 458 лв. в данъчния период м. юли 2012 г. Правото му на данъчен кредит по доставките от "Инги Строй" АД е признато от органите по приходите след проведено ревизионно производство. Това обстоятелство не е пречка за ангажиране отговорността му по чл. 177 ЗДДС в друго ревизионно производство. Съгласно чл. 113, ал. 1, т. 5 ДОПК в заповедта за възлагане на ревизия по общия ред се посочват видовете ревизирани задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски. Видно от присъединените към преписката доказателства от първото ревизионно производство, предпоставките за отговорността на дружеството по чл. 177 ЗДДС не са обсъждани. От приложената по делото /л. 401-1 служебна бележка от публичния изпълнител В. Петрова изх. № С160024-181-0016715/19.04.2016 г. се установява, че със СД по ЗДДС вх. № 24001360288/14.06.2012 г. "Инги Строй" АД е декларирало ДДС за внасяне за данъчния период м. май 2012 г. в размер на 76 483. 54 лв., а със СД по ЗДДС № 24001376467/14.08.2012 г. е декларирало за данъчния период м. юли 2012 г. ДДС за внасяне в размер на 145 036. 75 лв. и след извършено приспадане от ДДС за възстановяване за м. юни 2012 г. остава дължим данък в размер на 96 509. 41 лв. Задълженията са предмет на принудително събиране по изпълнително дело № 17/2010 г. /заедно с други - общо 525 961. 57 лв. /, по което до датата на служебната бележка няма извършвани плащания. От писмото на публичния изпълнител – изх. № С-160024-178-0009237/28.06.2016 г. /л. 401-3 е видно, че по изпълнителното дело са събрани данни за това, че длъжникът не притежава парични средства по банковите си сметки, които са запорирани, както и активи. Задълженията не се обезпечени и са категоризиране като трудно събираеми. Това, че в РА на стр. 5 органите по приходите са се позовали на данните от ПП "СУП" без да е приложена разпечатка, с оглед изложеното по-горе не дава основание да се приеме, че не е доказано невнасянето на дължимия ДДС от "Инги Строй" АД. Освен това в първоинстанционното производство жалбоподателят не е възразил за това, че посоченото обстоятелство не е доказано, нито е твърдял, че дължимият ДДС е внесен от доставчика му, поради което административният съд не е обсъдил подробно в мотивите на решението си наличието именно на тази предпоставка по чл. 177, ал. 1 ЗДДС. Неоснователен е и доводът на касатора, че органите по приходите не са положили нужните усилия да съберат дължимия ДДС от "Инги Строй" АД. Доказано е също така, че правото на приспадане на данъчен кредит е свързано с дължимия и невнесен данък с оглед това, че процесните три фактури са включени в дневниците за продажбите, съответно в дневниците за покупките на двете дружества в едни и същи данъчни периоди, както и с оглед размера на ползвания данъчен кредит конкретно по фактурите от ревизираното дружество и с оглед размера на декларирания ДДС за внасяне от неговия доставчик след упражнено от него право на приспадане като резултат за периода. Правилни са изводите на АССГ за това, че в случая ревизиращият екип е доказал субективния елемент по чл. 177, ал. 2, предложение първо ЗДДС, а именно, че ревизираното дружество е знаело, че данъкът няма да бъде внесен от неговия доставчик. Знанието на едно юридическо лице се установява, когато е налице знание у физическите лица, осъществяващи неговото управление. От учредяването на "Тера Груп" АД през 2008 г. до 11.02.2013 г. според данните, вписани в търговския регистър, Д. Пенев е акционер и представляващ дружеството. В протокола от ОС на акционерите, проведено на 18.11.2013 г., е посочено, че е председател на съвета на директорите /СД/. В качеството си на представляващ е подписвал търговските документи и счетоводни документи, в т. ч. договорите за строителство през процесния период от време, и по-конкретно договора, сключен с "Инги Строй" АД. Според данните от търговския регистър и представения по делото годишен доклад на "Инги Строй" АД за 2012 г. Д. Пенев е акционер и представляващ дружеството, а според протокола от годишното общо събрание на акционерите, проведено на 21.06.2013 г. – председател на СД. Дружеството се представлява от него и от О. Арабаджиев – изп. директор. Двете дружества са свързани лица по смисъла на пар. 1, т. 3, б. "д" ДР ДОПК. Тази свързаност, както и обстоятелството, че двете дружества се представляват от едно и също лице, а също така осъществяваната от тях дейност в процесния период от време, свързана с изпълнение на договор за строителство с възложител Агенция "Пътна Инфраструктура", обосновава извод за наличието на знание у ревизираното данъчно задължено лице, че неговият доставчик няма да внесе дължимия ДДС. Всички данни, събрани от органите по приходите, показват активност в дейността на "Инги Строй" АД само в периода на изпълнение на този договор /назначаване на строителни работници, чийто договори през м. август 2012 г. са прекратени, закупуване на ДМА/, декларирана печалба за 2012 г. и невнесен корпоративен данък, както и посочени в ГФО задължения към бюджета в размер на 247 хил. лв., декларирана загуба за 2013 г., 2014 г. и 2015 г., дерегистрация по ЗДДС. Като представляващ и председател на СД Д. Пенев няма как да не е знаел каква точно е дейността и финансовото състояние на дружеството, съответно, няма как да не е знаел и това, че то няма да внесе данъка по процесните фактури. По така изложените съображения решението на АССГ като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено. При този изход на спора основателна е претенцията на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, но само за настоящата инстанция, тъй като за първоинстанционното производство такова е присъдено. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, първо отделение